Хуаранг и Кралицата - демон - teaser

Интермецо

Слънчевите лъчи на настъпващия нов ден в столицата Со Ул се отразяваха в заснежените склонове на Лазурната Планина. Ярките отблясъци създаваха впечатлението, че върха наистина е дом на древните богове и всеки смъртен осмелил се да вдигне взор натам бързо биваше принуден да извърне очи настрана проклинайки се за проявеното неуважение. В тези ранни часове улиците на зараждащия се за живот град тепърва започваха да се изпълват с ранобудни хора, всеки забързал се в стремежа да изпълни дневните си задължения.
Днес отново беше пазарен ден и ранобудните търговци отдавна се бяха заели да подреждат сергиите и дюкяните си. Все още с известна сънена леност, но с отработени и отривисти движения грънците заемаха полагащото им се място, ярките платове бяха грижливо подреждани в преливащи тонове, или в ярък контраст, а разнообразните инструменти и сечива грижливо лъскани и почиствани.
Пазара живееше свой собствен живот и налагаше ритъма си на всички, които пребиваваха тук. С изключение на един. Един доскоро непознат куангде, който бе предизвикал същински фурор с майсторското си изпълнение на легендата за Ким Ги Су и лисицата – демон. Беше минал близо месец от изпълнението му. През това време слуховете за майсторството му бяха плъзнали из целия град. Нетърпеливи желаещи да чуят продължението на историята бяха разбрали къде е отседнал артиста и ежедневно се опитваха да изкопчат от него, ако не лично представление, то поне информация за това кога ще бъде следващото му появяване пред все по – нетърпеливата публика.
Все още е рано. Но скоро, скоро – отвръщаше той на всички.
Днес той се беше събудил доста рано и опустошаваше обилната си закуска.
-Рано си станал днес, Су Янг – отбеляза съдържателя. – Да не би да си се разболял нещо?
-Нищо подобно. Как така ще се разболея като така добре се грижите за мен, любезни домакине? Не, не. Су Янг е в чудесно здраве.
-Защо тогава толкова рано Су Янг е отворил очите си? Да не би за да се наслади на първите лъчи на слънцето тази утрин?
-Хаха! Любезни домакине, ти си майстор в професията си на съдържател, ненадминат по умение и не случайно славата на учреждението ти се носи навред из прекрасната ни столица, а и из цяла Шилла! Но моля те остави сложния изказ на майсторите в това умение – скромните куангде като мен. Макар и творец като мен да не пропуска да оцени насладата на първите лъчи на утрото, не това е причината да стана толкова рано днес. Днес е денят, в който хората от славната ни престолнина ще имат привилегията да чуят следващата част от моята история. Така че бързо излез и кажи на всички нетърпеливци, че днес куангде Су Янг ще даде представление, достойно и за най – изтънчения вкус!
-Празната количка много шум вдига! – отвърна с полу обида съдържателя, но заситни към изхода, за да повика конярчето да разнесе новината.
-И аз на кравата съм седнал да чета будистки сутри! – промърмори куангде, довърши закуската си, достолепно се изправи и се запъти към стаята си, все едно че прекосяваше кралския дворец по лична покана на краля.
Конярчето припна през глава и разнесе новината, която разбуди сънливите търговци и занаятчии. Те на свой ред натириха помощниците и чираците си да пръснат мълвата из града и потриваха доволно ръце – днес щеше да има дважди повече клиенти за стоките им. Някой от по-досетливите дори пратиха хора с щедри дарове до куангде, с молбата да изнесе представлението си по-близо до техните дюкяни. Су Янг върна всичките обратно.
В ранният следобед огромното тържище бе препълнено с многобройни люде, като голяма част от тях нервно обикаляха от сергия на сергия, опитвайки се да запълнят времето си докато куангде най-сетне благоволи да се появи.
Изведнъж един силен глас прогърмя във въздуха, надмогвайки царящата олелия.
-Ехехехееей! Насам народеее! – куангде бе застанал на централния площад на пазара на върха на площадката предназначена за кралски вестители и барабанчици. Всички погледи наоколо се насочиха към него в искрена почуда. Никой не беше забелязал как и кога се появил и заел най-видното място на тържището.
-Елате млади и не толкова млади! Богати и не толкова богати! Елате всички, за да чуете и видите представлението на Су Янг – най-великия куангде в цяло Корьо! – огромна тълпа вече се бе струпала около него, а сред нея имаше и няколко местни куангде, които завистливо хапеха устни.
-Съберете се още! Съберете се всички!
-Хайде, куангде! Започвай вече! Тук сме всички!
-Аааигооо! Как ми пресъхна устата! Ще даде ли някой на Су Янг нещо, с което да смаже гърлото си? – след секунди към него вече се протягаха кратунки, чаши и шишета със соджу, вино и плодов сок. Той пое чаша сок от ръката на една девойка, която се опитваше да изглежда срамежливо, но краткия поглед, който отправи куангде бе изпълнен с жар.
-Сесане! Благодаря ти красива девойко, че помогна на един беден куангде в нужда! Остани до края на историята и ще ти се отблагодаря подобаващо! – девойката срамежливо прикри уста с ръка, но преди това отправи бърза въздушна целувка към пъстродрешния разказвач. Су Янг се хвана за сърцето и се провикна.
-О, Со Ул! Най- прекрасен град на почтени мъже и мъдри крале! Всичките ти красоти бледнеят пред хубостта на твоите девойки, които с поглед могат да откраднат сърцето и на най-смелия хуаранг! – тълпата избухна при споменаването на рицарския орден.
-И като казах хуаранг – готови ли сте да чуете следващата част от историята на легендарния Ким Ги Су – най – великия сред войните на Шилла! – тълпата обезумя.
-Девойко имаш ли още от прекрасната течност, която ми дари? – изведнъж се сепна куангде. Последва кратко, но отривисто кимане и удовлетворен той продължи.
-Добре тогава! Да започваме, защото историята е дълга.
-Тази история, както знаете, се случила много отдавна – по времето на славното кралство Шилла, когато смелите войни хуаранг, рицарите - цветя били многобройни и уважавани, когато всяко дете мечтаело тайно да стане един от тях и да служи вярно на краля, на страната и на истината. Историята се случила по времето когато зли шамани и магьосници кръстосвали земите ни, злите духове не се страхували да излизат денем, а демоните бродели сред нас в човешки облик. По времето когато боговете слизали при хората, добрите буди пазели чистите по сърце, когато монасите имали все още силна вяра и когато героите от легендите живели сред нас! След като отървал село Йо Су от напастта на кумихо, която била приела формата на красивата девойка Са Гуа, Ким Ги Су се отправил обратно към столицата, за да докладва за разкритията си. Доволен от стореното, той не бързал особено и отделил няколко дни за почивка из градчетата по пътя си. – куангде направи пауза, погледна многозначително недотам срамежливата красавица и тя му подаде нова чаша с грациозно движение. Той я изпи на един дъх, изсумтя доволно и продължи.
-За зла беда – старата кумихо, която успяла да се укрие от селяните на следващата нощ навестила кмета Канг и заедно замислили пъклен план. Лисицата-демон тайно се промъкнала в двореца и убила кралицата като приела нейната форма, след това успяла да убие и краля и застанала начело на Шилла, като за пръв съветник назначила предателя Канг. - възмутени възгласи огласиха площада.
Първото нещо, което направили двамата било да разпуснат ордена на рицарите-хуаранг и да обвинят Ким Ги Су в убийството на невинно момиче от село Йо Су.
-Мръсници!
-Кучета!
-И така при пристигането си в столицата Ким Ги Су открил, че вместо радушно посрещане го очаква затвор.
-Не!
-Аиго!
-Но нашата история тепърва започва!
Иди на 112.

