Комикс книги-игри

Направих pledge за 5-те.

Tears of a Goddess
Автор е Manuro (Емануел Керо), илюстратор Бен Джурдик, цвят - Дамиен Гей, издадена от Van Ryder Games (2018), оригинално на френски - Макака 2015 г. Мисля че е 96 страници, пълноцветни, 236 епизода.

Фентъзи в сетинг, напомнящ за средновековна япония, с типичната тяхна митология - има магьосници, магически предмети, они и други чудовища, с които се сблъскваш. Главната героиня е мрачен наемник, като играчът избира една от три специализация - burglary (обири, най-вече кражби и отключване на ключалки), disguise (маскировка) и throwing weapons - хвърляне на оръжия; сравнително мрачна и сериозна като персонаж, също и саркастична - малко като женски вариант на Котарака. Освен избор на специализация в системата имате още Време, Живот, Предмети (започвате с няколко лечебни еликсира и отрови, но може да намерите още около 10-тина предмета).

Като история, приключението е ок - имате три отделни "части" (и една бонус), във всяка от която трябва да изловите един крадец и можете да ги играете в произволен ред. Светът е добре изграден, героите са прилично интересни, доколкото могат да се развият на няколко панела, а към самите сцени чувствата ми са смесени - има интересни такива, има и доста, които са някакви съвсем произволни и скучни срещи с произволни персонажи, докато си откриете правилния път. Каймакът са "бос" битките - срещите със съответните три крадци (които са всъщност крадец, войн и магьосник) и се загатва за предистория на героинята с някои от тях и мжое би за бъдещи срещи.

Самото издание е висококачествено - твърда корица, дебела гланцирана хартия, частичен лак. Не разбирам от комикси, но непретенциозното ми мнение за арта вътре е, че е "ок". По-скоро е детински и за мен не пасва добре на стила на Емануел Керов - героинята заплашва дете с опрян към гърлото нож, изкормваш някакви хора, света е доста суров и неприветлив, има чудовища, градът е почти като Лур - всеки е готов да те заколи за 10 сребърника. Може би има щипка манга вътре и феновете на този стил ще се изкефят, но аз лично бих предпочел по-"сериозен" стил към този текст.

Системата за игра е добра. Доста е богата, имаш предостатъчно неща да намираш, губиш, да внимаваш с едни или други точки. Количеството предмети също е добро. Времето може би идва в повече и не е много добре балансирано, но не съм правил детайлен анализ. За мен слабият елемент са изборите. В най-лошите традиции на западните книги-игри се луташ "наляво" или "надясно", като можеш тотално да се прецакаш. Има две логически загадки, в които не успях да намеря логиката (това нищо не значи, може да са смислени и добри), има тук там скрити чисълца за преходи в картинки, много малко смислени избори и всичко останало е лутане. След няколко неуспеха вече ще знаете правилния път и къде какво има и как се взема и ще можете да се справите с книгата. Все пак има и някои интересни избори. За по-амбициозните има и постижения, които маркират кои са интересните за разучаване неща, ако сте пропуснали нещо - добре реализирани са. Може да се опитате да се преборите и за максималния брой точки.

Оценката ми тук е 3.49 / 5, най-вече защото това не е моята "бира" - нито като комикс, нито като игра ме грабна, макар да е ок и в двете отношения - не бих се учудил някой да се изкефи супер много. Ако ви допадат историите за средновековна Япония, ако сте големи фенове на комиксите и тази стилистика, ако обичате книги-игри, които ви ритат в зъбите като завиете наляво и трябва да ги изядете с кориците, за да се справите (т.е. сте фенове на "Битки безброй") - обезателно пробвайте Tears of a Goddess. Дори и да не сте, пак е по-скоро приятна.

Loup Garou
Автор е Moon, илюстратор 2D, издадена от Van Ryder Games (2018), 144 страници, 326 епизода.

В това фентъзи, главният герой е чирак на алхимик, който (чиракът) се превръща във върколак, оказва се замесен в сложна история и трябва да открие своя господар.

