Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Ще ти струва ако не живота, то поне нервите. На този етап за пари не бих написал книга, а ако сме партньори, е инвестираме и двете страни, няма да чакам някой да ми дава сигурна пара.
Всъщност, за 30,000 лева бих написал 3 книги-игри, срещу изричното условие да не научавам нищо за реализацията им. Мисля, че за толкова бих се продал, макар че го казвам ей така, произволно, не съм го обмислял. Но условието е важно и без него няма да стане, а сумата няма да е по-ниска.
Проблемът не е в парите. Казвали са ми, че и в чужбина се случва нерядко проблемите да не се оправят пари. В България това ми се случва много често. Просто хората, които нямат пари, си мислят, че ако имаш пари, всичко се постига лесно. Когато имах за по едно кафе на ден, и аз така си мислех, не съм бил много по-мъдър.
Ти си мислиш, че има фирма, която може срещу добра сума да направи качествено маркетинг проучване. Няма такава фирма. Няма пазар, който да я създаде.
Мислиш си, че с много пари можеш да си купиш най-добрия редактор. Няма такъв редактор. На никого не му трябва такъв редактор, затова няма такива.
И така-нататък. В България нещата не стават само с пари. Бавно и търпеливо, подбираш хора, проверяваш ги, отсяваш... минават години, за да се получи добър екип. Обикновено няма какво да ви държи заедно достатъчно дълго, че да се образува екип.
Споделял съм го и преди - търсех партньор преди време. Не инвеститор. Аз имам достатъчно пари, за да инвестирам в своя книга. Търсех издателство, което да има интерес да издава книги-игри, да е доказвало, че може и като седнем с хората на една маса, да усетим, че говорим на един език. не е като да съм минал през всички издателства, но... говорих с някои големи издателства, не им се занимаваше. Дойдоха при мен други издателства, не бяха от моето ниво. И се отказах, понеже не бях решен да го направя, а само пробвах дали пък няма да се получи без особено усилие и жертва от моя страна.

Така и не разбрах за толкова години на Майлък харесвало ли му е да пише КИ или просто е търсил нещо с което да си купи буца сирене.?
В крайна сметка в България става ли дума за изкуство, всичко е от фенщина нагоре, защото само разните му там дебили и дебели чичи дават пари за префърцунени статуйки и смешни картини на забавни хора.... да не говорим за автори, книги и прочее.

Rahvin, чрез писане на книги-игри се опитвах да реализирам детската си мечта да събера достатъчно, за да си купя мандра. Младежката наивност ме караше да вярвам, че това може да стане с хонорари за книги-игри и това ми помагаше да преодолявам отвращението си от писането на поредната книга-игра. Но когато наближих 30-те, прозрях, че има и по-нормални начини да се сдобиваш с млечни продукти и веднага щом го осъзнах, зарязах книгите-игри и оттогава не съм драснал нито ред.
Сега, вече навършил 40, с гордост поглеждам в хладилника си и виждам три вида кашкавали, два вида сирена, както и цели 4 кисели млека от био-продуктите на Маги Малеева. И ме изпълва усещането за житейски успех.
Реших, че трябва да ти го напиша така в прав текст, понеже явно методиката ти за установяване на мотивация на автор не е доизпипана, макар да си я развивал с години.

Храната прави творбата, както е казал поета.

Я един въпрос и от мен... дано не е задаван твърде често.

Има ли история, която ти се иска да беше написал?

Mindcrime писа: писа:

...и това ми помагаше да преодолявам отвращението си от писането на поредната книга-игра.

Май опитваш да убиеш нещо детско в мен?

vanio_l писа: писа:

Mindcrime писа: писа:

...и това ми помагаше да преодолявам отвращението си от писането на поредната книга-игра.

Май опитваш да убиеш нещо детско в мен?

Човекът се бъзика, ама както трябва, не го ли усети :clap: :clap: :clap:

Бъзика настрана... то сега с европейска субсидия за бизнес с мандри - се вадят повече пари от писането на книги-игри.

Както виждам засега нямаш желание да пишеш, но какво ще кажеш ако някое издателство за книги-игри (хипотетично ако потръгне пак писането и издаването) ти предложи да си редактор и коректор (било то и като външен консултант на хонорар) на всичките издавани от него книги-игри? Били се навил ? Естествено срещу прилично възнаграждение за свършената работа.

Бъзиках се, при това не особено оригинално или завоалирано. Надявам се, че и vanio_l се е бъзикал, а Branimer не го е усетил. Иначе е лошо за vanio_l, трябва спешно да си повиши оценката за анализ на текст.

