Пътят на тигъра [коментарна тема]

Абе аз само да си кажа, че по-добре е да не минаваме през блатата - опитът ми с книгите игри показва, че там рядко е весело

Няма да минаваме през блатата По пътя вече превведен от Вилроп ще минем, ама аз ще преведа и пътя през блатата, за да осатне по-малко за превеждане накрая

Абе на косъм е... има един Трол.. мани мани... ше разправям

Аз викам надолу - то си е малко подсказано де (рехав бил подът ) - ама щом помагат авторите: кои сме ние да противоречим?

Аз съм твърдо за през пода!

Пускам любителски превод на алтернативняи път през блатата:

59.

Поддържаш постоянен бяг в продължение на два дни, оставяйки зловещо заострените зъбери на Призрачните планини вдясно от себе си, докато не навлизаш във влажна мъглива местност - Тролското мочурище. Огромна блатиста местност, и в тази мъгла може само да гадаеш колко време ще ти отнеме да го заобиколиш от юг. Решаваш да го прекосиш и поемаш през него като се придържаш по следите оставени от някакво дребно животно. Докато си пробиваш с мъка път през тресавището мъглата се сгъстява и изведнъж пред теб изплува огромна тъмна сянка, която се насочва към теб, съпътствана от звука на пръскащата се под грамадни нозе кал. Съществото рязко спира и шумно подушва въздуха около себе си. Сега трябва да решиш дали да се придвижиш напред внимателно, но достатъчно бързо (премини на 41) или ще останеш на място и ще го изчакаш да те открие (обърни на 30).

41.

Без да издаваш звук прилагаш котешката стъпка на нинджа, като оставяш следи насочващи в противоположната посока на движението ти през мочурището. Но огромния звяр явно разчита единствено на острото си обоняние и скоро ускорява тежките си крачки след теб. Ще се откажеш ли от внимателното придвижване и ще се затичаш бързо напред ( премини на 14) или ще го изчакаш и нападнеш (обърни на 30).

14.

В бързината си леко се отклоняваш от следата, която следваше. Имаш чувството, че коварното блато те обгражда отвсякъде в мъглата. Изпробвай късмета си. Ако съдбата ти се усмихне, премини на 417, ако ти обърне гръб, отиди на 404.

417.

Втурваш се напред след известно време спираш вече да чуваш звяра зад себе си. В този миг от блатото пред теб изскачат множество ужасяващи тънки пипала, които започват да пълзят около теб. Нападнат си от Шаггот – безформена зелена маса, подхранвана от черна магия. Отскачаш, когато едно от пипалата се спуска към теб и нанасяш удар по него, но ръката ти потъва в зелената маса, без да му причини някаква вреда. Имаш ли останала вътрешна сила? Ако да – обърни на 343, в противен случай бягай към 327.

343.

Нанасяш страховит удар в зелената маса, която би трябвало да е тялото на Шаггот, надавайки вик, докато освобождаваш вътрешната си сила. Торбестата зелена маса се пръска при удара ти и пипалата й се свличат покрай теб, потъвайки в блатото. Като вижда това, тролът, който те е преследвал досега се затътря обратно далеч от теб, като те оставя да продължиш по тежкия ти път. Ще продължиш към Йонабилион, за да вземеш кораб от южния бряг на Звездното море, в посока Друатх кория (294) или на север към Снегоград (313)?

294.

Прекосяваш поля от водорасли, докато наближаваш Йонабилион, сгушен на върха на скалист хълм, точно до брега на Звездното море. Стада овце се разбягват, кохато прекосяваш хълмчетата преди градската порта. Пазачите й носят странен символ, който не разпознаваш – меч, с острие обвито в свитък. Улицата се спуска към портата до морето и към пристанището. Преминаваш покрай фонтан с формата на делфин, където пред един от множеството магазини за свитъци се натъкваш на млада жена продаваща цветя, изработени от цветен марципан. Предполагаш, че всички странстващи минават покрай този фонтан и се спираш да я попиташ дали не е забелязала някой по-необичаен да преминава през града в последните десет дни. Жената говори странна гърлена разновидност на общия език, но успяваш да разбереш, че не е забелязала нищо необичайно напоследък. Насочваш се към пристанището, където множество ниски издължени корабчетата са акостирали. Табела те насочва, че кораб наречен „Делфин” ще отплава с прилива в посока към Друатх кория. Цената за превоза е две златни късчета. Откриваш кораба малко преди да отплава и се качваш на него, плащайки златото на млад моряк. Отиди на 337.

