Аргумент Опен (Argument Open) 2017

Торо доста красноречиво мълча, но отговорът на Тано наклони везните в неговата полза към момента. Все пак можеше да разкаже виц! Та вземете това в предвид.
Тъй де, глас за Тано.

Българските книги-игри са по-добри.

Най-важният елемент за книгите-игри е разбработен именно в нашите.
Става въпрос не за друго, а за самата "чиста тактика".

И още, най-смешната книга-игра в галактиката е българска.

SatanicSlayer писа: писа:

Грешиш Торо. Това е заимствано, както и всички останали механики от западните книги-игри.
Книгите с елемент на "чиста тактика" са заложени още в Избери своето приключение, където няма да намериш и грам използване на зарове, както и таблици.

Общо взето всички автори на книги-игри в България са крали като невидяли от западните такива. То не са - кодови думи, плаващи кодировки, движение по карта, лабиринти, орки, таблици, зарове. Ама то няма какво да се каже - каквито политиците, такива и авторите на книги-игри.

Всъщност, в Избери своето приключение няма зарове, няма и тактика, няма и смислени избори, няма и литература. Това са измислили, пълното дъно на интерактивната литература, което е нечетимо за навършилите 12+ години хора с поне 70 IQ. В България само за няколко години се развиват сериозно книгите-игри жанрово, като механики и дори се открива хибридната форма - "Страт". Също така в западните книги-игри почти никога няма читави хибриди между литература и игра, а обикновенно и двете не са на ниво.

Но нека преминем на въпроса, който, както многоуважаваният Е. Уейн напомни, е свързан с настоящето и бъдещото на книгите-игри. България е страната, в които книгите-игри наистина се завърнаха, влязоха в класациите за най-продавани книги на месечна и годишна база и успяха както да спечелят много нова, така и да върнат старата аудитория. Показаха, че книгите-игри стават и за най-малките, показаха, че могат да са интересни и на съвсем зряла аудитория и да поддържат добро литературно, освен игралното, ниво.
Това си личи от продажби (тиражите си минават), отзиви, положителната тенденция (т.е. читателтие остават доволни и препоръчват на други) и награди в общи литературни конкурси, в които книгите-игри успяват да спечелят състезавайки се с цялата друга издадена литература у нас - Таласъмчето (категории за детска литература), Ледената цитадела (Наградите на цитаделата в категория фентъзи), Българ и Котарака (Бисерче вълшебно).

Говоря за абсолютно обективни и измерими показатели за успех, а не със субективните "това е много добро" или "тук е открита еди си каква система, ама какво от това". За съжаление този кръг въобще не беше честен, защото горките книги-игри на запад не могат да стигнат до издаване и във фенски тираж, да не говорим да се борят по конкурси с останалата литература или да станат бестселъри.

Българските автори успяха да излязат и извън рамктие на страната си - "Хуаранг и Кумихо" наближава вече петцифрена аудитория и държи изключително висока оценка, "Голямото приключение на малкото таласъмче" също излезе извън рамките на страната и говорим за комерсиално издаване с авторов хонорар, Котаракът се представи прилично на френския конкурс, а Ронин също е продаван автор на Hosted games. А какви са перспективите на западните автори да получат издаване на друг език? Ако някой им обърне внимание, то това ще е именно тук при нас, което се случва благодарение на публиката, навремето създадена и в последствие привлечена отново предимно от по-добрите книги-игри - българските.