Конан варварина (Conan The Barbarian).

[justify]Аз ще започна с една от моите любими комикс поредици, а именно "Конан варварина" (Conan The Barbarian) от Марвел. По безсмъртния герой на Робърт Е. Хауърд се запалих още с филмите на Шварцнега от 80-те. След това в началото на 90-те започнаха да излизат различни книжки с преводи на истории от Робърт Е. Хауърд и някои от неговите последователи, като поредицата в Бард беше най-дълга. С идването на интернет, някъде към 2001г. открих и комиксите на Марвел. Добре че в четвърти клас майка ми ме беше сръчкала да се сблъскам челно с английския …

Като инфо за поредицата ще използвам този свободен превод от Уикипедия.

"Конан варварина" е комикс поредица на Марвел с жанр "sword & sorcery", в която главен герой е създаденият от Робърт Е. Хауърд култов персонаж - Конан. В периода между октомври 1970г. и декември 1993г. в нея излизат 275 броя. Освен тях се отпечатват и 12 годишни броя (между 1973-а и 1987-а) и 5 големи броя от 68 страници (между 1974-а и 1975-а).

Основен автор на историите е Рой Томас, който пише сценариите за първите 115 броя, а след това и за тези между #240 - #275. Освен него, в различни периоди като автори участват Дж. М. Дематис, Брус Джоунс, Майкъл Флешър, Дъг Монч, Джим Оусли, Чък Диксън, Дон Краар и др. Поредицата е известна и с участието като художници на Бари Уиндзор Смит, който работи върху повечето от броевете между #1 и #24 и разбира се на Джон Бюсема - броеве #25 - #190.

По времето когато Рой Томас е взел лиценза на Конан, сред желанията на читателите за адаптиране под формата на периодичен комикс са били и героите на Толкин от Властелина на пръстените, както и два други персонажа създадени от Робърт Е. Хауърд - Тарзан и Джон Картър от Марс. В интервю от 2010г. Рой обяснява как е избрал Конан:

"По това време не бях запознат в детайли с творчеството на Хауърд. Имах няколко негови книги, но ги бях купил главно заради кориците на Фразета и дори не ги бях чел. Когато нашият издател Мартин Гудман ми даде разрешение да лицензирам персонаж за комикс поредица първоначално си мислехме, че няма да имаме шанс да вземем Конан, тъй като от отдавна излизаха истории с този герой се радваше на популярност. Познавах бегло Лин Картър, който беше създал негов персонаж на име Тонгор, герой наполовина Конан, наполовина Джон Картър от Марс. Освен това, от моите първоначални предложения, Стан Лий беше харесал най-много името Тонгор. Насочих се натам, но агентът на Лин ни искаше много повече от 150-те $ на брой, които ни бяха лимита за платени права посочен от Гудман. След като тук ударих на камък, реших все пак да се пробвам за Конан."

По късно след успеха на поредицата за дивия варварин, Лин Картър разрешава на Марвел да издадат комикси с Тонгор, които го използват като герой от няколко броя в поредицата "Creatures On The Loose".
След като изчита сборника "Конан от Кимерия", Томас се свързва с литературния агент на Глен Форд, за да коментират правата над героя.

"Казах му, че нямаме възможност да предложим голяма сума, но пък че нашата поредица ще увеличи почитателите на Конан и т.н. Когато напреднахме в преговорите нямах много избор и без да мисля вдигнах на моя глава сумата на 200 $ на брой. След като Глен се съгласи, реших че ще трябва аз да напиша първия, а може би и следващите броеве, защото ако Гудман започнеше да мрънка, можех да намаля моето заплащане и така да изравня нещата."

Увеличението на сумата по правата, обаче прави така, че Марвел да няма възможност да плати на първоначалния избор на Томас за художник на поредицата – Джон Бюсема. Така на негово място идва Бари Уиндзор Смит. По късно Бюсема си спомня:

"Рой Томас се свърза с мен относно проект за поредица с главен герой Конан. Той ми изпрати няколко сборника, които аз прочетох и много харесах. Казах му, че това е нещо което наистина искам да направя, нещо в което да се вкопча професионално. По това време Марвел беше собственост на Мартин Гудман и той реши, че моята тарифа е прекалено висока за проект за който не е сигурно че ще успее. В него нямаше супергерой или нещо от правеното до сега. Най-близо до този герой беше Тарзан. Поради това, той не искаше да инвестира големи пари в тази поредица и така се отвори вратата за Бари Смит, който работеше евтино. Не искам да ви казвам колко му плащаха, защото това ще навреди на имиджа на Марвел."