Доста е праволинейна и изчитате почти всичко, т.е. си е и доволно дълга. Мога да кажа, че през цялото време ми държа интереса. Стилово е доста повърхностна и бутафорна, няма силата на разказвачеството на Ману и няма да ви потопи в света си или да го развие кой знае колко, но пък това не пречи - не се опитва и да е нещо друго и е добра в това, което (според мен) се опитва да постигне. Може да се каже, че е за по-млада аудитория. По интересен начин можеш да събереш улики по-рано в приключението и да навържеш какво се случва, но дори да си разгадал всичко, за жалост от това няма файда и ти се повтаря и потретва на тепсия после, в случай че си изпуснал нещо, т.е. детективския момент е само за подправка, не участва в играта, а иначе е уликите са готино подхвърлени. Покрай това, свободното обикаляне и разговаряне в локациите (най-вече в града) беше доста приятно.

Системата е фокусирана върху битки (10-15), нагрухване с предмети и опит, благодарение на който вдигате до 10 нива, всяко от което разпределяте на един от 8 възможни класа с по 3 умения всеки и получавате съответно някакъв пасивен или що годе уникален активен бонус. По някое време на всичкото отгоре имате и животинче около вас за допълнителни бонуси. Макар да е многокомпонентна, в основата си това е съвсем простичка системата, въртяща се около няколко показателя и приятна. Същото важи за бойната система, в чиито рундове хвърлянето на зарове е сведено до минимум (само един), а самите битки гарантирано приключват за няколко рунда. Леко ми напомни цялото това постоянно прогресиране на "Пътят на Пъдпъдъка", с тази разлика че тук играта не е циклична и на Myrrk, с тази разлика, че има 3 страници правила, вместо 50, и въпреки това системата работи по-добре. Имаше и някои хитри избори, гатанки (тук езиковата бариера може да е проблем, но като цяло са лесни), но най-общо просто се шляете насам натам, докато не ви се случи всичко възможно. Играчът има правото да събира и всякакви предмети, които намери, но това се оказа почти неизползвано - най-вече вземате така няколко доста очевидни предмета, които знаете, че търсите; мисля че само един произволно взет ми свърши работа, макар да си бях насъбрал 7-8. Това не вреди на книгата, но сякаш имаше потенциал малко повече да се използва.

Ако хванете книгата, имайте предвид, че началото е доста слабо, но след него нещата само се подобряват. Също така, трябва да сте подготвени за по-лековат стил, а не нещо сериозно; корицата може да ви подлъже, но още в първите няколко панела ще можете да усетите лековатия стил (тук според мен визуално и литературно нещата са в унисон). Като качество на самото издание - страхотно, като на всички книги в Graphic Novel Adventures серията, така че спирам да го коментирам.
Прилична книжка за по-млада аудитория, ама и за такива като нас става. 4- / 5

Sherlock Holmes: 4 investigations
Подходих с ниски очаквания за тази книга - по-детските илюстрации ме караха да очаквам, че случаите няма да са много интересни и ще са елементарни, или пък нелогични и ще псувам като видя решенията. И се оказах много далече от истината. Мислех да прочета само началото, но в резултат я четох до 4:30 сутринта.

Историята е много приятна - случаите са доволно интересни, имат и обща опаковка. Написана е добре, героите се държат доста естествено (което е важно, защото голяма част от книгата минава в разпити на различни такива). Илюстрациите са много чаровни и са страхотни в изразяването на емоциите на героите. Стилът е лек и приятен, не е комедиен нито лигав, но има къде да се усмихнете.

Играта се състои основно в обикаляне по локации, забелязване на скрити неща в тях, подбиране на правилните въпроси и най най-важното - на базата на събраната информация човек да навърже уликите в главата си и да реши случаите. Има допълнителна игра "забележи милионите копчета, скрити в картинките", която ми беше досадна, но пък ме накара внимателно да оглеждам всеки панел, което може би не е лош ефект. Правила и система почти няма, но не е неглижирана и всичко е обяснено много стегнато и ясно. Като трудност ми беше на точното ниво - никой случай не ми беше елементарен, последният даже не успях да го реша, оказа се, че не съм намерил и ключови елементи от "пъзела", което ме затрудни в навързването на нещата, а и е малко по не-веществен, ако мога така да кажа. Но като цяло - много добре. В края можеш да минеш играта дори да си издънил някой случай и няма някакви скрити препратки, което беше облекчение за мен. Освен това са отделени десетина страници, които разказват за случаите и показват чрез кои улики какви изводи могат да се направят - много приятно ми беше да видя къде съм бил прав, къде крив и какво съм изпуснал.

