Въпроси към Майкъл Майндкрайм

За "Дъщерята на Касандра" съм разказвал, но сега търсачката на този форум не вади нищо, та може и да не е било на този форум.
Това беше към края на периода ми в МЕГА. Пепи Станимиров ми дължеше доста пари, непрекъснато се оплакваше колко задължения има... Аз пък закъсвах с парите, търсех откъде да изкарам нещо. Пепи смяташе, че ще се продава добре роман на база на сериала Касандра. предложи 1,000 лева хонорар. Аз бях достатъчно тъп да не си ги поискам предварително. Тъкмо започнах да проучвам сериала, когато се оказа, че друго издателство притежава правата, те имаха и връзки с мутрите... за ден-два изглеждаше, че всичко е приключило.
Пепи реши, че продължение на сериала ще се продаде добре. Аз бях фокусиран в работата си, та не обмислих колко рисковано е. Вместо това се чудех откъде да разбера как ще свърши сериала. Пепи каза, че има връзки в телевизията и ще ми каже всичко. Разказа ми и аз направих един циганин Ранду главен герой в моето продължение. Те го убиха някъде в последните серии, когато книгата вече беше в печатница. Тъпо. За капак не ми даде субтитрите, така че когато преразказвах неща, станали в миналото, не можех да цитирам думите, които бабите са запаметили дословно. Много непрофесионално се получи.
Книгата излезе с автор Далия да Силва. Пепи ми каза, че мутрите са конфискували тиража, понеже имало и права върху имена на герои и т.н. Не мисля, че ме е излъгал за нещо, освен за познатите си - повечето от сведенията му за това какво става в сериала се оказаха абсолютно погрешни.
От цялата случка си извадих много поуки. Опитвали са се да ми внушат, че трябва да ме е срам за тази книга. Но не ме е срам, това си е занаятчийство. Щом съм броил коли по светофарите за 20 лева на ден, не виждам защо да не пиша текст за 100 лева на ден.
Най-добрия урок беше много навременен, понеже такива неща се научават само от личен опит - не се обвързвай с човек, на когото не вярваш. Може да се прочете или да се чуе, но човек го научава само когато пострада. Заради това се хванах на сегашната си работа - започнах работа във фирма на приятел, с когото много съм спорил, много съм се карал и за много неща сме различни, но... когато си стиснем ръцете, после всичко е точно.

За съжаление, нямам никакви файлове. Пишех на Уърд 5.0 за ДОС и харддиска си отиде. Оказа се, че и дискетите не са надеждни. И така останах само с авторските бройки - по две от всяка книга и списание.

Майкъл,

Спомена за интереса в мисленето и анализирането. Идвало ли ти е наум да се насочиш към self-help сферите? На запад, пръщят, та се късат. Тук взеха също да навлизат, макар и към момента, основно тъпотии.

Каза че си се занимавал с правене на браузър игре. А ииграл ли си за удоволствие браузър игри за по-дълго време? Ако да кои?

Спомена за интереса в мисленето и анализирането. Идвало ли ти е наум да се насочиш към self-help сферите?
Аз съм човек, който трудно се захваща с нещо ново и трудно движи две неща едновременно. Ето защо първо трябва да реша да приключа със сегашната си работа, и тогава бих обмислял с какво друго да се занимавам.
Имам известен опит в съставяне на тестове и тълкуване на резултати от тях. Но тези тестове са фирмена тайна и дори тях не бих могъл да използвам.
Не ми е ясно и под каква форма може да бъде поднесен някакъв материал, за да може да спечеля от него пари и/или популярност. Преди беше ясно: издаваш книга. Сега възможностите са много и аз ще трябва да се консултирам с хора, които имат опит и виждания, преди да взема някакво решение.
Накратко, не съм мислил и най-вероятно нищо няма да се получи. В живота си досега съм се захващал сериозно с три неща. Винаги са ми трябвали поне няколко месеца след края на едното, за да започна да мисля за нещо следващо.

Каза че си се занимавал с правене на браузър игри. А играл ли си за удоволствие браузър игри за по-дълго време? Ако да кои?
Споделих нещо, без да заподозра, че звучи подвеждащо. С писане на сценарии за игри в интернет опитах да се занимавам на два пъти - веднъж през есента на 1999-а, и втори път през есента на 2000-ната година. Тогава интернет беше нещо съвсем различно. Тогавашната идея за браузър-игра нямаше нищо общо със сегашните Travian, Seafight, Dark Orbit... Бяха елементарни и приличаха по-скоро на съвременния вариант на игрите, които казината предоставят на играчи, които не искат да свалят софтуер.
И двата пъти опитах, но не се получи. Не се виждаха пари в цялата работа, а опитът от книгите-игри ме беше научил да бягам далеч от работи, в които няма добри пари.
Играл съм съвсем малко Травиан, колкото да установя, че не ми харесва да играя с други хора онлайн. Нямам възможност да се ангажирам с такива неща, работата ми не е на нормален работен ден

По-скоро аз не съм разбрал добре отколкото ти да си подвел някого.
Иначе аз се надявах да имаш впечатления от спортни браузър игри.

