Пътят на тигъра [коментарна тема]

Направо сме я преполовили - остават 215 непреведени епизода! Хайде - няма ли други ентусиаст преводачи?

100.

Докато коленичиш пред великия олтар в просторните помещения на обречената катедрала, Съдба те приема за свой поклонник. В същото време, твоя собствен бог, Куон, се отрича от теб и Вътрешната ти Сила ти е отнета, оставяйки те отслабен. Това не е те притеснява, защото сега знаеш, че така е било писано да се случи и ще е безсмислено да съжаляваш. Мисията ти да убиеш Яемон изглежда незначителна и ти прекарваш идилично дните си в съновния град Фиендил, като духовник в катедралата, докато един ден дори спокойното население на гада изглежда превъзбудено. Велика тъмнина, дълга нощ без дни е последвана от новини, че ужасния Легион на Меча на Обречените и монасите на Алената Богомолка разграбват Кулите на Предопределението и сега настъпват към Фиендил. Куон е окован в Инферно, но провалът ти не те притеснява.

101.

Докато преминаваш през арката на дъното на стълбите, виждаш Яемон на покрива на Великата Цитадела. Той носи татуировката на Богомолката на челото си и алено яке и свободни панталони. Той е на средна възраст, но тялото му е гъвкаво и силно. Мускули като въжета потръпват на предмишницата му, когат юмруците му се свиват. Той се покланя и казва:
- Свършил си добра работа с уменията си, Нинджа.
- Задачата ми не е свършила! - отговаряш, докато отвръщаш на поклона му.
Той само се усмихва и отговаря:
- Убих духовния ти баща, както убих истинския ти баща, докато още беше пеленаче. Сега ще убия и теб.
Никой не е говорил с теб за смъртта на баща ти, но думите на Яемон само карат желанието ти за мъст да загори още по-силно. Овладяваш гнева си и се успокояваш, готов за битка. Яемон е бил Велик майстор на Пламъка по-дълго, отколкото ти си бил жив. Не можеш да се страхуваш да срещнеш по-опитен адепт на смъртоностния Път на Богомолката. Неговото тяло е на достигнало перфектността си и волята му е силна. Приближаваш се към него, осъзнавайки, че това ще е битка като никоя друга. издръжливостта на Яемон е 20. Ти ще:

Се спуснеш в атака? Отгърни на 89.
Се приближиш и използваш Отровни игли, ако имаш това умение? Отгърни на 69.
Освободиш поток от 3 Шурикена, ако имаш толкова много? Отгърни на 51.

102.

Амулета се разбива на парчета, блещукащи в падането си по стълбите, като късове от счупена ваза. Смъртниямаг е изненадан, че си устоял на адската му магия, но започва друго заклинание. Неговите мистични думи призовават видения на първичните злини и деяния на отдавна забравен бог. Ако имаш умението Отровни Игли можеш да използваш една от тях (отгърни на 90).В противен случай, ще скочиш ли в атака (отгърни на 413) или ще хвърлиш Шурикен (отгърни на 72)?

103.

Обръщаш се и бягаш, но когато те завършват адското си заклинание, движенията ти се забавят, крайниците ти натежават като олово и само благодарение на великите усилия на волята си продължаваш трперещ от усилие да ги накараш да се движат изобщо. Залиташ до реката и залягаш извън видимост в тръстиките. Ще се плъзнеш в реката и ще останеш под повърхността, използвайки бамбуковата си тръба, за да дишаш (отгърни на 4) или ще търкулиш някой голям камък в реката и ще пропълзиш бавно далеч от тръстиките (отгърни на 123)?

104.

- А, да - казва стражът - това е честен град. Плавах веднъж до там с кораб. Влизай тогава.
Благодариш му и влизаш през портата към двора зад нея. отгърни на 112.

105.
Шурикена намира целта си. Стражът рязко посяга към гърлото си и извиква, преди да се стовари мъртав на пода. Осъзнавайки, че алармата може да е дадена, ти избягваш от казармата към градската порта, изоставяйки метателната си звездичка (задраскай я от дневника си). Отгърни на 125.


Айде и от мен малко. Да видим, кога ще ми омръзне. 100-106 са преведени.

107.

Прехвърляш се над реята, незабелязан, и притичваш по стълбите на кърмовата надстройка, откъдето капитана на питатите направлява хората си. Прескачаш последните стъпки, за да се появиш от нищото пред него. Той отстъпва изненадан, но бързо възвръща самообладанието си.
Капитанът е голям човек с прошарена брада и златни грвни, които карат вените на масивните му ръце да изпъкват като въжета. Той замахва с буздогана си към теб и ти се задвижваш за атака. Кое движение ще използваш?

Тигров скок (на 67)?
Ухапване от Кобра (на 77)?
Зъбите на Тигъра (на 87)?

108.

Използваш тръгбата си за дишате за въздух, но след десет минути в ледено студения ров, решаваш да рискуваш и да изпълзиш навън и да започнеш изкачването си. Увитите в кече зъби на катераческата ти кука се забиват бързо и започваш да се изкачваш към зъберите бързо и безшумно. Докато показваш главата си над един от зъберите, странен ужас те сграбчва и за секунда замръзваш в страх. Това е достатъчно за Хонорик да забие своя магически меч, Сорсерак, в главата ти и ти пропадаш назад към рова, мъртав. Един от стражите те е чул в рова, когато жабите сряха квакането си.

109.

Сключваш ръце около китката му - ттвърде е тромаво, за да отбегне, но за сметка на това огън обхваща цялото му тяло и ти си изгорен лошо. Губиш 4 Издръжливост. Ако още си жив, докато отскачаш назад, неспособен да приложиш Водовъртежа, огненият му юмрук се спуска към теб. Защитата ти, докато се опитваш да отбегнеш е 6.

Ефрит
Щети: 2зара + 1

Ако все още си жив, можеш да използваш Железния Юмрук (на 131) или Тигровия Скок (на 119).


Втора партида.
Преведени епизоди (поне на теория):
1-111;113; 130;133; 141-143;146;148; 152;154; 160;165; 173;177; 184; 191;193;196
200;203;208; 210;212;215;219 221;227;229; 230;232;234;239-242; 247;
250-253;255;257; 260-261;263;265;267;269-273; 275-276; 282;288-289; 293-294
300;304-306;309-310; 314-315; 320-321;323-324;326;329; 333;337-338; 343;
350-353; 360;368; 372; 389-390;396;399; 408;417;420

112.
Вървиш бавно към офиса на Бейлиф. Двамата мъже в черни пътнически роби - Хонорик и Манс Детмейдж си говорят до капитана на стражата и група от мъжете му. Спираш се да погледаш от разстояние, как Хонорик - мускулест мъж излъчващ арогантност и жестокост - взема на заем оръжието на Капитана и кани войниците да го атакуват. Няколко го правят, но няма начин да преминат покрай свистящият му меч. Той обезоръжава трима от тях, после отхвърля останалите назад - всичко което те могат а направят е д парират ударите му и ти знаеш, той може да ги убие когато пожелае.

