Dragon Age 1&2 [PC Game]

Dragon age е игра, която ми направи силно впечатление, като излезе. Бях впечатлен от всеки един момент в нея.

Имаше си собствен свят, със собствени събития и случки. Не беше типичното общо РПГ, в което героят ходи и бие, имаше събития, които се случваха, същества с техните мотиви, направо един свят, който сякаш беше жив.

Идеята, до колкото бях чел, беше да се върне усещането от Baldur’s Gate. И да ви кажа, успя!
Създаването на персонажите, системата на играта, бяха доста добри. Проблема беше, че не всичко беше балансирано. Магът беше една къртеща машина, без капка жал. Да се мине играта, без нито един маг, вдигаше трудността много повече, от колкото предвидените по време и. Да не говорим наличието на разни магии, които чисто и просто късаха отвсякъде. Ще дам пример:

Герой 1 е войн – има 20 умения за бой от близо. Герой 2 е маг, има 1 умение, с което прави атаките от близо неефективни. Герой 2 държи герой 1 тотално неефективен, за 20 секунди. През това време му налива пепел и жупел на плещите.

Някой магии, сякаш бяха правени за цялостна система, от колкото бяха ползвани. Например магиите за бой с други магове. Първите 2 бяха слаби, като допълнение, че с магове се биеше рядко. Вторите 2, къртеха мивки и инста-гиб-ваха вражески магове, без право на глас. Концептуално бяха много добре измислени. Системно, заедно с гейм дизайн за самата игра, не.

Другото, имаше умения, които стават морално остарели, с навлизането на новите. Новите бяха просто по-добри в 80% от случаите. Не че нещо против, но съм от тия, които не обичат да има нищо излишно. Напълно осъзнавам, че при другите може да не е така.

Враговете и битките бяха много яки. Беше уникално и тактическо приключение. Надцакване, надиграване, особено като боя беше с друго псевдо-парти. Противниците боравеха със същите умения, като играчите, един вид, други постройки на героите. Цялото парти трябваше да действа кооперативно, за да се справи. Особено на високите трудности.

Другото, което не ми хареса, е твърде многото кръв в играта. Все някой колеше нещо и РЕКИ от кръв летяха, особено в кът-сцените. Според мен може да се постигне далеч по-висок драматизъм, по друг начин.
Нивото на детайл е уникално. Интерфейс, журнал, икончици, характер на героите, на НПЦ-тата, voice acting, предметчета, създаване на предмети … все неща, които радват геймъра. Персонажите вървяха със всички бонуси, от сходни игри. Можеш да им влияеш на характерите, да се влюбват в героя, да се ядосват, да споделят други работи. Изобщо, яко!

Сюжета, също не беше лош, макар че можеше и по-добре. Но за този дял от историята на Ферелдън, толкова! Малко ли беше – идват гадините, по време на преврат, след предателство. С това вървяха всичките екстри. Дори завършекът на играта беше комбинация от няколко важни избори. Дали си жив, дали не си, кой какво е направил, кой е станал крал и т.н.

След години липса на подобна игра (освен вещера), това дойде като мана небесна! Изиграх я 3 пъти с различни „характери”.

Dragon Age 2 или как да си серем на метеното.

Признавам си, като видях трейлъра на играта и едно интервю с дизайнер, нацъках пре-ордър, като невидял. После дойде демото и взех да усещам мирисът на пресни екскременти.

Силната страна на играта е по-балансираният начин за постройки на героите. Остарели умения тук няма, тъй като просто могат да се „ъпгрейдват”. Няма и тотално надмощие на маговете, над войните. Последните имат богат набор от всякакви маневри и мизерии, с които да се отбраняват, не-по слабо, от маговете. Дори имаше синергии между класовете, които в комбина, правеха лудници от страна на щети.

Сюжетът, също беше на ниво. Малко не-особено епичен и твърде негативен, но все пак, интересен.
И сега…за безумията в играта.

Противниците се деляха на 3 вида. Зомбита, глашатай и шефчета. Зомбитата и глашатаите имаха 1 вид атака, просто се различаваха по статус. Шевчетата имаха по 1 специално умение, зависимо дали са маг, роуг или войн. Като цяло стъпка назад, след първата игра. Бяха тотално безлични единици, които се опитваха да компенсират с брой. Огромен брой. Играта просто spanw-ваше врагове, където и видят очите, които „падаха от балконите” или „се изкатерваха от някъде” и се впускаха. Тактическото позициониране куцаше, понеже като ти се пуснат 3 противника зад линиите и ставаше тъпо.

Небалансирани трудности. На нормално нямах никакъв проблем. Повечето умения ги ползвах по-скоро за разнообразие, от колкото до необходимост. Битките бяха по-скоро досадни, от колкото интересни.

Едно ниво нагоре – трудно и нещата ставаха манджа с грозде. Противниците бяха поне 2 пъти повече, всеки от които с много по-високи показатели. Толкова високи, че глашатая можеше да хване произволен маг и да го държи „стъннат” докато не го убие от бой. Общо взето ползвах целият си тактически гений и дори ъбюзи, за да взема някой битки. В един момент, всичките ти умения се зареждат, еликсирите също и просто те прегазват. Една грешка, на всяка от 100 стъпки, костваше боя. Наградата от такъв начин на игра, се размиваше от нервите за боя. Поне при мен.

