Конкурс 11 - Време е за четене и гласуване

Произведенията са три на брой. Гласуването за тях ще е открито, като всеки един потребител с поне десет мнения във форума ще може да даде своя вот в тази тема.
Всеки гласуващ ще трябва да класира и трите произведения.
Точкуването ще бъде следното - за първо място ще се дават 3 точки, за второ - 2, за трето -1.

Крайният срок за гласуването е 11.03.2017 година.



- автор Nedelcho Bogdanov


- автор kiril_ps


- автор Вилорп

Приятно четене.

---

Модерация:
Резултатите до момента:
Гласували: Leidrin, Вилорп, Nedelcho Bogdanov, Ал Торо, Mayday, saratobu, psycho_gol, Der, comixRos, Монев (10)

Постапокалипсис утре (Nedelcho Bogdanov) = 2 + 3 + 1 + 2 + 1 + 2 + 1 + 2 + 2 + 2 (18 )
Бърза схватка (kiril_ps) = 3 + 1 + 2 + 3 + 3 + 3 + 2 + 3 + 3 + 3 (26)
Българската следа в Иберия (Изоставените български войни в Кордоба) (Вилорп) = 1 + 2 + 3 + 1 + 2 + 1 + 3 + 1 + 1 + 1 (16)

1. Rapid fight - 3 точки.
Винаги съм бил фен на тактиката в разказите на Кирчо. С всяко следващо произведение става все по-добър. Успял е в малко епизоди да направи доста игра. Литературата си е ОК, Кирчо. Системата за игра можеше да е и опростена предвид епизодите. Но ако предвиждаш още епизоди - чакам с нетърпение.
2. Постапокалипсис утре - 2 точки.
Съвсем откровено давам две точки, зашото не мога да дам по една точка на две произведения. Тематиката ми е крайно безинтересна, а системата за игра - хаотична. Епизодите са много (90), но трябваше да положа усилие, за да изиграя произведението, въпреки че...всъщност спирам дотук.
3. Иберия - 1 точка.
Единственото хубаво нещо в това произведение е, че трябваше, сравнително за кратко, да търпя изключително оригиналния изказ и хумор на Вилорп с уклон към сарказъм и цинизъм дотолкова граничещ с лигавщина, че чак е като на свинче звънче. Или като топло кравешко "ако", сред току що цъфнали и ухаещи полски теменужки.
Добър пример как една интересна тема, може да се превърне в безинтересна. Произведение в което автора държи да блесне с оригиналност и острота на хумора, та чак да започне да горчи.
В 42 епизода имаме 12 края и един начален епизод. Тоест 29 игрални епизода. Както казах единственото хубаво е че мъчението от четенето на това нещо свършва бързо.

Ал Торо писа: писа:

Само да попитам дали не е станала техническа грешка - Ронин не се ли записа за участие?

Ако е изпратил имейл до spisanieto, няма как Сатаника да го пропусне. Най-вероятно Рони не го е направил.

3 за мен
2 за Вилорп
1 за Киро

Извинен си! Комплексите са очевидни, явно тронът започва да ти боде...

пп: не мислех да се обосновавам, но Киро ме попита в чата, защо съм дал следните оценки, така че ще се изкажа!

3 - За мен - защото съм я писал, аз, следователно харесвам разказа най-много! Най-голям е и съм използвал по един хубав начин кодовите думи с цифри - за крафтване, предложени са два различни начина за игра и не на последно място, защото го написах за ден и половина... не ми се мисли какво щеше да се получи ако бях отделил два дена

2 - за Вилорп - темата е интересна, изпълнението -много несериозно. Като че ли този разказ е писан за по-кратко време и от моя. Проблема в хумора не е дали се е получил някъде другаде не, дали е като Тери Пратчет или кой го разбира и кой не! Като един от най-доказаните хумористи в България, следва да съм институция ще ти дам един съвет за хумора. Колкото и да е добър, ако се използва в абсолютно всяко изречение той губи стойноста си и измаря. Колкото по-рядко се използва толкова по-ценен е. Старай се да подбираш шегите си, а не да публикуваш абсолютно всичко което ти хрумне (съвет, който трябва и аз да спазвам в чата) Изборите нямаха абсолютно никаква логика, но е за предпочитане пред мятането на зар и това да умра 25 поредни пъти защото не мога да хвърля 4 или повече. Автора е вложил и любопшитни факти с цел информиране, което е +. Като цяло разказа остава привкус за лигавене

