Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Ами тогава да дръпнем, един походов футбол тук във форума ? Тъкмо ще дадеш съвети как да го подобря и полирам.

Ами тогава да дръпнем, един походов футбол тук във форума ?
Не те разбирам добре.
Мога да дам добри съвети как да се играе FIFA Manager 10 с Ливърпул, както и доста принципно правилни ходове за тази игра. Това е последния ми досег с походовите мениджърски игри. Ако те устройва, направи една тема в Общи приказки и ще споделяме знания и практически опит

Mindcrime писа: писа:

Ами тогава да дръпнем, един походов футбол тук във форума ?
Не те разбирам добре.
Мога да дам добри съвети как да се играе FIFA Manager 10 с Ливърпул, както и доста принципно правилни ходове за тази игра. Това е последния ми досег с походовите мениджърски игри. Ако те устройва, направи една тема в Общи приказки и ще споделяме знания и практически опит

Ето това е темата:

viewtopic.php?f=58&t=1342

1во. Какво мислиш за успехите в спорта и по-точно, кога един спортист е успял - когато зад успеха му има престижа титла или когато е реализирал голям брой участия на високо ниво. Болно ми е за нашите и се чудех къде да си изплача мъката. Бразилия и Полша правят тактически загуби за да избегнат трудни съперници и да вземат титлата накрая, а ние играем за чест и слава, но уви нямаме трофей, който да се помни след това.
2ро. От известно време ми се е загнездила една идея в главата, която опитвам да реализирам.
Сюжет: дадено място е заплашено от сериозен противник /1бр./, който не може да бъде победен от 1 човек. Трябва да се събере екип, който да го победи.
Обстановка: Африканско село което има за противник кръвожаден лъв /със силно завишена агресия и физ. характеристики/. Мисля че имаше един филм с Майкъл Дъглас и Вал Килмър, но там героите имаха оръжие и то силно накланя везната в полза на човека. В моя случай няма такива екстри и туземците трябва да се справят сами с проблема.
Книгата:
За сега съм се спрял само на една оценка: престиж. В началото главния герой ще има възможност да натрупа актив по нея, но не по-голям от 5 т. След това искам да приложа схема на действия каквата използва в Гневът на викингите с възможност да се обиколят 3 от 4 възможни места. Във всяко съседно село ще има възможност да се трупа престиж, а с него може да набираш хора. Лошото е че не се сещам за по-подходящ механизъм от този. Не искам хора да се печелят само от взети верни решения, защото така се намаля преигруемостта. В началото ще има вариатор на забранено село, което ако го съчетая с нещо друго може да генерира различно приключение.
Енд-гейм: звяра трябва да умре, а за целта трябва да имаш правилните хора на правилното място
3то. Кога Майкъл ще отстъпи със следната мисъл в главата: Прав съм, но не си струва нервите.

кога един спортист е успял
Спортистът е успял, когато се чувства успял. както и всеки друг.
Всичко идва отвътре.
Когато след Истанбул Стивън Джерард поиска да отиде в Челси, а после размисли и се отказа, сподели че го е направил, защото не иска да замени възможността да спечели дори една шампионска титла с Ливърпул с изглеждащата почти сигурна перспектива да спечели 3-4 шампионски титли с Челси. Каза, че е местно момче и колкото и отличия да спечели навън, после те няма да значат нищо за неговите съграждани, а оттам и за него. Ако кариерата му приключи без титла на Англия, дали ще е успял? Ще е прекарал кариера на велик футболист, искан от всички клубове по света и неизневерил на единствения си отбор. Райън Гигс е друг подобен пример, но неговият отбор печелеше непрекъснато отличия, така че не го е имало изкушението.
Колкото и отличия да спечелиш, винаги ще се намерят хора, които да ти ги отрекат, така че за мен е важно как се чувства самият човек.
Джон Стоктън и Карл Малоун стояха без титла в един много силен отбор на Юта Джаз. Накрая Стоктън се отказа, а Малоун беше приютен от един велик отбор на Лейкърс и спечели пръстен. Мнозина го обвиниха, че е постъпил недостойно. Какво ли мисли Стоктън по въпроса...
А специално за българския национален отбор по волейбол... нещо много сбъркано има там, щом с този треньор и тези звезди пак нищо не става. Гледал съм 3-4 техни мача в последните 10 години, главно заради баща ми.