Виждайки тази показност, Манс прави кратка гримаса и посочвайки превръща меча в ръцете на хонориц в лале. Капитанът на стражата не може да се сдържи да не се изкиска, виждайки как този огромен мъж, Маршалът на Легионът на Меча на Обречените, стиска лале с което да удря войниците. Хонорик почервенява от яд и, захвърляйки цветето на земята, вади собствения си двуръчен черен меч. Тръпка на ужас те сграбчва и стражите се прикриват, докато покров от страх се спуска над замъка. Злото острие дими леко и лалето се превръща обратно в меч.

- Къде е магията ти сега Детмейдж, заклинанията ти няма да действат щом Сорсерак е освободен. - казва Хонорик.

Очите на Детмейдж се стесняват и неговото бледо измъчено лице сякаш побелява още повече, докато той мърмори друга магия. Нищо не се случва и Хонорик се обръща и тръгва към Цитаделата, прибирайки Сорсерак в движение. Щом той отваря вратата водеща към Вътрешния Двор, успяваш да видиш кула в задната част на замака, която изглежда частично изоставена. Това ще я направи лесна за изкачване.

Икономът ти казва, че са наели "истински Бард" за утре, но след като те е чул да пееш и видял да жонглираш, заявява че можеш да играеш на вечерята тази вечер. Отгърни на 99.

Баси епизода...

Преведени епизоди (поне на теория):
1-113; 130;133; 141-143;146;148; 152;154; 160;165; 173;177; 184; 191;193;196
200;203;208; 210;212;215;219 221;227;229; 230;232;234;239-242; 247;
250-253;255;257; 260-261;263;265;267;269-273; 275-276; 282;288-289; 293-294
300;304-306;309-310; 314-315; 320-321;323-324;326;329; 333;337-338; 343;
350-353; 360;368; 372; 389-390;396;399; 408;417;420

Хихи, сега от 114 до 129... това ще е весело.

114.
Той забелязва смъртоносното намерение в очите ти момент, преди удъра ти да го порази, но приема смъртта стоически. Вратът му е счупен, но той все пак успява да проговори, очевидно примирен с всичко.

- Било е писано, че ще ме убиеш така, Отмъстителю.

Изглежда обаче, че Съдбата е недоволна. Отшелникът я почиташе и тя ти обръща гръб заради жестокото действие, което тя знаеше че ще извършиш. Почти усещаш, как късметът ти се променя, намаляйки 2 точки от Точките ти за Съдба. Не можеш да се спреш да кълнеш безсмислието на цялата работа, докто навлизаш в града. Хората ти се усмихват, докато ги подминаваш - нещо което никой не е правил в други градове. Подминават се с незаинтересуваното спокойствие на тези, които са приели, че съдбата им вече е решена.
Отгърни на 185.

115.
След падането на ноща ти опъваш връзките си, но единствената награда за усилието ти е цялувката на камшика. Заспиваш изтощен преди изгрев и се събуждаш окован за греблото с вериги около китките и кръста си. Оковите са тежки и нечупливи и ти няма да се измъкнеш, докато тялото ти не е изтощено и безжизнено след години на греблото. Ти се провали.

116.
Тихо се спираш зад пазача, приготвяйки се за удар. Със светкавична скорост ти прекарваш гаротата около гърлото му. Стражът умира без да издаде звук, докато струната прерязва до почти напълно трахеята му и ти се промъкваш извън казармата и се приплъзваш в ноща към града като сянка. На вратата, разсейваш вниманието на стражите, хвърляйки камък, който разбива стъкло в близост до крадец, който мислеше, че е незабелязан и се промъкваш в града с първите лъчи на изгрева, докато стражите го преследват. Отгърни на 65.

117.
Щом прахът навлиза в пламъците има силен проблясък. Ти си закрил очите си, но Олвар е заслепен за момент. Варваринът отстъпва от вратата и ти го последваш с летящ Крилат Кон в гърдите му, докато той маха с ръце и се стоварва в снега. Отбележи си, че той губи 5 Издръжливост, защото ти счупи няколко от ребрата му.

На път си да изтичаш навън и да го довършиш, когато от скъпоценния камък на челото му се отделя синя мълния по посока на вратата. Правиш салто назад във въздуха, а мълнията минава под теб. Олвар е завърнал зрението си и се спуска към теб. Ще използваш ритника на Крилатия Кон (на 302), удара Ухапване от Кобра (на 377) или хвърлянето Драконова Опашка? Или ако имаш умението Отровни игли и желаеш да използваш една - отгърни на 8.

118.
Той стоварва дясната си ръка отляво на врата ти. Вдигаш крака си и правиш арка от ляво на дясно, блъскайки ръката му настрани, но той я дърпа обрато и замахва към другата страна на врата ти. Отстъппвайки бързо, ти извърташ ръката си пред гърдите си, за да посрещнеш удъра с предмишницата си. С непреклонна бързина, Яемон затваря сланта си в юмрук и изстрелва ръката си направо, опитвайки се да забие кокалчетата си в носа ти.

Притиснат си сериозно, но успяваш да върнеш предмишницата си назад и над главата си и да пресрещнеш удъра. Моменти по-късно, той замахва с крак към гърлото ти с ритника на Крилатия Кон, но със скорост родена от отчаяние ти успяваш да го отбиеш настрани с лявата си ръка.

Силата на ритника го завърта и ти използваш шанса си да скочиш извън обсег, докато звука на виковете му екти в ноща. Яемон се обръща да те посрещне и ти използваш възможността да контраатакуваш. Ще риташ (отгърни на 301), удряш (на 266) или хвърляш (на 401)?

119.
Пламъци обхващат тялото му, докато елементала се опитва да те сграбчи. Риташ с цялата си сила, надявайки се да оставиш някаква следа върху огнения колос. Ако успееш да го удариш, трябва да извадич една точка Издръжливост, поради пламъците обхващащи крака ти.

Ефрит
Защита срещу Тигров Скок: 5
Издръжливост: 22
Щети: 2зара +1

Ако победиш отгърни на 197. Ако ефрита все още сто и пред теб, се опитва да те събори на земята с двата си юмрука. Защитата ти срещу тези чукови удари е 7.

Ако оцелееш можеш да използваш Железния Юмрук (на 131), хвърлянето Водовъртеж или отново ритник (върни се в началото на този епизод).

120.
Издигаш се безшумно от рова и започваш лесното изкачване до върха на рушащата се кула под вятъра и дъжда. Щом поглеждаш над бойниците можеш да видиш два стража стоящи до огън който е запален под голям къс платно. Огънят е на известно разстояние от стълбите водещи към вътрешния двор, който заобикаля Великата Цитадела. Навеждаш се под бойниците и увисваш, когато облаците се разкъсват и позволяват на луната да огрее сцената. Пет минути по-късно, луната отново е скрита и ти изпълзяваш безшумно над бойниците върху пкрива на кулата. Ще хвърлиш ли шурикен по единия страж и ще се спуснеш към втория с гаротата (отгърни на 11), хвърлиш малък камък в огъня (отгърни на 355) или ако имаш малко взривна смес можеш да хвърлиш нея в огъня (на 415)?

