Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Мерси за отговорите Майкъл. След тях ми идват на ума още няколко въпроса.

1. Не мислиш ли, че книгите - игри /ако приемем, че все още има някакъв пазара за тях - вторичен, на базата на носталгията/ трябва да поемат по малко по - различен път? В смисъл да са повече книги и по - малко игри - с по - малко избори, но съществени, много различни повествования на историята в зависимост от тях, а защо не и няколко различни финала ? Естесвено без никакви зарове, битки, дневници, кодови думи. Дестъни Куеста затова и не ми хареса - все пак не съм машина за мятане на зарове - ако искам нещо подобно ще играя на компютърна игра.

2. Какво ти е мнението за Уемберто Еко, извън "Името на розата", по специално за "Махалото на Фуко" и "Баудолино"?

Точно играта правеше книгите-игри увлекателни едно време, според мен. Не могат да се сравняват с художествената литература, там ще загубят по всеки показател, защото в повечето си случаи са дълъг разказ/повест, поместен в книжка от 150-тина страници, разделен на епизоди. А алтернативен край си имат, умираш - и толкоз :Р

По поръчение на Лисичков премахнах отговора си за българския футбол, който и без това не беше към мен, а и съм сърцат така да се каже и не ми е зор за цвета на морето

Matrip K. писа: писа:

До колкото знам Черной вече няма нищо общо с отбора и в това му е трагедията, освен, че треньора е просто уникум

По молба на модераторите премахнах въпроса за българкия футбол. Ще си го питам на ЛС.

Не мислиш ли, че книгите - игри /ако приемем, че все още има някакъв пазара за тях - вторичен, на базата на носталгията/ трябва да поемат по малко по - различен път? В смисъл да са повече книги и по - малко игри - с по - малко избори, но съществени, много различни повествования на историята в зависимост от тях, а защо не и няколко различни финала ? Естесвено без никакви зарове, битки, дневници, кодови думи. Дестъни Куеста затова и не ми хареса - все пак не съм машина за мятане на зарове - ако искам нещо подобно ще играя на компютърна игра.
Дестъни Куест доста ме изненада с идеята, че може да се направи успешен хибрид между книга-игра и Диаболо. И аз не виждам смисъл да се прави такова нещо. Може би човекът правилно е преценил, че носталгията по книгите-игри в добавка към феновете на Диаболо ще донесе достатъчно купувачи.
Мисля, че една книга-игра от ново поколение трябва да е по-обемна от старите книги. В това отношение нито Асасините, нито Котарака се доближават до моята идея за обем (минимум 250 страници).
Обмислял съм написването на книга-игра, в която героят разследва 3 престъпления, има общо 15 заподозрени и трябва да събира улики, а накрая да разреши престъпленията. Преиграваемостта на такава книга е задължителна, знаех как да я постигна. Нещо такова може би ще се приеме по-добре на пазара. Друга добра идея ми се струваше използването на книга-игра за пародиране... Чудесен повод са президентските избори. Но това трябва да се пише в съавторство с опитен в политиката човек, иначе ще се получи нещо глупаво.
Не мисля, че новата книга-игра трябва да залита в посоката на Тъмната страна на Земята 3 с 10 епизода. Трябва да има игра. Но ако ще има яки тупаници... това вече наистина е работа за компютър, освен ако не кръстосаме книгата-игра с таблата.
Честно казано, нямам никаква идея как може да се продава добре книга-игра с умерен бюджет. Затова идеята ми започваше с алтернативно финансиране, което смятах, че мога да уредя. Надявах се, че ще се получи като с някои други неща в моя живот: започваш нещо като на шега и с времето придобиваш опит и постигаш успех.

Какво ти е мнението за Уемберто Еко, извън "Името на розата", по специално за "Махалото на Фуко" и "Баудолино"?
Скучен ми е. Чел съм две негови книги ("Махалото на Фуко" и "Баудолино" не са сред тях, но забравих вече името на втората), и в двете с мъка напредвах по страниците. Поне пет години минаха, откакто реших, че е твърде интелектуален за моя вкус автор.

