Съновидение - разказ-игра, превод (игрова тема)

Разказът е победител за 2010 г. във ежегодния конкурс "YAZ" за разкази-игри на фенската общност във Франция Заглавието така и не успях да си го преведа или да намеря в интернет как се превежда. Думата трябва да е някаква поризводна на "сън", затова го кръстих "Съновидение", а подзаглавието е "Пробуждане". Преводът е аматьорски и дано не е прекалено дразнещ.

Снежни виелици се извиват по улиците на Бруклин. Под жълтеникавите светлини разпръсквани от газовите фенери, като островчета от светлина в сърцето на черна нощ, пешеходци с вдигнати високо яки на палтата, забързват крачка. В такъв час наистина е добре да не си подаваш носа навън. Докато наблюдаваш един бездомник, сгушил се под светлината на една лампа, без угризения ти минава мисълта, че за съжаление този нещастен човечец надали ще преживее полярната нощ. Соня ти беше казала, че дори водите при Ийст Ривър са вече напълно замръзнали. Вярваш на думите й, тъй като не си напускал апартамента ви в продължение на цели три дни.

Мъглата, стелеща се над улиците, сякаш те принуждава да се отдалечиш от прозореца и да се скриеш, дърпайки плътно копринената завеса. Съпругата ти е застанала на прага на стаята, с превита фигура, трепереща под червения халат. Въпреки печките в двата края на дневната, сякаш усещаш ледени вихри да смразяват кръвта ти в откритите части на глезените и дланите.

- Ще дойдеш ли в леглото?

Както всяка вечер през последната седмица във въпроса на Соня се усеща примирение. Поглеждаш я за миг като отново не намираш сили дори и за тънка усмивка, с която да й потвърдиш. Извръщаш поглед отново към сенките.

- Не, още не. Ще се опитам да поработя малко. Ти върви!

Ще работиш?! Да, но за какво?! "Новият човек" беше напълно изчерпан. Издателите от „Тъмни истории” се бяха нахвърлили върху първия ти роман като златотърсачи върху къс самородно злато, плащайки ти двеста долара за публикуването му под номер 20.

Двеста долара! В мига, когато ти бяха казали сумата, бъдещето ти сякаш премина като на парад пред очите ти. Слава, богатство, възможност да преживявате само благодарение на твоята писалка и на въображението ти. Всички тези фантазии постепенно бяха започнали да рухват, след като в литературното списание не бяха получили позитивни отзиви за творбата ти. Вдъхновението ти тъкмо беше започнало да пресъхва, когато връхлетя нещастието с болестта на Соня. Въпреки опитите ти да се абстрахираш от състоянието й, мисълта ти не се откъсва от него. То бе и една от причините, поради които отлагаш да си легнеш. Защо лекарите не успяваха да разберат какво й има? Ще те напусне ли, като те остави без цел в мизерно ти съществуване? Не толкова безпокойството те мъчи, колкото душевните терзания, които виждаш в погледа й всяка сутрин, когато се събуждаш до нея. Това е по твоя вина, разбира се. Но не ти е лесно да не забелязваш сините петна по кожата й, някога толкова гладка, а сега обсипана с брадавици. Трудно ти е да я държиш в прегръдките си, без да не изпитваш нежелание, така сякаш си прегърнал изсъхнало цвете.

Косата й бе започнала да окапва, сълзите й бяха добили мътно жълт цвят, имаше остри болки в ръцете ... но по нито един от тези симптоми лекарите не можеха да определят болестта й, или пък това как да я излекуват. Тя имаше нужда от теб в този тъмен час, беше очевидно. Но не и от приказките ти за нещата, които те измъчват и ли за изгубеното ти желание за живот.

Тези кошмари.
Те се появиха веднага след първите признаци за заболяването на Соня. Всяка нощ съпругата ти се появяваше в сънищата ти. Понякога неясни, понякога ужасно реалистични, но винаги те будеха далеч преди изгрев слънце. Всеки път затаяваше дъх и първият ти рефлекс бе да я докоснеш, за да се увериш, че е до теб. И след това бързо да отдръпнеш ръката си от страх да не се заразиш. Не издържаш вече. Още от дете имаш фобия от това да не се заразиш с бактерии, от тези които проникнат в тялото ти. Откровено казано това те ужасяваше. Беше сякаш изкачване на стръмен склон от човек, в твоето ужасно физическо състояние, който веднага зачервяваше гърло или се обриваше, и при най-обикновената сезонна промяна. Поради това, всеки път трябваше да впрягаш целия си кураж, за да легнеш до съпругата си, която беше заразена от Бог знае каква болест. Той е този, който ти дава сили да се отправиш към спалнята. Безполезно е да се опитваш да твориш тази вечер. Чувстваш се ужасно изтощен днес и дано това да не ти попречи да заспиш веднага, откъсвайки се от тревогите си.