121.
Хващаш се за малката лодка, докато Шагота потъва бавно в тинята замъквайки борещата се тъмна елфка със себе си. Тя надава бълбукащ писък, докато потъва бавно под повърхността. За твой уплах, лодката е пълна с дупки и е пропуснала голямо количество блатна вода. Ще скочиш ли вътре и ще се опиташ да гребеш в рова (откърни на 73) или ще я изоставиш и ще се изтеглиш над пустинните дюни (отгърни на 134)?

122.
Пътят е труден, докато се промъкваш през грубото подножие на Планините на Видението и пътуането отнема много повече дни, отколкото си предположил. След най-тежкия преход, с който си се правял до тук, пада нощ. Луната е червена и никакъв ден не следва. Закъснял си. Вечната тъмнина е дошла и Куон е окован в Инферно. Вътрешната ти Сила бива източена и няма нищо, което можеш да направиш, за да спреш възхода на злото. Ти се провали!

123.
Севещниците се спускат към брега на реката и гледат към точката, където скалата цопна. Тежестта в крайниците ти отшумява и ти се плъзваш сред тръстиките и надалеч, докато те гледат в реката. Единия сваля плетената си ризница, готов да проучи дълбините на реката, докато ти изчезваш сред хълмовете около града Мортвалон.

Връщаш се на пътя и зад един завой забелязваш пещера с надвиснали скали в хълма над теб. Ще продължиш ли направо към Мортвалон (отгърни на (283) или ще влезнеш в пещерата (отгърни на 275)?

124.
- Ахааа, аз бях в Друат също, срамота е че съм те изпуснал. Къде пя?
Как ще отговориш:
В "Приюта на Всемирната майка" (отгърни на 48)?
В "Главите на Хидрата" (отгърни на 22)?
На главния площад (отгърни на 62)?


125
Приплъзваш се в ноща към градските проти, но някой те е забелязал. Алармата звучи в казармите щом наближаваш портите и факли припламват на кулата над вратата, някои от които са хвърлени върху улиците наоколо. Чуваш невъзможните за объркване звуци на освободени арбалетни тетиви и се завърташ към звука. Имаш ли умението за Улавяне на стрели? Ако да отгърни на 201. Ако не отгърни на 136.

126.
Използвайки изкуството да се изплъзваш напрягаш така тялото си и поставяш крайниците си по начин, който ти позволява въпреки здравите възли на пиратите да се отпуснеш и въжетата да се разхлабят. Въртиш се и се усукваш използвайки изключителната гъвкавост на тялото си, за да отхлабиш въжетата допълнително. Изваждайки рамото си, успяваш да освободиш едната си рръка и след това да се освободиш от останалите въжета. В тъмнината на гребната палуба си благодарен на диетата която ти е дала способността да виждаш в тъмното. Стражът на смяна не те чува, докат се промъкваш покрай спящите върху греблата тела, докато не си достатъчно близо до него, за да увиеш парче верига около гърлото му и да го задушиш до безсъзнание.
Той се отпуска без звук и ти прекрачваш тялото му към мястото където са складирали твоите нинджа инструменти и си ги прибираш. Един по един освобождаваш екипажа и им казваш да чакат тихо сигналът ти, докато отидеш до основната каюта и да видиш дали пиратския капитан спи върху плячката си. Тихо ти изкачваш стълбите до основната палуба и изчакваш луната да се скрие зад облак. Посягаш към вратата на основната каюта незабелязан. Можеш ли да отключваш ключалки? Ако да и искаш да го направиш - отгърни на 153. Ако не можеш или не искаш, можеш да използваш вътрешната си Сила и да разбиеш вратата с удар (отгърни на 137).

127.
Мълнията профучава край теб и разбива стената на къщата. Ваятеля на руни е по-близо до огнения проблясък от Олвар и зрението ми няма да се върне за известно време. Ти скачаш, за да атакуваш варварина, който е готов да те посрещне с меча си, клатейки глава за да прочисти зрението си. Можеш да използваш Ухапването на кобра (отгърни на 23), хвърлянето на Драконовата опашка (отгърни на 39) или ако имаш умението Отровни игли - можеш да използваш една от тях (отгърни на 106)

128.
Великият майстор поклаща глава:
- Не отговори нито истински, нито мъдро. Не можеш да скриеш желанието си да отмъстиш за Найджиши, който те обичаше и научи на обичта към нашия Господар Куон, от нас, познавалите те през целия ти кратък живот. Не е грешно желанието да отмъстиш Найджиши, но трябва да чакаш търпеливо да дойде времето ти и никога да не забравяш, че да служиш на Куон е да помагаш на цялото човечество. А що се отнася до мъченията, само чрез провал на мисията си, истинския Нинджа може да бъде заловен и винаги има време да отхапеш езика си и да кървиш до смърт, отколкото да рискуваш да издадеш тайни. Трябва да се страхуваш само от провал на мисията си. Ти се провали на духовния тест и не си готов да станеш Велик майстор на петте вятъра. Върни се в основната храмова зала и помоли Горобей да дойде при нас.

Унило се връщаш в основния храм и от жителите се чува тих стон, когато казваш на Горобей да отиде в стаята на крадците(?). Той поставя ръка на рамото ти и казва:

- Следващият път. - преди да продължи отвъд копринената завеса. Час по-късно той се завръща и ти аплодираш с останалите, когато той е провъзгласен за Велик Майстор. Отгърни на 191.

129.
Конят също е повлиян и забавя хода си, цвилейки изплашено. Тялото ти трепери, докато се бориш неуспешно да помръднеш. Жреците, защото знаеш, че това жреческа магия, те свалят от седлото и те завързват здраво. Ако имаш пръстен ти го вземат - задраскай го от дневника си. Обучен ли си в Изкуството да се измъкваш? Ако да отгърни на 21. Ако ли не - отгърни на 37.

Ъгх, това беше изморително.

Преведени епизоди (поне на теория):
1-130;133; 141-143;146;148; 152;154; 160;165; 173;177; 184; 191;193;196
200;203;208; 210;212;215;219 221;227;229; 230;232;234;239-242; 247;
250-253;255;257; 260-261;263;265;267;269-273; 275-276; 282;288-289; 293-294
300;304-306;309-310; 314-315; 320-321;323-324;326;329; 333;337-338; 343;
350-353; 360;368; 372; 389-390;396;399; 408;417;420

На Епизод 119 съм забравил едната препратка:

119.
Пламъци обхващат тялото му, докато елементала се опитва да те сграбчи. Риташ с цялата си сила, надявайки се да оставиш някаква следа върху огнения колос. Ако успееш да го удариш, трябва да извадич една точка Издръжливост, поради пламъците обхващащи крака ти.

Ефрит
Защита срещу Тигров Скок: 5
Издръжливост: 22
Щети: 2зара +1

Ако победиш отгърни на 197. Ако ефрита все още сто и пред теб, се опитва да те събори на земята с двата си юмрука. Защитата ти срещу тези чукови удари е 7.

Ако оцелееш можеш да използваш Железния Юмрук (на 131), хвърлянето Водовъртеж (отгърни на 109) или отново ритник (върни се в началото на този епизод).