На тази трудност, беше напълно задължително да се вземат комбинациите от умения на героите, които правят Х4 до Х8 пъти повече щети (разбирайте вместо по 200, по 1600). Допълнително, играта имаше сюжетния навик, да ти „заменя” един герой с друг, тотално преебавайки синергията на цялата ти група, за някой куест. Да не говорим, че някой герои изчезваха напълно и нямаха заместител.

Играта беше претрупана. Явно са бързали много за срокове. Виждаше се липсата на детайл, в почти всичко. Дори пуснаха високите текстури отделно. Интерфейсът беше, сякаш е правен за 2 часа, вместо за 1 месец, както първата. Камера от горе нямяше: Ако искаш да хванеш герой 1 и да му кажеш да иде при герой 2, които е на по-високо място - УСПЕХ. Пълен пиксел хънт на моменти. Войс актинга на моменти беше пълен провал. Пълен. Кът сцените също бяха провал, без една две. Имах чувството че на героите ми, не им пукаше за нищо, което става по време на тях. Някой прави нещо, трепе друг, мята магия, коли и беси, моите стоят и гледат, като пукали. Имах чувството че в тоя град, Киркуол, е някакво пълно безхаберие – всеки правни каквото си иска. Другото нещо, половината избори в играта са фиктивни. Изглежда, че все едно имаш избор, а всъщност не променя нищо. Краят, поне, се променяше според няколко избора. Мисля че и в Масовият ефект имаше подобен ход. Уж цъкаш нещо там, става все едно и също.

Незнам, дано да не правят подобни безумия вече, особено на фона на първия Dragon Age.

Origins го разработваха в продължения на около 6-7 години и то преди Electronic Arts да закупи Bioware. След огромния успех на първата игра, EA решиха да направят стандартната си простотия: махнаха половината от екипа, който създаде Origins, а на другата половина им казаха, че имат една година да направят втори Dragon Age. Само и само да изкарат по още някой и друг долар покрай славата на DA:Origins.

И естествено получихме недоразумението наречено Dragon Age 2 - даже подзаглавие няма, а само една двойка до името. Единствено битките са поразработени. И то най-вече ако играеш с магьосник и донякъде с Роуг (Тарикат? ). Воинът не става за нищо и е скука.

Според мен Bioware много добре са си знаели, че нямат време за истинско продължение на Origins. Диалогът от разработчицитена играта към Electronic Arts си го представям горе-долу така:

"Около година за разработка - майтапиш ли се, пич? Няма начин да направим DA2 за толкова рекордно време. Отгоре на всичко екипът, който създаде Origins вече е намален наполовина от EA. Имаме готов графичен енджин ли? Да, и кво от това? Obsidian също имаха, но не успяха да завършат KOTOR 2. Ето вариантите - виждаш ли тази огромна, сложна и готина история за DA2, която подготвихме? <скъс скъс> Кажи чао. Ако ще предлагаме продукт, то поне да е в някакъв завършен вид. Ще ти направим една кратка сага, ще хвърлим малко подобрение в битките. И понеже не искаме да съсипваме готините персонажи, които подготвяхме за истинската DA2, пък времето не стига за нови, ще вземем познати NPC-та от Origins и само ще им нахвърляме малко повече индивидуалност. И тъй като всичко, което ни карате да правим, е тъпа хомосексуална работа, всички в играта ще са хомосексуални. Savvy?"

Покрай темата за Witcher-a реших да си излея болката и тук, а явно не съм само аз. Отдавна никоя игра не ме беше грабвала така, както направиха Dragon Age: Origins и Thе Witcher. Дали заради тазгодишната RPG надпревара или натиска на EA, Bioware решиха да се изплюят в лицето на всичко, което изкова Origins като нещо една идея по-свежо до степен, в която любимите ми черти от оригинала бяха превърнати в свое бледо подобие (ако въобще присъстваха). Точно "претупана" е думата.

Недоклатената история, повърхностно-козметичната интерактивност с останалите герои и почти пълното обезсмисляне на личния избор все още са за линч. Битките бяха долу-горе добре пипнати, но да, оптимизирането на отделните трудности също беше под всякаква критика. Най-дразнещо си остана ограничението в игровата сцена - след атмосферата, епичността и най-вече обширния свят от първата игра, в Dragon Age 2 се чувствах като в клетка. Все едно да сравня мащаба на това с нещо до болка познато и предъвквано като това . Нямаше нужда.

Последните новини от лагера на Bioware са за вече стартирал процес на разработка на трета част, отново без никакъв интервал. Явно са решили да си спазват регресията, но по-интересното е, че се говори за разработване на multiplayer без дори да са намерили подходящите хора за това (в текущ процес на набиране). Няма да е лошо първо да подсигурят един стабилен single, вместо да си забиват сами пироните в ковчега, но карай. Дано поне Elder Scrolls: Skyrim донякъде успее да спази обещанията и да отговори на очакванията ми.

Напълно подкрепям казаното в предходния пост. Както и в темата за The Witcher казах - EA пришпориха Bioware да издадат тази недомислица Dragon age 2 и буквално се подиграха с феновете на първата част. Дълъг е списъка с нещата, които не ми харесаха във втората част, така че няма да изпадам в подробности. Жалко е, че опитвайки се да припечелят нещо бързо, провалят един толкова жив и интересен свят, който първата част създаде. Дори изчетох 2-та художествени романа, които съпътстваха първата част. В крайна сметка реших да преиграя първата част вместо да си губя времето с втората.