Затваряш тихо вратата зад себе си. Тъмнината, в която е потопена спалнята, не ти пречи да я прекосиш на път за леглото, тъй като знаеш наизуст разположението на мебелите. Тихото насечено дишане на Соня ти подсказва, че тя вече е заспала. Тези хрипове ги нямаше преди да се разболее.

Студът е толкова силен, че се шмугваш направо с дрехите под ледените завивки. Лягаш по гръб, с ръце прибрани до тялото, очите вперени в тъмното, а мислите ти за хиляден път се насочват към това каква ли нова терапия ще помогне. През август, един от малкото ви приятели, ви препоръча да отидете при един старец в Queens, подвизаващ се като лечител, като тези индиански шамани в северните гори, от другата страна на границата. Какъв идиот! Неговата увереност и твоята доверчивост ти бяха стрували скъпо тогава. А като си помислиш, че дори го беше включил в проекта за последния ти роман, те хваща яд. Не искаш да си спомняш за тази история. Обръщаш се настрани в опит да заспиш. Учудващо този път клепачите ти бързо натежават.


Героят, с който ще играеш, притежава три основни показателя: Сила, Сръчност и Воля. Въпреки, че приключението е илюзорно, сънят, който ще преживееш се подчинява на същите физични закони като тези от реалния свят (поне що се отнася за героят ви). По време на приключението ще бъдете често питани за стойностите на тези показатели с оглед на физически или духовни изпитания, които трябва да преодолеете.

За да се определиш своя показател за Сила, хвърли два шестстенни зара. Ако получиш:

- 2 или 3, тя е 1 точка

- 4 или 5, имаш две точки Сила

- 6, 7 или 8, имаш три точки Сила

- 9 или 10, имаш 4 точки

- 11 или 12, имаш 5 точки

Направи същото и за твоята Сръчност и твоята Воля. След като определиш и трите си показателя, имаш възможност да размениш стойностите на два от тях, но само веднъж.

След това трябва да пресметнеш показателите си за Живот и Психика. За да направите това, хвърли нови два зара за всяка от тези характеристики. След това се добави 10 към всеки един от двата резултата, и двете числа разпредели на показателите Живот и Психика.

Например, ако получиш 8 и 5 при две хвърляния на заровете, имате 18 точки Живот и 15 точки Психика.

Показателят Живот ще намалява, ако си физически наранен или отслабен в съня си, а този за Психика в ситуации на напрежение или страх

Ако в даден момент от приключението точките ти Живот достигнат 0, спираш да играеш и отиваш на епизод 10. По същия начин, ако твоята Психика стане 0 преминаваш на епизод 20.
Може да се наложи да направиш няколко опита преди да достигнеш до последния епизод на това приключение - 100.

Ако приключението приключи на друг епизод, следва отново изчислиш своите показатели и да започнеш отново от епизод 1.

Гробна тишина цари във викторианската къща на родителите на Соня. Никога входната зала не ти се е струвала така празна със своите извити стълби, подпрени от тежки каменни колони, и с колекцията си от статуи на библейски персонажи. При последното ти посещение тук имаше цитрусови дръвчета и много зеленина, но явно стопаните на къщата са ги махнали впоследствие. Отварянето на врата на горния етаж прекъсва мислите ти за предишния интериор. От нея се процежда доста по-ярка светлина от тази през решетъчните прозорци. Проскърцването й те кара да вдигнеш глава, но за твое учудване никой не се появява на рамката й.

Изчакваш малко, но нищо друго не се случва. Струва ти се, че сякаш чуваш тихи гласове, идващи от стаята горе, подобно на ехо от далечен разговор.

Не проумяваш какъв е този абсурд. Родителите на съпругата ти са консервативни хора, които не си падат по каквито и да е изненади. И къде, по дяволите, е Соня?! Мислиш си, че си влязъл в къщата с нея, но не си сигурен. Може би те е изпреварила и е влязла преди теб тук, докато си бил зает да разглеждаш розите във великолепната им цветна градина пред входа. Ако беше така, тя поне можеше да те изчака, преди да отиде при родителите си.

Ако искаш да повикаш съпругата си, отиди на 86.; ако предпочиташ да се насочиш към стълбището водещо към горния етаж, отиди на 28; ако се обърнеш и излезеш от имението отиди на 97.

В момента, когато изкачваш и последното стъпало, чуваш мъжки глас:

- Ето го! Казах ви, че не е далеч!

Буташ изцяло вратата и се озоваваш в обширна спалня. Спомняш си тази стая по доста различен начин, като един будоар, в който майката на Соня, преди складираше своите платове, както и странната си колекция от парфюми. Явно предназначението на стаите в имението е претърпяло промяна след последната ти визита. Все пак не посещаваш родителите й толкова често колкото тя.

Огромно облекчение изпитваш като виждаш съпругата си. Не че е имало риск да я изгубиш, но въпреки това се чувстваш доста странно, като че ли тежък товар пада от раменете ти. Тя е седнала в един фотьойл, в който различаваш профила й. Отнесеният й поглед е вперен в празната стена. Изненадан си, че тя дори не прави опит да те погледне, когато пристъпваш в стаята.

