Witcher 2 vs Witcher 1

Отварям тази тема, защото Witcher според мен е едно от най-добрите RPG-та, правени до момента - красива и стилна графика, добре анимирани битки, невероятна атмосфера, много добра история и интересни gameplay решения - алхимията, десетките свалки, Monster knowledge-а и т.н.

Няма да акцентирам на ревю на Witcher 1, нито на неутрално такова на Witcher 2, а само на сравнението между двете и защо Witcher 2 е огромна стъпка назад.

В двойката имаме малко промени по Game механиката и няколко нововъведения. Смяната на различните стилове и концепцията за отмерване на времето за удар в боя са заместени от възможност за слаб и силен удар, наблягане на бойната позиция от която атакуваш противниците (отстрани, в гръб) и възможност за контраудари в определени моменти. Блокирането става съществен елемент от играта, като тук имаме показател "Vigor", намаляващ при блок и при прилагане на магия.
Допълнително Witcher-а получава способността да хвърля алхимически бомбички с определени ефекти и кинжали.
Като цяло смятам битките за по-добри, освен грубото орязване на monster knowledge-а.

В отношение развитие на героя сега имам 1 базова и 3 напреднали школи, като е премахната иначе добрата идея да струват различни видове skill points. Умишлено е избегнат балансът (не знам защо така са предпочели) - за една точка можеш да си вземеш умение, даващо 10 живот, а също така и друго умение, даващо 150 живот (но от по-горните умения). Крайните умения от всяка школа са далеч по-добри от началните, затова балансираното разпределение на повече от една школа е умъртвено като вариант - просто е безсмислено, тъй като се гонят максимумите.
Този дизбаланс намирам за грозен, макар че skill-trees и самите умения са доста по-интересни от тези в първата част.
В резултат мога да кажа, че са добавили нещо хубаво, махнали са нещо хубаво и пак не са успели да прескочат на по-високо ниво от "посредствено" от гледна точка ролева система и правила.

Craft-а е добре направен с диаграми и компоненти, само да имаше за кого да ги правя тези мечове и брони.

Добавени са и finisher-и (най-висши умения от различните школи, които можеш да прилагаш след като натрупаш адреналин от битката). Не знам защо са си играли толкова за един куп finisher-и, след като в момента в който ги вземеш (ако ги вземеш въобще) остават десетина битки до края на играта...

Вкарани са и неща от сорта на stealth mode (използва се на 2 места в играта), mode "влачене на някого" (използва се сумарно 60 секунди в играта) и други такива неща, които на практика са готини, но не допринасят по никакъв начин.

Така, до тук бяха добрите неща. Като цяло от равносметката от горното трябва да се стигне до извода, че witcher 2 е едно подобрение и надграждане над единицата. Тъжната истина е, че играта е брутално порязана като атмосфера, куестове, история и усещане. В Witcher 2 главният герой не се бие с чудовища, не сваля десетки мацки и не приключенства из приказни и мистериозни места. В Witcher 2 героят е моногамен и спи единствено с главната героиня и проститутки (с едно изключение, може да има още 1-2). Гералт вече не се среща с купища гадове от всякакъв вид, а с десетина вида противника, които вижда по два пъти в играта... не - той е зает с това да обикаля от място на място, да говори и да слуша историите на северните кралства. Играта напомня за политическите новини по CNN, а не на магически monster-slaying епос. Играта е една съвкупност от дворцови интриги, ретроспекции, разкази за битки и какво ли още не.

Примерно разпределение на game-time-а:
Разговори 30%
Обикаляне от място на място и човек на човек 30%(пътят често не е интуитивен и трябва да се покатериш от незнам къде си или да обиколиш цялата карта, за да заобиколиш 1 стена.)
Гледане на cutscenes - 15% от играта. Просто ги има с кофите. Ходиш след някой и го слушаш, анимации, in-game анимации и какво ли още не.
Mini-games 5% Dice poker, канадска, зарове
Craft, alchemy, shopping, leveling - 10%
Битки - 10%, вкл. boss fighting-а, които е добре направен, основно при големия охлюв

Разочарован съм от всемогъщата скука и безсмисленост на историята, при все че на главния герой му е все тая за тези кралства (!!!), дворцовите интриги, и т.н. Гералт не е фен на някое кралство или господар, а иска само да си изчисти името... реално няма особена цел в играта, главният герой просто е там и върши някакви работи ей така; В края на играта се очаква нещо да се случи или да има някаква развръзка. Такава няма. Може да се подготвите за 50 часа тичане и разговори (ако вдигнете умението за по-голям отскок ще се придвижвате на търкаляне като super sonic, защото е двойно по-бързо, колкото и да е жалко и смешно), минимални битки, никаква атмосфера (само като се сетя какво бяха успели да създадат в първата и ми става тооолкова жал), никакви свалки, почти никакви чудовища и една добра игрална система, зад която на практика не седи нищо.

Кел файда, че имало 16 или 32 различни края, като самата игра не струва, а историята е безинтересна. Да имаше един, но смислен...

Та, ако все пак сте решили да опитате Witcher 2, ще се радвам да споделите мнението си. Приятна игра!

Е аз толкова харесах единицата, че който каквото и да ми беше казал за двойката, пак щях да я пробвам.
По скоро ме е яд за неосъществените възможности и стъпката назад, а не че играта е толкова лоша...

Разбира се, за Quest да.
Но това е WItcher и 75% от разработката за играта се обезсмисля - бойна система, крафтинг, умения и т.н.
Освен това ако си играл първата, ще знаеш. Не е като да няма история и всичко, просто има супер атмосфера, чудовища с уникално яки истории и т.н.

Радо писа: писа:

Под секрет ще издам (не ме бий с камъни) че за мен бойната система и на двата Уичъра е пълна смрад. Направо ми се доспиваше да го гледам как върти меча театрално и единствената ми дейност в боя е да цъкам на равни интервали левия бутон.
От играта ми хареса как обикалям из достоверния град и блатата и как си говоря с хората , боя го отхвърлях с досада, като нещо което трябва да се свърши за продължа да си обикалям. Това че се играе само като боец също не ми помогна да се вживея въпреки че нямаше как точно Гералт да не е боец според сетинга.

Ами в двойката има някакъв skill, а и не е есенцията в боя, а в чувството да си сред чудовищата
Иначе явно не съм се изразил добре за политическите интриги - с мярка и стил са добре, но тук те по презюмция, история и реплики не интересуват главния герой и не са никаква цел за играча. Не е нещо от сорта на "Нека си запазим кралството или да спрем злото нашествие или да поддържаме баланса". Не съм от хората, които биха играли само Serious Sam и Quake, просто сюжета не дава кеф.

Един доверен познат ми сподели, че не били кой знае какво и засега са ми на заден план.