Тъмната Страна на Земята

Тъмната страна на земята - *.ipdf


Странно как за тази книга се споменава в един куп теми, а тема за нея няма. Това ми е любимата книга-игра на Майндкрайм, а и втората ми любима по принцип. Смятам, че е написана много увлекателно, а и играта в нея е хубава. Само последната част не ми хареса много, Обречените земи, може би, защото нямаше игра. Пълнолуние и Огнената врата, определено ме грабнаха много. Въпреки, че е книга на ужасите не бих могъл да се уплаша от нея, не е написана страшно. Но пък е страхотна. Скоро мисля да я подхваня да я играя пак.

Една от най-добрите на Майкъл! Успешно подражава на Стивън Кинг като литература, а играта е разнообразна и в добра пропорция с литературата.

Една от книгите, за които не мога да кажа лоши неща по никакъв повод - дори експеримента с "Обречените Земи" ми се стори на място. Понякога ми се искаше и там да има реална игра, но бързо съзнавам че само би развалило кулминацията на един чудесен финал!

Любимата ми на Майкъл, естествено! Чуден, чуден хорър! Е, поизостава от другите ми любими хоръри - "Вампирите на Флавия 2: Вкусът на Кръвта" и ОСОБЕНО от "Гримоар", която пък ми е любимата от Любчо, но говорим за три различни хорър-книги, използващи различни похвати.

Хубава идея, история разделена на три части, всяка от които интересна сама по себе си и по различен начин... абе, добро е. От една страна, човекът има правото да се надува, щом е създал книга-игра като тази.

От друга страна, като се сетя за негови книги-игри като "Невидимата Армия" и "Красавицата и Ченгето" малко си променям мнението, ама карай

+1
Както каза Сталк, готин хорър, който обаче не плаши особено. Което много ми харесва.Красива романтична история. И стиховете на Майкъл бяха заредени с много емоция,

Е то всеки може да направи слаба книга-игра. Но Майкъл определено има и много добри като тази например. Въпреки, че аз, Красавицата и ченгето я харесвам, за Невидимата армия не мога да говоря, тъй като не съм я чел.
Да стихчетата наистина бяха много готини и зареждащи с емоция. Макар, че последната част Обречените земи най-малко ми харесва, стихчето там ми се вижда най-готино:
Живеем без мечта,
без радост, без надежда
безкрайна е нощта-
тъй Злото разпорежда...
и тлеем до смъртта.

Ако има нещо което да плаши в книгата, може би това стихче стряска малко .

Готина беше, помня, че й се кефех. Двете му за Дивия Запад, както и "Златният оракул" също ми допадаха доста. Нещо недооцених първата му за викингите (и тогава си падах по скандинавските древности, но не колкото днес), а следващите не ми попаднаха.
Но да, "Тъмната страна..." беше чудесна книжка и съм си я препрочитал. Разбира се, предпочитах преводните книги-игри, а от нашите - тези на Блонд/Уейн и Колин, но не мога да отрека, че "Тъмната страна..." се запомняше.
Впрочем, мислех си, че ако се хвана пак да си препрочитам/преигравам някоя от старите КИ, вече ще ми е скучно. Ами - не ми е. Първо, преди две години май пробвахме с Пешката да изиграем "Кървав меч" и докъдето стигнахме, си ми беше кеф. Второ, като излезе тукашният сайт, порових в Читанката, открих няколко книжки на колин, които не бях чел/играл навремето и си им се изкефих съвсем по детски. Оттук също изпонатеглих всички чужди и много им се радвам.

Така че сигурно бих харесал отново и "Тъмната страна...". Всички фенове си оставаме малко дечковци и мацката малко ме подбъзиква за тая весело-малоумна детска фенщина. Но пък в това ни е чарът, нали? Вече сме дебели, плешиви и бачкащи, но сигурно ще станем невероятни бащи, щом продължаваме да си ровичкаме по комиксите, книжките и игрите от едно време.

"Тъмната страна..." с тоя привкус на Стивън Кинг определено може да настрои човек като за препрочитане и на "То", да речем. А там имаше казани хубави неща за детството.

Само едно не ме кефеше тогава, а и сега: че въпреки умението си да пише хубави книги, Майндкрайм изглежда е ужасно проклет тип Понеже самият аз съм що-годе добродушен хобитоиден чичка (а бях и добродушно хлапе), си падах - и си падам - повече по ведро менторския тон на бай Колин в стила на най-добрите позитивистки традиции. Което няма отношение към факта, че книжките на Майндкрайм бяха наистина много прилични.

Това за преиграването е основната цедка, през която преценявам новите и старите книги игри. Именно по тази причина, някои от ранните книги на Майкъл си седят на рафта недокоснати толкова дълго време. Човекът си е дал своя дан на жанра и е създал уникални неща, но просто не разбирам как тази книга може да допадне на някой читател сега.

Не знам как, знам само, че понякога се кефим на стари неща Ей сега ако видя "Тъмната страна...", ще я отворя поне от любопитство.

А, защо да не допадне? Аз пък не разбирам с какво новите са по-добри, прочетох и Котаракът и Асасините и смятам, че много от старите книги са по-добри от тях. Не твърдя че са лоши, хубави са, но не са и чак толкова добри. А специално за тази книга, определено съм на мнението, че е по-добра.

въпреки, че като цяло много се кефя на книгите на Майкъл, точно тази не съм я запомнил с нещо особено.

Една от любимите ми от неговите книги. Само добри неща мога да кажа за нея. Може би е в топа ми на книги-игри изобщо.

Изиграх я пак наскоро. Отново останах очарован. Излиза обаче, че играта е доста лесна, в първата част може да се направи някоя грешка, при подреждането на оценките, според мен, е желателно да се заложи най-вече на Удар с пръчка. Във втората част, единствено в Лабиринтът на джуджетата е малко по-трудно и може би докато намериш вампира. При останалите ситуации, за всичко ти помага гласът и почти няма шанс да загубиш, освен ако не направиш някоя тъпотия, като например да изтриеш чертата на пентаграмата. Е може да направиш грешен избор относно вратите в замъка на Могарон... Готиното е, че дори и да сгрешиш, в тази книга не се връщаш в началото, а просто отиваш на предишният епизод. В последната част, дори не е нужно да се чете чак толкова внимателно, че да отговориш вярно на тестовете, въпросите са доста лесни. Игра там почти няма, но пък на литературно ниво, ми се вижда добра и увлекателна. Да, в действителност книгата не е от най-трудните, но пък, за мен е супер увлекатална и готина. Продължава да си остава една от любимите ми книги-игри.

Напълно съм съгласен! Любимата ми книга-игра!

Една от първите ми книги- игри и една от тези на Майкъл,от която имам много хубави спомени...

Всъщност тази книга, беше книгата която ме запали по жанра. Началната ми учителка, ни четеше от време на време книги-игри и ги играехме, имам много бистър спомен най-вече за тази как я играехме в клас. После с въпросната ми учителка си разменяхме книги-игри и си спомням, че ми даде тази, а след това си я намерих и сам, и я преигравах безброй пъти. Може би това също е причина да ми е една от любимите.