На две крачки встрани от нея стоят прави господин и госпожа Шарпе, възрастна двойка около седемдесетте, която обитава съседния до вашия апартамент в Бруклин. Преди да успееш да ги попиташ каква е причината да са в къщата на родителите на Соня, старецът те дарява с топла усмивка:

- Тъкмо навреме идвате! Жена ви изпитва болки, които не знаем как да облекчим. Оплаква се, че я болят ръцете.

- Мислех си, че може да е от ревматизма, който ме мъчи и мен самата от толкова много време – прекъсва го госпожа Шарпе. - Но си мисля, че тя е прекалено млада, за да е от това. Освен това и дланите й са подути.

- Това не е нормално, ако ме питате мен – добавя старецът, клатейки тъжно побелялата си глава.- Наистина не е нормално.

Въпреки думите им, съпругата ти не изглежда като да е изпаднала в една от обичайните си кризи. Напротив, лицето й е отпуснато и спокойно, а и след като вече се е обърнала към теб, те наблюдава без да хапе устни, както обичайно прави. Не изглежда да ти е ядосана, но по мътния й поглед не може да разгадаеш какво си мисли.

Ако се доближиш до Соня, за да провериш какво й има, отиди на 77; ако попиташ съседите си за състоянието й, отиди на 66.

- Знаете ли, сега се прави на срамежлива, но питаше за вас, точно преди да се появите – отговоря вашия съсед остро. – Очевидно тя много разчита на вас.

- Но какво мога да помогна аз?

Въпросът ти е пропит с отчаяние и безпомощност, трупани още от началото на болестта. Мъжът се доближава до вас на крачка разстояние и нежно поставя набръчката си длан на рамотото ти.

- Би трябвало да знаете все пак. Бяхте предрекли това в дневника си. Написано е черно на бяло.

- Моя дневник?

- Да, в личния ви дневник. Вашата съпруга ми позволи да му хвърля един поглед. О, бъдете сигурен, не съм си позволил да бъда недискретен. Прочетох само последните страници. Не можех да си позволява да чета страниците от детството ви.

- Но..... Как...?

- Не се тревожете – прекъсва те той. – Сложих го обратно на обичайното му място в кутията над камината. Искате ли да ви придружа до там? Сам ще се убедите в това.

Оставаш безмълвен, опитвайки се да проумеш казаното, преди бъбривия ти съсед да те е затрупал с нови разкрития. Как може да се е озовал тук личният ти дневник? Не си спомняш дори някога да си споделял на Соня, че някога си писал такъв, когато си бил на осем годии.
Старицата избутва съпруга си и ви поглежда със странен поглед.

- Това може би не е добра идея. Сегашните проблеми не се решават, като човек живее в миналото. Напротив, това е често единственият начин винаги да повтаряш едни и същи грешки.

Ако ще последваш своя съсед , който поема по стълбището надолу към фоайето и се отправя към една врата, която не си забелязал преди това, отиди на 18.
Ако последваш съвета на старата жена и ги оставиш тук, а ти напуснеш имението, отиди на 14

Точно над дръжката ѝ е вградена ухилена метална глава на гаргойл. Присъствието на този орнамент е доста необичайно, тъй като доколкото познаваш майката на Соня, тя не би търпяла в къщата си подобно нещо. Свиваш рамене и отваряш бавно вратата.

Пред теб се простира застлан с мокет дълъг коридор, осветен от разположени на равни разстояния лампи, скрити зад платнени абажури. По пода има множество черни петна, но нищо не може да те откаже да продължиш по този загадъчен пасаж, за чието съществуване никога не си подозирал преди.

Коридорът те отвежда до една квадратна мрачна стая, без прозорци, осветена от една единствена свещ, поставена в ръждива чинийка. Една от стените изцяло е заета от огромна библиотека , съдържаща идеално подравнени по лавиците книги. В тяхната подредба разпознаваш педантичността присъща на бащата на Соня. В контраст с тях са безразборно пръснати дървени кутии, пълни с бутилка вино, концентрати и различни ликьори. В далечната стена е вградена тухлена камина, която очевидно от дълго време не се използва. Въпреки това до нея има поставени метална скара и ръжен. Няколко фотьойла допълваха обзавеждането на тази тайна стая.

Ако решиш да разгледаш книгите в библиотеката, отиди на 13. Ако предпочетеш да разучиш камината, отиди на 4. Ако пък се разровиш между бутилките, отиди на 61

Огнището явно е било грижливо почистено след последното палене, тъй като ръцете ви не остава и петънце от сажди, когато отваряш решетката. Сега ще ти е по-лесно да проучиш огнището.

Ако с теб има друг човек, отиваш веднага на 89.

Ако си сам.... приклякваш, и опипваш с пръсти тухлите и цепнатините между тях, но не откриваш нищо интересно.

Ако се интересуваш от библиотеката, отиди на 13. Ако пък се насочиш към бутилките в кутиите, върви на 61.

