Колелото на Времето на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън

за мен това си остава може би най-доброто фентъзи, което може да се намери на пазара. въпреки че книгите стават все по-минускулни а и като цяло културата в частност, КнВ е най-солидния фентъзи роман, който съм чел. имам солиден опит като читател, а и като писател, но никога, никога не съм откривал нещо, което така да ме грабва както Колелото. препоръчвам я на всекиго тази монументална книга. прочетох наскоро последната книга и е затишие. "Towers of Midnight" е огромна крачка към края на поредицата и се надявам с последната, с планираното заглавие "A Memory of Light", да достигнем до този завършек който искаме от години. Искрено се надявам поредицата да е намерила почитатели и тук.

Не е най-добрата поредица, но определено е страхотна. Не споделям мнението на някои хора, че последните книги (без най-новата) са слаби. Наистина в тях имаше по-малко екшън, но за сметка на това бяха разработени по-добре образите на персонажите, както и беше описан детайлно светът, в който се развива действието.

Ето на, аз пък не успявам да го оценя Свят широк, вкусове всякакви. В първия том ме потискаше грабенето с голямата кошница от "Властелина" (мърдраалът е подвид на Назгулите, какво да е), по-нататък ме убиваше ъпгрейдването на героите (имаше един пич от кралски род, който в първи том едва претрепа един мърдраал, а после почна да ги яде по три за обяд), безкрайните сапунени любови, фактът, че главният герой (Ранд, ако не бъркам) е безобразна комбинация от Фродо Торбинс и сър Галахад и, да, разбира се, постоянното разширяване на обема и, по дяволите, смяната на автора. Това е сапунена опера, а не литература.

Но феновете си го харесват, четат го и се кефят. Това е добре.

Радо писа: писа:

Любимата ми фентъзи поредица.
Последните 2 наистина СА най-добрите от 6 книга насам, но ги оценяват само феновете защото и двете на Брандън са силен фен сървис.

какво имаш предвид под силен фен сървис: че са писани по поръчка на феновете или с цел да задоволят прищевките на гладния народ за повече екшън?.

аз съм ги чел в оригинал всички без 8 книга. в смисъл харесах дори разтакаването в "Crossroads of Twilight". последните две с участието на Сандерсън наистина са едни от най-силните заглавия.

ясно. ако не си чел, препоръчвам ти ги в оригинал. стилът на Сандерсън е много по-изчистен и категоричен и някак си отговаря на най-добрите години на Джордановия епически стил. Това най-много ми харесва. А какво мислиш за "Knife of Dreams"? мисля, че е силна книга, макар и пак да страда от тази формалност, която имат късните заглавия на поредицата.

Единственото положително, което мога да кажа за поредицата е: отлична машина за пари. Когато използваш 100 думи, при условие че са достатъчни 10, или си дърдорко, или помпаш обем.

е, недей така де. има много достойнства. невероятен свят и магична система, облицовани герои... според мен е много, много качествена поредица.

п.п. ако си говорим за машина за пари, вижте Хари Потър.

Не съм голям фен на Колелото - за мен качествените автори пишат сбито, ДОРИ да е фентъзи. Особено сега изобщо не търпя разливания и дебели тухли.

ами Бранимире, аз съм писател на фентъзи и пиша сбито. само че намирам удоволствие както в сбитите неща, така и в дългите книги. в смисъл за мен няма по-голямо удоволствие от добре построената реч, независимо дали тя е много или малко.

Абе като отворя нормална книга, гледам, че тези, дето минават за по-добри от средното ниво, демек са харесвани и от някакъв брой широка публика, и от някакъв брой литературовъди, филолози и пр. мастити риби, не са прекалено разлати. Има си някакъв разумен обем за един сюжет, отвъд който настъпва царството на графоманията и лошия вкус.

Примерно Стайнбек се чете и от студенти английска филология, и от домакини, и от професорята и колумнистите на Таймс Литръри Съпълмънт. Взел е и награди. Значи го приемам за кадърен (пък и го харесвам). Поредицата му "Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък", която наистина е супер, не надхвърля общо хиляда страници.
Толкин се е попрестарал, така, добавил приложения човекът, натъпкал е наистина историята и митовете на сума ти народи и на цял континент в три томчета и в резултат "Властелинът" има общо хиляда и шестстотин страници. А Толкин пак се чете и от прости фенове като нас, и от разни дебели очилати разбирачи. Действието вътре се развива в продължение на двайсет години (от 111-ия до 131-ия р. д. на Билбо) и покрива пътуване от няколко хиляди км., повечето време пеша, ретроспекции, диалози, война, любовни истории, различни групи персонажи и изобщо сложна работа. Това вече не е сюжетна линия, то си е цяла мрежа от разни сюжетни линии. А все пак - приемлив обем.
"Война и мир" е нещо огромно, но и то се побира в около две хиляди страници. И на всичките тия сюжетите им са смислени. В смисъл - проследими са.