Крайно време е да махнете тая тъпащина за няколко часовото редактиране.

131.
Огнения елементал е тромав и едва ли би могъл да пропуснеш. Единственото ти притеснение е, че може да не почувства нищо от удъра ти. Ако го удариш извади си една точка Издръжливост, тъй като юмрукът ти бива изгорен от пламъците по тялото на противника ти.

ЕФРИТ
Защита срещу Железен Юмрук: 4
Издръжливост: 22
Щети: 2зара + 2

Ако победиш отгърни на 197. Ако ефрита все още сто и пред теб, се опитва да прекара горящия си юмрук през гърдите ти. Защитата ти срещу този удар, правейки колело настрани е 7.

Ако оцелееш можеш да използваш Тигров Скок (на 119), хвърлянето Водовъртеж (отгърни на 109) или отново Железен Юмрук (върни се в началото на този епизод).

132.
Дъждът постепенно намалява докато плуваш бавно през рова. Чуваш стърженето на тока на някой страж, докато той се обръща да огледа водата, загрижен за спрялото рязко квакане на жабите. Потапяш се под повърхността. Направи Хвърляне за Съдба. Ако Съдбата ти се усмихне - отгърни на 120. Ако Съдбата ти обърне гръб - отгърни на 108.

Преведени епизоди (поне на теория):
1-133; 141-143;146;148; 152;154; 160;165; 173;177; 184; 191;193;196
200;203;208; 210;212;215;219 221;227;229; 230;232;234;239-242; 247;
250-253;255;257; 260-261;263;265;267;269-273; 275-276; 282;288-289; 293-294
300;304-306;309-310; 314-315; 320-321;323-324;326;329; 333;337-338; 343;
350-353; 360;368; 372; 389-390;396;399; 408;417;420

134.
Докато се приближаваш към потопената платформа, която разделя блатото от пустинята, в тинята пред теб има бълбукане. Сменяш посоката си и поставяйки крака си на мъхесто хълмче се изстрелваш със салто във въздуха над високата ограда от метални шипове, спечелвайки си още едно аплодиране от тълпата. Черната елфа и Шагота не се виждат никъде. Мъжът в синьо-златни роби е убил снежния гигант, но бронирания рицар лежи в странна поза върху дюните, с Човека-Кобра издигащ се над него. Дълъг и тъник прът лежи на дюните до тялото на рицаря. Решаваш да атакуваш Човека-Кобра, за да вземеш пръта, надявайки се да прескочиш с негова помощ над рова. Главата на Човека-Кобра се люлее хипнотично над твоята - той чака ти да атакуваш. Ще използваш Тигровата лапа (отгърни на 42), ритника на Крилатия Кон (отгърни на 25) или хвърлянето Тигрови Зъби (отгърни на 13).

135.
Свещениците слизат от конете си и вървейки бавно към теб, започват адско заклинание. Крайниците ти започват да натежават. Ще ги атакуваш ли (отгърни на 44), или ще избягаш до реката и криейки се в тръстиките ще хвърлиш скала в нея, преди да изпълзиш надалече (отгърни на 123) или ще избягаш към реката, ще скочиш в нея и ще седиш потопен, използвайки бамбуковата си тръба (отгърни на 4)?

136.
Опитваш се да се претърколиш на страни, но арбалетната стрела се забива в страната ти и ти се просваш на земята. Извади си 4 точки Издръжливост. Стражите на портата се спускат към теб, докато скачаш на краката си. Акробат ли си? Ако да - отгърни на 144. Ако не - отгърни на 285.

137.
Заставаш с разтворени крака пред вратата, поемайки си три път идълбоко дъх. След като си готов използваш Железния Юмрук с приглушенвик докато Вътрешната ти Сила се излива навън. С трясък вратата се откъсва от пантите си. Прескачаш я, докато пада на пода. Задраскай една точка Вътрешна Сила от дневника си. Капитанът на пиратите е вътре, зарязал кораба си за удобството на "Аквамарин". Събуден от трясъка на вратата той се изтъркулва от леглото, вадейки късата си сабя изпод възглавницата и се опитва да хвърли чаршафи към теб.
Ти вадиш шурикен и със смъртоносен мах на китката го пращаш към него, преди да е успял да извика. Направи хвърляне за Шурикен. Защитата на капитана е 5. ако успееш отгърни на 164. Ако ли не - отгърни на 175.

138.
Докато се промъкваш към рова на замъка под лунната светлина в тази тиха вечер, острия ти слух хваща тих вик от към бойниците. Забелязали са те. Спотайваш се за кратко, но още щом чуваш кучешкия лай решаваш да избягаш в гората. Използвайки знанията си за природата?, за да премахнеш кучетата от следите си и се връщаш към замъка на следващия ден. Отгърни на 166.

139.
Великия Майстор се усмихва и поклаща глава:
- Ти отговори умно, но не и искрено. Не можеш да скриеш желанието си да отмъстиш за Найджиши, който те обичаше и научи на обичта към нашия Господар Куон, от нас, познавалите те през целия ти кратък живот. Не е грешно желанието да отмъстиш Найджиши, но трябва да чакаш търпеливо да дойде времето ти и никога да не забравяш, че да служиш на Куон е да помагаш на цялото човечество. Въпреки това си прав, казвайки че нинджата трябва да се страхува само от провал, защото за да понесе мъчения, той първо трябва да понесе неуспех. Винаги има време да отхапеш езика си и да кървиш до смърт, отколкото да рискуваш да издадеш тайни. Не ще кажа, че се провали, по-скоро че си като zaostreno острие стоящо в ножницата, нуждаещо се само от мъдростта на годините да те заточи до савършенство. Не ще държа толкова надарено оръжие в ножницата - ти премина теста.

Те те превеждат до фоайето на Храма, където монасите и селяните са чакаи да видят, дали ще преминеш теста. Молитви към Куон са проведени като част от церемонията, на която си обявен за Велик майстор на Петте Вятъра. Горобей аплодира с останалите. За сега той остава Адепт на Вътрешния Кръг, но неговото време ще дойде, защото той е велик войн и добър монах. Ако умреш, най-вероятно той ще заеме мястото ти. Отгърни на 191.

140.
Сърцето ти бие лудо, после се изтръгва от гърдите ти и прелита до протегнатата ръка на Детмейдж. Той сграбчва все още пулсиращия орган и пристъпва над теб. Изцеден си от цялата си кръв. Падаш назад мъртав и се търкаляш на топка до покрива на Великата Цитадела под теб. Без защита от адската магия на Манс нямаше как да се изправиш срещу него.

Преведени епизоди (поне на теория):
1-143;146;148; 152;154; 160;165; 173;177; 184; 191;193;196
200;203;208; 210;212;215;219 221;227;229; 230;232;234;239-242; 247;
250-253;255;257; 260-261;263;265;267;269-273; 275-276; 282;288-289; 293-294
300;304-306;309-310; 314-315; 320-321;323-324;326;329; 333;337-338; 343;
350-353; 360;368; 372; 389-390;396;399; 408;417;420

144.
Чакаш с унил поглед стражите да те арестуват, но щом достигат до теб, правиш салто над тях и се превърташ през вратата с първите лъчи на слънцето. Изненаданите войници хукват след теб, но ти се понасяш по пътя като вятър и скоро те се отказват от преследването. Отгърни на 254.

