Любими моменти (от КИ)

мдам, тука си абсолютно прав.

Много са, но още помня следното.. "Вземайки предвид базата на сравнение, налице са всички основания за конструктивна несигурност в достоверността на общата информация" - цитат от Сонора. Не помня добре и самата ситуация, но лафа беше жесток

Да, превежда се нещо като "Абе що ме будалкаш ти ве?". Но и аз не помня от коя точно сцена беше.

(Ето що сме искали да сменим фентъзи сетинга след Алкирия: за да изполваме - и насилваме безкомпромисно - и по-съвременния език.)

Аз, пък, си спомням, от поредицата за Таласъмите (само , че не помня в коя книга), за уникалния пост на - министър-предателя. И той отнасяше всичко и беше виновен за всичко . Хаха. Ами Гадолини ? хахаха
Имаше 1 момент, когато си показваха Гадолини и някакъв таласъм разни удари. И нашия му тресна някакъв удар наречен Гьостерица. Паднах от смях ххаха.
Иначе любими моменти мноого. Супер много се кефех на Боговете на футбола и уникалното ръководство на отбора... Наполеон , Хитлер и Сталин
Сега си спомням и за Пурпурния Змей, където трябваше, в последната част на книгата, да си откраднеш невестата .

grigorov писа: писа:

Супер много се кефех на Боговете на футбола и уникалното ръководство на отбора... Наполеон , Хитлер и Сталин

Не бяха ли Наполеон, Хитлер и Ленин?

Хитлер:

"Хм, Майк, името ми звучи малко еврейско", "Все пак, бих предпочел някой ариец"

Може би най-любимите ми моменти, които винаги ми изникват в спомените, като се сетя са тези с капитан Флинт от една от любимите ми книги-игри "Златният Оракул". Винаги ми се стрували доста култови и съм се забавлявал много с тях. Пиянските изцепки на Флинт са номер едно. Направо ще цитирам няколко:

Момент номер 1:

Заварваш Флинт толкова пиян, че с него е невъзможно да се проведе смислен разговор. Лейтенантът му те оглежда презрително и процежда:
- Считай се за назначен. Мотай се наоколо, защото след десетина дни потегляме.
- Накъде? - питаш ти.
- Не е твоя работа - срязва те той. - Дори аз не знам, по дяволите!"

Абсолютен култаж за мен.

Момент номер 2:

Флинт изтрезнява едва на третия ден от началото на експедицията и събира екипажа на палубата.
- Слушайте боклуци! Събрал съм ви за най-великата авантюра в историята на бреговото братство и се надявам, че няма да ме изложите, когато заговорят оръцията!
Дружен рев го уверява, че няма такава опасност.
- Смели сте, но не на думи - подсмихва се той. Обаче как ще се почувствате като ви кажа, че ще атакуваме Пуертобело, а? Ха-ха-ха!
Настава гробна тишина. Лично на теб съобщението не ти прави особено впечатление, защото Пуертобело е име като всички останали, но съседът до теб пребледнява.
- По дяволите, това е сигурна смърт - процежда той. Този Флинт се е побъркал окончателно. Знаех си, че някой ден пиенето ще му вземе мозъка.
- Онемяхте ли, страхливци? - прогърмява гласът на Флинт. - Защо не чух сега възторжения ви рев? Слушайте, каквото и да минава през глупавите ви глави, знайте, че успехът ни е сигурен. Разполагам с добра карта и отличен екипаж. Освен това испанците няма да очакват нападение, прекалено сигурни са в непревземаемостта на града. А сега всеки да се захваща за работа, да ви вземат мътните!

Още един култаж.