Колко хиляди страници е напляскал Джордан в "Колелото на времето" преди да си отиде? Десет или повече?
Още някъде в четвърти том за мен настъпи тотално оскучняване, защото той беше отначало обещал да напише шест тома, видя се, че до четвърти историята не е преполовена, започна се едно мотаене, после томовете станаха осем, после девет, после дванайсет ли, петнайсет ли, не знам вече. Човекът умря (както гласеше и клетвата му - ще пиша, докато ми чукнат и последния пирон в сандъка) и друг захвана да дописва. Бога ми, това вече не е литература. Едно време си е имало изискване - единство на време, място и действие. Един ден, едно място, една линия. Пет акта, две интерлюдии, ръкопляскания, публиката си взима шапките и си тръгва. Финито. А сега - "Мърдраалите също плачат", "Ранд ал-Тор в бяло", ще забременее ли Рич... османска сапунка.

Ако знаете колко сбити са античните драми, скандинавските поеми от Старата Еда, сагите за исландци, дори Омир. Абе изобщо - в добрите неща може да има и отклонения, но те не са безмислени. Няма празно. Няма тлъстина, така да се каже, в добрата литература всичко е месо. Мускул. Гарантирам, че англицист-литератор ще откаже да чете Джордан. Вече да не говоря за чисто стиловите качества и страшната мелодрама. Ако това се филмира, бабите ще са първи пред телевизорите.

От другата страна на барикадата е също толкова лошата, но много по-претенциозна литература, която пък нормален човек не може да издържи. Пример - "Одисей" на Джеймс Джойс. Тя е създадена за сноби. Неразбираема. Действието се развива в едно денонощие, а обемът е на един Джорданов том. Такова великое разтежение локумов просто не можете да си представите. Пряко сили нормален човек може да стигне да ста и двайсета страница и се предава. Кое е общото между Джордан и Джойс? Съотношението между обем и действие. Нищо не става. Има много описания, много емации, много размисли, много движение, много колебания, много странични детайли и наблюдения, но малко промени в положението и решенията на героите.

Разбира се, в една добра книга също може да има забавяне и дори спиране на действието за сметка на нещо друго. Но това е половин глава или една глава. Не е половин том. Не са страници и страници ретроспекции и видения в миналото. Не е постоянно повтаряне на въздишки и детско-юношески сръдни между влюбени и точене на лиги по глезените на мадамата, все едно главата й е покрита с чувал.

Ето още една слабост на бай Джордан и наследника му. Любовните драми. Те са безумни. Бавни са. При Шекспир, примерно (а той е кадърен, нали), няма такова нещо. Отива пичът при девойката, влюбва се, иска я, не я получава, следва бърза драма, следва грешка, следва смърт. Завеса. Няма време за глупости с изключение на една приятна сцена под балкона на Жулиета.
При Толкин е същото. Не, любовната драма на Арагорн и Арвен не се точи с години. Той я иска, тя кандисва, бащата поставя условие и Арагорн се юрва да става крал. Всичко това го научаваме накъсано и набързо. Тук драмата е в търпението, не във въздишките и мотаенето. Арагорн не въздиша, щото ако си губи времето да въздиша, никога няма да стане крал и съответно няма да получи Арвен. Няма сополи. Арвен шие знамето като Райна княгиня, не си играе с глезени, сръдни и панделки. Еовин иска Арагорн, не става работата и тя тръгва да гине на фронта. Толкоз. Фарамир иска Еовин, кандисва я точно няколко дни и понеже няма накъде, тя се навива. И пак толкоз. За секс не се и споменава, той се подразбира, щото тия герои после имат деца. Res, non verba, дето викат римляните. После при Толкин нямало любов. Ми не, има си, просто е по-делова отколкото при Джордан. Като за възрастни хора, които имат да водят война и не се знае дали утре ще са живи, а не като при дечица, дето се чудят още кое за какво им е.
При Крис Бънч също няма мотаене. Идва кавалеристът, прав, с ботуши, в пълна парадна униформа и му свири духов оркестър, това е. И да има мотаене, то е с предизвестен край.
А при Джордан са едни истории като при гимназисти. Което е още по-смешно на фона на това, че героите са понякога на възраст, с опит и високо по социалната стълбица. Тоест и поведението им би трябвало да е много прагматично. Особено човек като излезе от крехкото юношество, героите в "Колелото на времето" започват да изглеждат подходящи за шамаризация.

Ето и още един любопитен факт - Джордан го превежда Русинов (всъщност това значи бригада студенти).
Толкин пък го превежда Любо Николов. Стайнбек - Кръстан Дянков. Това вече са имена. Защо става така? Ами защото уважаващият себе си преводач поглежда книгата, вижда, че тя е обозрима, завършена цялост и я превежда с някакъв вид сигурност в решенията си. Само при тези обстоятелства.
А преводачът-фабрикаджия връчва книгата на бригада студентчета, шари им общо една трета от хонорара си, прибира си две трети, може и да поредактира тук-там, предава на шефа си и чака следващия том, който авторът още не е доизмислил, защото палците му тая седмица не пускат вдъхновение. Същото е положението с Фийст и Мартин.

