Въпроси към Майкъл Майндкрайм

На Он Феста беше с такава тениска.Майк ,форума е умряла работа без теб...

Заради едно решение на администраторите, спря да пишеш във форума. Тук има фенове на творчеството ти, затова те питам - трябва ли и нас да отпишеш? Може ли да направиш компромис и да пишеш само в тази секция, на въпросите на верните си фенове?

Бе стига сте го викали бе

А освен това (за да не съм офтопик и да не ме отново изтрият)- какво мислиш за ГМО?

Привет,

Бих искал да попитам г-н Майндкрайм за едно противоречие, което възниква от статията му за писане на книги-игри и други подобни произведения. В нея той посочва, че не би трябвало героят да умира от липса на шанс. Обаче наблюдавах, че в "Изгревът на Мрачното Слънце", втората част от поредицата за Дивия запад, се случва точно това.

Например, когато съветът на старейшините решава съдбата на полицая, при резултат равен на нула късметът играе важна роля за умирането или оцеляването. Същото се отнася и за някой от последните епизоди (не мога да си спомня кой точно беше). В края на сметките за голямата битка, ако точките са 50, читателят си избира между два варианта. Единият води директно към смъртта.

Защо се получава така, че хем шансът няма значение, хем има? Надявам се да ми отговорите, защото много размишлявах върху този въпрос и все още не съм стигнал до адекватно решение.

Благодаря предварително за отделеното внимание!

Меломан Н1 мисля че Майкъл ще даде своето мнение по въпроса, а аз ще гледам да ти сканирам един негов материал излязъл на страниците на списанието на Плеяда от 94та. Там Майкъл публикува един кратък разказ игра и след това го е анализирал. Мисля че той до голяма степен ще даде отговор на поставения от теб въпрос.

Благодаря ти за отзивчивостта! Спомням си след кой разказ четох анализа. Нарича се "Тревожно обаждане". Ала точно от този материал произлиза объркването.

Meloman, ти описваш конкретни случай. Става въпрос за моменти, когато играещият се е справил със опредлена задача на средно ниво. Тогава е допустимо да се използва шанс, тъй като по решенията не може да се определи категорично.

Meloman № 1

knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?p=7146#p7146

Не карай човека да пише отново едно и също
Мисля, че това мнение на ММ ... ще отговори на питанията ти.

Благодаря за информацията. И все пак ще ми бъде интересно да разбера конкретните случаи, които съм набелязал в първия си коментар.
П. П.: Кълна се, че прерових целия форум за ключова дума "шанс" с помощта на търсещата машина, ама тая тема не се показа. Съжалявам и отново благодаря.

Да те питам.

Как протичаше при теб момента, когато трябваше да измисляш главен злодей?

От темата на книгата се вижда дали ще е един противник или ще е сериозна цел за постигане. В Хлапето главен злодей няма.

Понеже при мен първо е готова цялата схема, мога да оразмеря горе-долу с какви показатели един играч може да стигне до последната битка. После зависи от настроението ми - или правя нива на трудност, или давам повече бонуси за по-силен герой преди крайната битка, или давам възможност героя да постигне допълнителни цели, ако може да си позволи да спечели последната битка без да се концентрира на 100% само в победата над врага. Когато не съм бил във форма или пък в самото начало, когато бях неграмотен, просто слагах някакво изискване малко над средното и при провал, губиш, иначе колкото и силен да си, няма значение - печелиш еднакво убедително.

Никога не съм успявал да създам достатъчно силен образ на злодей. Успявах да направя играта трудна, особено в последната битка. За пръв път постигнах някакъв успех в това в двете книги за Дивия Запад. Мисля, че в Пробив в NBA постигнах нещо по-добро - играта да е оразмерена да бъде много трудна на няколко етапа, а не само в самия край.

Може би можех да бъда по-конкретен в този свой отговор, ако си беше дал труда да формулираш коректно въпроса.

Няма неуместни усмивки. Няма премълчавания. Не се правя на интересен, макар че го мога и това поведение на леке. Но не съм си го позволявал на този форум и ми писна да го търпя от всички вас, дето се правите на ръководители.

Помниш ли колко време ти отне писането на книгите ти? Поне първите 5-6?

Стана ми любопитно, понеже наскоро се зачетох в предговора на "Златния оракул" (втората ти книга), и от него излизаше горе-долу, че по това време вече си бил готов със следващите две...?

Моля да не ми задавате повече въпроси тук.
По никакъв начин не мога да съм полезен в този форум, нито пък форумът ми е достатъчно полезен, че да се мотая на него - това е равносметката ми за изминалата една година.
Всички станали и ставащи простотии малко или много ми късат нервите, а нямам излишни нерви.
Затова се заемам да си пиша книгата-игра.
Не искам да се обяснявам повече на никого за нищо, писна ми и слагам край.

Оттук-нататък ще си общувам само с участниците в Инициативата, по имейл или чрез блога на Инициативата.
Ако някой друг има въпроси към мен, може да се обръща към организаторите на Инициативата. Ако някой от тях се наеме да бъде посредник, той ще ми предава въпроси, после ще публикува отговори. Не знам дали ще се получи, зависи от желанието на Митко и на Никсата.
Ако на някого съм му толкова интересен, може да се зарови в тази тема. Мисля, че съм отговарял на почти всички смислени въпроси, просто трябва човек да потърси и да намери моя отговор.


А ето последните ми отговори:
Cesare, питаш ме за неща, станали преди почти 20 години. Нямам ясни спомени.
Изпитанието го мислих и писах около 4 месеца. Започнах го през юли, завърших го в края на октомври или началото на ноември.
После много дълго време просто търсех издател.
Когато Плеяда ми съобщиха, че влизам в техните планове и са готови да издадат още книги-игри от мен, започнах да пиша Златният оракул. И там отидоха поне 4 месеца. Проучването беше доста тежко. Припомнете си, че нямаше интернет, нито пък кой знае какво книгоиздаване. Висях в народната библиотека от сутрин до вечер в продължение на месец и нещо.
После ми прищрака, че идва футболно лято. Плеяда решиха да издадат още две мои книги до лятото. Ето защо пробвах първо с баскетболната, после през май или юни 1994-а излезе футболната.
Допълнителните материали към Златния оракул ги писах точно преди да влезе книгата в печатница, така че наистина имах готова баскетболна книга и голяма част от схемата на футболната.
Измислянето на книга-игра е занаят, а не правене на изкуство, но не е лесен занаят и поне за мен писането беше свързано с емоции. Опитвах се да бъда дисциплиниран, но емоциите също бяха важни, така че имах лоши поредици от по 4-5 дни, в които изобщо не можех да работя по поредната си книга. Горе-долу веднъж на три месеца пишех книга. То така излиза и като гледаш крайната равносметка - средно по 4 книги-игри на година.

Пожелавам успех на ММ в писателската дейност и заключвам темата.