Според мен е по-добре да се поправят грешките, особено когато става въпрос за сбъркани препратки или за технически грешко от сорта на това атаката на някой враг да е изписана 12 вместо истинското 2.

Трудна работа е това да седна да оправям грешки. Ще опитам да направя нещо, но книгите ми не са в мен, може да не успея да ги взема тази седмица. Планирам и море за няколко дни. Та, може да остане за след 2-3 седмици. Нека да видя списъка.

Някои от моите забележки не могат да бъдат поправени, защото включват промяна в схемата.
Имам забележки от сорта на "тук 3 точки са му много", които съм писал едно време и сега не мога да им се доверя, при положение, че не разполагам със схемата и не мога да съм сигурен, дали именно поправката няма да наруши баланса.
Имам много забележки към стила си: към структурата на изреченията, към подбора на някои думи... Не бих искал да се пипа това, защото да седнеш да пренаписваш текст си е сериозно нещо, нямам нужната нагласа и време.
Заради всичко това не очаквам да дам кой знае какви корекции, просто ще прелистя работните си екземпляри и ще видя какво съм записал, кое е добре да се отрази в електронния вариант.

Мишо, искам да те попитам, четеш ли фантастика и евентуално любими автори и/или книги?
И друго - имам сетинг, върху който си водя бележки от близо година, имам и история, която да разкажа. И въпреки че не съм решил още дали да напиша някакъв разказ или новела или книга-игра, да предположим че е книга-игра... оттук натам какво и как по точно? Интересува ме точно процеса на подготовка, навръзване на ситуациите, изборите, епизодите... чисто работата "зад кадър" как става, да се стигне до финалния продукт. Впрочем това май е въпрос не само към теб, ами и към всички останали. Всякакво Know-how ще ми е полезно.

Почти не чета фантастика и фентъзи. Прекалено наивни ми изглеждат повечето образци в тези жанрове. Вонегът има едно обръщение към писателите фантасти, което много хора тук биха определели като хейтърско, в него той казва всичко, което мисля и аз за фантастиката, по-добре от него няма да го кажа. Не помня книгата. Може би "Уомпитър, фома, гранфалун"... някой сборник с негови, есета, обръщения речи...

Много ми харесва трилогията за Небесните господари на Броснан.
Харесаха ми някои от книгите на Орсън Скот Кард за Ендър: първите 3 и 1-2 от следващите.
Хари Харисън с една трилогия за борбата на хора с влечуги.
За момента ми е трудно да се сетя за други, макар че сигурно има поне още десетина книги, които са ми харесали.
Разбира се, трябва да направя уточнението, че не смятам Дъглас Адамс за фантаст.
А също и че съм запален читател от повече от 30 години и съм прочел стотици фантастики, така че да харесам двайсетина не е добър коефициент. Например Фондацията на Азимов и Дюн на Хърбърт съм ги чел откъслечно навремето, после прочетох изданията на Бард. И веднага ми се прииска да ги продам на половин цена, но нямаше на кого.

Как се пише книга-игра е сложно нещо, което не може да бъде обяснено в един материал. За тази цел навремето бях приготвил за учениците си цикъл от 15-20 лекции, всяка на по десетина страници с практически примери. Разбира се, винаги могже да се напише и съвсем калпаво, или пък "на желание и на мускули". Аз така, на мускули, написах Изпитанието

В нормалния случай първо измислях системата. Какви показатели, какви дневници, каква система за битки.
После започвах да измислям случките, като "измислям" означава "разписвам в епизоди". Правех го на хартия, всеки епизод беше правоъгълник, в който пишех бегли указания. Ако е избор, какви са възможностите, ако е резултат от избор, какво печели или губи героя...
Навързвах отделните случки в цялостна схема, която изигравах десетина пъти, за да оправя баланса на показателите.
Чак накрая пристъпвах към самото написване на книгата-игра.
Не вярвам, че има по-добър метод от този, когато става въпрос за писане на книга-игра.
Ако в началото е писането... по средата някъде се сещаш, че си допуснал грешка и трябва да минаваш през целия написан текст да коригираш. Усилието е прекалено голямо, рискът от допускане на ужасни грешки - също.
Разбира се, ако пробутваш литературните си опити като книга-игра, може и да се започне с писането.

