Ню Лърк най-сетне на път - Играта 2

Бурята настъпва бързо. Но не и преди да успее те да видите малък остров обрасъл с борове да се издига сред леда.
- Там Зад боровете е селцето - кимва отец Василий. Друсането така го е изтощило че няма сили дори да вдигне ръка да посочи.
Носеният от вятъра сняг ви заслепява и не виждате почти нищо, но все пак лорда успява да удържи ледената шейна и да успее да я вкара в просека между високи борове. Самата просека не е достатъчно широка за да може шейната да мине по нея така че се налага да нарамите Рахвин и отеца за да продължите. Основното нарамване всъщност е от страна на Дечо. Виелицата се засилва толкова, че виждате рибарската колиба точно преди да се блъснете в нея.
Думкате по залостената врата от където ви отговарят грубо, но след като разбират, че водите и отеца с вас отношението омеква леко.
- Ердил дръж ги на прицел! - дочувате преди вратата да се отвори и в рамката ѝ да застане едър силует. - Къде е го Василий?
- Тук съм Симон, познах те по гласа - едва прохриптява стареца с което си печелите място в рибарската колиби и топъл подслон.
На сутринта пък се сдобивате с топла и питателна закуска и дажби под формата на изсушено тюленско месо и китова мас. Лошата новина е, че шейната ви е доста пострадала и ѝ трябва ремонт за да не се разпадне съвсем по пътя ви към Ню Лърк. Не че е невъзможно да се пътува с нея, но е до шанс. Доброта новина е, че ако изчакате де утре през селото се очаква да мине търговски керван с който евентуално да продължите пътя си.

Лорда беше изпратил Дечо да намери част от изхвърленото, но макар булята да бе прехвърлила пика си на вън все още не беше за мъже. Тъй де балканеца все пак се постара малко от малко, но единственото което успя да намери беше някаква разграфена ламарника:

След като се върна в селото и изтръска по-голямата част от снега от себе си му обърнаха внимание, че младежите се събират в голямата колиба при козите. Там настина се бяха събрали десетина по-едри младежи и играеха някаква странна игра, като поставяха лакти на масата и хващаха пръстите си, след което започваше някакъв екшън. Казаха му че може да се включи в играта срещу една монета макар че му се стори че той е единственият който трябва да плати такава такса. Също така имаше възможност и да залага на себе си или на друга състезател при курс 2 заложени за 3 спечелени.

Междувременно лорда се мъчеше да разбере механизмите в леденошеиностроенето, но като цяло се сблъска с това:

малка месингова табелка до лоста за „Werkseinstellungen zurückgesetzt“, благодарение на богата си подготовка по различни езици бе схванал, че нещо трябва да се направи, ама какво точно...