Това е и най-дългата книга от тази серия 5 Graphic Novel Adventures и като гледам бижуто в нея (субективно мнение). Препоръчвам без никакви колебания и практически без съществени забележки.

Captive
Това ми е вторият протчит и сякаш този път ми хареса повече от преди, може би защото ѝ отделих повече време.
В тази мрачна историята се разказва за млад мъж, който спасява отвлечената си дъщеря (изглеждат горе долу набори на картинките). Действието се развива в голямо имение, а вразите са култисти с щипка "Лудия Макс/Borderlands" вътре. Атмосферата е най-силната страна на произведението, а историята е пипната с доста детайлчета, които срещаш тук и там и за мен е добре развита, предвид че е в комикс-игра. Хареса ми много как "фантастичната" част не е предозирана (защото имаше потенциал да хвърлят каквито се сетят изверги вътре - но не са го направили и пестеливо и разчетено играят козовете си, без да отиват в графа "пълна лудост").
Откъм илюстрации, на мен лично ми се струва най-добра от тези пет.

Играта е особена и беше основното, което ме подразни първия път - лутах се доста с бая неуспехи в процеса и накрая, естествено, не бях и близо до успешен край. Сега обаче гледам под друг ъгъл на Captive - това е на практика "Битки безброй" в комикс вариант и не чак дотам безкомпромисен. Тук не е идеята да се справиш от първия път, а да чертаеш карта, да си отбелязваш кое къде е, какво ти трябва за да го вземеш, какво ще загубиш и т.н. Дори си мисля, че можем да идем една стъпка по-напред и да кажем, че е подходящо да се играе като "Торнадо 6" - разчовъркваш всичко навсякъде и започваш да мислиш как да изкараш най-много точки за постиженията. Така и ще се види всичко из къщата, което си е интересно.
Дори и човек да не мине на такъв вариант, мисля че за 2-3 разигравания са достатъчни за да се стигне добрия край. Този тип игра не ми е много любим, но все пак си има чара и ако нещата са достатъчно интересни, че искаш да разучиш всичко, работи прилично. Там, където има избори какво да направиш (а не къде да обикаляш), нещата са що годе смислени (но и в този аспект си има не-малко слепи избори).
Част от играта и тук е да си отваря човек очите на четири за скрити неща по епизодите, но това не е никак трудно, добре е балансирано между "ще ти изкара очите" и "трябва да си орел, за да го видиш това".

Като цяло приятен комикс, освен ако този тип игра или депресиращата обстановка. Получил се е по-добре от "Tears of a Goddess", по мое мнение, в такъв жанр Керо е повече в свои води и илюстрациите пасват добре на духа на историята.

Your town
В тази комикс-игра влизате в ролята на каубой, като освен това става и кмет на град. Основата на играта е строенето и развитието на града, което извършвате в 12 месеца, но на всеки месец ще обикаляте из околиите на града, за да увеличите средствата си и да "отключите" нови територии и опции за строене.

Трябва да призная, че далеч не горях от нетърпение да захвана това приключение, тъй като изглеждаше като нещо, за което хартията и заровете не са най-удачната платформа - огромна карта на квадратчета, на която се очаква да наслагате милион малки сградички, това всичко да е четимо и при всяка от тях да ви се променят по 3-4 параметъра. Ами, по някакъв начин Your town успя да се окаже по-зле и от очакванията ми. Не искам да нареждам дълго, така че ще опитам да съм кратък.