Съжалявам, това няма да ти е особено полезно. Прекалено сбито е, а Бог е в подробностите. Но не мога да направя нищо повече, лекциите ми отдавна изчезнаха.

Благодаря за отговора!
Ще нахвърлям една груба схема на по важните избори, пътищата на разклонение, как да се мине книгата и основните случки. Надявам се правилно да съм разбрал.
Особеното при мен е, че няма да имам главен герой, на който читателя да прави изборите откъде да мине и какво да направи. Читателят ще влезе в ролята на Вселенския разум, който си има проблеми, но не може да ги реши чрез пряка намеса, а трябва да накара определени хора, да действат така, че да се стигне до крайния резултат - чрез случайни събития, природни стихии, знаци и тн. Например, ако героят трябва да иде на планета, на която се е заклел да не стъпва повече, ще може да му се въздейства, ако го накараме да се влюби в жена, която да го заведе на планетата. Знае се, че мъжете правят много глупости, заради жени.

От всички теми за писането на КИ, които се навъдиха последно време ми се прииска да те попитам нещо.
1. От всички КИ, които си писал - СПОРТНИ, ИСТОРИЧЕСКИ, ФЕНТЪЗИ, ФАНТАСТИКА и РЕАЛНИ /Ченгето, Сърце от камък и Хлапето/, къде усети най-голямо предизвикателство? Кой жанр се пише най-трудно? Къде се полагат най-много усилия за да ти повярва читателя?
2. Как разбираш дали някой автор не е пресолил манджата, когато става дума за ФЕНТЪЗИ и ФАНТАСТИКА? Тъй като въпроса не е много коректно зададен ще дам пример:

ФЕНТЪЗИ

"НОРМАЛНО ЗА ЕДНО ФЕНТЪЗИ": Елфи
"ФЕНТЪЗИ, ФЕНТЪЗИ АМА ВЕЧЕ ОТИВА НА НИКЪДЕ: Друиди които четат мисли
"Е НЯМА ТАКОВА НЕЩО": Летящи хоботи

Второто съм го взел от една сцена от книгата за Котарака на Аторо, за която имам повече от страхотно мнение и очаквам продължението. В епизода на разпита се споменава, че за да се изкопчи истината от момчето може да се използват дори друиди, които могат да четат мисли. Това само по себе трябва да ти подскаже кой е правилния избор от следващите 3/4. Аторо го е употребил сполучливо, но веднага една лампичка в главата ми светна - на кантар.

И ако мога да допълня въпроса на Аватар, коя твоя КИ ти е било най-трудно да напишеш. Благодаря!

От всички КИ, които си писал - СПОРТНИ, ИСТОРИЧЕСКИ, ФЕНТЪЗИ, ФАНТАСТИКА и РЕАЛНИ /Ченгето, Сърце от камък и Хлапето/, къде усети най-голямо предизвикателство? Кой жанр се пише най-трудно? Къде се полагат най-много усилия за да ти повярва читателя?
Нито една тема не ми е била по-лесна от другите. За жанр не мога да говоря, писал съм почти само книги-игри, това е жанр.
Трудно ми беше да пиша Красавицата и ченгето, защото е трудно да се пише хумор.
Трудно ми беше да напиша Пробив в NBA, защото постигането на такъв баланс изисква време и концентрация. И умения, разбира се.
Първите ми книги-игри бяха много трудни за писане, понеже си измислях методика за писане.

Как разбираш дали някой автор не е пресолил манджата, когато става дума за ФЕНТЪЗИ и ФАНТАСТИКА?
Дори след уточнението, пак ми е трудно да отговоря. В конкретни книги не са ми харесвали конкретни неща. Например, когато преди години четох "Мисия Лондон" на Алек Попов, можех да посоча конкретни примери, които са ме накарали да я захвърля. Сега вече не ги помня, помня само заключението, че е поредната простотия, написана от български автор, която затвърждава мнението ми, че българската литература не струва. Но не мога да се аргументирам защо точно тази книга не струва, нито пък твърдя, че съм изчел цялата съвременна българска литература.

коя твоя КИ ти е било най-трудно да напишеш?
Изпитанието, защото ми беше първа и не знаех дали изобщо ще я завърша.
Третата част на Шангри, защото бях блокирал и ми се искаше да не се бях захващал с тази поредица, или поне да не бях я обявявал като трилогия.

Живеем без мечти
без радост,без надежда
безкрайна е нощта
тъй злото разпорежда
и тлеем до смъртта..

От къде го взе това бе човек,забило ми се е в мозъка откакто го прочетох и винаги като съм в лошо настроение се сещам за него.
Ти ли го измисли или го взе от някъде?

Негово е, но поради някаква причина не се гордее с него. Не си спомням в кой форум точно пише за това.