145.
Скриваш се в една дупка, от където наблюдаваш портата на замъка и изчакваш прикритието на тъмнината. Луната е светла и пълна, а нощта е толкова тиха, че дори и флаговете на трите кули стоят неподвижни. Тази нощ ли се опиташ да убиеш Яемон, Хонорик и Менс Детмейдж (обърни на 79) или ще изчакаш да видиш дали условията ще са различни на следващата вечер (обърни на 7)?
(145 е преведено от никсата, променил съм имената по моя метод на превод. Редактора накрая да решава).

147.
Изпразваш Есенцията от Прах от Огнен Тритон на повърхността на рова и тях подтиква жабите да възобновят крякането си. Отгърни на 120.


Преведени:
1-148;152;154;160;165;173;177;184;191;193;196;
200;202;203;208;210;212;215;219;221;227;229;230;232;234;239-242;247
250-253;255;257;260;261;263;265;267;269-273;275;276;282;288;289;292;294;300

149.
Ефритът се извисява над теб, пламъци ближат рубинената му кожа. Той се протяга към теб и огън се стича от ръката му. Ще използваш Железния Юмрук (отгърни на 131), хвърлянето Водовъртеж (отгърни на 109) или ритника Тигров Скок (отгърни на 119)?

150.
Гледаш странично на Яемон. Скачаш странично в обсег и освобождаваш още един ритник Двузъба Мълния, понасяйки крака си към гърлото му. Яемон обаче не се заблуждава втори път и скача високо над първия ти шут и докато все още е във въздуха те рита в лицето, преди да довършиш техниката си. Залиташ назад а той се приземява пред теб. Поставяйки лявата си ръка на гърдите ти, той те превпъва с левия си крак и те събаря по гръб на земята. Той пада на коляно заедно с теб, стоварвайки ръката си върху гърдите ти с вик от Вътрешна Сила, чупейки ребрата ти. Губиш 11 Издръжливост.
Ако все още си жив, осъзнаваш, че ти остават секунди, преди Яемон да те довърши и страхът от смъртта ти дава сила да се претърколиш настрани и извън обсегът му. Възможно най-бързо скачаш на крака, но той вече е до теб и те обсипва с атаки. Ако си Акробат - отгърни на 181. Ако ли не, ще трябва да се опитваш да блокираш. Защитата ти е само 6, защото си все още леко зашеметен. Ако успееш - отгърни на 118. Ако се провалиш - отгърни на 308.

151.
Великият Майстор се усмихва и поклаща глава.
- Ти отговори честно. Не е грешно желанието да отмъстиш Найджиши, който те обичаше и научи на обичта към нашия Господар Куон, но трябва да чакаш търпеливо да дойде времето ти и никога да не забравяш, че да служиш на Куон е да помагаш на цялото човечество. А що се отнася до мъченията, само чрез провал на мисията си, истинския Нинджа може да бъде заловен и винаги има време да отхапеш езика си и да кървиш до смърт, отколкото да рискуваш да издадеш тайни. Трябва да се страхуваш само от провал на мисията си. Не ще кажа, че си се провалил, защото никой до сега не е овладявал толкова добре Пътя на Тигъра, и ние не ще държим най-острото си острие прибрано в ножницата завинаги. Ти премина теста.

Те те превеждат до фоайето на Храма, където монасите и селяните са чакаи да видят, дали ще преминеш теста. Молитви към Куон са проведени като част от церемонията, на която си обявен за Велик майстор на Петте Вятъра. Горобей аплодира с останалите. За сега той остава Адепт на Вътрешния Кръг, но неговото време ще дойде, защото той е велик войн и добър монах. Ако умреш, най-вероятно той ще заеме мястото ти. Отгърни на 191.

[hr:3gb9sgw2]

153.
Отнема ти само няколко момента да преодолееш ключалката. Тя тихо изщраква и добре смазаните панти не издават никакъв звук, докато отваряш вратата. Вътре спи капитана на пиратите, пренебрегнал собствената си каюта, за комфорта на Амарантин. Той хърка силно, пиян като талпа. Без да бързаш поръсваш отрова по шперца си, преди да го забиеш в Яремната му вена. Обръщайки се извикваш сигнала на екипажа, докато капитана-мародер се гърчи в предсмъртни спазми. Ти водиш атаката и опиянените от рома пирати биват хванати неподготвени. Много от тях скачат в морето, забравили че корабът им е на миля далеч в мрака. Доволен си да видиш как Глайвас, освободен от един от екипажа, ссе разправя с пират оказал се проблемен. Малкото останали живи се предават на него и той нарежда да ги приковат към греблата, за да опитат собствното си лекарство. Сутринта пъвате платна и достигате добра скорост. отгърни на 26.

Преведени:
1-154;160;165;173;177;184;191;193;196;
200;202;203;208;210;212;215;219;221;227;229;230;232;234;239-242;247
250-253;255;257;260;261;263;265;267;269-273;275;276;282;288;289;292;294;300

155.
Изправяш се срещу него странично с раздалечени, присвити в коленете крака и уравновесени ръце. Ще опиташ Ухапване от Кобра (отгърни на 340), Железния Юмрък (отгърни на 330) или Тигровата лапа (на 410), докато той се приближава към теб. Трябва и да избереш дали ще използваш Вътрешна сила ако имаш останала.

156.
Заобикаляш замъка докато си незабележима сянка в тъмнината в подножието на запуснатата северна кула. Можеш да видиш че пукнатините, които са се появили поради пропадането на основите й ще я направвят лесна за катерене до някой от прозорците, но над жабешкото крякане чуваш стъпките на стражи някъде вътре. Спускаш се безшумно в студения ров, докато дъждът бунтува повърхността около теб. Крякането на жабите е учудващо силно и забележимо, щом изведнъж спират. Имаш ли Есенция от Прах от Огнен Тритон? Ако да - отгърни на 147. Ако ли не - на 132.

157.
Ударът е толкова тежък, че преминава през защитата ти и те удря странично по главата. Извади си 10 Издръжливост. Ако си все още жив, болката е ужасна, докато падаш на земята. Ако си способен да забавяш метаболизма си и да използваш Престорена Смърт можеш да отгърнеш на 376. Ако не можеш или не искаш, се вдигаш на крака и залиташ към реката. Отгърни на 103.

158.
Разгъваш дължината на смазаната струна, докато се клати точно над устата на Маршала на Легиона на Обречените. Отваряш картунката, съдържаща Кръвтта на Нил, Устата на Бездната - най-силната позната отрова. Изглежда сякаш черните мъниста тичат надоло по струната и падат в устата на Хонорик. Той се сковава и ти знаеш, че е безпомощен, умиращ от задушаване, докато гръдния му кош е парализиран. Ти успя да убиеш Маршала на Легиона на Обречените - един от най-могъщите мъже на Орб. Отгърни на 305.