Сори, не е точно въпрос, колкото опит да прокарам идея пред теб и да чуя мислите ти по темата - ако искаш го прескочи в случай, че не ти се занимава или вече си се изказал по нещо подобно:

Защо една голяма книга с три убийства, а не три малки, с по-едно, които да бъдат свързани? Тоест, какви са причините да виждаш съвременната книга-игра по-скоро като еквивалент на пълнометражен филм, вместо да речем... на мини-сериал? Тутакси давам пример с това - детектив, три престъпления и всичко. Едно, че по-кратки неща ми се струват по-лесни за лансиране при положение, че четенето не е много високо в приоритетите на хората. Второ, че сериалите са доста напред, напоследък... за себе си мога да кажа, че не гледам телевизия изобщо и въпреки това следя сигурно 20-ина сериала. Относно финансирането, хм. Как ти се струва общ сайт за нови, електронни книги-игри (важно е да не бъде само за една или две), където читателите могат да си направят профил и да отключват четенето на книги с него чрез sms?

Защо една голяма книга с три убийства, а не три малки, с по-едно, които да бъдат свързани? Тоест, какви са причините да виждаш съвременната книга-игра по-скоро като еквивалент на пълнометражен филм, вместо да речем... на мини-сериал?
Няма как да подмина въпроса, добър е. Само ще коригирам формулировката, понеже при мен ставаше въпрос за престъпления, а не за убийства. Даже може да е прекалено тежко и това определение престъпления. Ако книгата е насочена към аудиторията 12-14, съвсем спокойно може едно момче да разкрива кой е откраднал лексикона на Пенка, кой е подправил две оценки в дневника и кое момиче му е пуснало бележката "обичам те".
Аз мисля предимно като автор. Три престъпления в една книга дават възможност за преплитане на сюжетни линии, а за постигане на преиграваемост е чудесно да си влияят уликите една на друга (примерно, докато разпитваш Минчо за участието му в кражбата на лексикона, да може да научиш и нещо повече за бележката "обичам те").
Напълно възможно е подобна идея да се продава по-добре под формата на малки книжки, особено около местата за пътуване (вместо списание, купуваш си 2-3 малки книжки с приключение за разкриване на едно престъпление). Винаги има възможността да се съчетаят двата формата за постигане на по-голям ефект. Нали затова Секса и града има сериал с няколко сезона и филм. Но това вече е маркетинг и ако седна аз да го мисля, най-вероятно ще го объркам.

четенето не е много високо в приоритетите на хората
Играта е сериозно нещо и не мисля, че е добре да се прави книга за лека нощ. Подобна игра би била предназначена за хора, способни да отделят един следобед през уикенда (за игра на бридж или бордова игра, за някоя стратегия... подобен вид хора).
Та... смятам, че не бива да се прави продукт, който да може да се изиграе за 30-60 минути, само защото масата не може да ти отдели повече време. Тъкмо за тази инертна маса конкуренцията е толкова голяма, че вероятно няма да можеш да предложиш достатъчно агресивен продукт.