По втората тема не виждам ясно формулиран въпрос.
Мисля, че съм реализирал нещо подобно в Дивия Запад, където Мрачното слънце трябваше да събере колкото може повече воини и да въоръжи мнозина от тях с пушки.
Не виждам връзката между броя на хората и победата над лъва. Той просто ще избяга, ако види превъзхождащ го враг. А ще е трудно да го обградят. Дори да го обградят, в крайна сметка ще е огромен пръстен и накъдето и да тръгне лъва, ще се изправи срещу десетина души.
За да стане играта интересна за преиграване, трябва да вкараш повече неща в нея. Например, може да се събират разни неща от различните места и всеки път при добра игра на дадено място да има шанс, който да определя какво печелиш от това място.
Може в началото на играта да има шанс за крайна цел. Например, в един случай да се иска да имаш поне 20 човека с лъкове, а в друг случай да се искат определен брой копиехвъргачи...

Кога Майкъл ще отстъпи със следната мисъл в главата: Прав съм, но не си струва нервите.
Точно това не съм си мислил никога.
Ако имаш предвид агресивността ми в спорове на този форум, то причините да се държа така са много.
В повечето случаи опонентите са много под моето ниво. Случва се да сбъркам, тогава се поправям, вземам си поука, извинявам се... Малко хора съм виждал да си признават грешки и да се извиняват, а досега на мен лично нито един не ми се е извинил. Но когато съм се захванал с един спор, гледам да го довърша.
Честно казано, вероятно не си струва нервите човек да се занимава с форуми, главно заради анонимността. По същата причина не обичах да играя шах по интернет. Никога не знаех дали онзи отсреща мисли или се е чупил, не знаех и дали не са инсталирали срещу мен някоя добра програма. Също като при чатовете - не знаеш дали Мими92 наистина е 19-годишна мацка или някой си прави смешки.
За идеята книги-игри да постигат добри тиражи чрез навлизане в училищата знам, че съм прав. Може би това не направих, защото не си струва нервите. Исках да ми е лесно, заттова търсех съдружници, които да движат част от работата. Ако се бях захванал сам, щях да вкарам време и пари, за да проверя идеята и можеше да стане. Но не исках да отделям толкова много ресурс точно за тази идея, та може би това е пример за "но не си струва нервите".
Преди няколко години бях решил да направя спортен бар, понеже ми беше писнало от начина, по който може да се гледа спорт в София. Но и там не започнах заради липса на съдружници, а не исках сам. Вероятно щях да го докарам донякъде и сам, имам достатъчно възможности. Но не го исках чак толкова много.

Хрумнаха ми въпроси. Всъщност, нека първо е само един въпрос. И то е именно свързан с разговорката около Стивън Джерард и родния му клуб.

Мишо, ти откъде си родом? Точно в момента нямам никакви спомени относно подобна информация за теб, ще помоля да ме извиниш, ако аз съм нехаен. Въпроси, относно съпоставка на родното ти място със София и разни чуждестранни градове, бих ти задал в последствие. В общи линии, въпросът ми се върти около чувството ти за принадлежност към дадено място. Имаш ли го и до каква степен мисленето ти се определя от някакъв тип местен патриотизъм?

Пълни глупости
За Малоун... ако си ме проверил, евала! Ако просто го знаеш, не е кой знае какво. Ама... много хубаво пасваше и с историята за Джерард, и с още нещо, затова някакси в мислите си съм се подвел. Просто Малоун винаги ми е бил интересен, както и Ле Брон после ми стана интересен. Не е лесно да играеш с номера на Джордан, а и двамата го правеха добре. Ле Брон май не издържа тежестта накрая, затова подаде молба за смяна.
Със сигурност за много неща греша, особено когато изразявам мнение. Например, когато Ян ми разказа за идеята за този сайт, не мислех, че ще има и двайсетина по-постоянни посетители, ако изключим началната група ентусиасти.
За лова на лъвове нямаше как да знам, но и никога не ме е интересувало. Все пак... статията май не опровергава моето лаишко мнение, не е като случая с Малоун. Тези масаи ловуват лъва на открито и, доколкото разбрах от статията, нямат нужда да са много, даже напротив, гонят младите. При това положение за какво им е на туземците на Moore да привличат още хора... Не знам. Той ще си се обоснове в началото на книгата, ако седне да я пише.
Много те моля, Радо, ако забележиш още някоя тъпотия, която съм написал, не ме злепоставяй така лошо, а ми я пускай на ЛС. Обещавам да си признавам, просто някак по-умерено ще го правя. Когато човек включи менторския тон, рисковете да сгреши скачат.
Тази молба важи и за всички останали, разбира се. Просто молба