Под "пришпорили" нямах предвид,че са започнали нещо добро и някой им е дал зор да го довършат набързо, а че са ги "пришпорили" да издадат "нещо" с името "dragon age". Съгласен съм, че играта е сбъркана още на ниво концепция.

Радо писа: писа:

Всичко беше част от новата визия на Биоуваре за олекотяване и опростяване на игрите им все повече и повече.

Excuse me? След КОТОР мислех че не може да е по-простичко...

В интерес на истината играта ми хареса. Вярно не беше на нивото на първия DA но мисля че беше горе-долу на нивото на Awakening. Същевременно не е никак кратка игра особено на трудните нива. Въпреки всичко по трудност не може да се сравнява с първия DA, с изключение на определени битки, които се минаваха по определен начин иначе се умираше. Като цяло в DA2 се изискваше на места доста големи нерви за да минеш нещо и време да лоудваш до откат за да минеш нещо. Имаше някои единички, които си бяха почти неубиваеми и то само защото като ти набиеха дадена магия и цялата ти група умираше като пилци на заколение. За сметка на това битките с босове бяха интересни, но като разбереш как се минаваха не бяха трудни (като се сетя битките с дракони в първата игра и дори експанжана Awakening...). Като визуално ниво ми хареса, но в началото имах доста проблеми с крашове заради NVidia картата, което се оправи в последствие. Изиграх играта на low защото на medium позацикляше по малко, а повече и да искам не ми поддържаше картата. Като история ми хареса като цяло, но можеше още малко, макар че явно свърши по този начин за да има продължение след известно време. Като цяло мен ме зариби играта и не станах почти 3 дена от компютъра докато не видя финалните надписи. Въпреки лошите коментари по-горе не съжалявам че извадих пари да си я купя. Това мисля достатъчно говори какво мисля за играта.

Моя грешка Имах предвид експанжана Awakening. Сега ще коригирам...

И така, след като изиграх DA2 мога да седна да си кажа и аз мнението.

Първото и най-важно нещо, според мен е да се има предвид, че и двете игри са добри. Наистина добри. Колкото и да биват критикувани, байоуеър знаят как да правят РПГ-та. но едно по едно...

Dragon Age: Origins.

Не съм играл Baldur's Gate, но гледайки какво има в него, твърдението, че ДА:О е духовен наследник на поредицата ми се струва вярно. Безспорно играта предлага наистина уникални възможности за жанра. На практика, кампанията се състои от няколко по-малки кампании, въпреки че част от тях по продължителност са достойни за цяла отделна игра.

Произход.

Възможностите за произход на героят в играта са огромни - човек-благородник, градски елф, горски елф, джудже благородник, джудже комънър и елф/човек магьосник. От всички най-клиширан е произхода на човека-благородник. В света на играта Thedas (идващо от The Dragon Age Setting) нищо не е такова, каквото очаквате. Клишетата наложени от пространствените ДнД игри са преработени по уникален начин.

Елфите някога са били величествени, могъщи и безсмъртни (или поне близко до това), но сега са или треторазрядни граждани затворени в гета, или бездомни номади. Което пак е бонус в сравнение с робството до преди няколко века.

Джуджетата са може би най-близко до прототипа си в стандартното хай-фентъзи - живеят в свое собствено кралство под земята, но реално са гадни интригантстващи копеленца, обсебени от произхода си и великите личности в историята им.

Хората са си хора - благородни или не, добри или лоши. В държавата, в която се развива играта (Ферелден) хората едва-що (преди няма и поколение) са се освободили от властта на Орлеанската Империя. Много от тях изпитват параноичен страх от всичко свързано с Орлей. Ферелдените са лишени от много неща нужни на една цивилизация, като сложни дворцови обноски, велики поети и красиви дрехи, но пък имат предостатъчно мечове, брони, злобен нрав и страховити бойни кучета, за да компенсират това. О, и както обича да напомня Лелияна - доста мръсотия.

Църквата, макар и да не поддържа стандартните духовници в тежка броня, способни да лекуват и нараняват с божията воля (буквално) е силен фактор в целия свят. Представете си католическата църква, само че съставена от жени и прекланяща се не пред Исус, а пред Андрасте (ферелденка, която такова мамата на Тервинтската Империя преди няколко века и бива изгорена на клада в последствие... Ако Жана Д'Арк и Исус имаха дете, то това ще да е тя). Освен всичко това, църквата мрази, презира, съжалява или просто се страхува (или всички тези неща на куп) от магьосниците. "Магията е създадена, за да служи на човека и никога да не го управлява" - основна бойна мантра на духовенството, срещу маговете. Факта, че може да се има предвид, че магьосниците не трябва да управляват държави (както е бил случая с Тервинтската Империя), а не че маговете са зло в същността си убягва на духовенството.
Казах, че Църквата не поддържа лекуващи и нараняващи с божията воля (буквално) духовници и това Е така. Поддържат рицарски орден от Тамплиери (Templars), който след специално обучение е бич божи за всеки маг. Тежка броня, големи мечове, фанатизъм и гаден нрав придобит най-вероятно в следствие на друсането с магическа руда Лириум. Църквата (The Chantry - абсолютно непреведимо, освен ако не я наричаме "молитвата") не наранява пряко с божията воля - само се оправдава с нея.