159.
Силата на мятането му те запраща през глава във въздуха и се забиваш по гръб в земята, зашеметен. Момент по-късно Яемон е над теб и стоварва последователна юмруците с ивърху слепоочието ти, викайки, докато освобождава Вътрешната си Сила. Черепът ти се пречупва и ти умираш на място.

[hr:2hrkvnk1]
161.
Щурикенът омагьосан от жреците на Съдбата, изсвистява като банши докато се върти към гърдите на Елементала. Забива се на дълбоко и Ефрита се превръща в стълб от огън, преди да изчезне. Ти го отпрати обратно към домът му - Градът от Бронз. Омагьосаният шурикен бе отнесен към елементалната плоскост на огъня, така че го задраскай от Дневника си. Поклащаш глава на тънкото си измъкване и продължаваш пътя си към Призрачните Планини.
Ако искаш да се насочиш на запад и после да прекосиш планините през Прохода на Гръмотевичните Гиганти, отгърни на 81. Или ако предпочиташ да следваш завоите на реката Късмет до прохода на Късмета и така да прекосиш планините - тгърни на 70.

162.
Когато казваш на стража на портата че си минестрел и жонгльор, той те информира, че ще утре ще има банкет за почетни гости и те пита къде последно си показвал уменията си. Ще отговриш:

"Йоналбион" (отгърни на 104)?
"Мортвалон" (Отгърни на 354)?
"Друат Гленан" (отгърни на 124)?

163.
Боздуганът издрънчава върху металния ти ръкав, като чук върху наковалня и ти хващаш китката на нападателя си, събаряйки го от седлото. Той пада лошо и се претъркулва мъртав настрани. Тримата други слизат от седлата и започват да изричат заклинание. Трябва да са жреци, мислиш си. Ще ги атакуваш лу (отгърни на 96) или ще бягаш (отгърни на 103).

164.
Въртящият се шурикен засича Капитана на пиратите в гърлото и викът на устните му умира в кърваво ломотене, докато той пада мъртав на дъските. Обръщайки се извикваш сигнала на екипажа и те изскачат хванали вериги и размахващи сабите на пазачите си. Ти водиш атаката и опиянените от рома пирати биват хванати неподготвени. Много от тях скачат в морето, забравили че корабът им е на миля далеч в мрака. Доволен си да видиш как Глайвас, освободен от един от екипажа, ссе разправя с пират оказал се проблемен. Малкото останали живи се предават на него и той нарежда да ги приковат към греблата, за да опитат собствното си лекарство. Сутринта пъвате платна и достигате добра скорост. отгърни на 26.

[hr:2hrkvnk1]

166.
(Превод от Ян за 7 епизод, отново променени имената според моя метод на превод).
Ти прекарваш следващия ден в самотно бдение, но никой не напуска замъка. Все още е десетият ден преди луната да почервенее при подредбата на планетите и ти виждаш приготовления, които започват във външния двор на замъка. Яемон, Хонорик и Менс Детмейдж ще разрушат Колоните на промяната на сутринта. Твоите молитви към Куон да скрие луната и да донесе буря са чути и ти решаваш, че тази нощ ти или ще приключиш своята мисия, или ще умреш достойно в опит да го направиш. Вятърът, дъждът и мрака ще направят възможно за теб да проникнеш в замъка без никой да те види. Ти подготвяш себе си с тиха медитация и обличаш своя нинджа костюм преди да падне тъмнината, докато твоето нощно зрение е остро като на бухал. Ако имаш умението Катерене и би желал да се изкачиш по стените на замъка, обърни на 392. Можеш и да пробваш лесното катерене по запуснатата кула, независимо дали си Катерач или не (отгърни на 156). В друг случай, ти можеш да вдигнеш решетката на рова и да проникнеш през тунела отдолу. В този случай, отиди на 402.

167.
Плонжираш във въздуха и се претъркулваш при приземяването си. Изправяйки се се преобръщаш във въздуха, така че да се приземиш с лице към Яемон, който скача на крака. Използвайки шанса си, ти правиш колело към него, и полсе отново се завърташ, за да влезнеш в обсег, изненадвайки Яемон.
Ще опиташ удар (отгърни на 266), ритник (отгърни на 390) или хвърляне (отгърни на 401)?

168.
Приближаваш се към монасите. Един от тях запраща майстора на играчки на земята с пъргав удар в стомаха, докато изискваш от тях да спрат да го измъчват. Той атакува със зашеметяваща скорост, докато поглеждаш, да видиш дали майстора е лошо ранен. Защитата ти срещу този внезапен удар е 6. Ако той те удари ще ти нанесе 1зар + 2 щети. Ако все още си жив, монахът отстъпва назад - движат се с грациозността на добре тренирани бойци. Убедени в успеха си, те се спускат един по един срещу теб. Този, който те ритна се приближава и се покланяте един на друг. Ще използваш Тигровата Лапа (отгърни на 322), ударът на Двузъбата Мълния (отгърни на 335) или хвърлянето Зъбите на Тигъра (отгърни на 312)?

169.
Преминаваш през арката и поздравяваш с добър ден работниците. Докато вървиш по тихите улици на този мъртав град, сърцето ти е осветено от гледката на розова градина и дървета. Завиваш към беседката и откриваш малък манастир посветен на Куон. Щастлив да откриеш убежище, в което можеш да медитираш и да потърсиш помощ, ти влизаш в храма и падаш на колене за молитва. Един монах коленичи до теб в голия храм и започва псалмът за Куон Опростителя. Отгърни на 221.

170.
Не можеш да пропуснеш туловището на ефрита и метателната звезда се забива дълбоко в гърдите му, където започва бавно да се топи. Няма да можеш да си я прибереш, разбира се. Все пак тя е наранила Елементала и можеш да извадиш 2 точки от Издръжливостта му, когато започнете битката. Отгърни на 149.

171.
Когато първия облечен в плетена ризница мъж те щурмува, замахвайки от горе надолу към теб, ти се опитваш да отклониш тежкия боздуган с предмишницата си. Защитата ти за този блок е 8. Ако успееш - отгърни на 163. Ако се провалиш - отгърни на 157.

172.
Скачаш в лепкавото зелено блато и затъваш почти до кръста. Тинята засмуква краката ти, докато си пробиваш път към лодката, която се носи нежно над всичката кал и тиня. Тъмната Елфа също е решена да се добере до лодката, но внезапно изригване от кал и тиня я спира, когато пред нея се изправя неописуема форма съставена от мас и мятащи се пипала. Това е Шагот или мазен звяр, който увива пипалата си около пищящата елфа. За момент виждаш, че в пустинята рицарят се бие с Човека-Кобра.
Ти ще?
Отидеш да помогнеш на Тъмната Елфа (отгърни на 98)?
Ще се опиташ да се добереш до лодката (отгърни на 121)?
Се откажеш от всичко и ще се измъкнеш към пустинята (отгърни на 134)?

[hr:2hrkvnk1]

174.
Катериш се като паяк по стената на Великата Цитадела, прилепяйки се към камъните всеки път, когато стражът обикалящ вътрешния двор се намира под теб. Вятърът и дъждът прикриват тихото стържене на Котешките ти Нокти, докато и забиваш в слабата замазка, която държи камъните заедно, а ти самия с иневидим в тъмнината. Най-сетне достигаш бойниците и се прехвърляш на плоския покрив на Цитаделата.