_________________________________________________________
Бел. прев.: И тъй като не сме сами отиваме веднага на 89
Обръщаш се към съседа си, за да го попиташ за дневника, но вместо него зад теб стои бащата на Соня. Неговите завити нагоре дълги мустаци, както и дългите му остри бакенбарди сякаш те хипнотизират. Замръзваш на място от изненада. Времето сякаш започва да тече по-бавно, докато се гледате един друг безмълвно. После той вдига косматата си ръка и ти посочва огнището. Поглеждаш натам и забелязваш как една от тухлите със скрибуцане се измъква навън и пада, откривайки скрита вътре книжка с кожена подвързия. Приклякваш и с треперещи ръце измъкваш твоя стар дневник.
Това наистина е той! Разгръщаш внимателно страниците му, лошо съшити с тънка конопена връв, а тъстът ти се доближава с бавни крачки до теб.

Добави личния дневник към предметите, които притежаваш.

- Сега като имаш това, което искаш, изчезвай оттук и спаси дъщеря ми!

Изправяш се, притиснал дневника към гърдите. Бащата на Соня винаги те е дразнел с отношението си, с острите си реплики и най-вече с необяснимата си неприязън в замяна на почтителното ти държание. Той никога не те е харесвал особено и дори с нежелание беше дал съгласието си за сватбата ви.

- Вие ли сте откраднали дневника ми и сте го скрили тук? Убеден съм, че го държех в бюрото си в Бруклин.

- Престани да се обясняваш! Страхлив си, както винаги! Но сега нямаш и минута за губене. Направи това, което трябва, и я излекувай, тъй като вината е изцяло твоя. Ако Соня умре, обещавам ти, че ще направя така, че да я последваш.

Отстъпваш назад към стената стреснат от лудия блясък в ядосания му поглед. Той се обръща рязко и се отправя към една от пълните с бутилки кутии, навежда се и завърта една от тях, без да я изважда от мястото й. Това задейства нов таен механизъм, който разклаща дървените кутии. Съпроводено от силно нетърпимо скърцане, един от фотьолите се завърта настрани, откривайки зад себе си дървена вратичка, скрита зад него.

- Върви! – заповядва ти господарят на имението и посочва новия изход. – Отиди до селото и намери начин да поправиш грешките си!

- Но какво съм направил? – изкрещяваш, готов да заплачеш.

Той не ти отговаря, а само смръщва огромните си, космати вежди.
С отварянето на вратичката нахлува ярка дневна светлина. Не само воден от неустоимото желание да си далеч от бащата на Соня, но и от това да се порадваш на слънчевата свелина и чистия въздух, ти забързано излизаш от имението, без дори да губиш време да затваряш дървената вратичка зад себе си.
Отиди на 14
Имението вече се далеч зад гърба ти, докато вървиш с бърза крачка по неравния път. Първоначалното облекчение от напускането на имението, бързо е заменено с налегналите те тревогите относно състоянието на Соня. Сигурен си, че селцето Kingwich, към което си се отправил, крие лек за изцеряването й. Тази убеденост е почти толкова силна колкото тази, че скоро ще те се озовеш в смъртна опасност.

Тридесетината къщи, от които се състои селцето, изскачат пред очите ти, когато изкачваш последния широк хълм и гледката пред теб те уверява, че си към края на този преход. Селцето обаче няма нищо общо с това, което беше виждал при последната си визита тук. Пътят се врязва в селото, преминавайки в една разорана улица, разделяща го на две, подобно на миньорските селца, които все още можеха да бъдат открити далече на запад. Като се замислиш, Kingwich наистина приличаше на такова, тъй като всички къщи сега са заковани с дървени дъски, и не успяваш да разпознаеш нито една от тях. Дори и двете крила на входа на единствения бар наоколо е закован с дъски.

Намали Живота си с 1 точка.

Ако ще влезеш в бара, отиди на 78. Ако продължиш по улицата, отиди на 12.

Дъските са заковани зад крилата на входните врати, и по този начин спират всеки, който се опитва да влезе в сградата. Почуквате по тях и отвътре се чува глас:

- Добре, пуснете го да влезе! Видях го през прозореца, че идва!

Дъските изведнъж изчезват, а вие бутате двете вратички и влизате в един салон, който е несъразмерно огромен, на фона на това колко голяма изглежда отвън сградата. Вътре е ужасно претъпкано, сякаш целия KIngwich се е събрал вътре. Всички са някак си странно облечени – по-скоро като хора от големия град. По-голямата част водят разговори, разделени на групички и като че ли никой не забелязва влизането ти. Други почистват пушките си, а неколцина си наливат халби бира от едно дървено буренце. Все пак успяваш да забележиш позанати лица сред всичките тези хора.