1 - за Киро - това е разказът, към който е подходено най-сериозно. Прилича на абсолютно автентичен абзац от книга-игра. За съжаление темата ми е от безинтересните, а системата от най-отблъскващите за мен. Винаги се вбесявам, когато изборите ми, на базата на логиката са безпогрешни и следва голямата спънка - зарът! В такива случаи се отегчавам и започвам да избирам винаги че съм хвърлил това което ми трябва за да продължа, или хвърлям книгата и веднага отварям някоя от на Уейн с безшансовите тактики за да измия вкуса от устата. Все пак книгата е най-стегната, последователна и пак казвам - най сериозната

Мерси Торо.
Иначе си попаднал на грешна препратка искрено съжалявам. Прескочил си една схватка, поради което.
• Опитвам се да го издебна и да му прережа гърлото – прехвърли на 53 (а не 57)


Спрях на 50 метра, защото там съм видял паркиран пикап, за да си взема бензин.

Ал Торо писа: писа:

Само да попитам дали не е станала техническа грешка - Ронин не се ли записа за участие?

Не, защото с Пътят на Светлината участвах в стар конкурс на форума. Но пък се надявам да се класирам за публикуване в ПГ.

Ето и как гласувам:
3 точки за Бърза схватка на Кирцата. Не знам дали много хора осъзнават колко трудно се пишат тактически битки. Това, което прочетох беше направо Дуум във вариант на КИ (без епичноста на героя).

2 точки за Иберия на Спас. Беше ми приятно да видя похвата със забавни бележки след епизодите. Роджър Уилко го използваше и това го правеше уникален. Даже една от тях е от някакъв Ронин. Луда работа

1 точка за Постапокалипсис утре. До колкото разбирам Неделчо е най-популярния български писател на КИ в момента, но честно не ми е хрумвало да се запозная с творчеството му, а сега разбирам и защо. Не ставам за негов читател, така и не разбрах дали трябва да се смея или да плача, като че ли бях еднакво далече и от двете, а някои от механиките ме хвърлиха в тих ужас.

3 точки - Бърза Схватка
2 точки - Постапокалипсис
1 точка - Иберия

Искам да поздравя за тримата участника, които се престрашиха да участват в конкурс 11. Трябваше да бъдат четири, но за съжаление участника, заради когото удължих срока на конкурса не успя да го завърши навреме.

Ще напиша кратко ревю и на трите книги-игри. В края на всяко ревю ще бъде мястото, което го класирам.

Неделчо Богданов - Постапокалипсис

Животът можеше и да е по-хубав, ако човек не се спре на тази книга-игра. Неделчо се е пробвал да бъде забавен, като направи интерактивна история с форумни лафове, глупости, потребители. За съжаление хуморът е специфичен жанр, в който един читател ще се засмее, друг ще се почувства тъпо, трети просто ще пусне една благословия и ще прекъсне с четенето. Няма проблеми ако авторът е искал сам да се забавлява и не му пука за мнението на околните. И на мен нямаше да ми пука, ако това произведение не участваше в конкурс, в който произведенията имат шанс да бъдат издадени в някой от бъдещите броеве на списанието.

Произведението беше предадено близо една седмица преди крайният срок за предаване и въпреки това, не бяха изчистени някои минимални грешки. Хайде липсата на редактор е нормално, но можеше поне веднъж да си прочетеш писанията и да се пробваш да премахнеш множеството правописни грешки, което е признак за неуважение към хората, които ще се пробват да го прочетат. Другото, което можеше да се премахне е мъртвите епизоди, които бяха май 15 на брой.
Прекалено много кодови думи, които мисля, че бият дори Чирака на Алхимика и Да намериш Дракон взети заедно. Мога да греша, но оставам с това впечатление.
Схемата е циклична, като излизането от цикъла се осъществява, чрез механика използвана от Върдж, наречена Плаващи кодировки.
Литературата е... ако лигавенето е литература, то тогава тук е на много високо ниво... става дума за хумора, който според мен го няма, но може за други да го има.
Накрая има оценяване, но какво трябва да оценя, като няма никаква скала, с която да я сравня.
Въпреки, че харесвам всякакъв хумор тук просто ме отблъсна. Може би защото търсех нещо от трите жанра, които поставих като тема за конкурс - фентъзи, постапокалипсис и киберпънк, а намерих форумни глупости. Тъпо.

Оценката ми към играта 0,5 от 10. Вярвам, че Неделчо може повече и ще се постарае повече за следващата си книга-игра.