Как ти се струва общ сайт за нови, електронни книги-игри (важно е да не бъде само за една или две), където читателите могат да си направят профил и да отключват четенето на книги с него чрез sms?
Виж, тук съм неграмотен. Ако седна да обмислям такова нещо, ще се разтърся сериозно за консултанти. Притесняват ме две неща: първо, възможността потребителите да те лъжат (което ще доведе до по-строги мерки към евентуални измамници, от което пък лесно могат да пострадат невинни потребители и нещата да се извратят) и второ, струва ми се, че голям процент от всяко плащане ще отива в чужд джоб, което ще направи услугата скъпа. И за двете неща вероятно има по няколко очевидни ЗА и ПРОТИВ, но мен ме интересуват и тънките детайли, понеже често в тях съм откривал сериозен проблем или чудесно разрешаване на проблем.
Не знам как би вървял един такъв сайт в България сега, базиран на старите книги-игри. Там сигурно ще има и проблем с авторските права. Все пак... авторите дават щедро правата си, понеже не виждат начин да продадат книгата. Но ако видят как някой печели от техни книги... сигурно ще си поискат своето и не е ясно дали цялото ще стигне за всички.
В твоя въпрос ясно виждам това нови. Да намериш автори, които да пишат нови книги-игри за интернет, е проблем. Повечето от тях се провалят на съвсем елементарно ниво, още при изграждането на изречения и параграфи. Както и при подбор на думи. Такива хора гръмко заявяват, че важното в случая са Идеите им... които често са едни овчи мисли.
В България има много малко качествени професионалисти и повечето от тях работят на високи заплати. За да постигнеш трудна цел, трябват ти тези хора. За да събереш 3-4-5 от тях, които да покрият различните компетентности, искат се пари за заплати. В някои случаи и това е недостатъчно, такива хора искат да виждат перспективи за развитие на бизнеса и възможност да вземат дял от голяма, бъдеща печалба. И не можеш да ги успиш с празни приказки за светлото бъдеще.
Проблем е да намериш и редактори, които да внушават на авторите какви са изискванията на маркетинга и каква е политиката на сайта. Много сложно е да се съберат специалисти на едно място.
Аз съм клиент от няколко години на bigfishgames.com. Купил съм си двайсетина забавни игри от тях, плащам по 7 долара за игра. Струва ми се много трудно един сайт за книги-игри да се доближи до тяхното съотношение цена/качество.

Здравей, Майк,

Радвам се, че мога да ти задам няколко въпроса. Ето ги:

1. Би ли посочил кой автор приемаш като най-голяма конкуренция?
2. Би ли посочил поне 5 книги-игри на други автори, които са те накарали да възкликнеш "Ето това е добро!"
3. Имало ли е негативни страни от това, че си автор на книги-игри - подигравки от приятели, примерно?
4. Мислил ли си, че си истински писател или смяташ, че жанра няма толкова големи достойнства?
5. Мислил ли си да емигрираш? Ако да, защо остана в България.

Малко по-общи въпроси:

1. До известна степен с теб сме колеги. Сам каза, че имаш проблеми във фирмата ти. Не мислиш ли, че ИТ сектора също стана голям балон, подобно на недвижимите имоти?

2. Последните 3 години се интересувам от икономика, макар да не съм икономист. Знам, че и ти не си, но виждам, че мислиш доста рационално и затова искам да те попитам за личното ти мнение - как оценяваш иконимическата ситуация в света и позитивно ли си настроен към бъдещето?

П.С. Беше много прав като каза, че чрез СМС разплащане голяма сума ще отива при други хора. Реално операторите взимат 50% от стойността на смс-а, а агрегатора (компанията, която осъществява разплащането и връзката с операторите - около 10%). Грубата сметка показва, че 40% ще отидат при хората, които продават съдържание.

Поздрави.

Би ли посочил кой автор приемаш като най-голяма конкуренция?
Любо Николов със сигурност винаги е бил голяма фигура. За читателите той си остава доайен с първите си две книги-игри, за издателите е много ценен като преводач. Възможно е да ме е биел и на тиражи, и на хонорари.
Навремето имах много лошо мнение за всичките. Специално към Любо недоволствах от факта, че книгите-игри му бяха занимание с нисък приоритет. Със сигурност би могъл да допринесе много повече.

Би ли посочил поне 5 книги-игри на други автори, които са те накарали да възкликнеш "Ето това е добро!"
Не бих могъл. Навремето ми направиха впечатление "Замъкът на таласъмите" и "Огнена пустиня", сега ми прави впечатление "Котаракът и Черният нарцис". Новата английска книга-игра Destiny Quest ми се струва малко абсурден продукт, макар че явно има достатъчно хора, които я приемат добре.