Собственикът на „Тъмни истории” е седнал върху едно ниско дървено бюро, опряно до стената встрани от бара. Виждал си го лично един единствен път, когато подписа договора за издаване на „Първия човек”, но още помниш стоманено-сивите му очи и набръчканото му студено лице, приличащо на сушен плод. На бюрото до него са разгърнати множество вестници, а той обсъжда нещо с двама други мъже, облечени в черни дъждобрани. Встрани от него, на една таборетка се е качил Август. Вашият приятел от младини се опитва да смени една от крушките на тавана, което те кара да се усмихнеш – той, също като теб, е сръчен с ръце, само когато работи с писалка или с пишеща машина. В единия от ъглите на залата забелязваш Соня. Тя разговаря оживено с една от твоите познати от ученическите години – Елейн Голдбърг. От много години не си я виждал, но цялото ти внимание е насочено към съпругата ти, която в момента изглежда жизнена и пращяща от здраве.

Ако се доближиш до нея, за да те забележи, отиди на 25. Ако се насочиш към твоя издател, отиди на 54. Ако заговориш Август, отиди на 46.

Двете жени прекъсват разговора си и се обръщат към теб с широки усмивки на лицата. Елен изглежда много по-млада от Соня, което е малко странно, тъй като би трябвало да е горе-долу на същата възраст. Все пак, със съпругата ти сте на еднакви години, само трима месеца е разликата ви. Присъствието ти тук изобщо не ги учудва, въпреки че ти си убеден, че Соня би трябвало да е в имението на родителите си. Веселият поглед и жизнеността в гласа са в пълен контраст със състоянието й от последните няколко седмици. Дали не се е преструвала на болна? Дали не е оздравяла и да не ти е казала още? Или просто ти самия си преувеличавал сериозността на заболяването й?
Намали Психиката си с 1 точка.

- Защо нищо не казваш? – обръща се весело към теб Соня – Спомняш си Елен, нали?

- Да, разбира се. Вие... ти.... ти не си се променила от времето, когато учехме на Hope Street. Не си спомням да съм ви запознавал една с друга.

- Все така срамежлив, както виждам! – обажда се младата жена, усмихвайки се на Соня.

Не знаеш какво да кажеш, затова предпочиташ да промениш темата.

- Защо има толкова много хора тук?

- Казаха ни да се съберем всички тук. – отговаря Соня и вдига рамене. - По-добре попитай Шефа, той се грижи за всичко сега.

Тя кимва в посока на издателя на списанието, който не е помръднал още от бюрото си.

Ако ще последваш съвета й, отиди на 54. Ако предпочетеш да говориш с Август, отиди на 46.

Когато доблишаваш изработено от екзотично дърво бюро, тримата мъже рязко млъкват и се обръщат към теб, очевидно недоволни, че някой прекъсва разговора им. Погледът на издателят ти обаче омеква, когато те разпознава, и веднага отпраща другите двама. След като са се отдалечили достатъчно, той се подпира с юмруци на бюрото и се обръща към теб:

- Тъкмо навреме идвате, имаме нужда от човек като вас в този момент. Ако знаете как да си служите с пушка, изберете си позиция за стрелба, където е още свободно. Ако не, трябват ми няколко човека, за да донесат динамит, преди да е станало прекалено късно да се излиза.

- Ъъъ... сигурен ли сте, че не ме бъркате с някой друг?

- Разбира се, че не! Вие сте онзи , който пише истории за чудовища, нали?

- Да, написал съм две фантастични новели досега – отговаряш гордо. – Но не виждам каква връзка има....

- Идеално значи! - прекъсва те собственикът на „Тъмни истории”. Зверчетата, които ще ни връхлетят ще бъдат нещо обичайно за Вас!

- Зверчетата?

- Пълзящите! Тази вечер ще е, в случай че случайно идвате от друга планета. Трява да опазим живота си тук известно време. Не остава още много до залез слънце и тази вечер ТЕ ще са тук...

Поглеждаш през близкия прозорец и с изненада откриваш, че вече се здрачава. Почти си сигурен, че си напуснал Ню Йорк рано тази сутрин. Явно доста дълго време си вървял от имението до тук, затова и се чувстваш така изтощен. Наляга те умора, докато слушаш своя събеседник, но без вече много да осъзнаваш значението и смисъла на казаното от него.

- Какво решихте? Ще вземете ли една пушка и ще застанете на някой отвор, от където да стреляте по тях? Или ще придружите Пит, Боб и Рупърт, за да им помогнете да донесат малко експлозиви. Всички еднакво сме затънали до гушата и трябва да се размърдаме, ако не искаме да бъдем избити от тези боклуци.

Усещаш нарастващата паника в думите му, неумело прикрита зад авторитетния му и пламенен тон. Очевидно е, че умира от страх. Този страх започва да заразява и теб, тъй като явно в опасност е не само твоя живот, но и този на Соня, както и на всички останали тук. Това само доказва, че предчувствието ти за надвиснала смъртна опасност, което почувства по пътя за Kingwich не е било случайно.

Ако избереш да вземеш пушка и да застанеш до един от прозорците, отиди на 60. Ако препдочетеш да се присъединиш към тримата посочени от издателя, отиди на 68.