Специалистът по история на комиксите Лес Даниълс споделя, че поредицата "Конан варварина" е била голям риск за Марвел. В интерес на истината в нея има обичайните елементи на екшън и фентъзи, но тя е била ситуирана в минало, което не е имало никаква връзка с вселената на Марвел. Главния герой не е разполагал с магически способности, имало е малко хумор и не толкова големи морални послания.

Първоначално Марвел решава да издава от "Конан варварина" по един брой на два месеца. След мигновения успех на първия брой, компанията веднага прави поредицата месечна, но за съжаление със всеки следващ брой продажбите намаляват. Стан Лий решава да прекрати поредицата с брой #7, не само заради продажбите, но и защото иска да използва Бари Смит в други от популярните им заглавия. Томас категорично се противопоставя на това решение и Лий отстъпва, като от брой #14 поредицата отново става двумесечна. В резултат на покачващите се продажби, след брой #20 "Конан варварина" отново става месечен и се превръща в една от най-популярните поредици на Марвел през 70-те години.

Та за мен това е страхотна поредица. Голям фен съм на работата в тандем на Рой Томас и Джон Бюсема, които със същия успех работят и в "The Savage Sword Of Conan", друга велика поредица за която ще пусна тема отделно.

За желаещите да четат, могат да започнат от тук - първите осем броя събрани в сборник с ремастерирани цветове:





dox.bg/files/dw?a=e2ddc7e4b5 [/justify]

Конан е единнот малкото свестни комиски, които не са напълно дебилни. Казвам го като богат притежател на комикси и графични романи. Формата на комикса също беше добър, а повечето беше неоцветена графика което има своята голяма магия.
Мисля че дори вече конан трябва да е без права заради 75+ сшед смърта на автора.

Някой друг освен мен следи ли възобнояването на комиксите за Конан от Marvel. В момента вървят две основни поредици: Conan и Savage sword of Conan. Върви и Age of Conan, в която ще им кратки самостоятелни истори за персонажи от света на Конан. Сега приключва тази за Belit, а от другия месец започва за Valeria.

Във всеки от комикисите и на части вървят и нови разкази за Конан. Започнах съвсем любителски да превеждам един от тях ,който ще излезе в 12 части. Текстът не е минавал никаква редакция и корекция (Чакам Вилорп да започне да плюе) Ето първата част:

Част I

Четирима яздеха през безводната пустош на Стигия, а конете им бяха целите посивели от прах. Най-сетне зад гърбовете им беше останала дългата с мили пустиня. Земите наоколо вече бяха започнали да показват признаци на живот, тук-там дори и зелени храсти, нещо невиждано през последните седмици. Лекият бриз вече им носеше свежест, в пълен контраст с убийствената жега, която ги преследваше от дълго време насам всеки час, ден и нощ.
Групата изкачи малък хребет и пред тях в далечината се разкри равнинен терен, който свършваше в бреговете на великата река Стикс.
- Най-после стигнахме до едно от разклоненията на Пътя на керваните – изрече мъжът, яздещ най-отпред на малката група. Той беше огромен на ръст, широкоплещест, облечен с мръсна бяла риза, избелели светлосини бричове и захабени ботуши. Яздеше с изправен гръб, а сините му като лед очи изпъкваха на бронзовата кожа на лицето му. Дългото прекосяване на пустинята не беше притъпило бдителността му и погледът му шареше във всички посоки. Беше варварин от Севера, кимериец, някак не на място в тази гореща пустиня, далеч от родния дом, но спокойствието и увереността, която излъчваше, сякаш показваха, че надали има място на света, което да не е подходящо за него.
- Как може да си сигурен, Конан? Не виждам никакъв път. – обади се жената, яздеше най-близо до него. Нейните сребърни коси бяха вързани на конска опашка, полюшвана от горещия вятър.
- Земята е по-твърда заради преминалите по нея коне и мъже. Виж! – варваринът вдигна ръка и посочи – Ей там храстите са се отдръпнали назад.
Жената, магьосницата Зеландра от шемитския град Аккария, впери поглед в групата от храсти, която Конан ѝ сочеше, но не откри разлика между тях и тези, покрай които бяха минали пред час или преди дори ден. Тя се усмихна леко, тъй като беше свикнала с свръхестествената наблюдателност на кимериеца, както и с безпроблемно му ориентиране във всякаква обстановка. Беше добре обучена и владееше магии, но варваринът притежаваше дълбок вроден усет и разбиране за околния свят, каквито тя никога преди това не бе виждала в друг човек.
- Ако това е част Пътят на Керваните, то тя явно не се използва често. – обади се жената, яздеща зад Зеландра. Тя беше млада и уверено се поклащаше на седлото, а в колана ѝ бяха затъкнати три метателни ками.
- Това е разклонение на главния път, Нийса – изръмжа Конан – И ние сме се отклонили достатъчно на запад, за да избегнем оживения главен път. Ще достигнем град Кена преди падането на нощта.
- Лошо е, че не можем да прекосим реката при Бел-Пхар. Щеше да е много по-удобно. – въздъхна Нийса.
Тези нейни думи предизвикаха силен смях от четвъртия член на групата – тъмен кхайтаец с гладко обръснат скалп. Ръцете му нарисуваха магически образи и символи във въздуха, които Зеландра и Нийса можеха да разчетат, но бяха напълно неразбираеми за Конан.
- Хенг Шин казва, че по твоя вина сега не можем да прекосим Стикс при Бел-Пхар – с ирония каза Зеландра. – Ако не беше убил толкова много от пазачите там, щяхме сега безпроблемно да пресечем реката пак от там.
- Запазването на главата ти на раменете изглежда като ниска цена за това неудобство. – отбеляза Конан с кисела усмивка. – Но е вярно, че трудно ще намерим превоз с лодка в Кена, тъй като няма друго селище срещу него на шемитския бряг.
- Да – съгласи се Зеландра – В Кена търговията през реката е слаба. Но все пак може да пробваме да намерим рибар, който да ни превози с лодката си. Все още имаме злато.