Трите къли, изненадващо големи, сега щом си близо до тях, все още развяват флаговете си, които са бегло осветени от сиянието на мангал с дървени въглища. С гръб към огъня е Капитанът на Стражата, целия в черна броня. От време на време, той патрулира бойниците от една кула до друга, преди да се върне да се стопли. Свалил е шлемът си и стои осветен от пламъците. Ще изчакаш, докато е до ниските бойници и ще се опиташ да го хвърлиш от тях (отгърни на 331), ще използваш шурикен, целейки се в главата му (отгърни на 269), ще се промъкнеш зад него и ще използваш Гаротата си (отгърни на 247) или ако си обучен в умението на Отровните Игли, може да използваш една от тях (отгърни на 230)?

175.
капитанът изкрещява за помощ, а шурикена се заплита в чаршафите му. Той ги мята към теб, докато скачаш да го атакуваш. Без проблем ги отмяташ настрана и успяваш да избегнеш удъра от сабята му, преди да чуеш звук зад себе си. Завърташ се и блокираш, но си твърде закъснял и не успяваш да спреш кинжала на Първия помощник на Мародера. Той се забива в сърцето ти и ти не ще научиш повече.

176.
Не обръщаш внимание, но обидите продължават и скоро половината от войниците в стаята ти крещят да се биеш. Решаваш че е мъдро да си тръгнеш и се запътваш към вратата. Пияния млад капитан се изправя и вади меча си. Изглежда острието излъчва светлина, докато напуска ножницата си и воал от страх се спуска върху теб. Ти спиташ, косъмчетата по врата ти настръхват. Мрачно ти рецитираш Завета на Нинджата, Нинджа Но Чигири, на един дъх и куражът ти се възвръща. Придвижваш се към вратата, но капитанът и двама от приятелите му, решават да те атакуват с мечовете си. Трябва да се защитаваш. Ще използваш ритника на Летящия Кон (отгърни на 256), Железния Юмрук (отгърни на 248) или хвърлянето Водовъртеж (отгърни на 237)?

Преведени:
1-177;184;191;193;196;
200;202;203;208;210;212;215;219;221;227;229;230;232;234;239-242;247
250-253;255;257;260;261;263;265;267;269-273;275;276;282;288;289;292;294;300

178.
Капитанът заляга, но е закъснял - опъваш все по-силно жицата, докато тя не прерязва трахеята му, преди да спуснеш внимателно тялото на земята. Забелязваш, че всяка от трите кули има арка, водеща към спираловидно стълбище.

Коя кула ще изкачиш?

Кулата с флага на Меча на Обречените? Отгърни на 320.
Кулата с флага на Алената Богомолка? Отгърни на 148.
Кулата с флага на Черния Водовъртеж? Отгърни на 130.

179.
По пътя си към Крепостта на гаснещото сърце, попадаш на следи от три коня и лагер. Забързваш крачка, с надеждата да ги хванеш преди да са се прибрали на сигурно в замъка. Следването на следите през хълмовете, те отвежда към Планините Гоблински зъби извисяващи се нащърбени и черни. Пред тях стои голям замък, построен от същия тъмен камък. Портата е обградена с два здрави вкопани в земята поста. Две Железни девици - метални клетки с шипове и форма на съркофаг - се полюшват нежно на вятъра. Тялото в едната се е изгнило и изсъхнало, но другата държи изтоещен мъж, чиито коса и брада с пораснали до кръста. Той е толкова полудял, че дори не моли за помощ странници.
Три конника облечени в роби влизат през портата на известно разстояние пред теб - в средата един с алена роба, придружен от двама в черни. И двамата придружители са високи, но единия е тънък, докато другия е със структура на мечка. За пръв път в зрителното ти поле се намират жертвите ти.

Великата цитадела се издига високо над стените, заобиколена от три кули, всяка от които е окичена с флаг. Най-северния флаг е с Алената Богомолка, западния - сребърен меч, висящ от иглена нишка - Мечът на Обречените и третия флаг е със символа на черния водовъртеж на Немезис.

Докато приближаваш портата, два войника завличат пищящ мъж до решетка извън рова.

- Време за хранене! - казва единия, докато вдигат решетката и хвърлят затворника си на каквото и да броди из подземията на замъка.

Ще изчакаш ли да се смрачи, преди да се опитваш да влезнеш в замъка (отгърни на 145) или ще се опиташ да се представиш за менестрел, един от Седемте житейски пътя, за да проучиш замъка първо (отгърни на 162)?

180.
Докато поставяш иглата в устата си, Ефритът разперва ръце. Духваш силно и иглата потъва в кожата му, но е погълната от пламъците ближещи тялото му и не оказва никакъв ефект. Преди да успееш да помръднеш, пламъци изскачат от ръцете му и си обгърнат от огън. Хванат си безсилен в ръцете му и светът на Орб изчезва в сивота около теб. Возиш се в горящата прегръдка на ефрита, докато нов пейзаж се разкрива пред погледа ти. Метални замъци и стени те обгръщат с техните ужасяващи рогати гербове, докато пристигаш в Града от Бронз. Месинговия под е толкова горещ, че изгаря стъпалата ти на момента и ти знаеш, че няма измъкване от Елементалната плоскост на Огъня. Задачата ти приключва тук.

181.
Скачаш високо настрани и въртейки се във въздуха, се приземяваш отвъд Яемон, тъкмо докато той се опитва да те удари. Донякъде изненадан от акробатичните ти способности, той се обръща към теб, докато ти се завърташ неколкократно и скачаш в атака. Ще удряш ли (отгърни на 266), риташ (отгърни на 390) или ще го хвърлиш (отгърни на 401)?

182.
Свиваш се на земята и конете препускат над теб. Отгърни на 135.

183.
Жрецът ти отвръща:
- Дори да не бяхме заети с лечителство, нямаше дати помогнем, защото тези които следват стрикните закони на манастир, като теб, ограничават свободата и спират настъпването на рай на Орб.
От фанатичния блясък в очите му, разбираш, че теологични аргументи не ще ти помогнат да го убедиш. Ще:
Му кажеш за задачата си и ще го помолиш отново за помощ (отгърни на 297)?
Ще напуснеш храма и Убежището и преминеш през Обсидиановата порта в Доомовър (отгърни на 6)?

Преведени:
1-184;191;193;196;
200;202;203;208;210;212;215;219;221;227;229;230;232;234;239-242;247
250-253;255;257;260;261;263;265;267;269-273;275;276;282;288;289;292;294;300

185.
Вървиш по главната улица, Разходката на Мечтателя, после завиваш по Колесния Път. Градът изглежда спокоен, докато не чуваш високи гласове напред. Двама мъже, носещи кафеви раса окичени със символа на Аватар, но обърнат наопаки и със змийско писание в мъгла над него? се гаврят жестоко с майстор на кукли. Малко момиченце плаче, но другите граждани заобикалят от другия край на улицата, вперили поглед право напред. Двамата принуждават майстора да отвори уста и после докато единия държи главата му, другия натиква кукли-ръкавици в гърлото му. От символите на расата им, разпознаваш че те са Поконници на Вайл*. Ще се притечеш ли на помощ на майстора на играчки (отгърни на 168)? или ще пренебрегнеш инцидента, оставяйки го на съдбата му (отгърни на 299)?

