Професия Ченге

не търся висока стойност - търся някаква убедителност и увлекателност когато чета книга.

Ако искам да играя без да ме интересува текста щях да го правя пред монитора или телевизора.

pycku, падна ми ти за Пузо. Ето 5 коренно различни теми:
Кръстникът
Умират глупаците
Тъмната арена
Щастливият странник
Фамилията (спорно е дали не е като Кръстникът, но все пак е исторически роман)
Добавям и Сицилианецът, там не знам дали е коректно да кажа 6, ама със сигурност стават повече от 5

На съвременни теми съм писал по-добре, понеже ми е по-близо. Орки и елфи да си представяш... няма как да стане, освен ако не си учил и чел с години, за да имаш знанието как е изграден нашия свят и оттам да ти се отдава граденето на нов свят. Но няма много като Толкин, май е единствен.

Нямам претенции да съм писал добре. Напротив, често съм писал отвратително зле. надявам се да не го повторя 15 години по-късно.

От тая книга най-ясно си спомням причината, която автора изтъква, поради която главният герой не е българин. Стана ми малко кофти като прочетох толкова категорично мнение за българските полицаи, но още по-кофти е, че има голяма доза истина в него.

Криминалната книжка на М.М. Спомням си как "Белмондо" на корица ме беше "спрял" първоначално да си я купя, но марката "Майкъл Майндкрайм" натежа, но все пак може би заради корица не ми беше от преиграваните книжки, а не е лоша.
Сюжет: Три различни случая с общ герой, полицаят - Пол Делор! Първият е типичен екшън, вторият крими-загадка, тактическа игра. В първия трябва да се справиш с наемен убиец убил партньора ти, клише, но много добре развито! Вторият случай е свързан с нападения над футболисти. Третият - луд държи жена ти като заложник...
Положителни страни - литературата! разнообразието на трите варианта,
Отрицателни - малкият обем на историите, това че криминалната е някакси твърде лесна, в Мегаигра Майкъл имаше страхотни крими-задачки,

Днес разцъках и Професията. Ритнитопковците ми е любимата част. Изключителна литература, Заплетен случай, но с мислене става лесно.
След това Неканеният гост, с игра по дадената карта ако мислиш логично и правилно решенията са много логични и лесни( поне според мен де).
За Бърз реванш да кажа избор на оръжие е важен, но не ключов. Зависи и от уменията има вързани някои неща, зависи си от теб как ще развиеш играта.
Най- много впечатление ми направи в Професия Ченге забележката на Мишо защо главният герой не е български полицай.
Преди повече от 20 години беше зле откъм полиция, сега е още по- зле. Гадно е, но има голяма доза истина в него, да не кажа огромна.
Уникална книга за времето си и сега актуална! С различно писане сега щеше да е книга за: Какви трябва да са бг. полицаите.

Не ми се иска аз да я критикувам но за мен навремето това бе една от двете слаби книги на ММ (заедно с Футболът тактическа игра). Той има много силни книги - цялата поредица за Суперагента, поредицата за викингите, Пробив в НБА, Пробивът....но точно тази я намерих за скучна.

Сюжета го оставям настрана (бъка от 90-тарски клишета, като например как партьнорът ти умира и ти натрисат слабак или как се съпротивляваш на това партньора ти да е жена - ама нейсе, това е бял кахър)

Конкретно по играта.
Това са три истории и ще ги разгледам отделно.

Първата история
тя е яка железница.Ако избереш да минеш през кабинета на шефа няма начин да се отървеш от Бренда, дори да протестираш (така че няма смисъл). Донякъде има значение дали ще минеш веднага или случайно ще срещнеш Бренда, но вариантите тя да тръгне с теб са на практика 75 процента, а ако си я срещнал в кабинета на шефа- 100
Следва изборът на оръжие. На практика той е несъществен доколкото и с двете оръжия можеш да уцелиш или да не уцелиш и правиш проверки
От значение реално е
-къде сяда Пол – на волана или до него
-дали решава да стреля по автомобила или да го преследва
-колко високи са оценките му за стреба или съответно за шофиране

Това реално са към 7-8 разклонения в рамките на 20-ина епизода. Това е супер малко.

Втората история - още по-голяма железница. Имаш да речем 6 услуги които може да поискаш и 7 или 8 места на които може да ти потрябват. Номерът е да не арестуваш никого прибързано и да си пазиш връзките за накрая.Веднъж като минеш играта тя става безинтересна. Лично аз от втори опит я минах. При първия опит хванах престъпниците но изпратиха друг екип.

Третата част -и тя е като първата реално игра няма.
Всичко се свежда до това дали ще искаш отвличане на вниманието или пълна тишна и дали ще нахлуеш като командо или ще се промъкваш като нинджа. Има и малко шанс, но в общи линии най-разумно е да действаш като нинджа, да накараш приятелите си да отвличат вниманието на престъпника и тихо да се промъкнеш отзад.
Единственият плюс е, че в третата игра имаш карта. Точно тази игра ми напомня на Сгнарк намръщени, където се прокрадваш през къщата. Съжалявам ама подобни "игри" не могат да ме спечелят.

Иначе Майкъл може да пише интересни книги-игри на тема "ченгета" Красавицата и ченгето е една от най-интересните му и забавни книги. Ама точно тук се е изложил-

П.С. литературата наистина е страхотна, но само с литература не става - иначе мога да си чета Сим, Любо и Джак Блъд.

Късна вечер , време за детективско приключение. Професия Ченге на ММ, имаше заявка за много интересна книга и история разделена на 3 отделни части независими части.
Бърз реванш - история за отмъщение над убиец на полицаи,
Случая с футболистите- разследване и търсене на улики при нападения над футболисти,
И история за неканен гостенин- престъпник който е влезнал с взлом в къщата на детектива.

На теория истории с много потенциал, но лично аз останах разочарован по различни причини. Първата и третата истории бяха супер бързи за прочитане и не бяха развити достатъчно. Колктоо до уж логическата част с разследването, автора не беше оставил особена свобода и всичко вървеше по предварително зададен път. Повечето случай без значение от изборите , се стигаше на едни и същи епизоди, като единствена да речем по трудна част беше залавянето на престъпника, което при оставаща услуга ставаше на мига. Усещаше се почвее като разказ който трябва да прочетеш , а не толкова като истинска книга игра.

Може и да съм малко критичен или самата книга да е предназначена за по - малки читатели, но това са впечатленията ми от нея.