- И стомана – добави варварина.
Необичайната четворка пътници бяха поели на опасно пътуване, което ги беше отвело през река Стикс навътре в безмилостната пустош на Стигия. Сега те се опитваха да се върнат в Аккария, родния град на Зеландра в Шем, като междувременно бяха установили, че да напуснеш Стигия е почти толкова трудно, колкото да влезеш в нея.
Слънцето сякаш със странна лекота се движеше по небосклона, достигайки до западния хоризонт, където се обагри в рубинен цвят, сякаш напоено с кръв. Килим от сиви облаци се разстла от изток и достигна до ездачите. Сенките се издължиха, докато преминаваха през местност с малки фиданки и храсти. Земята под копитата на конете стана по-твърда и покрита с обли камъни и парчета скала.
Накрая достигнаха до скалист хълм, откъдето най-сетне ясно можеха да различат река Стикс, чиито води отразяваха лъчите на залязващото слънце и потъмнялото небе, придавайки и вид на широко искрящо острие на меч, разсичащо тази древна земя.
Кена представляваше група от невзрачни сгради, построени по брега на реката, която тук се извиваше в дъга и образуваше нещо като малък залив. На изток ниски хълмове се издигаха зад селото, а на запад скалите рязко свършваха във водите на реката. Сгушена между тях Кена сякаш беше заспала дълбок сън, странно притихнала. Червените отблясъци на залязващото слънце обляха за последно постройките, докато слънцето потъваше зад хоризонта, скрито от бързо прииждащите от запад облаци. Мракът обгърна земята като с пелерина.
Погледът на Конан продължаваше да шари навред, докато се спускаха надолу, но често се задържаше на тъмните очертания на града. Намръщи се, раздвижи челюстта си и положи ръка на дръжката на меча. Изведнъж рязко вдигна поглед нагоре към тъмното небе.
Нещо черно и крилато прелетя в тъмното над главите им на височина от около тридесет стъпки. Беше с толкова бърза скорост и остави впечатление, че формата му е странно неестествена. На Конан му се строи, че накрая завършваше с опашка, като на летяща змия.
- Това… това птица ли беше? – гласът на Нийса леко потрепери.
- Не мисля. – отговори Конан. Той измъкна бавно меча от ножницата, но странният посетител не прелетя отново.
Склонът скоро стана по-полегат, дърветата по-високи, а равнината по-тучна. Бризът от реката носеше хлад и безценна влага, които се усещаха като балсам от пътниците след многото дни път през пустинята. Групата се озова на отъпкан черен път, който явно се използваше често, но не се виждаше никой по него. Скоро той премина в добре поддържан павиран път, който водеше към покрайнините на града. Малката колиба край пътя, по-голямата кирпичена къща зад нея с боядисана фасада, както и ниската дълга постройка, подобна на склад имаха нещо общо помежду си – и трите бяха мрачни и тихи.
Когато конниците навлязоха в самия град, павираният път се разклони на няколко успоредни улици с къщи по тях, като някои от пресечките водеха към линията от доковете на брега на реката. Дръпнаха поводите на конете и спряха без да обелят и дума.
Целият град тънеше в мрак. Никъде нямаше запалена факла или каквато и да е друга светлина от околните сгради. Градът спокойно би бил като една естествено продължение на пустошта, която бяха прекосили. Най-странното беше пълната тишина, която цареше. Нищо не се движеше и нищо не се чуваше, освен някой и друг по-силен повей на вятъра от към реката.
- Това е призрачен град. – промълви Конан. – Мъртъв е!

