Хуаранг и Кралицата - демон - teaser

Все още не съм съвсем загинал.....

Вълчата поляна се намираше на десетина ли на север от селото, в гориста местност. Ким Ги Су беше спазвал точно указанията на шаманката и смяташе, че вече би трябвало да се приближава до мястото. Времето беше хубаво, топлите слънчеви лъчи пронизваха зелената пелена на дърветата над него, птичките пееха, а въздуха миришеше на гора, на спокойствие и идилия. Нямаше пътека и стъпалата му потъваха в килим от сухи листа и клонки. Усещането беше приятно, но придвижването му беше шумно. Дори и да имаше вълци наоколо отдавна го бяха чули и би трябвало да са се отдалечили на безопасно разстояние. Каквито и страховити истории да се носеха за кръвожадността на тези зверове, хуаранг знаеше, че те предпочитат да отбягват срещите с двукраки. Само неистов глад можеше да ги накара да доближат село и да нападат домашни животни и хора. А това се случваше само през зимата. Поне що се отнасяше до обикновените вълци – ируи. Той беше виждал такива достатъчно често - те бяха не по-големи от куче и живееха на глутници наброяващи не повече от десетина екземпляра. При всяка една от срещите му с тези животни, те бяха подвивали опашки и се бяха отдалечавали в посока обратна на неговата.
Имаше само едно нещо, което го безпокоеше. Беше възможно наоколо да се навърта неуктай. Тази порода вълци беше сравнително нова за Шилла. Били дошли преди трийсетина година от север, подгонени от студ и глад през незапомнена дотогава зима. За тях не се знаеше много, защото хората, които ги бяха срещали и оцелели, за да разкажат, бяха наистина малко. Описваха неуктай като едри зверове, на ръст стигали до лакътя на мъж, затова някои ги наричаха вълцеконе. Със светлокафява козина, издължени тела, мускулест врат силно развит гръден кош. С дългите си, силни крака можели да прескочат човек, можели също да прескочат ограда с едра плячка в челюстите си. Хуаранг беше чувал за истински случай, когато неуктай нападнал четиринадесетгодишно момче, докато работело на нивата. Близките мъже прогонили вълка, а местния лечител твърдял, че следите от горната челюст на звяра били близо до гръдната кост, а тези от задната почти стигали гръбначния стълб. Неуктай никога не се придвижвали в глутници, ловували сами, или по двойки. Понякога ловували заедно с ируи, които използвали за насочване на плячката. Изключително ловки, хитри и безмилостни ловци, които не се отказват от преследване на плячка.
Хуаранг се надяваше да не му се налага да проверява верността на хорските приказки за вълцеконете.
Дърветата пред него се поразредиха и през клоните видя широка слънчева поляна. В средата й се издигаше самотна плачеща върба, а до дървото течеше малко поточе. Той застана в сенките на дърветата в края на поляната и съзерцава тихото уединение за малко. Огледа внимателно дърветата и храстите опасващи зеления слънчев оазис, но не забеляза признак за каквото и да е било движение, или присъствие. До самотната върба имаше трийсет крачки. Клоните бяха надвиснали и листата почти скриваха стеблото. Отпусна ръка на дръжката на меча си, после се протегна за лъка си и накрая погали перата на стрелите от дясно на пояса си.
Трийсет крачки до дървото, трийсет обратно. Три начина да ги измине.
Можеше да легне по корем и да изпълзи разстоянието. Тревата беше достатъчно висока, за да го прикрие. Дори и да имаше дебнещи вълци наоколо, така шанса да го забележат намаляваше. Намаляваше и възможността му за реакция, ако това все пак се случеше. Нямаше вятър, който да носи миризмата му, но пък легнал в тревата беше в неизгодна позиция, ако бъдеше забелязан. В същото време, ако той забележеше някой неуктай дошъл да пийне вода от поточето щеше да може да реагира пръв.
Можеше бавно и внимателно да тръгне към дървото. Така със сигурност можеше да бъде забелязан, но пък не губеше предимството да реагира навреме при опасност.
Имаше и трети вариант. Можеше да спринтира до дървото и обратно. Щеше да бъде на открито за най-малко време, но пък със сигурност би уведомил доста горски обитатели за присъствието си.