Имало ли е негативни страни от това, че си автор на книги-игри - подигравки от приятели, примерно?
Приятелите ми по онова време не бяха изпълнителни директори, така че до един момент ги изпреварвах в развитието и нямаше как да ми се подиграват
Бях само на 23, когато първите ми три книги-игри се продадоха добре, а четвъртата направи абсолютен бум (главно заради добре подбраната от мен тема - все пак и това е моя заслуга, аз вкарах спортните игри и аз поисках през лятото на 1994-а Плеяда да издаде моя книга-игра за футбол).
Едва в периода 1996-98 започнах да изоставам. После дойдоха две години криза, след което смених полето на реализация.

Мислил ли си, че си истински писател или смяташ, че жанра няма толкова големи достойнства?
Никога не съм мислил за себе си като за писател, а като за автор на книги-игри.

Мислил ли си да емигрираш? Ако да, защо остана в България.
Никога не съм мислил сериозно за емиграция, макар да съм преживявал трудни моменти. Никога не съм успявал да си представя по-добро бъдеще навън. Нямам и приятели навън.
Книгите-игри бяха нещо интересно, те ме задържаха в края на 20-ти век.
След това новата ми работа потръгна, екипът и успехите ме задържат в България и през 21-ви век.

Не мислиш ли, че ИТ сектора също стана голям балон, подобно на недвижимите имоти?
Не мога да преценя. Със сигурност много фирми ще изгърмят, ако някой дръпне шалтера на абсурдните държавни поръчки. Но има и доста фирми със сериозни продукти, има и фирми, които работят за сериозни западни възложители. Нямам достатъчни познания, за да се произнасям на тази тема. Ясно е, че ако кризата на Запад се задълбочи, ще пострадаме. Ако западняците намерят по-добри и по-евтини изпълнители, също ще страдаме. Като гледам как пропада образованието ни, след едно-две десетилетия вече няма да разполагаме с добри ИТ кадри.

Последните 3 години се интересувам от икономика, макар да не съм икономист. Знам, че и ти не си, но виждам, че мислиш доста рационално и затова искам да те попитам за личното ти мнение - как оценяваш иконимическата ситуация в света и позитивно ли си настроен към бъдещето?
Ами... казват, че с напредване на възрастта, човек започва да вижда нещата в черно. Напълно възможно е това да се отразява на мнението ми.
Не знам какво става по света, аз имам само частичен поглед за нещата в България. И виждам едни млади хора (тези между 22 и 33 години), които нямат добро образование, нямат и добро възпитание. Научени са на корпоративни принципи (главно защото корпорациите отделят ресурс да набият тези принципи в главите на хората) и мислят повече за личния си живот, отколкото за работата. Мислят, че е нормално да се работи по 2-4 часа на ден, нищо че им плащат за 8. И дори да им се отвори възможност да изкарат добри пари, те предпочитат да не навреждат на личния си живот. Всичко това няма как да ми хареса, при положение, че една от отговорностите ми е да градя екип от компетентни хора.
Хубавата страна на този упадък е, че ако ми се наложи да търся работа, няма да се притеснявам от това колко по-можещи са младите. Но специално за мен това не е кой знае каква утеха. Все по-често ще ми се налага да ходя по лекари и те все по-често ще са същите тези млади хора.
Светът, вероятно, ще се оправи. Имало е кризи и златни години, така си се върти света. Не мисля, че преживяваме нещо изключително.

От предишния ти отговор оставам с впечатлението, че бизнесът ти е свързан с IT. Така ли е?

И дори да им се отвори възможност да изкарат добри пари, те предпочитат да не навреждат на личния си живот

Какво значи "добри пари" в този контекст?