Историята е под хигиеничния минимум и колкото да се обяснява, че нещата нямат значение и да не обръщаме внимание на липсата на обяснение как моментално се построяват къщи или защо бандитите носят по джобовете си средства като за построяване на болница - нещата просто не работят. Строиш къщи, но си броиш патроните. Няма никакво потапяне, никаква атмосфера и всичко е някакъв абсурд. Липсва смислено развитие на някакви образи или историйки вътре, а голяма част от панелите са "изразходени" най-вече да ти покажат как пътуваш нанякъде си.

Играта не работи. Прекалено досадно е отбелязването на всичко, скалира много - ако на първите месеци строиш по 2-3 сгради, накрая можеш да правиш и по 10-20 на месец и бумащината е голяма. Сградите са много, но без адекватна разлика между тях или нужна особена мисъл кога какво ще правиш. Веднага си личи кои са доминиращи и поне за мен нямаше много интересен избор. До средата на играта имах вече всичко ключово. Обемният аспект и драскането по картата е излишно, безинтересно и затруднява четимостта, без да внася някакъв смислен геймплей. Ако сградите бяха на списък, в който да си ги отбелязваш, щеше да е по-удобно.
Обикалянето по локациите е доста скучно, почти нищо интересно не ми се случи и е насеяно на всеки 2-3 панела с "произволни събития", които са свързани с града и ти накъсват тази част от играта.
Битките с противниците (стрелбата), става с пускане на молив от 6 инча върху комикса. Идеята може да се оцени като що годе новаторска (макар че съм го срещал и другаде), но това не променя факта, че това е още една тъпотия (за мен) вътре и е последното нещо, с което ми се занимава като седна или легна да си чета. Кофти е и като механика, най-малкото защото трудно се определя дали си уцелил и защото едва ли са много хората, които желаят да замервам книгите си, било то и с моливи.

Дневникът е почти неизползваем принтиран, а в книгата - напълно. Идеята със зачеркване на кутийки не е удобна за записи, в които печелиш, но и губиш даден показател. А да ползваш молив и гумичка при толкова много записи също е супер неудобно, така че едни прости бели полета щяха да са в пъти по-удобни.
Оцветяването е в два цвята - небето е синьо и всичко останало е с цвят на болестна урина. Наречете го артистичност, ако искате, за мен е неприятно и мързеливо. Линията е добра, но стилистиката ми идва прекалено детинска и лигава, но същевременно има достатъчно дупки в черепи, избелени очи и кървави локви да кажа, че пък е подходяща баш за такава аудитория (нищо скандално, де).

Та, почти нищо не ми хареса тук. 2- от 5, можеше и по-зле да е, все пак тук там има чар и нотки на потенциал в историята и играта. Допускам, че ако някой случайно се зариби по играта и реши да разучи всяка тайна на книгата, ще попадне на що-годе интересни ситуации. Ако случайно идеята много ви влече, може пък и да ви допадне, не бих се учудил, просто като лични предпочитания никак не е за мен, без да смятам, че обективно е супер отблъскваща.

Във втората и третата колекция 9 от 10-те комикса са на CED (Sherlock Holmes, yey!) и Shuky (Your town, fuuuuu), така че реших да ги почна с единствения нов автор, Skarn и:

Lilly van Helsing
Ти си тийнейджърка с брадва - намен убиец/ловец на чудовища в съвременна градска среда. Нещо като нашия "Ловец на таласъми". Нещата са по-скоро разтоварващи и несериозни, макар и да не е чиста комедия. В книгата има три мисии (+ една бонус), които са сравнително независими. Самите случки са много плитки и за мен бяха напълно безинтересни.

Играта е простичка и добре структурирана. Живот, пари, магазин за екипировка, предмети (общо няколко в цялата игра), добре подбрани постижения и нужда от вглеждане в панелите за скрити елементи (леснички за откриване). Всичко вътре е доста лесно и при един прочит и малко обикаляне напред назад можете да разучите пътя до перфектното изиграване.

Визуалният (а и сюжетният) стил е по-манга, доста лигав (все пак малко момиченце с брадва трепе върколак) - линията и оцветяването сякаш са си приятни.

Като цяло комиксът става само за деца - макар да са го писали като един от тези за "teen" аудитория - не ми се мисли какви ще са чисто детските на Shuky. За дърти фенове няма нищо смислено нито като история, нито като игра, нито визуално.