И накрая имаме магьосниците. Горките копелета са достойни за съжалението ви - има само два вида магьосници. Магьосниците на Кръга са в подчинение на правилата на Църквата, постоянно наглеждани от Тамплиери. отнемани като деца от семействата си и под строг контрол. Всеки ден от животът им е обсебен от страх, че тамплиерите може и да не ги харесат и да ги екзекутират или Упоят (Tranquil практически унищожаване на всякаква емоция). Не че няма добра причина за това, всъщност - магьосник изпуснал нервите си става лесна жертва за обсебване от демони и се превръща в изчадие (Abomination), способно да помете малка военна част. Втория тип Магьосници са Апостатите - незаконните магьосници, криещи се от Църквата и живеещи в постоянен страх от залавяне... и с право. Апостатите биват убивани на място в 9 от 10 случая.

Самите магьосници извличат силата си от паралелно (може би) измерение, наречено The Fade, което е нещо като свят на сънищата, но не само - там според Църквата се намира Златния Град - седалището на Създателя, което владетелите на Тервинтър са опетнили, опитвайки се да се доберат до силата на бога. Това е и родното място на всички демони. И маговете редовно го докосват в съня си, а и могат да влезнат дори будни в него. Мисля, че картинката ви е ясна. Сега разбирате, защо се прилага т.н. Упояване - няма емоции и сънища, няма обладаване, няма проблем. Но също така няма и личност.

И така, героят ви е захвърлен насред този коктейл от вражди, лоши спомени, враждебност и недоверие. Хората презират и тормозят елфите, гледат с недоверие на джуджетата и се страхуват от маговете, а ако не са заети с някои от посочените се избиват по между си за спорт и власт. Джуджетата са ксенофоби, единствени добиват Лириум в света и не се страхуват чак толкова от магьосниците (може би, защото си нямат собствени). Магьосниците се страхуват от Тамплиерите и Църквата и презират всички, заради ужасната си съдба. Градските елфи се страхуват от хората, не им се доверяват и изпитват безумно удоволствие да ги прецакват, не им пука за джуджетата и гледат романтично-наивно на митовете за горските елфи. Горските елфи пък презират всичко живо, защото са били мачкани веднъж от Тервинтската империя, освободени от Андрасте и след това пак унищожени и смазани от църквата. Приятно място за разходка, не мислите ли?

О, забравих да спомена, че жените не са особено равни на мъжете.

Общо взето, в кампаниите за произхода научавате тези неща. Не искам да задълбавам, поради три причини - минаването на всички възможни произходи е най-сладката част от играта, не съм минал джуджешките произходи и не ми се пишат 10 страници за 1/10 от играта. Просто ми вярвайте, като казвам, че си заслужават - историите са трогателни от-до и ще ви накарат да влезете в кожата на героят си. И ще ви предадат гореописаните неща за света. О, и ще ви запознаят с Дънкън и Сивите Пазители (The Gray Wardens)

Пазителите са елитен орден от бойци. И се бият срещу появяващите се през няколко века Проказа (Blights) - период, в който от недрата на земята изригват орди от изродени създания, които избиват, изгарят, изяждат и изнасилват (не задължително в този ред) всичко по пътя си. Всъщност изнасилването не е заявено никъде директно, но е силно намекнато.

Та тези изчадия биват предвождани от Архи-демон, вселил се в тялото на дракон. Не е ясно защо и как, но Пазителите са замесени в унищожаването на всяка Проказа. Освен това са народни герои навсякъде, освен във Ферелден, където са били прогонени преди векове, защото са се набутали в политиката. Присъствието им там е подновено едва от скоро (макар че най-вероятно е възродено още по времето на властта на Орлей). Та, след ред приключения и леко извиване на ръце от гейм-дизайнерите (не винаги е 100% задължително от логическа гледна точка), обещавате на Дънкан, че ще се присъедините към орденът му. Дамия Дънкан е Яко Копеле (тм), което ни става ясно още от рекламата в началото на кампанията, където той изтрепва прилично количество Darkspawn - същите чудовища, излизащи с всяка Проказа.

(Ето ви и един реверанс към Толкин - всички Даркспаун са изкривени версии на съществуващите разумни раси. Орки и елфи, индийд...)

Сивите Пазители

Общо взето пристигате в една разрушена или полу-разрушена крепост (въпрос на гледна точка), на име Остегар, където се включвате към армията на Крал Кейлън, която се готви да се сблъска с армията на Проказата. Първата ви задача е да се подготвите за ритуала по Приемането в ордена. И за тази цел се запознавате с Алистър - бивш тамплиер, сега Пазител с особено чувство за хумор. С него и други два кандидата (тъп но силен войн и клинчещ авантюрист) излизате в абсолютно непроизносимите гори, където се мотка авангарда на даркспауните с цел да си набавите три стъкленици, пълни с тяхната кръв. Защо трябва да избиете към 50 бройки от тях, заедно с къръпнати вълци и т.н. не се изяснява. Геймплей номера, най-вероятно. Все пак трябва да дигнете няколко нива и да свикнете с контролите.