- Изглежда, че ще трябва да ви придружа – обръщаш се с нежелание към тримцата, чийто престъпни физиономии изобщо не ти допадат.

Най-ниският от бандата, един мургав брадясал тип, те оглежда бавно от глава до пети.

- Окей! – казва след няколко секунди - Последвай ни!

- Разбрах, че трябва да вземете динамит. Къде точно се намира той?

- Складиран е в плевнята на стария Джоунс, на другия край на селото. Трябва да сме много бързи, защото ТЕ идват.

- Тръгвай, Пит! – подканя събеседника ти един от другите двама.

Последваш ги до една от страничните врати на бара. Този, който ви прекъсна (Боб или Рупърт ако се вярва на издателя за имената), подава глава навън и след това ви прави знак, че пътят е чист. След малко вече подтичваш по главната улица след тримата ти нови спътници, като заедно вдигате облаци от червен прахоляк. Тишината от безлюдните къщи на фона на глъчката в салона те изнервя силно. Чувстваш, че си изложен на опасност и това най-вероятно се дължи на загатванията за така наречените „пълзящи“.

Спирате пред една дървена колиба, която по скоро представлява навес, подпрян на големи дървени четвъртити колове, през който се навлиза в дълга едноетажна постройка. Чуваш Пит да прошепва:

- Следвай ме, Боб! Ние, двамата, ще търсим динамита. Трябва един да остане под навеса, за да наблюдава пътя и един, който да се качи ей там.

Той посочва една стълба подпряна отстрани на навеса, по която може да се качите и да се проврете на полегатия покрив. Рупърт все още се двоуми.

Ако предложиш ти да се качиш на покрива, отиди на 2. Ако предпочиташ да застанеш под навеса, отиди на 91

Придружаваш Пит и Боб до входа на плевнята и, докато те влизат вътре, ти се насочваш към стълбата. Обувките ти са с твърда грапава подметка, удобна за катерене, но все пак стъпваш внимателно. Страхът ти от високо е една от многото твои слабости, затова, когато достигаш средата на стълбата, спираш за няколко секунди, а сърцето ти почти е на път да изскочи от гърдите.

Най-сетне достигаш до отвора, който води към покрива на навеса, промушваш се през него и сядаш на една от напречните греди. Ако искаш да почувстваш какво е усещането да си въжеиграч, може и да се опиташ да повървиш по гредата, но надали ще е точно днес. В другия край на двора, двамата ти спътници са отворили широко вратата на плевнята и изнасят обвити в плат пакети. Без съмнение, експлозивите! Завъртайки се в седнало положение в обратна посока, за да промениш гледната си точка, оглежаш Kingwich, който определено би покрил всички изисквания за призрачен град. Слънцето почти се е скрило зад полетата извън града, а първите звезди вече блещукат на небето.

Може би дори би оценил красотата на пейзажа, ако твоето внимание не е внезапно привлечено от движението на странни силуети, които изникват от сенчестите места между къщите. Косите ти настръхват, когато започваш да различаваш по-добре тези нечовешки създания, които се появяват с настъпването с нощта.

С размери почти колкото на пума, те напредват, влачейки се като оживели волски черва. От яйцевидните им тела се подават две пипала, подобни на ръце, но завърващи с множество ужасяващи нокти. Кожата им изглежда мека и еластична и с един отблъскваш розов цвят, като на прасе или червей.

Намали Психиката си с 3 точки.

Когато преминават през осветени от слънцет места, скоростта им рязко се забавя, сякаш последните слънчеви лъчи им причиняват болка. Явно тази ужасяваща кохорта не те е забелязала, тъй като се е насочила директно в посока на плевнята.

- Те идват! – крещиш обезумял на Боб и Пит.

- Вече? Жалко, ще оставим останалото и ще вземем само тези.

- Хей! Не ме оставяйте сам! Чакайте ме! – изкрещяваш ти, виждайки, че те бързат да офейкат.

Ако ще слезеш бързо по стълбата, за да ги последваш, отиди на 95. Ако решиш да не слизаш, а да се скриеш в подпорното скеле на постройката, като се свреш в един от ъглите зад голяма греда, отиди на 48.

Забравил всякаква предпазливост, започваш да слизаш обратно по стълбата много по-бързо, отколкото като я изкачваше преди малко. Страхът от тези същества явно е по-силен от този от високото. Но само на около два метра преди края, едно от стъпалата се счупва изведнъж под крака ти.

Хвърли зар. Ако числото е по-голямо или равно на твоята Сръчност, падаш тежко в храсталаците и губиш 3 точки Живот. Ако е по-малко, успяваш да се задържиш на стълбата.