Hold-up
Втората от двете "Mature" rated книги-игри от Graphic Novel Adventures, втора и последна от шестте на Shuky, която прочетох. И тук не мога да кажа нищо ласкаво.

Главният герой е жалък малоумник, който изпечен обирджия хваща да учи на занаят (от съжаление). В резултат ще може да изпълните един обучителен и по избор 7 от 16 възможни обира, при което може да разстрелвате и избивате разни хора и т.н. в стил пълен психопат (затова и рейтинга е М). Естествено, това не е "правилния път" в повечето ситуации и може да получите някоя наказателна точка така.

Играта стъпва на няколко елемента - умения с нива, предмети за всяка мисия и оценка според изпълнението. При перфектна оценка получавате 1 точка за уменията. Разчита се много и на забелязване на определени елементи по епизодите. Играта не е толкова тежка и като система не е лоша, но куца изпълнението, и то много. Някои от уменията спокойно може да не научите никога как се ползват, дори да ги имате, ако не минете през тях в обучителната мисия (lockpicking), други дори ви трябват в нея, но дори да ги имате, няма как да знаете как да ги ползвате (всъщност дори не съм сигурен епизод 204 дали е в следствие на умение scouting, но не без него не можете да изпълните първа мисия перфектно, а няма как да знаете за това на този етап).
- няма как да знаете кои са правилните пътища и действия за оптималните решения в мисия, доста от тях не почиват на никаква логика;
- няма как да знаете какви умения ще ви трябват на дадена мисия и е вероятно да останете прецакани заради това; аналогично с екипировката;
В резултат, лутате се на сляпо по някакви мисии и играта ви рита в зъбите с провал след провал (или някакви половинчати успехи). Единственият възможен смислен геймплей тук е отново в стил Торандо 6 - научавате навсякъде къде какво има и сядате да си напишете най-оптималното възможно разиграване. Предвид че трябва да е за зряла аудитория, не мисля, че това е добро решение - кой ще ти се занимава да се рови 1 ден и после да си тества математиката от втори клас?

Визуално също не ми допада - стилът е някаква гротеска, хиперболизиран, но и компютъризиран, стерилен. Отделено е доста внимание на детайлите, обаче, и е изразителен, така че предполагам че не е идеално лош, просто лично на мен не ми импонира.

2-/5

Sherlock Holmes : The Challenge of Irene Adler
И тази книжка на CED за Шерлок е много приятна, като историйките са малко по-интересни сюжетно, но пък сякаш доста по-лесни и очевидни като игра - по две-три лесни за намиране улики веднага разплиташ и двата случая. Тонът е малко по-сериозен (но много малко) - правиш аутопсия, гледаш под клепачите на труп, тук там има избит зъб и т.н. - според мен пак си става за деца.

Интересното тук е, че отново може да се играе с два персонажа, които обаче този път са балансирани, а и е дадена опция за игра с два играча, които разследват случаите един след друг (редуват се да четат книгата) и имат малко (ама наистина малко) различни опции в разследването. Предвид че това са Шерлок и Ирен и има заигравка между тях, предполагам опцията е предназначена донякъде за четене от двойки - ще ми е интересно ако някой от вас я пробва в такъв режим на игра да каже как е било, дали е било интересно обсъждането и досадно чакането.

Мисиите са общо две и е горе долу наполовина по-кратка за четене от Four Investigations - по-тънка е книжката и все пак не минавате през някаква част от панелите (5-10%, може би), защото са за другия персонаж. Чете се бързо и леко, препоръчвам я за някой лежерен следобед или вечер.