Та, освен стъклениците и няколко странични куестчета, трябва да вземете и някакви свитъци, с обещания от страна на Кръга, джуджешкото кралство и горските елфи за помощ в случай на Проказа. Добре де, но разрушения преден пост на Пазителите (изоставен преди векове) съдържа само разбит сандък и никакви споразумения. О, и Мориган.

Мориган - моткащата се по панталони, сутиен и пера Вещица от Дивото (да, апостат. Ако не сте се досетили по титлата й, то близо двуметровия магически жезъл я издава веднага), озвучавана от Клаудия Блек (определено най-добрия войс-актинг в играта!) ви обяснява, че споразуменията с при майка й. След краткия разговор (в който дизайнерите са се постарали да ви набият в главата, че тя е предвидения любовен интерес за мъжки герой) отивате при майка й, която мяза на луда старица, но се представя като Флемет - легендарна митична вещица на дивото, която не би трябвало да е жива. Нищо кой-знае какво - вземате свитъците без проблем и без да ви искат нищо в замяна (запомнете го това... уникален случай е!) и се прибирате в лагера.

Там се помотавате малко, довършвате няколко куеста и отивате на ритуала. Където ви светват, че има грубо казано 2/3 шанс да пукнете, при присъединяването. Луди хора. Е, на вас не ви пука, защото сте героя на историята, но виж, тъпия рицар напикава гащите. Авантюристът пие пръв (о, споменах ли, че ритуалът реално е пиене на кръв от даркспауни? Блях!) и пуква. Рицаря насира тотално и отказва да се пие, вади меч на Дънкан и той го пречуква. Вие пък просто пиете. Сънища, рекламка, бла-бла-бла.

Забравих да спомена за целта на ритуала - кръвта на даркспауните е токсична и причинява ужасна болест, която или ви убива или ви превръща в даркспаун-слуга. Гадна работа.

Събуждате се и се помотавате малко, преди да отидете на съвета. Крал Кейлън го познавате, макар и бегло - срещате се при пристигането ви в лагера. На съвета се запознавате и с Легейн МакТир (или нещо от рода - Тern Loghain) - национален герой, пръв приятел на бащата на краля и тъст на Кейлън. та, тоз Логейн е доста силен противник на битката като цяло, а сенките под очите и маниакалния поглед ви подсказват, че ще си имате работа с него и по-късно. Във всеки случай, Кейлън налага волята и плана си - той, заедно със стражата си и всички Сиви Пазители ще увлекат нападателите, докато Логейн чака отстрани и по уговорен сигнал ще ги хване в клещи.

Познайте, какъв е сигналът? Да, сигнален огън от върха на една кула. Поне дизайнерите са се избъзикали сами със себе си, включвайки няколко реплики от присъстващия маг, който напомня, че магията би свършила същата работа много по-бързо и лесно, но бива отрязан.

Познайте кой трябва да даде сигналът? Да, вие и Алистър. Весело.


Та, битката започва (епичен синематик!) и вие се спускате към кулата. Естествено кулата е прегазена от даркспауни и трябва да си пробиете път с бой до върха й. Към партито ви се присъединяват случайно срещнати магове и войници (първата възможност да свикнете със системата за маговете, ако сам не сте такъв). Сеч, кръв, сеч, още кръв. Добирате се до кулата и давате сигнала. И приключенията ви най-сетне започват!

Логейн изтегля хората си, зарязвайки Кейлън и Пазителите да бъдат избити. Героят и Алистър се борят храбро на върха на кулата, но биват премазани от чистото количество противници...

Събуждате се в малка стаичка на легло, до което стои Мориган, която ви обяснява, че майка й (флемет) е измъкнала героя и Алистър от кулата с магия. Разговори, емоции, бла-бла и героят ви, Алистър и прикачената към тях след заповед от майка й Мориган решават да поемат на куест да обединят страната (и джуджетата, елфите и маговете) срещу Проказата.

Няма да разказвам повече от сюжета, но ще ви призная нещо - почти е невъзможно всичко да свърши добре. Всеки куест от основната линия има няколко начина за приключване и всеки от тях има лоши страни. Освен всичко друго, по пътя си събирате и цветна компания от спътници.

Кучето!
Мибари (постоянно се чудех дали името има връзка с расата мимбари от Вавилон 5) е порода, отглеждана изключително във ферелден. "Интелигентни, че да говорят, но с достатъчно мозък в главата, за да не го правят!". Верни до гроб, страховити в битка и с пакостлива жилка в нрава. Повечето играчи не го мъкнат със себе си, защото системно не е толкова страшно като някой от другите опции за войн, но има веселия момент със способността му да препикава разни места по картите, за да получи бонус. Част от най-веселите диалози в играта са между него и спътниците ви.

Лелиана.
Авантюристка, сестра към храма в първия град, в който пристигате. Вярва, че Създателят й говори в сънищата й и съдбата й е да помага на героят ви. Заедно с Мориган и Алистър един от героите с най-силно развитие в процеса на игра. Освен това спътника ви с най-интересна история! И втория възможен, бисексуален любовен интерес. При правилна игра е възможно да правите тройка (или дори четворка - виж Зевран по-долу) с Изабела - капитан на пиратски кораб, която ви обучава на една от бойните специализации за авантюрист. Започва със специализация за бард и като цяло е сладурана.

