Сдружение книги-игри в Пловдив (16 Декември)

Това, че около мене постоянно пристигаха бири, не значи, че бяха мои. Пих си айрян в кръчмата и ви гледах сеира. Колкото до гаджето в Пазарджик, смятам да отричам.
Иначе, благодаря много на Краси за организацията, както и за осигуреното медийно покритие (снимки, видео и т.н.), както на Пешо и Вики, че поеха продажбите, та не се наложи да се тича нагоре-надолу между сцената и тезгяха.

plovdiv.actualno.com/knigite-igr ... 14165.html

Егати застреляното заглавие. Все едно още съм във факултета и некадърни журнальорки пишат, че "българското участие в ЦЕРН е 1/3".

Заглавието е в стил: "Блондинката има нова прическа, боядиса се руса", то и съдържанието не е за коментиране, но казват, че нямало лоша реклама... Така казват де.

Заглавието изглежда малко странно, защото явно не схващате дълбокият му смисъл. Хората вече са разбрали, че това е първата наистина интерактивна книга-игра. При останалите игри авторите просто водат читателя за носа с псевдо избори. Даже в края са споменали кой е най-големия манипулатор на млади читатели.

Обаче има една неточност. Първият интерактивен роман от български автор е дело на Уейн - "Асасините на Персия". Той го е казвал няколко пъти още когато излезе книгата. Значи като родоначалник на поджанра само Уейн има право да определя дали една книга-игра е "интерактивен роман" или не е.

Но какво правим, когато Уейн е крал безочливо Сим Николов, който за мен е истинският създател на интерактивната литература. Схемата на Асасините е 1 към 1 със Смърт в океана, като единствената разлика е, че в Асасините има оценки, оръжие, зарове - нещо, което не е характерно за интерактивен роман.

И каква е разликата между интерактивен роман и КИ?

titi_2001 писа: писа:

И каква е разликата между интерактивен роман и КИ?

В името разбира се. Друга разлика няма. Въпрос на теминология и академични дискусии

[offtopic]

titi_2001 писа: писа:

И каква е разликата между интерактивен роман и КИ?

Мисля, че първото споменаване на термина Интерактивен роман във форума е в тази тема: knigi-igri.bg/forum/136/91?p=1080&hilit=...BC%D0%B0%D0%BD#p1080 .
Естествено е твърде възможно да е бил споменаван и преди, но темата да е в прословутия КОШ или затрита.[/offtopic]

[offtopic]Баси, като чета мненията от онази тема, имам чувството че са писани във форум от паралелна вселена [/offtopic]

Да си кажа и аз моето становище за "разликата". Такава формално погледнато няма. Аз обаче постоянно се опитвам да обяснявам с променлив успех какво е "интерактивен роман" и защо просто не кръстихме "Седемте живота на Мая" "книга-игра".

"Книга-игра" е много по-разпознаваемо, но за мен в конкретния случай е подвеждащо. Повечето хора само като чуят за "игра" и си представят книга с аудитория в ранна тийнейджърска възраст. Така една приятелка, на която говорих за книгата, след време ме попита: "Какво стана с онази твоята книга, детската?". Друга позната пък се интересуваше дали "Седемте живота..." е подходяща за 11-годишно дете и аз казах, че по-скоро е подходяща за майката на детето, но жената нещо не ми хвана вяра.

Същевременно доста хора, това се вижда от в статията, не са съвсем наясно със значението на думата "интерактивен". Въпреки това аз предпочитам това определение и моите субективни разлики, с които си правя разграничението са основно две:
1. Книгата е за по-възрастна аудитория от повечето други книги-игри. Аз я определям като цяло 16+, защото според мен проблемите, които се разглеждат, няма да са особено интересни на по-малки читатели. В този смисъл заобикалянето на надписа "книга-игра" е целенасочено, защото не отказва начаса потенциалните читатели, които иначе биха я определили автоматично за "детска".
2. Книгата е максимално лишена от "игрови" елементи - никакви кодови думи, предмети, лични характеристики, отчитане на време, пресмятане на точки, хвърляне на зарчета и т.н. Дневник липсва, просто я взимаш и си четеш, като правиш съответните избори.

gbm писа: писа:

Обаче има една неточност. Първият интерактивен роман от български автор е дело на Уейн - "Асасините на Персия". Той го е казвал няколко пъти още когато излезе книгата. Значи като родоначалник на поджанра само Уейн има право да определя дали една книга-игра е "интерактивен роман" или не е.

Абсолютно, сега само трябва Уейн да каже има ли друго произведение, което може да се нарече "интерактивен роман", освен легендарните "Асасините на Персия".
Аз не съм склонен да приема, че "Седемте живота на Мая" е "интерактивен роман". Никаква тактика не намерих в тази книга.

Точно тази книга (Мая) си е точно интерактивен роман. Съвсем правилно е решено да не пише книга-игра.

Моето разбиране за термина беше доста по-друго, разбира се, когато го използвах за Асасините. Но това няма никакво значение, тъй като не аз съм измислил и наложил въпросния термин (както с Турнирна КИ и други).

Даже не смятам да го използвам вече - още нещо, което си остава само за пилотното издание. Серията Хашишините на Персия са си книги-игри и като такива ще излизат. С какво са по-добри литературно от обикновената книга-игра човек може да прецени и сам като ги прочете, няма нужда да се сменя името на "жанра" за целта.

Не бих използвал interactive novel и навън. Там вече е наложено разбирането "схема като от детските Избери Своето Приключение", в които не толкова избираш как да реагираш, а накъде да насочиш действието.