Малък тийзър за тези, които очакват продължение на Хуаранг и Кумихо. Продължението е в етап на разработка. Очаквайте включване от мен в конкурс 5. Не с това продължение, обаче. Доскоро!

Аиго! Само се надявам да не участваш в конкурса за микроскопичен разказ с него - очаквам повече от "Хуаранг и Кумихо"!

Забавно описана сценка. Това с въздушната целувка - не е ли нетипично поведение за корейска девойка (всъщност, нямам предствава)? Малко ми е странно, че само с моите диалози се заяждат уважаемите потребители (това да не го приемеш като критика, театралността в случая си е на мястото си).

Съвсем не е девойка - не се лъжи по любезното обръщение на куангде и авторовото описание! И съвсем не е нетипично поведение - срамежливостта у азиатките е показна, но не и искрена.

[offtopic]

Leidrin писа: писа:

И съвсем не е нетипично поведение - срамежливостта у азиатките е показна, но не и искрена.

Е, сега... може при някои да е искрена...[/offtopic]
Иначе изглежда, че началото ще е много завързано. Ще се очаква ли читателя да измисля накакви гениални начини за измъкване от ситуациите (примерно от затвора)? Понеже ми се струва, че има доста потенциал за нещо такова.

Има да. Много потенциал за измъкване. Специално затворите дотук са два.

С цел да ви насърча допълнително да помогнете с гласуването - споделям с вас един интересен образ от Хуаранг и Кралицата - демон. Макар и второстепенен. Дано ви допадне.