Безбройните детайли, предистории и пр. имат смисъл, само ако обслужват прекия сюжет. Иначе, взети сами по себе си, те са баласт. Още повече, че конкретно в многотомното фентъзи от най-различни графомани, което "Бард" продава под вещото перо на Русинов, няма никаква, ама никаква литературна оригиналност. Тези книги са еднодневки и не могат да се харесат на човек с разнообразен вкус и достатъчно прочетени истински неща зад гърба си. Сеа някой ще каже, че снобея. Не, просто е факт. Честно, не се хващайте на многотомните фентъзита, това е подигравка с жанра. И не бива да се чете само фентъзи, разбира се, но това вече е друга тема.

"Илиада" обаче има съвсем различни функции от един фентъзи-роман. Тя най-малкото е поема, а не роман. И е донякъде сакрален текст, а не предназначена за забавление. Да не навлизам в други уточнения.

Имам предвид, че и "Улица...", и "Колелото", и "Под игото" са все пак романи. При това, нали, от най-ново време, деветнайсети-двайсети-двайсет и първи век.

Докато "Илиада" е от адски различен порядък. Пък и тя също е написана по-добре от "Колелото"

Така де, надявам се никой да не пропищи, че тормозя.

Е, сетингът е важен, да. Не мисля, че този на Джордан е нещо впечатляващо - той просто заема повече място. Но наистина, какво да се прави, въпрос на предпочитания.
"Илиада" е на някъде между 3100 и 2500 г. Но това в случая няма значение.

Аз предпочитам книгите да са дебели като тухли, а поредиците да заемат по един рафт от библиотеката ми всяка. Въпрос на вкус и предпочитания. На Джордан книгите са дебели, описанията обширни, но всеки ред е стойностен и интересен. Това не е кисело мляко, че да има държавен стандарт за качество. Има най-различни вкусове и предпочитания. При Джордан няма просто заемане на място. Всичко има смисъл и е увлекателно.

Аз съм капризен читател и често захвърлям книги много преди да съм ги прочел, че дори и преполовил, защото са ми скучни. Дори отрязах Пир за врани на Джордж Мартин след първата една трета, защото всичко стана безкрайно тъпо. Голямо разочарование беше. При Колелото на времето нито за миг не съм изпадал пред подобна дилема. Джордан просто знае как да държи вниманието, дори когато не се случва нищо особено. Просто който може го може.

Тарикате, пробвал ли си да четеш Илиада в пълния й вариант, без никаква адаптация и редакция? Или да се опиташ да намериш логика в описване на война от бронзовата епоха с доспехи, оръжие, начин на бой, датиращи от доста по-късната желязна епоха? Илиада е не по-малко фантасмагория от Толкин, Джордан, Пратчет и т.н. Но нали е "класика"...

Джордан ако не друго, поне има свят, който трудно можеш да бутнеш - да, много фантастичен свят, но жив и интересен, в пъти по-интересен от толкиновия. Най-малкото Джордан заменя толкиновия елфически фетиш с някакъв странен феминизъм, което е по-приемливо, поне за мен. Властелина описва реално 13 или 14 месеца история, ако не се лъжа (Хобитът е отделна творба включително и като стил).

Аз пък искам да ми посочиш една кратка творба с толкова добре разработени герои, колкото "Колелото". И като дълбочина (па били на моменти и не особено логични) и като количество...

А да, по-горе ми направи впечатление че плюеш дългите любовни истории (които се срещат в има-няма 1% от текста) оприличавайки ги на тийн. Да, вярно е. Най-възрастната влюбена жена в колелото е на 25 мисля (Нинив), най-малката е може би на около 16 (Елейн) (в началото на поредицата говоря). Да, определено тийн стила на свалки е грешен.

Айде сега. Единственото наистина глупаво нещо при Джордан е точно мърдраалът, който е твърде близък по визия с назгулите. Случва се. И по-забавно ми е, че сам признаваш, как не си изчел поредицата, но с кеф я плюеш

Сега, това го казвам, просто защото обожавам да споря, ще прощаваш, ако съм рязък. Интересното е, че Джордан е адски труден за критика... просто малко хора имат нервите да изчетат 10 000 страници, за да критикуват стабилно Не че няма за критика (разливането на места на сюжета, създаването на цяла книга в която не се случва кой знае какво, само за да прочетеш следващата и да осъзнаеш, че ако не си чел предишната много неща идват като гръм от ясно небе... абе джордан ще си остане в историята. Бтв, Джордан се чете по-лесно от Толкин, някъде до трета книга.

А да, сега се сещам за други писали по почти толкова много - Пратчет със Света на Диска и Л.М.Бюджолд със сагата за Воркосиган. Е и Тери Гудкайнд, ама там мога само да плюя