Вайл - Vile (англ.) - подъл, долен, гаден, гнусен, противен, низък.

186.
Младия войник се подсмихва и те нарича чумов канален плъх. Ти сядаш в ъгъла, игнорирайки го. Изострения ти слух ти позволява да подслушваш точно техния разговор, вместо множеството други в претъпканата таверна. Изглежда, че чакат лидера на Легиона на Меча на Обречените, Хонорик, да се завърне, преди да потеглят към Кулите на Предопределението. Изглежда, че е напуснал града, заедно с Яемон, насочвайки се на север.
Един от пияните войници на съседната маса те обижда и заявява, че ако искаш да живееш трябва да си тръгнеш на момента. Ще останеш ли на мястото си (отгърни на 176) или ще си наемеш стая (отгърни на 225)?

187.
Щом прахът навлиза в пламъците има силен проблясък. Ти си закрил очите си, но Олвар и Ваятеля на руни са заслепени за момент. Варваринът отстъпва от вратата и ти го последваш с летящ Крилат Кон в гърдите му, докато той маха с ръце и се стоварва в снега. Отбележи си, че той губи 5 Издръжливост, защото ти счупи няколко от ребрата му.

На път си да изтичаш навън и да го довършиш, когато от скъпоценния камък на челото му се отделя синя мълния по посока на вратата. Опитваш се да отбегнеш назад. Защитата ти срещу Мълнията е 6, докато зрението на Олав се възвръща. Ако успееш да отбегнеш отгърни на 127. Ако не успееш - отгърни на 142.

188.
С бързина на кобра замахваш през траекториите на арбалетните стрели, кръстосвайки ги пред гърдите си и избивайки стрелите към стените от двете ти страни. Придвижваш се тихо до спиралното стълбище и изчакваш, за да разбереш, дали някой е чул тракането на металните стрели. Доволен, се приплъзваш нагоре по стълбите. Отгърни на 399.

189.
Дори при трудните условия комбиниращи тъмнина, вятър и дъжд, светлината от мангала е достатъчна, за да разкъсаш гърлото на Кпитана със своя Шурикен от десетина метра. Той се стоварва на земята с дрънчене на броня, но викът му от болка е заглушен в зародиш. Всяка от трите кули има арка, водеща към спираловидно стълбище.

Коя кула ще изкачиш?

Кулата с флага на Меча на Обречените? Отгърни на 320.
Кулата с флага на Алената Богомолка? Отгърни на 148.
Кулата с флага на Черния Водовъртеж? Отгърни на 130.

190.
Подовите дъски излизат лесно, разкривайки черната пръст под тях. Има слой годен за дишане въздух на нивото на пода и ти започваш да копаеш. Когато разполагаш с дупка, достатъчно голяма за да се свиеш в нея, се покриваш с пръст, прокарвайки дихателната си тръбичка през нея, за да се добереш до минималните количества въздух, които са ти достъпни, използвайки контрола над дишането си, за да намалиш нуждите си. Потиш се и се бориш за въздух, но почвата те предпазва от огъня, който изгасва, когато поглъща дървената стая. Лежиш неподвижно, докато група монаси идватъ да разследват. Изглежда, че са нагласили мястото, чакайки те да избягаш, но сега те смятат за мъртав. Чуваш ги да говорят за незабавно пристигане в Крепостта на Гаснещото Сърце на Яемон, придружен от Хонорик от Легиона на Меча на Обречените и Манс Детмейдж, изключително могъ маг и следовник на Немезис - Великия Властелин на Злото, и как те ще са доволни, че си мъртав. Когато си тръгват, ти излизаш от дупката си и поемаш по пътя покай кръчмата Главите на Хидрата извън града и към Планините Гоблински Зъби, пред които се намира Крепостта на гаснещото сърце. Отгърни на 179.

[hr:33uhjp9d]

192.
В момента, в който лъвовете те нападат, ти извършваш възможно най-невероятния скок - тълпата затаява дъх, докато ти правиш салто над тях и после хукваш към блатото. Животните се оглеждати обръщат с изумителна скорост и ти достигаш мътната зеленина, точно, когато те посягат за петите ти, но се спират, несмеещи да скочат в неестествено зелената, покрита със слуз вода. Отгърни на 172.

[hr:33uhjp9d]
194.
Сядш на масата му и той се провиква за голяма бъчва с медовина. Той ти се усмихва, навежда се и щом медовината пристига, потапя две халби в нея и поставя едната внимателно пред теб. Вдигате халбите заедно и ги пресушавате. Овации избухват, когато стоварвате халбите заедно. Младия капитан ги потапя отново в бъчвата и отново овации отговарят на действията ти. Имаш ли Имунитет към Отрови? Ако да - отгърни на 214. Ако ли не - отгърни на 206.

195.
Стъпваш в страни от боздугана и скачаш зад бронирания мъж, приземявайки се на коня му. Конят се изправя на задните си крака и ти се опитваш да удариш противника си, докато той се обръща с идеята да забие боздугана си в лицет оти. Защитата му срещу твоята Тигрова Лапа е 5. Ако успееш да го удариш - отгърни на 387. Ако ли не - отгърни на 407.

[hr:33uhjp9d]


197.
Ти успя да победиш Елементала и отстъпваш назад, докато Ефрита се превръща в стълб от огън, преди да изчезне. Ти го отпрати в домът му - Градът от Бронз.
Ако искаш да се насочиш на запад и после да прекосиш планините през Прохода на Гръмотевичните Гиганти, отгърни на 81. Или ако предпочиташ да следваш завоите на реката Късмет до прохода на Късмета и така да прекосиш планините - отгърни на 70.

198.
Две арбалетни стрели излитат от капан в стената и една от тях пронизва гърлото ти. Падаш на земята, а кръв изпълва дробовете ти. Удавяш се в собствената си кръв в предверието на Крепостта на Залязващото сърце.

199.
Трудно е да се хвърля в този обсег, с вятъра и дъжда, по мишена осветена само от мангал с дървени въглища. Метателната звездичка звънва докато пробива бронята на гърба му, но раната на Капитана е лека. Той се провиква силно и се придвижва зад мангала, докато ти се приближаваш да атакуваш. Скачаш над тлеещите въглени, когато пред теб в самия въздух се появява фигура в черна роба. Това е Манс Детмейдж и ти бегло виждаш извратената му усмивка, когато той произнася заклинание, което те хвърля в безпомощни гърчове. Хонорик изскача от арката на кулата си и ти си безпомощен, докато Маршала на легиона на Меча на Обречените измъква меча от ръката на Капитана и чисто отсича главата ти.


Преведени:
1-200;202;203;208;210;212;215;219;221;227;229;230;232;234;239-242;247
250-253;255;257;260;261;263;265;267;269-273;275;276;282;288;289;292;294;300