Веднъж стъпил на земята, се затичваш след двата си спътници, които почти вече са пред входа на постройката, където трябва да се е скрил Рупърт. Събитията се развиват светкавично пред очите ти, докато ти спринтираш към тях така, както никога не си го правил в живота си. Няколко от пълзящите вече са близо до постройката, като един от тях се изтъркулва с трясък на счупено стъкло през един от прозорците. Веднага е последван от втори. От вътре се чува изстрел, който кара Боб и Пит да замръзнат на място и да се насочат към постройката. Докато тичаш сякаш дяволът е по петите ти, виждаш от сградата олюлявайки се да излиза Рупърт. Ризата му е на кървави петна, в ръката си стиска револвер, докато очите му се въртят наляво надясно като на някой луд. Вижда своите приятели и с мъка се насочва към тях като се спъва през няколко крачки, докато не се подпира на рамото на притичалия Пит. В същото време от сградата излиза и едно от съществата. Пипалата му са омазани с прясна кръв. Боб го вижда първи и изкрещява да предупреди Рупърт, който се обръща рязко и стреля два пъти в отвратителното създание. Създанието рухва на земята, тъкмо преди да ги е достигнало. Междувременно ти не си спрял да тичаш и се озоваваш при тях, тъкмо преди да се продължат бягството си от безшумните преследвачи. Тази безшумност е нещото, което най-много те ужасява: тези кошмарни създания се търкалят и подскачат без да издадат звук, нито пък имат нещо, което да прилича на уста по балонните си тела. Само смачканата трева около теб те разубеждава от мисълта, че може би те са просто една халюцинация.
Отиди на 43.


Четиримата тичате по главната улица в опит да се доберете до сигурния подслон на бара. Без да извръщаш глава, с периферния си поглед забелязваш няколко „пълзящи” от лявата ви страна. Те явно се опитват да ви пресекат пътя, затова се затичвате още по-бързо, за да ги изпреварите.
Боб и Пит тичат до теб, сграбчили по един пакет динамит всеки. Вече си на по-малко от стотина метра от бара, когато чуваш Рупърт да се строполява зад вас.

- Мамка му, изкълчих си глезена. – изкрещява истерично той.

Поглеждаш назад и го виждаш да се превива на земята, стискайки глезена си. Ужасяващите розови сфери с каучуковите си пипала ще го достигнат само след броени секунди и най-вероятно ще го разкъсат на парчета, ако някой не му се притече на помощ. Чудовищата обаче са толкова много и толкова близо вече, че другите двама без да се замислят продължават да бягат.

Ако искаш да се върнеш и да му помогнеш и заедно да се доберете до бара, първо трябва да провериш дали ще имаш куража за такова рисковано начинание. Хвърли един зар. Ако числото е по-малко или равно на Волята ти, и искаш да се опиташ да го спасиш, отиди на 81. Ако решиш, че той няма шанс да бъде спасен и последваш Боб и Пит, отиди на 92.

Обхванат от геройски ентусиазъм спираш и се обръщаш лице в лице с демонската орда. Един далечен глас ти нашепва, че няма да успееш никога с Рупърт да се доберете заедно до бара, но вече е прекалено късно да промениш решението си. Подаваш ръка на Рупърт и го изправяш, докато той продължава да крещи от болка. Тъкмо, когато го прихващаш под рамо, отзад ви връхлитат чудовищата и двамата падате на земята. Опитвате се с голи ръце да ги отблъснете, но нищо не може да спре обсипаните с нокти пипала.
Отиди на 10.
Един от краката ти се е отвил и явно от студа си и си се събудил. Но определено не съжаляваш. Ниската температура в стаята е за предпочитане пред този кошмар, още по-ужасяващ от предишните. Досега никога не си имал толкова реалистичен сън Трябват ти няколко секунди, за да се осъзнаеш, че си в леглото, а не при родителите на Соня.
Соня….
Стреснато се обръщаш. Тя още спи до теб, без да се е разбудила от рязкото ти движение. Сънят сякаш все още е пред очите ти и затова въздъхваш облекчено, като се убеждаваш, че съпругата ти е под завивките. Нахлузваш пантофите и се изправяш в леглото, превивайки се от болка. Усещаш слабост във всичките си мускули. Усещането е толкова силно, че дори се подпираш с ръка на стената, за да не паднеш. Ето какво било усещането, което изпитват възрастните всяка сутрин. Сякаш нараняванията, които получи в съня си са ти се отразили в реалността. „Каква глупава идея“ казваш си ти, докато болката започва малко по малко да отшумява. Вярно, че имаш силно въображение, но с това предположение надминава всичко досега. Знаеш колко болка ти причинява студът всяка сутрин.
След няколко бавни крачи и вече си в хола. Завесите са дръпнати, но не са достатъчно широки и бледа лунна светлина осветява стените и мебелите. Устата ти е пресъхнала и свиваш вдясно, за да я изплакнеш на чешмата. В момента в който със скърцане завърташ кранчето и водата потича, чуваш стъпки зад гърба ти.
Обръщаш се панически с пребледняло лице. На фона на слабата светлина забелязваш човешки силует, но нещо тежко те удря в главата и се свличаш на колене. Преди да загубиш съзнание, виждаш твоя нападател да се надвесва над теб. Някаква лепкава слуз капе по врата ти.
Болката обаче се оказва прекалено силна и потъваш завинаги в мрака.