Има ли история, която ти се иска да беше написал?
Не, аз не тая в истории, подходящи за книги-игри, в себе си. Малко съжалявам, че се провалих със Спартак. Нося в себе си и три истории, които от време на време ми се иска да разкажа, но не достатъчно силно и затова не правя нищо. Но това са истории за роман, а не за книга-игра. Любовен триъгълник, история за хазарт, отношения между приятели в криза - и трите не са подходящи за игра.
Искаше ми се да опитам да направя поне 2-3 игри с игрални полета и фигурки, но само МЕГА/БАРД правеха такива неща, с много оскъдни средства за автора да реализира завладяваща игра, затова се отказах. Ако има нещо, което ми се искаше да съм направил и не съм успял, това е.
Аз имам само един опит за настолна игра. Направих я за мен и за брат ми, играехме много на нея. Беше на футболна тема, с много сложни правила, но беше зарибяваща и много се кефехме. Но тя беше за домашно ползване, нямаше начин да стане популярна, защото беше прекалено пригодена за нашите специфични вкусове.
А си мислех, че мога да се справя добре и с масов продукт, имах някои разработки, но не се получи.

какво ще кажеш ако някое издателство за книги-игри (хипотетично ако потръгне пак писането и издаването) ти предложи да си редактор и коректор (било то и като външен консултант на хонорар) на всичките издавани от него книги-игри? Били се навил ? Естествено срещу прилично възнаграждение за свършената работа.
Прекалено фантастично е, за да го обмисля човек. В България няма усещането, че редакторът е нещо важно и вероятно никога не е имало големи редактори. Не съм достатъчно компетентен, за да съм категоричен, но никога не съм чувал някой автор да споделя, че е благодарен на някой редактор за огромното влияние върху неговото развитие, а и като съм говорил с утвърдени автори от по-старото поколение, те са отричали сериозна роля на редактор в тяхното творчество.
Да уточня, че коректор не мога да бъда, не съм достатъчно грамотен, за да върша тази работа.
Редактор не искам да бъда, защото имам опита от МЕГА. Да си редактор е много тежко и много по-неблагодарно, отколкото да си автор. Да оставим заплащането настрана, защото то няма как да бъде достатъчно. Основната пречка е, че не се чувствам подготвен да бъда редактор на добър автор - редакторът формира стил на автора не толкова според личните си предпочитания, колкото според издателската политика.
Дори да бях, не виждам добрите автори.
На старите автори, включващи се в новата вълна няма как да съм им редактор, прекалено различни сме, няма и нужното уважение между нас.
На Ал Торо няма как да съм му редактор, понеже за мен той се отнася несериозно към писането на книги-игри. Има право, защото се занимава с куп други неща, но ако аз съм редактор на книги-игри и се посветя на работа с даден автор, няма да ме интересуват личните му ангажименти, както и каквито и да било други негови страсти и задължения извън книгите-игри.
Друга немаловажна пречка е, че нямам време и да съм редактор не е сред първите 10 неща, за които все не намирам време. Ако има добро издателство за книги-игри, бих опитал да пиша, вместо да давам акъл на другите как да пишат.

Благодаря за поредния изчерпателен и точен отговор.

И за да спрем да досаждаме с евнетуалната ти бъдеща съпричастност с жанра, един по обикновен въпрос. Имаш ли електронен четец за книги и какво ти е мнението за тези устройства ако си имал досег с тях? Би ли си взел ако нямаш? В тях ли е бъдещето за четене на книги и ще изместят ли според теб книгите на хартия? Благодаря.

Имаш ли електронен четец за книги и какво ти е мнението за тези устройства ако си имал досег с тях? Би ли си взел ако нямаш? В тях ли е бъдещето за четене на книги и ще изместят ли според теб книгите на хартия?
Нямам такова устройство (не знам дали няма други след KINDLE), защото съм старомоден по отношение на четенето, а и защото не знам английски достатъчно добре, за да се насладя на оригиналите. Но една приятелка има
Според мен бъдещето е там, особено на прозата. Когато се намесят и илюстрации, хартията си е истината, особено за естетите, но в KINDLE и подобните му е бъдещето на книгите, на авторите... Разбира се, няма как да се предвиди. Тъкмо решиш, че да пренасяш информация на CD е бъдещето и излизат флашки. И още стотици такива примери.

Майкъл, спомена "Коприната...". Как се излъга да я прочетеш?
Уейн и шайката му обожатели ме нервираха на форума на рпг, а един от приятелите ми от този форум я имаше, та си я поисках и я прочетох, за да съм сигурен, че не става. Между другото, точно същото виждам да се повтаря тук сега, само дето още не съм прочел Асасините, а като я прочета, ще се въздържа от коментари, освен ако не ме изненада много приятно, както ме изненада Ал Торо, след разочарованието ми от текста на гърба на корицата на Черния нарцис.
Но залогът ми на сляпо беше за провал, а оценките на Anardil и Лисичков го потвърждават. Имаше и едно ужасно ревю на някой си Nikk, то пък е такова гнусно и жалко подмазване, че реакцията на Уейн на него като че ли ми подейства най-зле откъм очаквания за продукта и за това, че Уейн сега е по-добър от този преди 5 и преди 15 години.

