Първата ви книга-игра

invincible писа: писа:

Моята първа книга-игра беше "Узурпатор". Първата от поредицата "Пътят на тигъра". После четох някаква боза - като че ли "Островът на бродещите мъртви" се казваше. За да стигна до "Замъкът на таласъмите", "Огнена пустиня", а после и "Тайната на светещия мъх". Но, както се казва, останах си нинджа.

Ти си чел книга на Алън Шарп. Те бяха малки и не особено претенциозни, макар навремето да си ми харесаха. Покрай Шарп се сетих и за още един тип - Стивън Трейвс. Неговите книжки не бяха лоши, особено "Сенки от ада". Ах, колко спомени ми връща този сайт!

Нямам много ясни спомени - май беше на Роуз Естес - Замъкът на Пендрагон. И беше на странички, а не на епизоди. Никакви дневници и точки, само литература. Добра литература.
По-късно, не помня коя беше първата бг книга, но бях изтървала онези от 1992-1995-1997 и съответно великото разкритие, че видите ли това са бг автори с псевдоними и си мислех, че Колин и ко са чужди автори
КОето разбира се се оправи, като започнах да чета МЕГА около 1998-1999 и успях да докопам последните Мегички, като 13 ми е любима. И оттогава доста неща от списъка на Лисичков съм ги намирала на старо или по библиотеки. И пак има книги, които никога не съм виждала.
Ако трябва да бъдем точни - Тъмната страна на Земята е най-фантомната книга, защото някога я четох, а сега не мога никъде да я намеря...

Изпитанието - 4ти клас Даде ми я съученик - Владо от дуото покрай Мишо Шамара - Бенджамини. Единия беше Владура, с който имаме един ден разлика в рождените дни, а другия беше Бенджито.

Боговете на футбола е първата ми собствена книга игра. Купи ми я покойната ми баба и си спомням, че с всички "чийтове" на които бях способен докарах повече от 7 бога в отбора със статистики от добрите епизоди.

Тайната на светещия мъх.

Ръцете ми трепереха от вълнение докато я играх! Уникално! Ще я изнамеря пак. С гледна точка от +15 години може би ще е по друго.

И аз "Тайната на светещия мъх". Видях я от съученик, който ни демонстрираше за какво става въпрос. След това обърнах всички сергии и книжарници докато я намеря и си я купя. После я четох толкова пъти, че още помня всичко в големи подробности.

Свръх-разум. Беше Април 1993 година. Заедно със сестра ми я прочетохме - тя я получи тогава за рожденият й ден
Много приятна книжка и до ден днешен си я препрочитам с удоволствие

Първата, която имах е "Градът на крадците".
Ама коя ли прочетох първа....
Нещо не мога да се сетя....
;(

Колкото и да е странно, баба ми ме зариби по книгите-игри. Тя е силно вярваща и ми подари две по библейски мотив: Пътят към короната(ако не се лъжа, за Давид) и Пълководецът.

kartacha писа: писа:

Колкото и да е странно, баба ми ме зариби по книгите-игри. Тя е силно вярваща и ми подари две по библейски мотив: Пътят към короната(ако не се лъжа, за Давид) и Пълководецът.

А после някои разправят, че религията не помагала !

Ако не съм го писал в темата вече, аз започнах с Узурпатор. После с един съученик размених за "В лабиринта на времето", и постепенно събрах и нея, и излезлите преди това .

kartacha писа: писа:

Колкото и да е странно, баба ми ме зариби по книгите-игри. Тя е силно вярваща и ми подари две по библейски мотив: Пътят към короната(ако не се лъжа, за Давид) и Пълководецът.

Хм, тия книги-игри (изглежда са на български), май ги няма в каталога на сайта и в списъка на Лисичков.
То и аз сега се сетих, че преди няколко години мернах някаква българска книга-игра на библейска тематика. Беше тъничка, с малко епизоди, не привличаше погледа особено и май ставаше дума за влизането на евреите в Обетованата земя.

Здравейте, фенове
Радвам се, че най-накрая и любимите ни книги-игри се сдобиха със своето заслужено място във виртуалното пространство!