Стен.
От човекоподобната раса кунари (макар че това е името и на социално-религиозното им учение, освен на расата им), войн със завидна сила и мощ. Намирате го в първия град по пътя си (Лотеринг), заключен в клетка, защото е избил цяло фермерско семейство, които са го подслонили след като е получил тежка рана в битка с даркспаун.
Определено интересен персонаж, макар и адски нервещ на моменти - той не се шегува, не изпитва сантименталност... уникат, неподлежащ на добро описание.

Уин
Магьосница от кръга и един от малкото оцелели след погрома край Остагар. Спокойна и уверена, ако не я пречукате в куеста си за подкрепата на Кръга, ще се превърне в майката на партито. Историята й е интересна и често подсказва за доста луди младежки години. (Към Алистър в случаен разговор: "О, момчето ми, няма за пръв път да се събудя с много по-млад партньор в леглото). Системно е много добра идея да я имате, защото е най-добрия лечител.

Огрен.
Джудже-берсерк, изтъкано от клишетата за войните - пияница, женкар, без капка здравомислие и живеещ за битката и мига. Щете-нещете ще го мъкнете в мисията при джуджетата, до самия й край. После там можете и да го пречукате, а може и да не го пречукате. Доста е забавен с пиянските си изцепки, но нищо повече.

Зевран.
Втория мъж романтичен интерес. Запълва ролята на бисексуалния мъж в този аспект от играта. Елф, роб, асасин от Антива. Велико чувство за хумор, свободен дух и винаги готов да пуска забележки със сексуален привкус. Запознавате се, като се опитва да ви убие. Весело.
Има възможност да замъкнете него, както и Лелияна (ако сте я свалили, изпълнили личният и куест И после сте я убедили, че предният й живот не е нещо, от което да се крие) при Изабела. Ако героят ви е достатъчно чаровен, тя ще предложи да спи с него, за да го научи на дуелистките си трикове. Лелияна ще попита "за къде без мен", а Изабела ще покани и Зевран за капак. Ако се замислите, до какви парадокси води това за партито ви... е, да кажем, че байоуеър разчупват сериозно асексуалния аспект на РПГ-тата.

(DLC) Шаел.
Шаел е голем. И е прекарала десетилетия като статуя, преди да я освободите. Което е докарало психическо разстройство изразяващо се в адска ненавист към всякакви пилета. В сравнение с идеята, че Бог й говори (Лелиана), емоционалната осакатеност, прикривана с безчет сексуални срещи (Зевран), ранимостта прикривана с шеги и ирония (Алистър), да носиш дух в себе си (Уин), алкохолизъм (Огрен) и сто процентова асоциалност и проповядване закона на джунглата, защото майка ти не те е гушкала достатъчно (Мориган), това не изглежда чак толкова странно. Изобщо в игрите на байоуеър, ако някой има психическо разстройство от какъвто и да е вид и то не му пречи да се бие - то това е или спътник или сериозен враг или и двете.
Шаел има интересен личен куест, постоянно взема на подбив героят ви и абсолютно уникално дърво от умения. Бонус е, че е включена директно в по-новите копия на играта (т.е. не се налага да плащате, за да я имате).

Тайния спътник.
Войн. Повече няма да кажа.

Приключенията ви до края...

Кулата на Кръга е сцепена от вътрешен бунт (и съответно отслабена, а тамплиерите й (или поне оцелелите тамплиери) са вързани там) и трябва да избиете тонове абоминейшъни, преди да получите подкрепата на маговете или тамплиерите (ако изберете вторите - маговете го отнасят лошо). Там е и едно занимателно приключение във самия Фейд, когато един демон ви пленява.

Горските елфи се борят с напаст от върколаци. Ще се наложи да изберете страна, най-вероятно избивайки елфите или върколаците (или просто излекувайки върколаците в добрия случай). Откачени духове, римуващо дърво (поклон към ентите на Толкин, предполагам), което тъгува по лешника си, много дълбоко емоционална екзекуция от милосърдие (или не, зависи), както и огромен древноелфически комплекс за изследване, където можете да извършите едно от най-жестоките действия в цялата игра, мамейки един дух и обричайки го на вечна агония...

Джуджетата са на ръба на гражданска война между двама кандидати за трона. Можете да подкрепите който и да е, но (естествено) ще ви смъкнат кожиците от гърба, докато го качите на трона. Покрай всичко ще затриете цялата джуджешка мафия, ще унищожите най-злокобният им артефакт или ще обречете стотици и хиляди да бъдат превърнати в големи на него (неприятен и болезнен процес, дори зарязвайки факта, че цяла вечност ще бъдат нечия собственост), ще определите бъдещето на расата им И ще се запознаете с Огрен. Последното е също толкова забавно, както и останалите. О и тонове! даркспаун. Ще научите и как точно се пръкват новите даркспауни... и после ще искате да не сте научавали!

Хората пък са минали ръба на гражданската война и се трепят на воля! Ще ви се наложи да прегазите култа към хай дракона цял куп дракони в по-млада възраст, да се изправите срещу собствените си страхове и страховете на спътниците си, за да се доберете до урната с праха на Андрасте... където можете да я оскверните и да загубите Лелияна (и май и Уин), ако са с вас или преди това да избиете един куп култисти. А като вземете малко от праха ще отидете да излекувате Арл Еамон. Или поне ще ви се прииска.