Очаквайте част 2

Част 2

Навред из града всички къщи, магазини, кръчми, страноприемници и сергии бяха тъмни и пусти. На някои сгради вратите бяха затворени и наглед залостени, но на други те зееха широко отворени, така сякаш обитателите им току-що са ги напуснали. Конете пръхтеха нервно, но освен дългоушатата пустинна лисица, която притича между сенките, нищо друго в Кена не даваше признаци на живот. Групата продължи мълчаливо водена от огромния кимериец, който без капка колебание напредваше към вътрешността на този мъртъв град. Яздеха бавно, оглеждайки се зад всеки ъгъл на пустите улици, всичките тъмни и безлюдни.
Излязоха на покрит с плочки площад, близо до централната част на града, който явно се използваше за пазар, а и за градски събирания. Отляво имаше голяма кръчма, а от сградата ѝ тръгваше стена, която опасваше околовръст площада и се спускаше надолу към обгърнатите в тъмнина докове. Тук въздухът сякаш беше по-свеж заради широкото открито пространство и го нямаше това клаустрофобично усещане от тесните тъмни улички на Кена, по които бяха минали.
- Тук – каза Конан. – Може да отседнем в кръчмата за нощта.
Хенг Ших кимна с гладко обръснатата си глава. Явно немият кхайтаец беше съгласен с Конан. Предната част на кръчмата се състоеше от навес с маси и пейки под него, които продължаваха и към площада, като сега щеше да им осигури покрив над главите и доста добра видимост към площада в случай, че трябваше да отблъснат евентуални нощни нападатели.
Конан слезе от коня, за да проучи кръчмата, а след малко се появи отново с огромна кана с вино в ръка, взета навярно от бара.
- Поне намерих нещо приятно в този прокълнат град – каза той надигайки каната към устата си.
Отпи голяма глътка, след което направи кисела физиономия.
- Не е по вкуса ти ли, Конан? – обади се се Зеландра, докато изваждаше одеялото си от дисагите на седлото.
- Определено не са оставили добрата пиячка след себе си – измърмори Конан.
Зеландра се усмихна, докато гледаше как Конан отново надига каната и отпива пак толкова голяма глътка, явно не особено трогнат от недоброто качество на виното.
- Но къде са отишли всички? – обади се Нийса. Пуснатата ѝ коса образуваше тъмен ореол около бледото ѝ лице подчертавайки суровия поглед на големите ѝ очи. – Дали са избягали? Или са избити?
- Няма следа от битка. – изръмжа варварина, прокарвай ръка по дългата си черна коса. – Изглежда, че всички са избягали, някои по-бързо от други.
- Достатъчно спокойно е. – включи се Зеландра. – Тук ще прекараме удобно нощта.
Конан смръщи вежди, а погледът му продължаваше да обикаля по стената около площада и улиците, които водеха към него.
- На зазоряване ще огледаме доковете за изоставена лодка, с която да прекосим реката.
Хенг Шин се доближи до кимериеца и му посочи постелките, които вече бяха наредени под навеса на кръчмата. Вдигна пръст и начерта във въздуха кръг, след което посочи гърдите си.
- Искаш да си първи на пост ли?
Кхайтаецът кимна и Конан изсумтя:
- Добре. Събуди ме преди полунощ.
Варваринът се зачуди дали да свали металната си ризница, но се отказа. По-добре да не спи много удобно, но да не рискува да бъдеш хванат неподготвен от врагове. А и често му се беше налагало да спи с много по-неудобни доспехи в много по-неприветлива обстановка. Конан се опъна направо на дъсчения под на кръчмата, отбелязвайки наум, че често се е озовавал в такава позиция в кръчмите, но при други обстоятелства. Нийса постла одеялото си до него, седна и се наведе над лицето му, устните ѝ докоснаха неговите. Конан изсумтя в тъмното. Той и Нийса се бяха опознали добре по време на пътуването, но си имаше време и място за всяко нещо. Обръщайки ѝ гръб, той заспа веднага.
И почти толкова бързо се и събуди. Тихото потропване в задната част на кръчмата прозвуча в ушите му като тромпет. На мига той скочи на крака напълно събуден и приклекна като диво животно, вперил поглед в посока на звука. Мускулите му бяха опънати до скъсване, а ръката му беше стиснала здраво дръжката на меча.
Тишина. Конан се напрегна и се опита да долови отново звука. Дали нямаше някой или нещо зад бара, точно където Зеландра спеше?
Напрегната атмосфера беше разкъсана от силното издрънчаване на метал идващо от другия край на площада. Конан обърна поглед натам и видя от другия му край да се задава бавно човек вдигнал два меча над главата си и удряйки остриетата им едно в друго.
- Какво по дяволите става?
Хенг Шин се появи отляво на него с изваден ятаган и се насочи към фигурата. До него вече беше застанала и Нийса с готова за мятане кама в ръката. В този миг Зеландра изкрещя. Конан изтича до нея а в погледът й искрящ от взетия наркотик се четеше паника и страх.
- Няма я! Взели са я! Взели са я!
Отчаянието в гласа ѝ бяха достатъчни за Конан, за да разбере какво се е случило. Магьосницата се бореше срещу зависимостта си от древен наркотик, емералдов лотус, който увеличаваше магическите ѝ умения, но я поробваше с неустоимото желание за все повече и повече. Тя носеше в себе си малка кутия, която може би съдържаше цялото останало на света количество от този наркотик. Зеландра се беше заклела, че ще го използва единствено, за да преодолее зависимостта си. И сега кутията беше изчезнала.
С един скок Конан прескочи бара и се приземи от другата страна подобно на голяма котка, вперил очи в мрака за крадеца. Там нямаше никой, но точно под лавиците на нивото на пода имаше отворена малка вратичка, която явно се използваше, когато има много посетители, за да се подават през нея по-лесно пълни бутилки и да се изкарват празните бутилки от кръчмата. Но беше твърде малка, за да може да се ползва от човек. Конан застана на колене и лакти и бързо надникна през рамката на вратичката, за да провери дали от другата страна не стой някой с готово да го посече оръжие. Навря голямото си тяло в рамката ѝ и след доста извивки успя да се издърпа от другата страна. Някъде близо вляво от него отново чу лекото потропване, последвано от звъна на сблъскващи се остриета идващ от площада зад гърба му. Явно Хенг Шин беше пресрещал човека с двата меча. Последва вик, който по-скоро звучеше като на отвращение, отколкото победоносен или от болка, но Конан нямаше време да проверява какво се случва там. Впусна се в преследване на отдалечаващия се потропващ шум, който явно идваше от човека, който тайно беше отмъкнал най-ценното притежание на Зеландра, а с него и надеждата ѝ за оцеляване.