Sherlock Holmes & Moriarty Associated
Може би е една идея по-труден от другите два комикса за Шерлок, споменати по-горе. Отново имаме три независими истории, опаковани съвсем прилично в обща история. В играта също практически няма изменения - разглеждате внимателно каквото можете, разпитвате свидетелите и от събраната информация се опитвате да разгадаете какво се е случило (в първата от трите мисии се провалих, следващата познах, но с малък набор правилни изводи, а третата ми беше съвсем лесна). Отново има игра със скрити по панелите предмети (този път диаманти), като според мен са попресолили манджата с тях или просто на мен взе съвсем да ми писва да драскам чертички. Да речем, че е по-ориентирани към деца тази механика. Хубавото е, че съвсем спокойно може тотално да игнорирате това. Има също и 4-5 независими бонус загадки, точно като при другите две книги, което пък е по-скоро готино; трябва да призная, че не са никак лесни, може би затова са направени и незадължителни.
Някаква новост е, че освен с Холмс и Уотсън, можете да играете две от трите приключения и с Мориарти, което, разбира се избрах, но не мога да кажа, че това води до особено съществена разлика - вместо дедукцията на Холмс, Мориарти има предимството да натиска повече събеседниците си при разпит, когато се стигне до пипкава тема.

Има известна визуална разлика - различен е илюстраторът и първоначално стилът на новия ми беше по-неприятен, малко по-остър и липсваше готиният олигофренизъм на оригиналния художник на серията; но след като посвикнах, това усещане изчезна и предполагам обективно няма голяма разлика между нивата на двамата.

Като тегля чертата, още един много добър комис, който спокойно мога да препоръчам.

Sherlock Holmes: The Shadow of Jack the Ripper
Единствената книга за Шерлок от третата серия на GNA, отново с оригиналния художник на серията; тук тръгвате по следите на убиец с почерка на Джак Изкормвача, точно десет години след последната му поява. Отново можете да играете с Шерлок или Уотсън, механиката на игра остава непроменена, макар че трябва да си записвате малко повече неща.

В сюжетно отношение, това е първата книга, която е изцяло фокусирана върху едно разследване (макар и разделено на две части, първата значително по-голяма от втората), при което това е и най-мащабно разгърнатото такова от четирите книги за Шерлок и по мое мнение - най-доброто.
Като трудност е на средно ниво и има няколко дребни детайли, които по-скоро ми допаднаха. Първо, скритете елементи по картинките са сведени до минимум и само на определени локации, та това беше някакво облекчение - така играч пак се оглежда за детайли, но за смислени такива. Второ, някои панели бяха обърнати наопаки, което намаляваше шансът да видиш нещо, което не бива да виждаш. Трето, отбелязваш откритията си на карта, което дава едно усещане за "exploration" (изследване, Спасе). Тук ми е може би и най-голямата забележка - не са си направили труда даже да качат printable версия на картата онлайн, за разлика от всички други материали покрай тези комикси, и това за мен беше много неприятно, защото е необходимост, а не исках да драскам по книгата и в крайна сметка се наложи да прерисувам квартал "Whitechapel".

Като тегля чертата, може би най-добрата от книгите за Шерлок в тези серии, което автоматично я превръща и в най-добрата от серията GNA въобще. Препоръчвам я за всички, освен за най-малките, тъй като и тук има разни трупове, кървави пръски и т.н. - но съвсем анимационни. Освен това на най-малките ще им е трудно да проследят цялата история и игра.

Mystery
Тази книжка е очевидно ориентирана към по-млади читатели. Поемате ролята на кнадидат-супергерой в леко и хумористично приключение, а визуално стилистиката ми напомняше силно на "The Incredibles" и за мен цялостната атмосферата беше симпатична. Има централна история, но по-голямата част от комикса е отделни случки по разни локации, които са развити в рамките на някоя и друга страница най-много. Има интересен елемент - част от по-страничните разяснения, примерно повече информация за някой персонаж, злодей, място, са изнесени извън играта и се достъпват чрез QR кодове, които са линкове към PDF-и. Макар точно за този комикс да не беше прекалено необходимо, като цяло е хитра и приложима техника, когато ограничение от обем или друго не позволява нещо по-пространно да бъде в самото книжно тяло.