Замъка на Еамон е прегазен от не-мъртви, призовавани от синът му, който е апостат и е бил обсебен от демон. Може да преминете през всички противници, да спасите маговете в кръга и да навиете Мориган/Уин да отидат във Фейд и да спасят момчето, можете да жертвате майката на момчето (която е виновна до голяма степен за всичко това, а и е тъпа кифла), за да отиде някой във Фейд, а можете и просто да заколите невинното 10тина годишно момче. Весело.

Всичко ще кулминира в столицата, където ще трябва да свалите Логейн и да подсигурите трона за... Алистър! който пък бил копеле на бащата на Кейлън. Лудница. Поне ако си изиграете добре картите можете да го ожените за вдовицата на полу-брат му и дъщеря на Логейн - Анора. Ако пък сте човек-благородник можете сам да земете трона (с Анора или Алистър, според пола ви). О, преди това ще трябва да избиете малко (като за типа им) бандити, да пречукате Истинската невестулка Арл Хау, да спасите елфическото гето от търговци на роби и да срещнете Изабела.

После последната битка и така. Честито. Споменах ли, че някой трябва да пукне, за да спрете Проказата? Е, честито.


DLC's

Не мога да не спомена допълнителните неща за сваляне, които си заслужават (ама наистина).

Завръщане в Остагар.
Върнете се и се погрижете да погребете Кейлън, да приберете най-нахално бронята, меча и щита му (странно, защото в рекламките той е с двуръчен меч), да гепите меча и кинжала на Дънкан, както и да разберете, че страховете на Логейн (че Кейлън ще предаде държавата си на Орлей) не са неоснователни. Сравнително малко ДЛЦ, но с огромно влияние върху историята, па било то и само в това как я виждате вие.

Warden's Keep
Малко ДЛЦ, в което прочиствате изоставена крепост на Пазителите. Можете да гепите два нови таланта, приличен сет Пазителска броня и да разберете, защо аджеба Пазителите са били изгонени от Ферелден.

Песента на Лелияна.
Лично за мен най-интересното ДЛЦ, разказващо историята на Лелияна от преди няколко години. Динамично, забавно и приятно за игра, а освен това и адски емоционална история. Повече ДЛЦта като това трябва да се правят, честно казано. Ако го изиграете получавате броня за авантюрист и (май) некакви пръстенчета.

Хрониките на Даркспауните
"Какво ако" сценарий, в който поемате ролята на генерал от армията на злото в последната битка. Показва, какво би се случило, ако героят ви не се бе появил - Алистър поема ролята на водач и не се справя чак толкова зле, бтв. Малко е неприятно да убиете него, Лелияна и останалите си спътници, но пак е интересен поглед над нещата.

(има още едно, но за него по-късно)


Експанжанът "Пробуждане" (Awakening)
Минала е една (най-много) година, откак Проказата е победена и героят ви е начело на ордена на Пазителите във Ферелден. Крал Алистър ви е подарил земите на Хау (онзи гад, да). Които пък се оказват под яка атака от две отделни! фракции даркспауни. И се пръкват говорещи даркспауни. Ужас.

Многочасово приключение, в което се сблъсквате с най-различни предизвикателства - управление на владението, възстановяване на ордена, екипиране на войниците, подобряване на стените, раязследване на най-различни неща... сравнително стандартна история.

Спътници ще ви бъдат:

Андерс.
Запомнете го тоя. Че в ДА2 ще ви досажда пак.
Андерс е човек-магьосник, който не може да спре да бяга от Кръга и съответно постоянно е преследван от Тамплиерите. Има готино чувство за хумор (подарите ли му едно котенце, ще го кръсти "Ser Pounce-a-lot", което използвано по време на битка съживява цялото проклето парти) и мрази тамплиери и духовници. Като всеки маг.

Огрен
Оженил се, направил дете и избягал от отговорност при Пазителите, Огрен вече не е толкова интересен образ. Пиянските му разговори и конверсации в Ориджинс са забавни и весели, но тук са предимно чисто противни. Все пак и той има своите моменти, които могат да ви накарат да се превивате от смях.

Веланна
Спомняте ли си, какво казах за психическите разстройства и спътниците? Е, Веланна страда от пълна омраза към хората. Даже се мъчи да ви пречука, като се запознавате. Нищо ново под слънцето, ще каже човек...
Гадна, мръсна и в червата, Веланна все пак може да бъде убедена да смекчи характера си.

Сиргун
Джудже-авантюрист, член на Легиона на Обречените, страдащо от "вината на оцелелия". Доста слънчева личност, в сравнение с останалите спътници на Пазителя-Командир (да, новата ви титла - в ориджинс сте само ПазителяТ). Мъкненето на Огрен с вас става и интересно, не само полезно (може да е пиянде, но е по-ефективен от стенобойна машина в битка).

Натаниел Хау
Синът на същия тоя гад, който пречукахте в ДА:О и чиито земи притежавате в момента. определено най-интересния персонаж в цялата банда. Идеализирал баща си, мразещ ви и в червата, той е адски полезен избор за авантюрист на групата.

Всички изброени горе стават пазители и никой не е любовен интерес. Точно така, за разлика от ориджинс, Пробуждане е адски а-сексуална (от към геймплей, не и от към диалози).

Майри
Жена войн, пуква в края на първо действие. Почва като кандидат-пазител. Общо-взето, можете да познаете, че няма да ви е спътница - няма никакви психически проблеми, горката.

