Недомислици в преводните книги-игри

Изобщо не става въпрос за това, а че като имаш на едно място нинджа, елф и мускетар (+ ква ли не паплач още, взаимствана буквално) ВСЯКАКВА достоверност на сетинга - и оттам на историята - умира в гърчове.

Тва, че е фентъзи, не означава, че трябва да е алогично и идиотско. Обратното, трябва да изглежда толкова реално, колкото каквато и да е друга история (вътрешна консистентност).

Е, сетингът на Орб не беше никак лош, просто беше еклектичен. Демек - мулти-култи. Ма то и Дискът на Пратчет е така, а му се кефим.

Branimer писа: писа:

Аз лично си спомням в Кървав Меч 1 как след като възкресиш гиганта Скраймир, той изревава нещо от сорта "Какво унижение! Аз, гордият властелин на Джотънхайм съм възкресен от ръката на смъртен!". Издънката в случая е Jotunheim - страната на ледените гиганти Йотунхейм, единият от деветте свята в скандинавската митология, а е преведена по такъв начин, че бледнее дори пред издънката на един спортен журналист, който нарече в ефир футболния отбор Бока Хуниорс - Бока Жуниорс

Вярно, че на повечето от скандинавските езици J е Й (много ме напушва смях, когато някой норвжец каже на джойстик - йойстик). Книгата обаче е английска и митологичните препратки са получили съответната транскрипция, за мен е приемливо. След като авторите са омешали в Кървав меч де-що митичен персонаж са зърнали, именовайки ги, къде с гръцките имена, къде с римските един Джотънхейм го преглътвам, като витаминче. Голяма каша беше, макар че поредицата съм я преигравал няколко пъти, там за първи път можех да управлявам група и ми беше много интересно. Толкова много, че можех да преглътна нелепото смесване на митологии, преводът - достоен единстево за седмокласник (или по-скоро пълната липса на редакторска намеса) и грешките в препратките на епизодите (особено тези в ключови места - Царство Уирд, моментът с развяването на селентиянското знаме).

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Е, сетингът на Орб не беше никак лош, просто беше еклектичен. Демек - мулти-култи. Ма то и Дискът на Пратчет е така, а му се кефим.

Само дето Пратчет прави ПАРОДИЯ точно на тия глупости. И поне им сменя имената.

Споко, аз пиша исторически романи. Нормално е да съм свръхчувствителен на тая тема.

shayhiri писа: писа:

Изобщо не става въпрос за това, а че като имаш на едно място нинджа, елф и мускетар (+ ква ли не паплач още, взаимствана буквално) ВСЯКАКВА достоверност на сетинга - и оттам на историята - умира в гърчове.

Аз пък точно това харесвам - да е пъстро, шарено, да има неща, дето изобщо не могат да станат. Нали затова е фентъзи... фантазира си човек и пише.
А иначе мен Дорей (така съм си свикнал, така си го казвам) ме кефеше яко и дори ми бе любимият от поддържащите персонажи в поредицата. Много бих искал да видя битка между него и Хонорик. В края на "Завоевател" той ми домъкна тялото на Гранд Маршала, но не зацепих той ли го е убил.
А иначе, колкото и пламенен и храбър да беше, Елфите на Мрака накрая му разгониха фамилията, както и на Глайвас. Елфите на Мрака pwns

единият от деветте свята в скандинавската митология

Не са ли единадесет? Единадесетолъчката е символ на Игдразил - дървото, което държи 11-те свята.

Напълни ми душата, ей, Танер! Голям съм фен на скандинавската митология и като видя още някой такъв като мен се размазвам
Сега ако споменеш по някоя дума и за боговете и те признавам. Малко трудоемко е и нахално от моя страна, ама отсега се срамувам за постъпките си, да знаеш

Да, няма да е зле да има такава тема, дори да е в Общите приказки.

Wish granted.
Пешката

Самотния вълк
книга 1 - още в началото при избора на умения Лекуването е така странно обяснено, че много много не му се разбира как точно действа. То причината предполагам е в преводача - и на други места има нескопосан превод, опитващ да убие атмосферата на книгата. Тази забележка е валидна и за 4-те части.
книга 2 - тук вече има и сериозен бъг от автора. Единственият начин да успеете да минете успешно това приключение е да имате магическо копие. Само че за да го вземете трябва да направите 3 последователни неудачни според мен избора. Това ще ви доведе до битка с особено силен противник, което разбива на пух и прах твърдението на автора, че и с малки начални показатели при правилни избори книгата няма да ви затрудни.
Следва борбата ми с трета част

vanio_l писа: писа:

Следва борбата ми с трета част

Успех! Точно в нея авторът се е изхвърлил като... Финалната битка с чудовището (ако не намериш изображението му) е меко казано безумна. Така и не видях смисъла в това, да направиш super beast и да изправиш читателя срещу него. По-добре направо го убий.

книга 3 - Ако не сте играли книга втора книгата няма да е лесна, но ако сте ... ами с меча дето го взимате там сте практически непобедим. Трепете всичко наред и дори и решенията да не са ви правилни ... просто изтрепвате лошите със споменатото супероръжие Иначе има няколко независими пътя за придвижване до крайната цел, което прави книгата бърза за минаване. Остава ми последната част

В Пътя на Тигъра и в Кървав Меч шантавия превод и ненормалната мешавица прави за мен супер истински и ценни тези светове.
Защо стана така при мен не знам, но определено ги помня повече отколкото цикъла за Валенс.

Най - безумна ми се струваше цялата игра Боец на колела. Идеята беше толкова маниаклано малоумна и съшите с бели конци, че някой американски фантастичен сериал изглежда достоверен пред нея.

Боец на колела ако искаш можеш да го гледаш на филм. Казва се Лудият Макс....

Тамън три части. И компютърна игра има - Fallout. Пет части, играта...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Тамън три части. И компютърна игра има - Fallout. Пет части, играта...

Де да имаше книга-игра като Fallout !