Бизнесът ми е свързан с контролиране на рекламен трафик.
"Добри пари" е нещо съвсем субективно. Когато една жена, почистваща апартаменти, взема 20 лева на ден за чистене на апартамента, добри пари са 30 лева.
Когато не си могъл да си намериш работа за повече от 800 лева и ти предлагат 1 000 за начало, не е нормално да не си даваш зор, ако е възможно да започнеш да си докарваш по 2 000.
Но това са сложни теми и всеки случай е сам за себе си, освен това във всеки случай всяка от страните отстоява своята позиция. Досега не съм водил разговор със служител, който на раздяла да ми каже: да, май си пропуснах шанса този път, но ще ми е за урок.

Здрасти, Майкъл, бих искал и аз да ти задам един въпрос:
Изпитваше ли удоволствие от писането на книги-игри навремето или го приемаше просто като работа, която трябва да вършиш, за да се препитаваш? Би ли посочил свои книги, при които работния процес ти е донесъл истински кеф (ако има такива, разбира се)? Би ли посочил и заглавия на книги, които си написал с досада и нежелание? Предварително благодаря за отговора!

Изпитваше ли удоволствие от писането на книги-игри навремето или го приемаше просто като работа, която трябва да вършиш, за да се препитаваш?
През по-голямата част от времето изпитвах удоволствие. От най-различни неща. От нова и интересна тема, от измисляне на добра схема, от разработване на случки...
Неудоволствието не идваше от самото писане, а от нещата около него. От това как подменят добър илюстратор с евтин, как държат да произвеждат евтин продукт, разправии за хонорари и договори...

Би ли посочил свои книги, при които работния процес ти е донесъл истински кеф (ако има такива, разбира се)?
Пробивът, Пробив в NBA, Гневът на викингите и Нашествието на викингите, Съкровището на дракона...
Всичките 5 книги под псевдоним Стюърт Дарк...
В началото също беше много вълнуващо, написването на първите 5-6 книги-игри също беше голяма тръпка.
Участието ми в първите 5 броя на МЕГАИГРА също беше интересно преживяване, вълнуващо и полезно.

Би ли посочил и заглавия на книги, които си написал с досада и нежелание?
Втората и третата книга от поредицата за Шангри. Не е точно досада и нежелание, а голяма мъка. Но трябваше да изпълня договор, който ми се искаше да не бях сключвал. Просто не е моята тема това.
Островът на динозаврите: поръчкова книга-игра за много по-малки от нормалната ми аудитория деца. От добри чувства към Хермес се съгласих да я напиша, но после се оказа, че нямам идея с какво се захващам. Те също нямаха идея... да напиша "Дъщерята на Касандра" за Пепи Станимиров ми беше по-лесно (има я онлайн: www.www.knigi-bg.com/product.php?id_product=6738 ).
Красавицата и ченгето: хумор се пише много трудно. Аз не го умея. Аз съм предразположен към ирония и сарказъм, което убива чистия хумор отвсякъде.

Mindcrime писа: писа:

хумор се пише много трудно. Аз не го умея. Аз съм предразположен към ирония и сарказъм, което убива чистия хумор отвсякъде.

Съгласен съм, че е трудно да пишеш смешно(освен ако не е за своя сметка). Иначе иронията си е част от хумора, а сарказмът също си е вид хумор. Не си спомням "Красавицата и ченгето" добре, тъй като съм я чел преди повече от 10 години и нямам спомен да ме е разсмивала, но съм чел твои постове, от които съм останал с впечатлението, че не си чак такъв инвалид в това отношение.

А, аз в живота нямам проблем с това да разсмивам събеседниците си. Но има една такава закономерност, че точно хората, които могат да бъдат големи смешници на маса, не могат да родят нищо смешно върху лист. Аз го отдавам на помощта на жестове и мимики в разговора, без които пред листа се чувстваш инвалид.
Трудно е да стоиш в една тема и дисциплинирано да си смешен, пишейки по нея. Мисля, че за това се изисква точно определен талант, който аз не притежавам.