Красавицата и Ченгето

Ще си призная, че съм силно учуден от позитивизма към "Красавицата и Ченгето" в тази тема (без да налагам мнение, де) - изглежда всеки, освен мен, писал в тази тема, я харесва.

Ще започна с позитивните неща. Стилът е добър и приятен, четенето върви гладко. Системата е удачно семпла, дневникът може да се води на билетче, не са нужни зарове, оформлението е приятно - въобще всичко както си трябва за това четиво. Много интересен е и подходът с различната значимост на точките при различни преигравания - макар да не е кой знае колко развита и значима идеята точно тук, тъй като книгата не предполага особена преиграваемост и важност на оценката, ми се струва, че тази идея може да подсили изключително много преиграваемостта на по-игрално ориентирани книги и дори изцяло да смени фокуса и целите на играчите - те пак ще играят същото приключение, но погледнато под съвсем различен ъгъл и правилните им решения от предно изиграване може да не са толкова правилни правилни при текущото.
Героят също ми беше що годе интересен, напомни ми силно на Archer - способен, суетен агент, който си пада по мацките (и обратното) и като цяло е голям лигльо.

Spoilers.
Сега лошото. Издържах около 1/3 до 1/2 от книгата, в която сюжетът, хуморът и играта се изчерпваше около това, че шефът на героя и лапето му го наричат Макарони, на пицата му има люти чушки, а на стола му пърдяща възглавница. Имаме още и скрит виц и футболна история на висшата лига от края на 80-те. Всичко това е вплетено в огромна поредица от салами - изборите са застрашен вид тук, направих си труда да ги преброя докъдето съм стигнал - за 31 епизода имах 5 избора и честно казано ми бяха напълно хаотични - нямах никаква представа кога идиотските решения ще се приемат за "атрактивни и забавни", кога ще се приемат просто за глупави и ще костват енергия.
Като тегля чертата, мисля че намерих своята най-слаба книга-игра на ММ. Все пак не съм я прочел до край и може би там има нещо много ценно, което да обърне нещата, но илюстрациите с подхлъзване на банан, воден пистолет и гърмяща цигара някак си ми подсказаха, че ще е още от същото.
Не знам как съм я възприел като малък, не помня нищо от нея (което като цяло не е добър знак), може би книжката е просто детска - горе долу по времето, в което излезе, започнах да чета за Ринсуинд и Zweiblumen и не вярвам да съм се хилил много на Красавицата и Ченгето.

С това горе долу ми се затвърждава мнението за творчеството на ММ - най-добрите му книги са 94-95 година + тези за Мегаигра / Мегаигри и тези под псевдонима Стюърт Дарк; бих прибавил и Викингите тук. 1996-2000 - Шангри, Елмар и тези в Хермес не са по мой вкус.

Да направим референдум книгата за Инициативата да е продължение на "Красавицата и ченгето"?

Count Monte Kristo писа:

П.С. Ако има някакво значение намирам тази книга-игра за една от най- добрите на Майкъл - ведно с Пробив в НБА, Демоните в НБА, Боговете на футбола, двете викингски книги (с някои малки уговорки), Клопка за победители и Непобедимата армия. (с някои малки уговорки най-вече в началото). За отявлено слаби негови игри намирам Футболът-тактическа игра, Красавицата и ченгето и Сърце от камък

Аз съм впечатлен, че си определил "Красавицата и ченгето" едновременно за една от най-добрите на автора и като отявлено слаба - тежък удар по Майндкрайм е това да твърдиш че и най-доброто му не струва. Не мога да се съглася с теб.