Иначе моята първа книжка беше подарък от вуйчо ми - "Звездни бойци" на Джордж, а аз по това време да съм бил първи или втори клас. Като за първа КИ си беше трудничка и тогава така и не схванах напълно кодовата система за оборудването. Обаче различните пътища за достигане до финала ме връщаха отново и отново в джунглата с мисията на рейнджърите (и кибернетика - бях му голям фен ).

Номер 2 - "Легионът на Отмъстителите", пак на Джордж. Култова! Спомням си, че бях болен и на път към поликлиниката задърпах майка ми към РЕПа и докато се върна пак на училище беше нон-стоп бой с риарионите

Третата - "Боговете..." на Майки. Без коментар!!!

За съжаление, като цяло изпуснах златните времена на жанра до 96-та. Въпреки това, през следващите години успях да натрупам 111 книги-игри (+стратовете и списанията). През последните пет-шест години смогнах да си намеря на старо няколко култови заглавия, но определено вече годинките ми тежат и изживяването не е същото.

vg писа: писа:

kartacha писа: писа:

Колкото и да е странно, баба ми ме зариби по книгите-игри. Тя е силно вярваща и ми подари две по библейски мотив: Пътят към короната(ако не се лъжа, за Давид) и Пълководецът.

Хм, тия книги-игри (изглежда са на български), май ги няма в каталога на сайта и в списъка на Лисичков.
То и аз сега се сетих, че преди няколко години мернах някаква българска книга-игра на библейска тематика. Беше тъничка, с малко епизоди, не привличаше погледа особено и май ставаше дума за влизането на евреите в Обетованата земя.

Мхм. Става дума за Пълководецът.
Те са семпли, нямат особена тежест като игри, но са солидно подплатени с авторски литературен гений.

kartacha писа: писа:

vg писа: писа:

kartacha писа: писа:

Колкото и да е странно, баба ми ме зариби по книгите-игри. Тя е силно вярваща и ми подари две по библейски мотив: Пътят към короната(ако не се лъжа, за Давид) и Пълководецът.

Хм, тия книги-игри (изглежда са на български), май ги няма в каталога на сайта и в списъка на Лисичков.
То и аз сега се сетих, че преди няколко години мернах някаква българска книга-игра на библейска тематика. Беше тъничка, с малко епизоди, не привличаше погледа особено и май ставаше дума за влизането на евреите в Обетованата земя.

Мхм. Става дума за Пълководецът.
Те са семпли, нямат особена тежест като игри, но са солидно подплатени с авторски литературен гений.

Сензорът ми за ирония май току-що проби тавана, отивам да проверя дали не се е възнесъл !

'Замъкът на таласъмите' в градската градина в Дупница. Един стар приятел ме въведе в жанра.

Асене, ако това си ти - здравей стари друже.

Първата ми книга-игра беше "Загадъчното съкровище на Тибет", последвана веднага от "Съкровището на дракона". Даде ми ги един колега на майка ми, който тогава трябва да е бил на около 35-40 г. Обясни ми, че това са едни много забавни книжки, в които ти решаваш какво да се случва и можеш да умреш по най-различни начини, например да те хвърлят от хеликоптер Представете си колко съм се впечатлил, щом си спомням такива подробности след 18 г. Двете книги ми харесаха поне дотолкова, че да искам да прочета и други.
Истински по жанра ме запали "В лабиринта на времето", сигурно съм я изиграл 100 пъти навремето... От тогава всеки ден обикалях сергиите по центъра на Велико Търново и питах дали имат нови книги-игри. После, до 1997 г. си купувах абсолютно всички заглавия, без значение автор, издателство, тема... абе колекционирах си. За съжаление, качеството на книгите падна /Върджил Дриймънд/и аз постепенно изгубих интерес, започнах да си купувам само от авторите, които ме вълнуват и към 1998 спрях изобщо да купувам.
Години по-късно, в една книжарница видях "Ромски лабиринт" и като прочетох книга-игра буквално се опулих. Купих си я, разпечатах списъка на Лисичков и изкарах един следобед в отмятане и констатиране на липсите в колекцията. Оказаха се около 30 заглавия. Постепенно си ги набавих, къде от издателствата, къде от антикварни търговци, къде от форуми и сега ми остава една-единствена книга, за да имам пълната колекция