В игрално отношение трупате "точки героизъм", чрез правене на геройски неща, а за целта се осланяте на уменията си. Всяко от четирите (сила, летене, сетива, супер-богатство) има максимум по 5 нива, а в началото започвате с оскъдните 2 точки и лека полека ги увеличавате. Обикаляйки ще се сблъсквате със "стени", за които няма да ви стигат точките в дадено направление, та по-късно ще можете да се върнете и да си ги минете. Има и различни начини да преразпределите точки, но това е рядко и трудно, добре реализирано като значение в играта и трябва да внимавате кога и за какво ще се възползвате. Цялата игра е малко или много от този тип, в който разучавате всичко, проваляте се 1-2 пъти и после започвате да мислите как най-оптимално да се справите. Но е сравнително лесна и пораженията не ви натоварват, често и не ви наказват ако не сглупите, а просто трябва да се върнете по-късно, което за мен е удачно за такъв тип игра.
Друго, което ми направи добро впечатление в играта, е че не винаги използването на дадено умение е удачно и често имате избор от няколко решения, изискващи умения, някои от които е добре да не правите. А понякога получавате различни бонуси, в зависимост чрез кое умение ще решите дадена ситуация. Това е добра имплементация на уменията, тъй като в огромната част от книгите-игри наличието на дадено умение ви ограбва от смислен избор в дадена ситуация (често и в моите е така), а тук уменията си съжителстват с интересните избори съвсем добре и това е достойно за уважение.

Книгата препоръчвам най-вече за по-детска аудитория, за възрастни ще е лесна, а и хуморът е една идея по-детски, макар че и той, и играта, няма да са неприятни за някой по-стар фен на жанра.

Цялостна подредба на GNA
1. Серията Шерлок - 4.5 звезди
2. Captive, Mystery и Loup Garou - 4
3. Lilly van Helsing и Tears of a Goddess - ок - 3+ до 3.5
4. Your town и Hold up 2-; останалите на същия автор нямах желание да разгледам и не е удачно да ги оценявам

Zombie! The Adventure is Yours!
Написана от Walch, илюстрирана от Lankry, издадена на френски от Makaka и на английски от IDW.

Играта представлява движение из градска зона по време на зомби апокалипсис, като може да играете или с човек (жена) или със зомби (мъж). Има проста система за битки (просто си разменяте щети, докато някой умре), оръжия (щети, изисквания, муниции), предмети и система за вдигане на показателите (като зомби) или намиране на съюзници (като човек). Целта е да се измъкнете от града като за повече точки трябва същевременно да спасите/изядете колкото се може повече от специалните персонажи, пръснати из града. В зависимост персонажа си, има противници, които са или не са срещу вас (цветово предадено), както и епизоди, на които можете/не можете да отидете - отново, в зависимост от цвета на номерчето.

История не можем да кажем, че има; атмосферата, изградена предимно чрез визуалния стил, е по-скоро в комична посока. Визуалният стил е бърз и на нивото горе долу на Спасимир Игнатов -оригиналността (ако трябва да дам за пример някой от българските художници) и не ме грабна с нищо. Играта се изчерпва с обикаляне по карта и е подходяща единствено за хора, които си падат по "exploration", т.е. изнамерите кое къде е скрито, къде са скатани всички персонажи и по-интересни "събития" и противници. Играх със зомби. Балансът е потресаващ, много натежава лавинообразния ефект на наяждането - в един момент всеки противник ти е безпроблемен. Правилата са елементарни, но въпреки това зле обяснени, например един от бонусите при смилането на храна е да повишиш щетите на оръжието си, но не е ясно дали това е перманентно, за една битка, за един панел, за един удар... (избрах последното, защото останалите биха били прекалено силни). Не е ясно можеш ли да използваш този бонус за атаки от разстояние, за голи ръце и дали можеш да го ползваш многократно за един удар. Друг вид бонус просто възстановява живот и е безсмислено да трупаш храна, вместо да правиш направо това. Дневникът въобще не предвижда и място за отбелязване на въпросната храна, въпреки че това е най-често променящата се статистика. Посоките на панелите нямат нищо общо с картата и откъде влизаш, къде излизаш от дадена сграда понякога е доста мъгляво, което е неприятно дезориентиращо, предвид че обикалянето по картата е кажи речи цялата игра.