чувството ти за принадлежност към дадено място
Нямам патриотизъм на никакво ниво: от махленско до континентално.
Роден съм в София, но родителите ми са от селата Петково и Сеячи, дошли са в София на по 30 години.

Уф, от "глупостите" на Радо още ме боли, право в зъбите беше

Радо писа: писа:

Накрая Стоктън се отказа, а Малоун беше приютен от един велик отбор на Лейкърс и спечели пръстен. Мнозина го обвиниха, че е постъпил недостойно. Какво ли мисли Стоктън по въпроса...

Пълни глупости - 2003-2004 игра за Лейкърс и те отпаднаха от Детройт.

Радо е прав.
Лейкърс имаха голям шанс за титлата тази година, но почти перманентното страдане от контузии на Малоун, както и началато на края между Шак и Брайънт ги опропастиха.
Майкъл, ако търсиш подобен паралел ти предлагам Гари Пейтън и титлата му с Маями през 2006. "Технически" Гари не напусна Сиатъл по собствено желание, но пак е нещо.

Радо писа: писа:

A защо всички забравяме Шак - той e най-големия номад в NBA - къде ли не обиколи да търси пръстени. Не се сещам за друг играч от неговия ранг сменил 6 отбора.

Шак го гласят за коментатор в лигата редом до Баркли. Мисля че мина през толкова много отбори за да събере впечатления,като престойте в Лейкърс и Селтикс бяха задължителни.

Mindcrime писа: писа:

Роден съм в София, но родителите ми са от селата Петково и Сеячи, дошли са в София на по 30 години.

Ходиш ли в Петково? Имам вила в съседство

Ходиш ли в Петково?
Ако не се лъжа, кърджалиец си. Баба ми и дядо ми живееха в Кърджали, имаха вила в Петково. Сега тях ги няма, вилата остана в друга част на рода и в този край останах без нищо, та... не ходя вече.

Към Шак имам най-топли чувства, нямаше да станат шампиони Маями без него, макар че Уейд беше Човека.

1.Майкъл, какво ти е мнението за развитието на Heroes of might and Magic поредицата, особено след фалита на 3DO ?

2. По мои спомени беше играл Star Wars Trading Card game, ако не бъркам разбира се. Какво ти е мнението за играта родоначалник на подобен тип игри, а именно Magic The Gathering.

3. Танер, Satanic Slayer спомена, че сте си говорили относно английската книга от "новата вълна" DestinyQuest. Любопитно ми е твоето мнение за нея, ако въобще си я чел или поне хвърлил едно око, разбира се.

4. Какво мислиш за World of Warcraft и какъв е начинът евентуално някоя от книгите на "новата вълна" да измъкне някой от света на Азерот ?

5. Попаднах на някакво твое мнение тук, че повечето научнофантастични книги не ти харесват, а сред изброените, които ти харесват не видях Клифърд Саймък и Хайнлайн. Нито една тяхна книга не ти е харесала ?

Предварително се извинявам, ако някой от тези въпроси вече са били зададени.