Момент номер 3:

Ти си отличен фехтовач и не е проблем да се справиш с противника си. С елегантно движение избиваш оръжието от ръце му и го оставяш беззащитен.
- Не ме убивай - проплаква той. - Господи, само не ме убивай!
В този моемнт се появява Флинт.
- Какъв срам! - изревава той. - Собственият ми лейтенант да моли за милост. Умри, куче!
Той вади пистолет и застрелва лейтенанта.
- А ти ще го заместваш - обръща се Флинт към теб. - От днес си назначен за мой лейтенант.
След тези думи се отправя към каютата си.
Сега ти поемаш командването на кораба, защото през по-голямата част от денонощието Флинт се въргаля пиян и е неспособен да ръководи експедицията.

Та не знам дали само на мен са ми страшно забавни тези моменти. По принцип обичам много пиратеските истории и може би заради това толкова ме радват тези моменти от "Златният Оракул", но така или иначе капитан Флинт за мен си остава един от най-култовите образи в историята на книгите-игри в България.

Персонажът Флинт е готин наистина, макар и в основата си да не е точно герой от КИ ... предполагам си чел "Историята на Дългия Джон Силвър".

kalin.tsvetkov писа: писа:

Персонажът Флинт е готин наистина, макар и в основата си да не е точно герой от КИ ... предполагам си чел "Историята на Дългия Джон Силвър".

Мдам, чел съм я. Дългия Джон Силвър също ми е много любим персонаж.

You deserve better .

Кървав меч 3 - начина, по който се убиваше Айкън с бутилката (що ли не си го остави в тази бутилка героят и да го зарови някъде, пък ако ще да излиза след 5000 години )
Но най-силен спомен имам от Кървав меч 2, като вадиш бойното знаме на Арената и ти обясняват как никога не е попадало в плен и призрачни генерали ти нашеват: "Бъди достоен за орела" - направо тръпки ме побиваха от този момент

Blackjack писа: писа:

Кървав меч 3 - начина, по който се убиваше Айкън с бутилката (що ли не си го остави в тази бутилка героят и да го зарови някъде, пък ако ще да излиза след 5000 години )

Абе, подозирам че долу в Шеол някой го е освободил, щото ти така или иначе го хвърляш заедно със бутилката. Пък и нямаше да излезе след 500 години а само след 1-2, ако победиш в петата книга

Наистина в "Кървав Меч" е пълно с любими моменти. Например още битката със скиапирите в "Бойните ровове на крарт". Направо си плаче за филм със супер яки ефекти.

Аааа никакво хвърляне в Шеол - както си го имаш затворен в бутилката, си го взимаш заедно с острието на Кървавия меч и си го отнасяш навън. После отиваш на някоя затънтена поляна далеч от хорските очи, изкопаваш 3-4 метра дупка, и си го заравяш вътре - пък той да излиза както си иска

shayhiri писа: писа:

В Кървав меч 3 можеш да се озовеш на една кула (май бягайки с телепортация от затвора), на която градските жители оставят труповете. Там срещаш един странник, който ти разказва за дебнещия наоколо гул (трупояден демон). Това, което следва после (а и цялата картина) си е жив култ, но да не спойля. Тва ми е може би най-любимият момент от цялата книга/поредица, въпреки че десетки други са се запечатали в паметта ми.

Вие сте наред.

Това и на мен ми е много любим момент. Иначе - във всички книги на вашия тандем има уникални лафове, но като че ли тези във Валенсианските хроники и Приказките са най-готини. И Сонора разбира се. Смял съм се докато всичко ме заболи. Бтв, искаме и "Приключенията на отец Вонедалм" - естествено след "Блажени са чистите по сърце"

Ехх, чак пък и Вонедалм/Младенов. Ами че той е епизодик.

Кал писа: писа:

Много ми се е натрапила и репликата "Предателите не се бият честно, момче" от "Принцът на Алкирия".

Трябва контекст, обаче, за да се оцени. Ако не я произнасяше самият предател - и то след като те е наръгал изключително подло в корема по време на дуел - щеше да звучи пределно стандартно.

Е, някакво мини-книжле, като за сборището на вещерите, след като Валенс пак е изпил всичкото вино.