Любими моменти (от КИ)

В Кървав меч 3 можеш да се озовеш на една кула (май бягайки с телепортация от затвора), на която градските жители оставят труповете. Там срещаш един странник, който ти разказва за дебнещия наоколо гул (трупояден демон). Това, което следва после (а и цялата картина) си е жив култ, но да не спойля. Тва ми е може би най-любимият момент от цялата книга/поредица, въпреки че десетки други са се запечатали в паметта ми.

Вие сте наред.

Интересно. От кой епизод започва този арк? Че в момента не ми се изиграва книгата наново.

Сори, аз изобщо я нямам, говоря по спомени отпреди 16 години точно.

Сега кажи ти първия любим/запомнящ се момент, все едно от коя КИ, който ти хрумва - и така да движим темата, всеки по реда си.

И аз по спомен от...17-18 години ще пиша. В "Пътят на тигъра", мисля че във "Властелин", на някакъв път се сблъсквам с друг нинджа. Естествено, трябва да се маганим. Използвах стреличка с отрова, която се духваше май от тръба (сега видях в другата тема, че се изстрелва с уста). Не помня точната формулировка на изречението, което тогава ме накефи, но беше от сорта, че докато оня умира, ми се струва как вятърът донася до мен тих шепот: "Ти си истински нинджа". Еее, голяма гордост беше тогава.


П.П. Брех! А да ми е честито стотното мнение! Помъдрях.

Мисля че беше в Долината на Скорпионите. Не помня от кой противник обаче. Този момент (Долината) и битката с върховния жрец на сенките (скорпионите?) беше доста силен момент.

Raz писа: писа:

Интересно. От кой епизод започва този арк? Че в момента не ми се изиграва книгата наново.

СПОЙЛЕР

В отбора трябва да има тарикат и магьосник. В началото се избира да потърсите един от контактите на тариката - Ябло Белязания. Ако го ядосате достатъчно урежда да ви хвърлят в панделата. Като начин за бягство изберете НЕЗАБАВНО СПАСЕНИЕ.

Любим момент за мен - да пребиеш Каруназ в Кървав меч 5 с Войн, след това да вземеш в едната ръка Меча на Живота(Кървавия меч), а в другата - Меча на Смъртта, и ако случайно Войнът се казва Конан, да кажеш кое е най - доброто в живота:

От "Пламък над водата", поредицата "Самотния вълк".
Едно плъхче в един лабиринт ми изскочи с лафа: "Вървиш ляво, бъдеш здрав!" Оттам нататък това го прилагам във всички книги-игри и въобще игри. Затова минах Ритника на Трошача 2012...по-малко болезнено...

shayhiri писа: писа:

Сори, аз изобщо я нямам, говоря по спомени отпреди 16 години точно.

Сега кажи ти първия любим/запомнящ се момент, все едно от коя КИ, който ти хрумва - и така да движим темата, всеки по реда си.

Първата ми книга-игра беше Замъкът на таласъмите, а запомнящ се момент от там ми е къщата на вещицата, която беше върху кокоши крак. Също и конфитюрът от кисели краставички

Аз си спомням един забавен момент от Таласъмите се завръщат-когато чукундуртите ти предлагат екстри към колибата. Изборът е: централно отопление и\или течаща вода,а всъщност се оказва огън във центъра на стаята и дупка в покрива-точно над огъня

Първия силен момент за който се сетих е от "Приказки от 1001 кули". За да не цитирам дословно ще кажа само две думи - Кинрод Лудия и кодова дума "мечка". Блонд е описал добре сцената и обикновено ме докарва до някакво садистично вътрешно задоволство.

Втория момент е лафа на един главорез от "Вълшебната Арфа" - "Внимавай момче, покрай сухото гори и суровото".

Като фен на Майкъл се сетих за две неща, които са ми направили силно впечатление.
Последния епизод на Сърце от камък и репликите на Лари Стоун за предателите.
От Пробивът в НБА има два епизода, до които се стига трудно на трудно ниво ( ). Да имаш Мич Ричмънд и Джейсън Кид (аз имам почти винаги само Кид) срещу Хюстън и да имаш Грант Хил и Чарлз Оукли (на лесно ниво имах почти винаги Оукли, а на трудно почти никога не го купувам) срещу Минесота. Доставя удоволствие ако си сглобил такива линии гардове или крила.

Moore писа: писа:

Последния епизод на Сърце от камък и репликите на Лари Стоун за предателите.

Точно този, последен разговор ми развали като цяло доброто впечатление от Сърцето. Как може с едно изречение да провалиш един толкова хубав замисъл? Ще ме извинявате, но тази реакция на Лари Стоун, докато наистина запомняща се, е ужасяващо...неправилна, поради липса на по-добра дума.
Май и с това запомних книгата - с невероятно тъпия финал.

Един много силен момент беше когато Дик Ченси се бореше с волята на Черното огледало в едноименната книга. Всичко - диалога, ситуацията, мястото - направо лъхаше на неповторима Индиана Джоунс атмосфера.

Ако си гледал "Бандите на Ню Йорк" с Лео ДиКаприо там има същата концепция. Който е предал веднъж, ще предаде отново. Мисля си че за предателството няма и не би трябвало да има прошка. Нито в реалния живот, нито в книга.

По това може да се спори много. Но е факт, че края на сърцето е тъп.

Мен ме подразни факта, че това не беше предателство, а нашия Лари Стоун по някаква изчанчена логика го изкара такова.