Очаквайте част 3.

Част 3

Конан се затича надолу по улицата. В далечния ѝ край мярна сянка, която се отдалечаваше със странна куцукаща походка. Затича се с всички сили след нея опитвайки се да не я изпусне от поглед. Видя как сянката се шмугва в сенките на тясна уличка между две прилични на склад сгради. Тук вече доста по-осезаемо се усещаше влажния въздух и миризмата на речна кал, идващи от Стикс. Точно преди да достигне пресечката погледът му улови движение на покрива на склада отляво. Някак си крадецът се беше озовал на покрива. Бърз поглед в пресечката разкри натрупани на камари строшени сандъци, които явно бяха използвани от него като стълба, за да достигне покрива. Конан нямаше време за губене. Още докато тичаше, прибра меча си в ножницата и скочи към дървения стълб, който стърчеше на улицата точно до склада. Здравите му пръсти се вкопчиха в набразденото дърво, краката му обвиха стълба и той бързо заиздърпва тялото си до върха на стълба. Отблъсна се от него със скок, сграбчи ръба на сградата и се претърколи на стръмния покрив. Изправи се на крака дишайки тежко, а погледът му се спря на скритата от сенки фигура на мъжа в далечния край на покрива. В ръцете му проблясваше металния обков на лакираната дървена кутия.
- Предай се или ти обещавам, че ще съжалиш, че не си! – изрева Конан.
Мъжът му обърна гръб и се преметна през ръба на покрива.
- Кром! – възкликна Конан, плъзна се надолу по покрива към мястото, от което крадецът беше скочил и погледна през ръба.
Точно отдолу три улици се събираха на нещо като малко площадче. Във въздуха Конан усети странно позната му миризма на билки. Сипейки ругатни, кимериецът се хвана за ръба на покрива, пусна се и падайки се претърколи на улицата. Изправи се, тръсна глава и забърса избилата по челото му пот. Напрегна слуха си, така както го правеше някога в родните си земи, когато ловуваше елени. Не чу нищо. Никакви стъпки. Нищо.
Пристъпи бавно напред и в този миг погледът му се спря в сенките на една от сградите, където сякаш имаше струпана купчина боклуци. Когато се доближи до тях, видя че това всъщност е човешко тяло с извити по неестествен начин крайници. Черепът беше счупен, а от трупът се носеше мирис на разложение. Явно човекът беше мъртъв от дни. Конан подмина трупа и в този миг носът му отново долови миризмата на билки, която усети на покрива. В този миг го осени прозрение – това беше миризмата на стигийските балсами, които използваха при мумифициране на трупове. Рязко обърна глава към мястото на трупа, за да види как в този момент мъртвецът се нахвърля срещу него с протегнати напред ръце, завършващи с остри нокти, а на мъртвешкото му бяло лице нямаше и следа от емоция.
Реакцията на Конан беше мълниеносна. Острието изхвърча от ножницата му и с широк хоризонтален замах някъде на нивото на кръста разсече на две нападателя. Кимериецът загуби равновесие от това, че острието му почти не усети съпротива, докато преминаваше през тялото на мъртвеца. Предпазливо отскочи назад и потрепера заради вродения страх и отвращение на варварите към свръхестественото.
Двете половини на тялото на мъртвеца не помръдваха. Нямаше кръв по острието на меча, но въпреки това Конан грижливо го почисти в ризата на трупа. Кутията на Зеландра беше на земята точно на мястото, на което първоначално видя трупа, явно скрита по това време от тялото му. Изведнъж дочу шумолене и стържещ звука. Остави кутията и рязко се обърна. Краката на долната половина на трупа се движеха и ритаха по земята. Но това, което го притесни повече беше упоритата горна част на тялото, която лазеше към него, забивайки нокти в земята и тревата и така издърпваше тялото се напред. Празните очи на мъртвеца изглежда бяха фиксирани право върху Конан. Най-отвратителното беше как устата му се отваряше ритмично и изгнилите зъби захапваха въздуха, недвусмислено показвайки какви са намеренията му. Космите на врата на кимериеца настръхнаха и той се приготви да го посрещне с меча си.
Мъртвецът забави движението, постави ръце под тялото си и изненадващо скочи към Конан подобно на тромав паяк. Кимериецът определено беше изненадан, но атаката беше твърде бавна, така че той успя да се отдръпне и с един замах на меча си да отсече едната му ръка. И ако атаката на осакатения мъртвец беше странна, то ответната му реакция не беше. С единствената си останала ръка той сграбчи ръката на Конан, която държеше меча си и издърпа торса си до тялото на варварина. Зъбите му изтракаха в металната ризница, докато варваринът се опитваше да го отблъсне от себе си. С дръжката на меча си той се опита да удари вкопчената в него мъртвешка ръка, която вече беше издърпала тялото до нивото на лицето му и зъбите на мъртвеца се опитваха да се докопат до гърлото на кимериеца. Миризмата на билките вече беше непоносима. Конан пусна меча и с вик сграбчи с две ръце торса на мъртвеца, рязко го отскубна от себе си, вдигна го нагоре и с всичка сила го удари в земята. Мъртвешката ръка все още се протягаше към него, когато ботушът на варварина се стовари върху черепа на съществото. Конан не спря да стоварва крака си върху мъртвеца, докато не го превърна в безформена маса почти изравнена със земята.
Сипейки ругатни Конан взе лакираната кутия от земята и прибра меча си в ножницата. Застана за миг мълчаливо над останките на мъртвеца, размишлявайки върху това, което току-що се беше случило, след което тръсна глава и се отправи към доковете.

Очаквайте част 4.