С три думи, играта е нескопосана (на куче) и бая безсмислена. Да, някой може да се забавлява с разглеждането на локации, ако сте такъв тип читател, когото това много го радва в книгите-игри и игрите като цяло, може да ви допадне. Може дори да се позабавлявате с измислянето на перфектната обиколка на града, в която да ометете всички специални персонажи. Що се касае до тези, които не се разпознават в това описание, не бих препоръчал книгата на никого над 13-14, а вероятно се води неподходяща за под 13. Няма нищо фрапантно дразнещо в нея, играта е игруема, но пък не намерих и нищо кой знае колко интересно освен механиката за асиметричния геймплей.
2+/5

Iron Magicians
Комикс игра от Cetrix и илюстрирана от... Yuio.
Героят ви е студент техно-магьосник в стиймпънк свят, края на 19 век в Париж, а мисията - да съберете поне 30 енергийни кристала. Светът на комикса е много силно ориентиран към детска аудитория, визуално и сюжетно. Светът е много слабо изграден, особено технологичната част, но не дразни - по-скоро го виждам като пропусната възможност, отколкото да има някава вреда, но няма стиймпънк стойност. Общ сюжет също няма, по-скоро всяка от локациите, които можете да посетите, има някаква собствена историйка. Съберете ли кристалите, играта просто свършва без някакво финално предизвикателство или сюжетна развръзка (то няма и завръзка, като се замисля). Самите отделни историйки също са генерално скучни и беззъби до ниво "Пес Патрул", да речем. Накрая всичките злодеи са пощадени, оказва се, че са имали "нещостно детство" (както обича да казва тъстът ми) или някаква друга драма и всичко приключва щастливо.

Илюстрациите на Yuio пасват стилово на текста и са приятни и като линия, и са готино пъстрички - като цвят може би са сред най-добрите от прочетените от мен комикс-игри.

Системата включва живот, проста система за битки (зар + показател и същото за врага, 1 сполучлив удар води до край на битката), три показателя (два бойни + чар), предмети, магии за еднократна употреба (намирате свитъци), които ви помагат за разни проверки и битки, без изрично споменаване в текста и пари. Избирате си по кой от двата бойни показателя (магия и технология) да се мерите с врага, освен ако той няма само единият - тогава сте задължени да се биете с него.
Системата като цяло работи, макар че малко по-разчупени противници и пречки щяха да дадат поле за повечко мислене - в момента бързо се трупа сила, което в общи линии прави повечето битки безсмислени, което пък обезсмисля магиите; а в началото, преди да се подсилите, може да се натресете на 1-2 битки, които да ви приключат без възможност за спасение. Предметите са предимно от тип "ключове" - намерите ли нещо, вероятно ще го ползвате в конкретната локация, за да влезете някъде. Избира се и герой между момче и момиче, което води до различни начални показатели и 2-3 козметично различни сцени.

Играта залага най-вече на разхождане насам натам, има немалко "мъртви" епизоди и пътища, има няколко лабиринта (yey?), поне 5-10 гатанки и други лесни до средно-трудни логически загадки - за събиране, прогресии, судоку и т.н. На няколко места може да умрете, правейки очевидно лош избор. Отново, за старите фенове, няма какво да предложи, но тя не е и за тях. Локациите не се заключват, ако не постигнеш основната им цел, а дори при най-лошо изиграване сумата от наградите за това стига да се мине играта (отново, добро решение за детска аудитория), а при най-добро сигурно могат да се изкарат общо 10-15 отгоре - не се знае, няма постижения и оценка.

Не знам как да оценя тази книжка - от една страна няма нищо прекалено грешно в нея, от друга е изцяло стерилна и като игра, и като литература - правилните компоненти са на място, но не са използвани за нищо интересно. Опитвам се да преценя дали има деца, които хем да са достатъчно големи да се справят с правилата и загадките, хем да не са надраснали сюжета. Сякаш има една много тясна група около 9-10 годишни. Като отчетем и добрата работа на Yuio, можем да го докараме до 3.5/5 или 4-, с уговорката за целевата аудитория. С една обединяваща история + готин boss fight накрая, за който да трябва добре да си се запасил, щеше да е с единица нагоре.

4-/5