Ким Ги Су реши да посети шаманката Мин Прегърбената. Познаваше я откакто се помнеше и я посещаваше, когато можеше, защото бе близка приятелка и ученичка на покойната му баба. Къщурката й се намираше в най-крайната северна част на града и на него му отне известно време докато стигне дотам. Социалното положение на шаманите беше изключително ниско, въпреки техните способности. Затова те обикновено живееха в крайните части на кое да е поселище, ако не и извън него.
Най-накрая достигна къщичката с едно – единствено дърво до нея, цялото накачено с цветни парцалчета и хартийки. Шаманското дърво. Всеки пълноправен шаман има такова дърво – то концентрира и увеличава силата му. Колкото повече цветни късчета има по него, толкова по-опитен и силен е той.
Колибата изглеждаше занемарена и около нея цареше неразбория, но хуаранг знаеше, че всеки шаман има собствено разбиране относно това, какво означава “подредено”.
Още преди да почука вратата се отвори и отвътре се показа една нисичка приведена възрастна жена.
- Ги Су! Откога не си се вясвал насам, за да ме видиш, момчето ми! Влизай, влизай! В мир ли си?
- А ти лельо Мин? Добре ли си? – отвърна той докато влизаше в ниската и тясна постройка.
- Жива и здрава съм, духовете говорят с мен още, хората по-малко. От това по-добре, здраве му кажи! Сядай, сядай! Я, да те видя! Аигооо – още по-хубав си станал! Момите те задяват сигурно, а?
- А, не! Чак пък толкоз! – изчерви се хуаранг.
- Чувам аз разни неща за теб, младежо! Да не те вкара в беля някоя девойка, ей! Да не станеш от батко – татко!
- Внимавам лельо Мин! Не се тревожи!
- Ох, да можеше баба ти да те види! Ама тя те вижда, де! И майка ти и тя! – старата жена се просълзи. – Я кажи защо си дошъл при мен! Остави ги моите приказки. Празни приказки на празноглава жена в празна къща.
Ги Су разказа накратко какво му беше дошло до главата. Старата жена го слушаше внимателно и от време на време цъкваше ядно с език.
- Хубава работа, момчето ми! Хубава работа! Я да му откажеш на този магистрат – да си намери някой друг за тая задача!
- Знаеш, че не мога лельо Мин!
- Ох, да! Знам! Вие, хуаранг и вашата чест! Самолюбие е това – не чест! Не е на добре тази задача – да знаеш! Лявото коляно ме боли – значи не е на добре! Направо като че с игла ме мушка някой! – старата жена изпъшка театрално няколко пъти.
- Няма да те разубедя, нали? Коляното наистина ме боли, момче! Старите ми кокали не лъжат. Отдавна са проядени от мъките на тоя свят! Но, твоя си работа! Кога ли си послушал! От малък си такъв! Съдбата не обича послушните! Добре правиш! Прах в прахта – това остава от нас - мирните. Хайде – кажи какво искаш да ме питаш? Затова си дошъл и затова още търпиш брътвежите ми.

- Чувам аз разни неща за теб, младежо! Да не те вкара в беля някоя девойка, ей! Да не станеш от батко – татко!

Ааа... луда баба . Харесва ми.

Всъщност израза - "Внимавай батко да не станеш татко!" е често използван от корейските девойки, когато искат да разкарат някой особено настъпателен ухажор. Действа безотказно - виждал съм ефекта от първа ръка.

Leidrin писа: писа:

Всъщност израза - "Внимавай батко да не станеш татко!" е често използван от корейските девойки, когато искат да разкарат някой особено настъпателен ухажор. Действа безотказно - виждал съм ефекта от първа ръка.

Т.е бил си настъпателен ухажор на корейска девойка? Така поне разбирам аз "от първа ръка"

На пръв прочит ми харесват тийзърите. Малко израз като "социалното положение" не ми се връзва в такава история, но това не е такъв проблем. Има и малко грешки (при членуването например), но като цяло двата фрагмента са доста интересни и обещаващи, дано и целия разказ е в този дух. Поздравления!

А, не, не! Съвсем не! Аз съм галантен ухажор! В повечето случай. Иначе пред очите ми един настъпателен ухажор беше разкаран с този израз.
За социалното положение - няма как да преведа корейската дума с по-подходящ израз. Не е каста - в Корея няма касти. Както и в Китай - но и там социалното положение се определя от няколко фактора, един от които е професията.

Е да, ама социално положение като израз мисля, че съществува едва в последните векове, просто думата нещо ме човърка. Примерно заможност, богатство и нещо подобно ми изглеждат по-удачни, може цялото изречение да се попромени, но да носи същата информация. Но пък аз не съм редактор и съвсем не претендирам да разбирам от тези неща, просто нещо ме дразни в този израз и ти/ви го споделям. Пак казвам, това са бели кахъри, като цяло е добро (по моето мнение) и с тези дребни нещица. Естествено, остава да видим и крайния вариант, но смятам, че и той ще е на подобно ниво

ПС Не искам да излизам хейтър или да си придавам някаква важност, така че спокойно може да отминеш казаното от мен

Изразът "социално положение" наистина не пасва на такова повествование (особено ако няма твърдо определена йерархия, в която шаманите да заемат еди кое си място между върха и дъното). До появата на социологията има няколкостотин години . По-добре напиши, че живеят бедно/оскъдно/в немотия /сиромашия, не живеят в охолство, никак не са от заможните, бедняци/сиромаси са или нещо подобно.

Иначе откъсите са увлекателни, както всичко досега, така че очаквам ново лудо приключение.