337.

Моряците с гребане изкарват кораба от пристанището, след което разпъват платната му. Застанал си на перилата и гледаш назад към стопяващите в далечината скали на брега. Освен теб има само още един пасажер, жена, загърната в скъпо хермелиново палто, което очевидно привлича интереса на екипажа. Жената се приближава до теб, представяйки се като Диердра и докато я оглеждаш забелязваш, че лицето й е изкусно изрисувано така че наподобява котешко. Никога преди това не си виждал подобно изрисувано лице и неестествеността му те смущава. Тя ти се усмихва и те пита дали намираш пътуването си за скучно. Не й обръщаш внимание, но тя продължава, „Нямаше и аз самата да досаждам, ако не знаех ще развличам човек, който ме интересува”. От разговора си с нея научаваш, че е певица, но най се заинтригуваш, когато ти разказва за това кои са били нейна публика за последно. Описанието отговаря на Яемон, Магистъра на пламъка, човекът за който си дал обет да убиеш. Разказва ти и за неговия спътник Манс, некромансер, черен магьосник, който боготвори Немезида, и умее да призовава същества от отвъдното срещу своите съперници. Тя не изглежда притеснена от срещата си с тях и след малко усещаш как нейния весел приятен глас те омайва. Подвластен на магията й без да си имал намерение и разказваш кой си и каква е мисията ти. Със страх очакваш реакцията й след думите й, когато въздействието на магията отминава. Тя се усмихва и ти обяснява, че всъщност не е певица, а е чародейка и заклевайки се във всичко добро обещава да ти помогне. Обръща глава настрани, прокашляйки се тихо два пъти, и изведнъж от небето зад теб се спуска бяла гълъбица, която каца на изпънатата й ръка. След като корабът ви акостира в пристанището на Друатх кория тя те упътва да посетиш къщата на бедно семейство, намираща се извън градските стени, където тя ще ти прати известие. Докато се чудиш дали й вярваш, защото те е убедила или защото още си под въздействието на магията й, ти слизаш от кораба и поемаш между порутените колиби свити в сянката на крепостните стени.




300.

Покривът на колибата тече и въздухът е пропит с ужасна влага, а жената, която живее в нея заедно с болния си син, не задава никакви въпроси докато ти поднася гореща овесена каша. Благодариш й и поставяш скришно две късчета злато под едно гърне, за да ги открие по-късно, след което се настаняваш удобно, чакайки вест от чародейката. Наближава залез слънце, когато чуваш пърхане на криле пред опасания с паяжини прозорец. Отваряш го и вътре влита белия гълъб на Диердра, който пуска от човката в скута ти късче хартия. Бележката гласи:

Тръгни бързо към Крепост на Гаснещото сърце. Хората, които преследваш напуснаха манастира на Вайл в града, за да отседнат в крепостта, преди да се отправят през снеговете на Стълбовете на Промяната

Питаш жената за пътя до крепостта, но тя се ужасява при споменаването й, умолявайки те да не ходиш там. „Трябва”, настояваш и накрая тя те упътва да поемеш на северозапад през Голо бърдо, посока зъберите на Гоблиновите планини. Заобикаляш града и отпрашваш в указаната посока, подминавайки знак упътващ към страноприемница наречена „Главите на Хидрата”. Обърни на 179

Какво става на 179?

А бе нали сме нинджи от матрицата?? Дай да видиме да се промъкнеме.

Тоест да се представи за странстващ певец ли?

Тъмнината и през замъка. Може да го боли гърлото и да не може да пее хубаво.

Абе дайте да попеем бе - както се оказваше в града на богомолката - без разузнаване не стават нещата

Освен това батко винаги е искал да пее ама на живо по-добре да не го прави - затова дай поне нинджата да пограчи като славей

Aми вие решавайте. И в двете посоки го има преведен следващия епизод, така че....

Чакаме и други да се включат. Но пък да пееме не ми се отдава. Никъде също така не пише, че нашия отмъстител, носи китара или барабани, може да използва тръбата за стрелички, като флейта, но не знам колко може да свири на нея.