Хубави въпроси... Предполагат дълги отговори

Какво ти е мнението за развитието на Heroes of might and Magic поредицата, особено след фалита на 3DO?
Не съм геймър с широка обща култура. Не съм играл Диаболо, например. За последните 10 години изиграх Civilization3, Never Winter Nights, Alpha Centauri на Sid Meier, Heroes 4 &5, 3 football managers... толкоз. Нямам поглед как се движат нещата в игрите като цяло, просто хващам една игра и задълбавам в нея. Винаги играя на най-високото ниво на трудност, от първата игра (в началото ям бой, разбира се).
На двойката играх съвсем малко. Когато излезе тройката, нямах подходящ за нея компютър (не исках да си купувам, понеже прекарвах много време в игри). Играех на тройката в един клуб, главно в мрежа. Двубоите ставаха хубави, но за соло игра не ми харесваше дисбаланса при високите нива. На високо ниво трябваше да рестартирам, за да получа подходящ герой (винаги започвах с герой, който носи пари и купувах силен герой от кръчмата), добра начална войска, добър бонус... И после на някои карти се молех да не ме напипа противника, преди да съм се стабилизирал (понякога се изтърсваше с огромна войска след 20-30 хода).
Четворката си остана голямата ми любов от тази поредица. Играех на високо ниво без записване (убият ли те, започваш отначало). Хубаво изживяване е, особено когато изиграеш така някоя кампания. И много боли, когато те убият. С методичност и предпазливост, както и с разумно развитие на героите, нещата се получават.
Петицата играх малко. Интересна система за битки, интересен начин за развитие на героя... повечето раси развиваха наистина интересни умения...
Сега си вземам нов компютър и ще опитам шестицата. Само чакам да пуснат стабилна версия.
Харесва ми разнообразието на поредицата. Тройката, четворката и петицата са доста различни една от друга. В петицата според мен имаше залитане към ефектите, а точно те... не че са лоши, ама не играя една игра само заради музика, картинки и други подобни циркаджилъци. Затова се надявам шестицата да са я направили добре.

По мои спомени беше играл Star Wars Trading Card game, ако не бъркам разбира се. Какво ти е мнението за играта родоначалник на подобен тип игри, а именно Magic The Gathering.
Боян, едно от момчетата, с които се запознах в рпгбг, ми показа игрите с картички съвсем бегло. Разиграха с един негов приятел по една игра на Magic & Star Wars. Правилното беше да избера истинската игра, а не цирка на игра, която е направена по популярен филм. Но избрах Междузведните войни и задълбах в нея... Сега няма с кого да играя, често нямам и време, тестетата прашасват...
Magic със сигурност е интересна игра, впечатли ме и щанда на българските им представители на Експо-то. Със сигурност е и доста скъпа, особено ако си купуваш картичките от България. Нямам мнение за тази игра и нямам време, за да се запозная сериозно с нея. Вярвам, че предоставя добро забавление.

Танер, Satanic Slayer спомена, че сте си говорили относно английската книга от "новата вълна" DestinyQuest. Любопитно ми е твоето мнение за нея, ако въобще си я чел или поне хвърлил едно око, разбира се.
Не съм я чел. Хвърлих едно око на сайта, поразгледах самата книга на Експото, поговорихме си за нея с Танер-а.
Ако наистина авторът е успял да балансира играта така, че да може да се играе еднакво трудно с няколко различни героя, браво на него. Иначе, изпълнението е добро на външен вид, маркетингът също работи добре...
Аз лично не разбирам защо е необходим такъв продукт, освен от носталгия да пипаш книга и едновременно с това да играеш.
Но не ме впечатлява тази книга-игра. Не мисля, че е нещо, което не бих могъл да направя, ако имам желание. Знам как звучи това последното, ама... това мисля, това пиша.

Какво мислиш за World of Warcraft и какъв е начинът евентуално някоя от книгите на "новата вълна" да измъкне някой от света на Азерот ?
World of Warcraft ми е мъгла, просто не знам за какво става дума, освен че е комплексен продукт, сложен и срашно популярен.
Няма начин тук да бием нещо толкова голямо, дори да работим сериозно. Дори онези да допускат грешки, все пак там работят много кадърни хора. А тук имаме един Ал Торо, който дори не може да се посвети на изграждането на своя свят.

Попаднах на някакво твое мнение тук, че повечето научнофантастични книги не ти харесват, а сред изброените, които ти харесват не видях Клифърд Саймък и Хайнлайн. Нито една тяхна книга не ти е харесала?
Чел съм много книги и няма как да изброя дори всички, които са ми харесали. И двамата посочени автори са ми харесвали с някои свои книги.
Саймък е непрактичен идеалист. Навремето са ми харесвали негови книги, но когато опитах да прочета две от тях преди няколко години, вече не бях същия и не ми харесаха.
Хайнлайн ми хареса в Звездните рейнджъри. Другото... странни идеи, неособено изискано изпълнение, но все пак ми е било забавно да го чета.

Как си със здравето? Оправи ли се вече?

Както личи от моята снимка с DarkKaiser на Експото, подобрявам се
a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/...580_2096967898_n.jpg