(Калоян и златният печат) Тема за конструктивна критика

Моля, моля! На предишния епизод си пише да си го прочетеш и да се върнеш отново там.

За КД "рицар" сложих напомняния къде да се върнеш, но за КД "Рашид" реших, че ще дойдат множко (май са четири или пет - много държа читателя да си вземе тая дума).

Сега прегледах моите бройки. Една подарих и ми останаха 5. От тях 2 са точно с проблема на Сашо. Другите са ОК.
Забавното е че точно бройката с автографа е зле Брат ми вика да си я запазя, защото миспринтовете са си чиста колекционерска стойност.

Ал Торо писа: писа:

Преди да съм почнал, още малко "конструктивна" критика: Дневникът спокойно може да се хване на една странциа А4, не е нужно надписите да са на размер 20.

Ама пък така е по-готино. Аман от дневничета с дребни букви с правописни грешки в тях

Дневникът трябва да е максимално удобен и с добър шрифт, за да не се пулят хората докато четат.

Абе кой пише в дневника на самата книга?Той трябва само да е четим за да може да го видиш и да си го пречертаеш на лист,ако въобще си играеш да чертаеш даже.

Тия неща са оправени в електронния вариант на дневника. На А4 е събран, за да може да се отпечата по-лесно.

Чудно ми е в какъв обем е миспринта. Така или иначе не съм им платил цялата сума още и ще настоявам да се прекалкулира поръчката. Въпросът е колко бройки са объркани. Моите 100-на са си наред. Хубаво е Торо да провери останалите книги има - явно при тях определено има проблем, а те отиват в онлайн магазина.

Обаче ако някой иска да си запази миспринтната бройка какво правим? Да ги пусна на двойна цена?

Така, изиграх уикенда играта и постигнах 102-3 точки резултат, което не е май много добре. В интерес на истината чийтнах бая в главата за бягството от Константинипол, тъй като едно от лицата ме прати по път, по който ми трябваше да имам точки езда, а такива въобще не съм развивал, та затова разиграх няколко пъти главата . В общи линии моят Калоян беше по-скоро сладкодумен мъдрец, отколкото побойник, но надявам се втората част да имам успех с това.
В битката за тревненския проход мога само да благодаря, че я имаше качена на сайта и помнех горе-долу какво трябва да направя, иначе никакъв шанс да бия Торвалд.

Но стига толкова спойлери. Като цяло много ми хареса книгата, макар че завърши много набързо и останах с чувството за недовършеност без втората книга. Предполагам то и няма как точно да се раздели историята на 2, така че да има завършеност, а също така идеята за пренасяне на думите в следващата книга не помагат.

В същото време имам чувството, че има доста разклонения, по които така и не минах, особено в обучението в Цариград и при куманите. Има личности, с които така и не се срещнах (например Шарл), така че това предполага преиграваемост (май няма такава дума, ама не се сещам по-точна).

Определено най-ми хареса частта с преговорите, там се обещах надълго и широко, че ще оправим инфраструктурата, пътища, магистрали... Само че еврофондове няма, ама ще си ги набавим от съседите

Сега се сещам и още една забележка - авторът като че ли създава усещане, че църквата не е важна, самият Калоян не се изказва много в нейна полза, като че ли богомилите са по-близки до сърцето и разума на царя. Не знам дали има някакви такива източници, но говорим все още за Средновековието (или айде някакви наченки на Ренесанс, които се съмнявам да са много проникнали по нашите земи тогава), та според мен би трябвало да е повече религиозен Йоаница и да защитава основната (официалната) вяра.

Бих споделил още малко впечатления, както и по-аргументирано да защитя позициите си, но мисля, че ще има прекалено много спойлване, та не ми се иска да развалям кефа на още непрочелите произведението.