Таен агент А.С.

ТИ си Таен агент А. С., изпратен на най-опасната си досега мисия! Злият учен Д-р Дайъмънд е изобретил течността Формула V3, с която иска да завладее света. Ще успееш ли да унищожиш шестте колби, в които тя се съхранява... или ще загинеш във високопланинското имение на доктора?
Много свежарска книга, изкефи ме.

Чудовището от Лох Нес най-кефи, най-слаба е Сенки от Ада. Агента ми осигури много часове забавления като малък, за съжаление си е от детската серия КИ.

Забравил съм ги. Само Призрачният Остров не съм чел от неговите книги. Другите три, помня че бяха приятни книжки. Агента ме беше изкефил доста. Сенки от Ада имаше някаква интересна система за битки, макар че май беше със зарове, но беше така направено, че ми беше забавно. В Чудовището от Лох Нес се правеха някакви снимки на въпросното чудовище, също бе готино. Мисля си, че Агента най ми бе допаднала.

Таен агент АС, я прочетох онзи ден. Просто няма какво да кажа. Една от малкото линейни книги-игри, която предлага преиграване.
Общо взето всички книжки от поредицата са ми любими...

Снощи изиграх тази книжка и останах много разочарован.

[u:2qkrvtjg]Плюсове[/u:2qkrvtjg] (в случая е само един и то единствено за т.нар. „хардкор геймъри“):
- Възможност за преиграване. Намираш различни предмети и има доста възможности за избор, които потенциално биха дали стимул за препрочитане на книжката;

[u:2qkrvtjg]Минуси:[/u:2qkrvtjg]
- Много слаба като литература. Може би и преводът не е достатъчно добър, но по-скоро си мисля, че проблемът си е в оригиналния текст;
- Ужасно много слепи избори. То всъщност информирани почти няма;
- Книгата е невъзможно (почти) да бъде завършена успешно от първи прочит. Реално, за да унищожиш шестте колби трябва на 6 пъти да направиш абсолютно неинформиран избор между 4 възможни кодови думи. Ако съм разбрал правилно идеята, то читателят трябва да преиграва книгата до момента, в който е наизустил правилните кодове и постигне успех;
- Илюстрации на Емилиян Станкев не са на нивото, което познавам от „Огнена пустиня“ и книгите на Алан Шарп.

Аз успях да стигна до финала загубвайки 3 от 4-те жизнени точки, с които започнах. Намерих и 2 от 3-те предмета (електронен бележник и инфочасовник). От колбите обаче успях да унищожа само 2, което направо си е късмет при положение, че всеки път шансът ти е едва 25%.

Системата със слепите избори при кодовите думи, чрез които унищожаваш колбите е просто безумна. Първоначално реших, че съм пропуснал нещо в правилата и ги препрочетох, за да съм сигурен, че няма някакво указание относно подхода за избор. Явно обаче, че е просто налучкване и респективно преиграване до момента, в който си ги наизустил. Според мен по този начин сериозно се насърчава чийтването, а играчите изцяло са лишена от удовлетворението при правилен избор.

Книгите на този автор за мен са едни от най-слабите и скучни, които изобщо съм чел. Една и съща схема има във всичките, само сетинга и целта са различни.

Shin писа: писа:

Книгите на този автор за мен са едни от най-слабите и скучни, които изобщо съм чел. Една и съща схема има във всичките, само сетинга и целта са различни.

Да, дори за десетгодишни деца са скучни, аз направих грешката да си купя точно тази навремето и не повторих. Макар че, взех още няколко от библиотеката, просто защото тогава си водех статистика колко КИ ще успея да взема от първия път и всяка една ми беше важна

Не че имах голям успех с книгите на този автор, де

Не бяха само изборите за колбите, почти всички избори ми се струваха случайни. Призрачният остров, където имаше едни гербове от един от предметите ми беше много по-интересна. Неориентираността там не дразнеше толкова, то е ясно че просто обикаляш докато намериш бокалите.

Аз пък я харесвах доста едно време... но наистина бях забравил за тия избори с колбите. като прочетох предните няколко поста имах съмнения дали не се споменава някъде за изборите, някаква подсказка, но нямаше такова нещо, всичко е абсолютна случайност, трябва да запомниш 6 думи в определена последователност . Сигурно за това не искам да чета неща, които ми харесваха едно време... А какви приятни впечатления имам от "Лох Нес" и " Призрачният остров"... нека си стоят на етажерката

Детска книжка и бих казал, че е от по-слабите в поредицата. Историята е в стил 007, но литературно е слаба и неразвита. Приключението е линейно и само това, че трябва да налучкаш правилните отговори за унищожението на колбите го прави преиграваемо. Епизодите са малко и се разчита на доста слепи избори.