ЗЛАТНИЯ ОРАКУЛ

Една от книгите на Майкъл, с които за съжаление се сдобих късно, и не успях да им се израдвам както на много други навремето.

В сравнително непопулярен сетинг, с доста подробна игрова систсема и чудесно оформление, спомените ми са за почти перфектна книга.

Спомените ми са за относително бързо изиграване обаче, което малко ми отне удоволствието. Не съм тествал обстойно, но мисля че имаше поне няколко начина да се стигне до последния етап.

Тази книга си я бях харесал от лелката в подлеза на СУ преди няколко дена, записах си един списък с цени (струваше 3 лева) и като се върнах на другия ден да я взема, вече беше 5. Че няма да я купя от измамницата е сигурно, но в тази тема се надявам да разбера да я търся ли.

За 5 кинта си струва. Относно ценовия подход отговарям в друга тема.

Чудесна книга-игра, струва си дори и петте лева. Купи я и тегли после една дълга и цветиста на лелчето, че ти върти такива трикове, или се пазари най-цигански - щом тя така, и ти така. Но е велико нещо, спомням си, че когато излезе за пръв път разби класациите - бе изпреварила като най-продавани книги дори любовни романи, които тогава бяха бум.

Още след "Изпитанието" знаех, че ще търся "Златният оракул". В пети клас (мисля, че беше тогава) това беше за мен една огромна крачка напред като мъж , нещо качествено ново, нещо коренно различно от всичко останало, което дотогава бях чел. Затова и му останах верен фен на Майндкрайм до 96-та година, когато вече бях изгубил интерес към КИ за сметка на жените (и порното ) За мен Оракулът е онази книга, която поведе развитието на жанра в нови посоки и като тематика, и като игра.

Поредната книга, която ме кара да съжалявам, че Майкъл и Колин не написаха нещо заедно. Много здрава система, няколко начина за изиграване, но помня, че литературното ниво не ми хареса. Но да, Майкъл си пишеше книги-Игри. И ги пишеше перфектно.

Вчера преиграх, като ичбрах екипажа на Флинт. Брррр... Верно че има ТРИ начина да мине човек средата на играта, това дава доста начини за преиграване, но малко съкръщава гейма. Довечера ще довърша - и допиша.

Аз също я намирам за кратка като сюжет и не мисля, че е сложна. Тук Майкъл все още изглаждаше стила си на писане и "математиката" на неговите книгите-игри. Забавно ми е да я препрочитам, но определено не е в моя топ 5 на г-н Дафовски.

Дочетох - и си опресних! Действително средата на действието може да се развие по три независими начина, което посъкръщава играта, но пък оставя доста варианти за преиграване.

Сполучливо по странен начин е начина на формиране на повечето оценки. Всички оценки освен интуиция, търговски нюх и нерви се формират с хвърляне на зарче. Това от една страна привидно оставя всичко на шанса, но!
НО - брой на уменията е толкова голям, че статистически е малко вероятно на играча да се наложи да играе с множество ниски показатели. Освен това, голяма част от уменията са композитни от няколко други - така се елиминира зависимостта от един по-слаб показател.

Първо ми се стори че системата е малко недомислена, но на практика е много добро попадение - на практика е много вероятно на играча да се паднат няколко добри умения, които да се стреми да използва, и да не разчита на слабите.

Една малка недомислица според мен са междинния сигнализатор с който се викат другите специални предмети и обемните точки. Защо всичко освен сигнализатора заема обемни точки, при условие че играча мъкне само него?! Това според мен е една от малкото грешки в играта. Ако имаше възможност за два рейда (примерно Флинт + Конър), щеше да е абсолютно перфектна!

Тотално. Без тях е по-интересна последната фаза.

Радо писа: писа:

Аз си правех изкуствено ограничение да не нося предмети от бъдещето защото ебаваха баланса тотално.

Ооо, значи не съм бил сам във виждането си

Ми на мен не ми хареса,како значи преиграване три пъти по 15 мин?Ако вземеш нещата от бъдещето тотално губи всякакъв смисъл.Иначе,като идея е интерсна,но спорд мен само дотам.Ползването на шанс при оценките наистина се компенсира обаче при експедицията на Флинт след,като поемеш командването прояваявайки се като невежа в корабоплаването разбих кораба в скалите, провалих експедицията,заради мен избиха екипажа и само благодарение на това,че знам испански след 3-4 епизода вече бях на победния край на играта.Идеята е че автора награждава пълната некадърност на играча с победа странно много странно.

Поне е подготовка на подрастващите за реалния живот в България, където изключително често некадърността се награждава ))

Аз я изчетох наскоро. И честно казано също не я смятам за нещо кой знае колко добро. Приятна е, има голям дневник, епизодите са добре подредени, сетинга е готин, има два различни пътя за изиграване. Но е кратка и е наистина прекалено схематична и сметкаджийска. По-късните книги на автора, според мен, са много по-хубави.