Справедливост
Да, наистина се казва Джъстис и името му не е просто име, а аспектът му. Джъстис е най-оригиналния ви спътник - дух от Фейд, аспект на Справедливостта (да, духове, демони и т.н. са аспекти на човешки желания). Което пък не е точно добра новина за околните, защото Справедливостта не е Милосърдие. Адско копеле (от определена гледна точка БУКВАЛНО!), танк и морализатор.

Историята има няколко наистина тежки избора, макар и да не успяват да ви разтърсят така добре, както тези в оригиналната игра. Дали да спасите града и малкото оцеляло цивилно население в него или да спасите замъка си, в който се намират приятелите ви? Дали да дадете шанс на Даркспаун да се реформират като раса или ще унищожите всякакъв шанс за това?

Kато цяло експанжъна намирисва на орязана работа. Байоуеър имат подобни навици и цялата поредица е белязана от тях - файловете на играта говорят за доста такива неща. Например произхода човек-комонър е бил зарязан по средата и така и не е завършен (дори очакванията на феновете за ДЛЦ с него не се оправдаха... мистерия).

DLC's
Големите на Непроизносимия-тайг.

Хронологически поставен след Пробуждане, тази малка кампания ви праща отново в Дълбоките Пътища - бившите владения на джуджетата, а сега дом на даркспаун. Много бой. Няколко по-завъртяни пъзела. Нищо интересно.

Witch Hunt
Помните ли Мориган и как след като преспа с вас и зачена дете, в което се всели духа на архидемона (по нейни думи изчистен от покварата) и след това изчезна? Хъм, ами ето сега се е върнала и всява нещо като ужас сред група горски елфи. Напрегнато и динамично преследване на най-различни места с епично-емоционален завършек. Дълго време се чудех, кое DLC е по-добро - това или Песента на Лелияна, и накрая избрах Песента, защото там има завършеност. Тук Мориган ви казва няколко готини думи и си тръгва. Така и не разбираме, какво става с детето. Така и не разбираме планът й.

Заслужава си да споменем спътниците ви, най-вече защото са много по-интересни от тези в кое да е DLC и от всички в експанжъна:

Кучето!
Ако сте имали Мибари в импортнатия сейв - то това е същото. Ако ли не - това е друго куче, но практически със същите характеристики.

Ариана
Млада горска елфка, пратена след Мориган, за да възвърне открадната древна книга. Малко агресивна в началото, но различни случайни реплики от нейна страна разкриват доста игрив и весел характер. От нея е и знаменитата реплика: "Пазителю, кучето ти ме поучава отново!" Лично аз съжалявам, че не й бе дадена по-свястна и дълга роля (примерно да замени някой (масов вик Веланна!!!) в експанжъна.

Фин.
Е, никъде нямахме клиширан маг-зубър, който не излиза достатъчно навън... до сега. Все пак Фин е весел образ, разбиращ се учудващо добре с Ариана и Кучето.

Незабравим е и майтапа с Хари Потър франчайза, когато героят ви отива в кулата на Кръга ("Сова? Кой иска сова за домашен любимец? Това е задръстено!") Още малко от историята на елфите е разкрита тук и толкоз. Удоволствие за игра, въпреки краткостта си.

И все пак, въпреки няколко яки минуса (на места линейността на играта е оголена до кокал, а патфайндинга на спътниците ви е ужасен. Освен това тактиките са всъщност готин начин да ви оставят сам да си го начукате и да се ядосвате на себе си, а не на безмозъчното ИИ на играта), това е най-доброто РПГ, ако не на всички времена, то поне от 2000г насам. Основните му конкуренти в крайна сметка губят в различни аспекти - история (Скайрим - цялата поредица страда от сандбокс аспекта си... или от липсата на добри автори), геймплей (Готик серията) или техническа изправност (Вещерът). Ако искате да загубите 100 часа от живота си - качете си играта с експанжъна и всички ДЛЦ-та. 100+ часа игра, но всеки един от тях си заслужава!
(За ДА2 ще пиша в нов пост, че ето това се вика стена от текст)

Ауе момчета може ли да ми помогнете с нещо. След като играх Мас Ефектите реших да се доверя на Биоуер и за Драгон Ейджите, но когато започнах играта гледната точка така ме отврати че си изтрих играта моментално. Въпреси това искам да попитам колко зумнат може да е изгледа в игрите защото тази а-ла Диабло камела не мога да я трая. Може ли да е непосредствено над главата на героя? И ако да как става?

Може бе - просто си прочети бутоните.

Доколкото си спомням имаше опция зуум но пак камерата си беше доста далечна. За това и питам тук.

Аз пък пуках с камера отзад в риъл тайм с двата меча като в екшън и нямах никакви проблеми на нормал. Те хората затова са сложили сложната система от скриптове за поведението на твоите с която система можеш да нагласиш да си играят сами следвайки условията които ти би спазвал с тях.
Виж ако си си от породата геймъри за които атмосферата и сюжета не са важни а най-важното в игрите е да надхитриш системата с експлойти на най-последна трудност тогава ти трябва камера отгоре и пауза постояннно за да експлойтваш магьосниците си- иначе няма начин да се мине.

За мен лично е много по-адреналиново усещането с камера отзад и бой в реално време, без да ми се накъсва динамиката с паузи.