Дивият запад

Дивия Запад наистина не го усетих като заглавие над, което да съм се задържал. Виж при Духът на Прерията и Войната на Понтиак не беше така. Комбинирах я с Битката за Америка по едно време и си измислих стратегия, която много наподобяваше на шах. Специално Войната на Понтиак страшно много ми допадна въпреки грешките.

Книгите за Дивият запад не ми харесаха. Историята не ми допадна. Беше адски елементарната. Преходът от епизод на епизод беше епично смотан.
Единствено в тези книги ми хареса лятното изкарване на агента

Сега съм към края на Изгревът на мрачното слънце, бях я изпуснал едно време да я купя.
Много ми допада, клиширана, но добре структурирана история. Хубави и логични избори, няма го безкрайното писане на точки и смятане като в "Тайната на орките". Сякаш съм попаднал в роман на Карл Май или Майн Рид, атмосферата на книгата е страхотна. Литературата си е на достатъчно добро ниво за книга-игра, Мрачното слънце е добре характеризиран. Можеше и още герои да се вкарат, но и така е голям кеф да се чете и играе.

В Изгревът на Мрачното Слънце много ме беше изкефил боят с мечката. Книжките не са лоши, втората е по-добра, според мен.

Аз не съм ги чел и въпреки това са ми интересни.

Дивият запад е страхотен продукт. Хареса ми повече от поредицата за Викингите. Крайната битка бе много по добре направена от тази в Нашествието на викингите. Повече стратегически и тактически избори. Изобщо по-доброто меле е Изгревът на мрачното слънце.

И двете бяха добри. Поне на това мнение бях преди години, сега не съм ги чел. Войната на Понтиак също ми хареса, но по различен начин, замисълът на двете е различен. Бяха добри като сюжет и правила, много приятни за четене.

Винаги съм харесвал индиански книги така,че и тези определено ми харесват разделянето на историята в две книги определено обаче не е добро нещо просто така се получава дисбаланс втората книга е много по силна от първата.В първата има интересна завръзка на историята,среща с Олд Шетърхенд и споменаване на други популярни персонажи от книгите на Карл Май/обаче не ми е ясно дали това не е грубо нарушение на авторските права/,и влизане в племето на сиуксите.Беше ми голям кеф да бия команча Кървавия Нож със собственото му оръжие. Самата игра обаче е адски лесна почти няма начин да не те вземат в племето-тотема на стария вожд е едно на ръка,но ако владееш отлично поне едно от многото оръжия в книгата няма начин да не спечелиш.Във втората има далеч повече екшън-политик,преговори,създаване на съюзи,засади,двубои и разбира се финалната битка и последствията от нея.

Да не повярваш! Издъних се на втора книга, след може би... 10 години отлежаване в шкафа! Това скоро не ми се беше случвало (уплаших предателите, а после "на късмет" не ми се паднаха достатъчно нови войни).

Тук може би е момента да спомена, че първа част малко ме подразни в наши дни - едно на ръка разните "печени подмятания" тук-там в текста, друго, че цялата концепция за суперагента ми се струва ужасно скучна в наши дни. Може би човек трябва да се въздържа от прекалената употреба на разни "свежи изрази", щото след 10-15 години така и така ще са лейм. Трябва да проверя това с книгите на Блонд, там ги имаше даже повече.

Една изключително изпипана поредица.
Двете книжки имат всичко - много варианти, оръжия, оценка, тяктическа битка, логически избори и т.н. Да лесни са, но за това е и оценката. Историята е забавна, лека и приятна. Не са топ в жанра, но са добри, даже много добри.

Аз си спомням, че имах около 500 точки за оръжия и умения и накрая ме убиха, щото имаше накрая да се избира на случаен принцип някой от следващите два епизода, които са съответно да победиш или да умреш. Беше малко странна загуба от първия път, не налучках правилно.