Спасимир "Вилорп" Игнатов - Иберия

Много хора са чели Да намериш Дракон. Повечето от тях са харесали хумора и начина на изпълнение на книгата-игра. Други пък са харесали игровата част. Всеки със сигурност с нетърпение е чакал нова книга-игра от него, защото, въпреки правописните, пунктуационните, механичните и схематични грешки, пише нещата с лекота и замах на бобър през размножителния си период. Може би е заблудил въпросното мнозинство, защото произведението, с което участва в конкурса е пълна скръб. Сюжетът е интересен и ни пренася отново в книгата-играта издадена от Сдружение книги-игри, намираща се в сборника Призвание герой, носеща името - Зарево над Кордоба. Историята се върти около групата изоставени български воини в окупираният град. До тук добре и щеше да е добре, ако историята беше замръзнала до тук.
За наше съжаление не е така. Искаше ми се да попадна в сървайвъл среда, където целта на читателя е да успее чрез изборите да може да помогне на повече от воините да оцелеят. Но можеше да попаднат в плен и на няколко от тях да се даде някаква мръсна задача да извършат, за да могат да спасят другарите си. Или пък да се пробват да стана герои и да отбраняват смело една от избите с вино в града.
Знаете ли на какво попаднах по време на играта? Да ви кажа честно, не знам. Просто четях и стигнах финала, като не запомних нищо от историята. Знаете ли защо не запомних нищо от историята? Не запомних нищо, защото прекалено много четях за бележките към епизодите. Това е истината.
Литературата не е сериозна. Пробван е някакъв хумор, който сигурно е добър, (но когато го четох, гледах Армията на мрака, когато Аш беше пред трите книги Некрономикон и се пробваше да си спомни специалните думи се смях с пълен глас), но мен не ме разсмя нито веднъж, докато в Да намериш Дракон имам много любими комични моменти, които понякога препрочитам. Тук само гледах тъжно. Не само тъжно, но и прочетох всички епизоди подред, за да намеря късче - фентъзи, постапокалипсис или киберпънк. За съжаление в котака ми Локи има повече фентъзи движения, отколкото тази книга-игра (Трябва задължително да заснема скока му от четири метра в кутията ми с чорапи, която е на височина от метър и седемдесет).
Механиката е само с кодови думи. То и друго какво да очакваме в книга-игра с 42 епизода, със сигурност няма да е кафенце.

Оценката ми за книгата-игра е между 0.4999 и 0,5001. Знам на какво е способен Спас, когато е финансист към Списанието. Напусна го и започна да пропада главоломно.

Кирил "kiril_ps" Иванов - Rapid Fight

Оставих накрая това произведение, защото си мислех, че знам какво да очаквам от Киро с оглед на предишните му произведения, чийто главен герой е редника от третата рота. Най-онеправданият войник в нашата галактика, защото, колкото и негови авери-войници да загинат, той все си остава един прост редник.
Най-накрая попаднах на произведение, което да отговаря на едно от трите изисквания за конкурса - то е постапокалиптично!
Авторът ни пренася в мрачно бъдеще, където 90% от хората са избити от странен вирус. Оцелелите хора са се прикрили в бежански лагери, а тези, които не са го направили са мародери, които грабят и унищожават всичко до което се докопат.
Самата игра, обаче не разгръща цялостната картина на света. По скоро имам усещането, че просто стои като трейлър към по-голяма книга-игра, а самият автор пуска серия епизоди, в която е описал механиката за битки в произведението си и чака бета тестери да го унищожат от критики. Хубаво е да се спомене, че автора, който е всеизвестен в галактиката заромразец е заложил на мятане на зарове. Използвал е бойната механика от "Не поглеждай назад", която е малко нестандартна и тромава, но пък лесно може да се промени на стандартна атак рейтинг система.


Оценката ми е 5 от 10, защото това произведение отново се среща старият проблем, който го има и в Редника от третата рота - всяка грешка се наказва със смърт. Това лесно може да се промени като добави допълнително качество - Живот. Така при всеки грешен избор или лош зар, ще се губят точки за живот, а няма да карат читателя да започва отначало, защото бива убит.

SatanicSlayer прави най-подробните и обективни ревюта, винаги придружени с точна обосновка. А и си личи дълбкото му познание за различните механики в книгите-игри, така че едно голямо браво за него. Жанра има нужда от подобни експертни анализи. Чак ме надъха и аз да прочета разказите и да ги ревюирам.

Вилорп - три точки
Киро - две точки
Неделчо- една точка