Поредната ми анкета

Тук ще искам да попитам какви са предпочитанията на читателите относно първоначалния набор от умения, между които може да се избира.

Варианти:
1. Никакъв (като в Котаракът) - героят е цялостно изграден от автора, не се приемат варианти
2. Избор от малък брой умения - 3 или 4 (като в Пътят на Светлината) - героят е относително завършен
3. Избор от голям брой умения - 5 до 12 (като в Зелена Кръв, Планината на Смъртта) - голяма част от образът на героя е оставен на читателя. При толкова голям брой умения обикновено се дава възможност за избор на 2-4.

Личното ми мнение е някъде между 1. и 2. От една страна е добре да има някакъв предигрален избор, за да се подобри игралната стойност. От друга, уменията, които не избереш неминуемо ти заключват част от играта, която иначе все пак би могъл да достигнеш при "добра игра".

От друга, уменията, които не избереш неминуемо ти заключват част от играта, която иначе все пак би могъл да достигнеш при "добра игра".

Съгласен съм с това, но от друга страна поражда още един ефект, който е много важен за КИ - преиграемост. КИ няма да бъде захвърлена с първото прочитане, предполага различни тактики на игра с други умения, и както беше казал аТоро някъде, създава съвсем друго чувство за игра. Ако в един случай си арогантен боец, в друг си хитър крадец или страхлив магьосник да речем. Най-играемата от мен игра, ако изключим първите две спортни на Мишо, е "В бездната сред мъртъвците", точно заради този игрови момент на преиграемост и различен подход всеки път.

Аз съм винаги силно "ЗА" да мога да си развивам героя с изборите, които вземам => от това да зависят негови по-нататъшни действия, както и (евентуално) различен финал. Безумието тук е когато се вкара "смърт" заради някакво логично или ситуационно взето по-рано решение (че даже и поемането по определен път на картата - след цифра четене да се окаже задънена улица) - четеш половината книга и умираш заради избор, който си взел в средата или началото на приключението - не виждам смисъл от това.

Та, прекалено многото умения може да объркат (особено ако в последствие се налага смятане), но зависи какво се цели. Аз съм може би по-скоро за втори (леко?) към трети вариант. В този контекст бях разочарован от "Асасините", защото реално не участвах в развитието на героя (героите?) си ("Котарака" тепърва ще си го закупувам) . Дано натам авторите си вземат поправителния.

^ Мисля, че анкетата е за нещо различно.

Хммм. Тази анкета да не би да е продиктувана от нещо, което си чел наскоро?

Иначе, моето мнение е че избора между много или малко, или никакви умения не влияе толкова на завършеността на героя. Дали ще избере едно или друго умение не винаги оказва влияние на характера на героя, който искаш да изградиш. Просто проявява характера си в друга светлина. По - скоро нещата зависят от историята, големината, играта и начина по който искаш да я представиш. Поне според мен.

Иначе аз обичам да избирам как да направлявам героя си, но това не винаги става с избор между умения.


P.S. Да не би да обмисляш нещо по инициативата за 2-ро ниво, или това е идея за нещо ново?

Leidrin писа: писа:

Хммм. Тази анкета да не би да е продиктувана от нещо, което си чел наскоро?
P.S. Да не би да обмисляш нещо по инициативата за 2-ро ниво, или това е идея за нещо ново?

Да, един след друг четох твоя разказ и този на Козия. И се изкефих и на двата, макар единият да е от тип 1, а другият - от 3.

В няколко ситуации си казвах - "Как можах да не избера това умение?". Накрая чийтнах, понеже исках да хвана цялата история.

Идеи бол, но за сега само прескачам от една на друга, без да правя нищо. Последно си мислех за риалити игра, в която Естел и Лора влизат в битка по стратегическа карта. Главен съдия е самия Джордж!

За мен е краен частен случай на 3. Даже посочения от мен пример - Зелена Кръв е точно такъв.

Щото авторът говори за "герой" в единствено число (да, знам, че за много хора "й" така на края на думата може да значи и множествено число, но все пак си говорим на книжовен български, нали? ).

Когато се избира между повече герои (парти?) ситуацията/развитието в цялата книга/история става коренно различна. Защото едно е да си избереш "готов" герой, друго е да си оформиш начално зададеният такъв в хода на приключението. Да си избираш от 5 героя, които после тепърва да оформяш по някакъв начин (като характер) в една история... става вече много дълго и сложно. Поне аз така ги виждам нещата де.

partci писа: писа:

В този контекст бях разочарован от "Асасините", защото реално не участвах в развитието на героя (героите?) си

Я кажи как точно не си участвал, след като всичко до последното Умение, оръжие или точка Характеристика си го избираш ти?

Може би става въпрос по-скоро за линейността на произведението в "Асасините", тъй като нямаш опция Самир да бъде хаплив, стегнат или нагъл - той може да бъде само такъв, какъвто авторът го е развил. Напипа ли веднъж читателят "духа" на героя, може доста лесно да предположи правилните негови ходове в предстоящите епизоди. Бойната система в книгата (според мен) въпреки добрите намерения също има нужда от още доизкусуряване (а ла "Майстори на меча"?), но в крайна сметка тя също не влияе драстично върху геймплея (батълплея?).

Мога да посоча доста моменти, в които би могло да има повече от дадените като "правилни избори" за използването на дадено умение (и то да не се свърза задължително с показателите на героя), веднага ми изплува, май беше в битката с Абу Бурука накрая, дето Самир хваща оръжието на убиеца - ами с прилагане на умение като "Боен вик", както са лице в лице, не би ли могъл героят да стъписа (да го наречем) врага си и той да отстъпи, давайки възможност за ответна атака, но вече с изразено преимущество за Самир?

В този ред на мисли (уф, как не ми се пише...) трябва ли да се разширят допълнително битките с епизоди за различните "класове" герои или ще трябва да се смятат "вид атака срещу защита/блок/захват + зар/число от таблицата"? Второто за мен също не е развитие на клас герой, а по-скоро шикалкавене. При първото проблемът е обемът на книгата... но аз лично предпочитам по-дебела книга с повече четене (и по-висока цена) , отколкото по тънка (и евтина) с повече смятане (скипване) .

Не съм сигурен тия неща където ги пиша дали са точно за темата, но са неща за които съм мислил дълго време по една или друга причина.

Ок, пояснявам, че говорим за Черния Нарцис

yoyovec писа: писа:

От друга, уменията, които не избереш неминуемо ти заключват част от играта, която иначе все пак би могъл да достигнеш при "добра игра".

Съгласен съм с това, но от друга страна поражда още един ефект, който е много важен за КИ - преиграемост. КИ няма да бъде захвърлена с първото прочитане, предполага различни тактики на игра с други умения, и както беше казал аТоро някъде, създава съвсем друго чувство за игра. Ако в един случай си арогантен боец, в друг си хитър крадец или страхлив магьосник да речем. Най-играемата от мен игра, ако изключим първите две спортни на Мишо, е "В бездната сред мъртъвците", точно заради този игрови момент на преиграемост и различен подход всеки път.

Както и другите три от тази серия, между другото...