Сигурно 99.99% от литературата изобщо е писана и за пари, но малка част от качествената литература е писана само за пари. Аз написах почти само за пари своя единствен роман "Дъщерята на Касандра", но и там имаше и тръпката дали ще мога да усвоя занаята писане на любовен роман за публика с долнопробен вкус. Не мога да измеря какъв е дяла на парите в мотивацията ми да пиша книги-игри, но не е повече от 33% за която и да е книга-игра. И това не противоречи на факта, че отказвах да пиша, когато ми даваха смешни пари. В тези случаи имаше елемент на самоуважение, на отстояване на позиция, на градене на бъдеще. Който го е правил и е успявал, който е мислил и се е терзал по въпроса, може би ще ме разбере. Другите... все едно да си на 20 и да даваш мнение за "Нещо се случи" на Хелър... Правил съм го точно това, затова знам колко е тъпо
Изписахте разни неща за Леонардо, за Вагнер и за морала... твореца често няма морал и да се изисква от него и морал често е прекалено. Творецът иска да сътвори. Няма как да знаем какво е мотивирало Леонардо, но не бива да пропускаме възможността просто да е търсил място и покровител, който да му даде възможност да създаде нещата в действителност, а не само да драска за тях начални скици.

Rahvin е готин, когато бърка. Тогава му се получава иронията на мах. Разсмя ме на това негово обобщение на нашата комуникация: "Аз го питах, то ми отговори."
Тук вече бърка по кофти начин: "Майк направи онзи слон от кофти весникарска хартия". Не е нормално да си мисли, че и за хартията съм вземал решения.

vanio_l, едва ли ще ти помогна с нова книга-игра. Но все повече се интересувам от това как човек може да бъде научен да мисли и анализира, събирам и разни примери от работата си, та може някаква такава книга да се получи, ако събера достатъчно материал, преценя, че ще има полза за хората и намеря издател... някога, примерно след 2-3 години, ако започна да работя по такъв труд сега.
Ама... не трябваше да се хващаш, човече!

Мнението беше цензурирано от admin на 4 август в 00:06.

Какво му цензурирахте на човека?

Съжалявам, може би е прав модератора да ме цензурира. Просто не ми хрумна, че е "лоша дума" това с.....а. Хайде да стане така: аз ще си редактирам мнението, за да няма звездички в него, после модераторът като има път през темата, нека да затрие сегашното ми писание, както и въпроса на Рахвин.
И повторната употреба на лошата дума

[spoil]По добре късно да се види, отколкото никога, твой любим админ Сатаников[/spoil]

Майкъл, благодаря ти за безкрайно увлекателните мигове, които успя да ми подариш миналия век. Чета и се вълнувам от отговорите, които даваш на въпросите, защото си ме спечелил като верен читател и фен.

Не критикувам нищо сега, според мен е абсолютно безсмислено ако тогава всичко ми е харесвало. Така или иначе, на всички е ясно, че неща са могли да бъдат направени по-добре.

Каза, че си на 40. Празнува ли го по някакъв начин?

Каза, че си на 40. Празнува ли го по някакъв начин?
Не, но няма нищо общо със суеверието, че е на лошо да празнуваш 40. Просто откакто бях депресиран юноша започнах да се опълчвам срещу всякакви задължителни празници (без значение дали са обществени като Нова Година, или лични като рожденния ден) и така си продължавам до днес. Не смятам, че така е правилно, просто аз така правя. За последен път празнувах Нова година, когато бях на 22-23, а за последно празнувах рожден ден на 25.
Празнувам, когато съм в настроение и имам повод, или когато мой близък има повод, който радва и мен.

По повод критиките... не искам да звучи арогантно, но рядко ме засягат. Собственото ми мнение за написаното от мен обикновено е по-критично от това, което ми поднасят критиците. Освен това вече няма смисъл и да се анализират грешките - минало-заминало. Поуката е, че човек винаги трябва да живее в настоящето и да се раздава, понеже всичко се случва тук и сега и често няма възможност за поправка.

"Дъщерята на Касандра". Това е нещо ново. Извинявам се, ако е било споменавано, но би ли разказал нещо повече за този роман - за какво става дума, кога си го писал и защо, под псевдоним ли е било и какъв - каквото ти хрумне, че ще ни бъде интересно?

И втори въпрос. Има точно една твоя книга под псевдонима Майндкрайм, която не съм чел (и още една като Стюърт Дарк, но нея я има тук) - "Невидимата армия". Предполагам, че нямаш останали копия, но поне файлът, на който си я писал? Има ли възможност да го споделиш с форума? (Тук му е мястото да вметна, че нямам нищо против да се разделя с известна сума за самата книга, но никой не ще да продава ).

Едит: Сетих се за още нещо. Третата част на "Бягството". Въпросите ми са същите като горе .