Отбелязваме си една смърт и продължаваме на 92. Виновници: Спас, Зе Бг, Blackjack и psihologa (косвено)

Продължаваме от епизод 43.


Чуваш как зад гърба ти Рупърт надава сърцераздирателен вик, явно „пълзящите“ са го докопали с ноктестите си пипала, но ти не спираш да тичаш, за да не те сполети неговата участ.
Губиш 1 точка Психика.

Боб, който тича успоредно с теб, без да се спира вади от пакета една пръчка динамит, пали фитила ѝ със запалката си и я мята назад. Фитилът явно е доста къс, защото веднага след това се чува оглушителен взрив, който насмалко да те повали на земята. Обнадежден, че това ще е достатъчно, за да забави чудовищата зад вас, с последни сили се опитваш да прекосиш последните дестина метра преди вратата на бара.

Хвърли 2 зара и добави към получения резултат точките си за Сила.
Ако получиш резултат по-голям от 6, успяваш да достигнеш до главната врата на бара и да нахълташ вътре, отиди на 69. Ако е по-малък от 6, чудовищата успяват да те докопат с ноктестите си пипала, отиди на 10.

Вратите се тресват силно зад гърба ти и този звук е сякаш е музика за ушите. Изтощен от този безумен бяг, се свличаш в ръцете на някакъв непознат, който те хваща, за да не се строполиш на пода. Секунда по-късно вратите се отварят с трясък и в бара нахлуват Пит и Боб, които дори са успели да опазят и динамита. Обръщаш глава към тях и преди вртата да се затръшне отново, успяваш да мернеш през нея отвратителната фигура на едно от „пълзящите”. В този момент започва и канондата от изстрели.

Все още скован от страх, гледаш издателят да раздава заповеди напред-назад, без дори да си направи труда дори да ти благодари за успешната мисия. Дори и липсата на Рупърт не е отбелязана от него.
Отиди на 50.


Стрелбата постояно намалява, и вече се чуват само няколко откъслечни изстрела, които също скоро окончателно замират. Ушите ти са все още заглъхнали от множеството взривове от хвърлени пръчки динамит, но тишината настъпила в салона сякаш свидетелства за това как всички не вярват, че са останали живи след тази атака.

- Отидоха ли си? – пита Елейн мъжете, които са застанали на пост до прозорците.

Един от тях се обръща, поглежда бившата ти съученичка и поклаща утвърдително глава, след което подновява наблюдението. В този момент виждаш съпругата си до теб.

- Но къде беше ти? – възкликваш облекчено и я хващаш за ръце.

- Бях се скрила! Много ме беше страх.

Соня се хвърля в прегръдките ти. Чувстваш се толкова щастлив и се надяваш този момент никога да не свърши. Тялото й все още потреперва, докато усещаш горещия й дъх по врата ти. Това те кара да забравиш за всички кошмарн създания, които бродят навън.
Тя се отдръпва от теб и те поглежда умолитено:

- Ти не трябва да се подчиняваш на Шефа. Той не трябва да успее да убие „пълзящите”. Ако те умрат, аз също ще умра!

Объркан от думите, поставяш ръце на раменете й.

- Защо казваш това? Тези чудовища искат да ни убият. Нали видя сама? Какво знаеш за тях? Вече си мисля, че аз съм единственият, който не знае какви са те?

- Те служат на Ерот, Господаря на маските! Той ми обеща да ме спаси. Те го призовават. Скоро ще бъде сред нас. Ти не трябва да се противопоставяш на пристигането му.

- Боже мой, за какво говориш?!

Гласът на издателя на „Мрачни истории” ви прекъсва. Забелязваш, четири запален газови фенера, поставени във всеки ъгъл на салона.

- Слушайте ме добре всички! Те си заминаха, но ние знаем, че те ще се върнат, още по-силни и по-многобройни. За щастие, вече имаме експлозиви и можем да им попречим.

Мъжът обръща глава към бюрото си, на което са струпани останалите пакети с динамит.

- В този момент всички „пълзящи” са се събрали в зърнения силоз. Един от нас трябва да отиде и да взриви тази сграда. Така ще се отървем от тези боклуци! Не е толкова трудно, трябва да постави взривовете, да запали фитила и да изтича достатъчно бързо преди да са избухнали...... Аз се наемам с тази задача.!

Доближава се до бюрото и измъква нещо от чекмеджето. Когато се обръща рязко виждаш, че държи шмайзер. Измъква диска, след което го щраква обратно с усмивка.

- Това е Bergmann MP18. Вярно, внос е от Германия, но ви уверявам, че с негова помощ, никое „пълзящо” няма да ни доближи. Е.... имам ли поне един добровлец да ме придружи?

Гледаш с възхищение резбования приклад на оръжието. Виждал си подобни само на снимки от Втората световна война.

Ако решиш да го придружиш в тази мисия, отиди на 80.
Ако не, провери точките си Живот. Ако са по-малко от 9, отиди на 16.
Ако са повече от 8, отиди на 38.