Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Да ти имам логиката на задаване на въпроси в чужди теми...
Виждам, че си модератор, сигурно би могъл да преместиш и твоя въпрос, и моя отговор, и да не създаваме лоши прецеденти.

Не, не бих се включил по много причини. Нямам време, не харесвам къси разкази-игри. При мен измислянето на схемата отнема време, а няма да отделя два дни, за да измисля схема и да налея текст в 100 епизода.
За игрите със сигурност е много трудно да напишеш разказ с добра игра, затова смятам разказите за трудни, дори невъзможно трудни. Зависи от това как точно оценяваш и колко си благосклонен към резултата. Не харесвам разкази-игри.

Не съм писал стойностна художествена литература, която да става за издаване, така че мога само да теоретизирам. Чел съм страхотни разкази и страхотни романи, така че според мен огт гледна точка на качеството разлика няма. Дали едното се пише по-трудно от другото... едва ли, по-скоро на един автор му се отдават повече романите, а на друг - разказите.

Аз загубих интерес към фентъзито, понеже авторите се насочват към този жанр заради неговата модерност, а не защото са преценили, че "тази тема е точно като за фентъзи, затова ще я развия във фентъзи".

Както не ми е интересно да чета как сексът с непозната е фантастичен, отгатвате всяко свое неизречено желание и накрая свършвате едновременно, така и за герои и принцеси, и мрачни злодеи не ми се чете.

Героизъм е да родиш и отгледаш добри деца, в същото време да имаш хубава връзка с мъжа си и да постигнеш и добра кариера. Този тип чудовища ми е по-познат, как да бъдат победени те ми е по-интересно да чета. Любовните романи са един вид фентъзита, само че на тема как да открием и съхраним любовта.

Въпросният автор дори не съм го чувал като име. Аз се заглеждам във фентъзита веднъж на половин година, когато съвсем нищо друго за четене не съм си харесал. Обикновено чета от 4-5 места по половин страница, не ми хваща окото нищо, струва ми се като да съм чел такива неща и вече да не са ми интересни.

Книгите на Майкъл Конъли за мен са нещо като фентъзитата за мнозина от вас, така подозирам. Харесвам неговия свят и неговите герои, харесвам стила му и идеите му. Почти нищо ценно не научавам от тях, но ми е приятно да ги чета. Фентъзитата не ми харесват, вероятно защото в тях слабите автори са много повече и клишетата са много повече. Но със сигурност има и добри фентъзита.

Mindcrime писа: писа:

Както не ми е интересно да чета как сексът с непозната е фантастичен, отгатвате всяко свое неизречено желание и накрая свършвате едновременно, така и за герои и принцеси, и мрачни злодеи не ми се чете.

Героизъм е да родиш и отгледаш добри деца, в същото време да имаш хубава връзка с мъжа си и да постигнеш и добра кариера. Този тип чудовища ми е по-познат, как да бъдат победени те ми е по-интересно да чета. Любовните романи са един вид фентъзита, само че на тема как да открием и съхраним любовта.

Респект!

Майкъл ми се струва че се изказва неподготвен теоретично по темата - все едно да стане въпрос за компютри и някой да ти обяснява за Правец 16 докато ти го гледаш учуден. Все пак нещата еволюират, отдавна не сме годините в които Властелина се смяташе за модерна и представителна за фентъзито книга.

Не смятам че е героизъм да свършиш нещо както трябва да се свърши. Героизъм е да направиш невъзможното, да жертваш нещо (в крайния случай живота си) за по-висша цел от личното добруване. Геройство е когато направиш нещо непривично за теб. Лекаря от спешна помощ си върши работата докато спасява хората - за него е рутина, но за случайния минувач спасил с първа помощ живота на дете това е геройство.

И теоретично, и практически, съм неподготвен. Аз съм много далече от фентъзито. Дори и преди двайсет години четях много повече фантастика, отколкото фентъзи. После позарязах и двете. Така че не мога да се произнасям по темата.

Не мисля, че книга като Властелинът на пръстените някога е била представителна за фентъзито. Творение на почти вманиачен учен, който май я е писал главно за децата си... красиво е, ама не може да бъде вкарано в масово производство. И не е като да съм запленен от книгата, просто беше нещо ново и приятно за четене.

Аз само казвам, че не ми изглежда вероятно някой да пише на интересни за мен теми и да избере фентъзи свят. Там има повече специални ефекти, отколкото добри идеи. Не виждам защо някоя идея да е подходяща за развиване тъкмо като фентъзи. Знам, че да пишеш фентъзи не е като да пишеш за съвременността - много по-лесно се прикрива непознаването на темата.

Въпреки това от време на време зачитам по някоя книга на сергия, но от прочетени 2-3 страници не оставам с впечатлението, че това четиво ще ми е интересно и го зарязвам. Това става и с фентъзито, и с фантастиката. Но това означава, че мен не ме кефи. Вие може да зачетете Майкъл Конъли и да не се изкефите. Все пак и там човека попада в смъртна опасност в почти всяка книга и нито веднъж не умира.

Посоченият от мен пример за героизъм всъщност е доста клиширан. В същото време може да се намерят десетина позитивно настроени към себе си, родителите си и живота хора и да кажат, че родителите им са направили този подвиг. Ама аз се вглеждам за такива хора около себе си от двайсетина години и досега не съм видял нито един такъв човек. Не ме интересува Бил Гейтс, интересуват ме хора, които познавам.

Наистина, лекарят от Бърза помощ не извършва подвизи, поне не всеки ден. И хирурзите не го правят, нито пък анастезиолозите. Но и в спасяването на пострадал от катастрофа не виждам кой знае какъв подвиг. Ако не знаеш как, човекът просто ще умре. Ако знаеш, влизаш в ролята на лекаря от Бърза помощ.

Не виждам защо някоя идея да е подходяща за развиване тъкмо като фентъзи.

Ами много просто - идея която е невъзможна в настоящия свят може да се развие с фентъзи или фантастика.

Джордж Оруел като е писал фантастиката 1884 едва ли някой нормален читател е подозирал че част от концепциите от антиутопията му ще бъдат реализирани в 2012 година.

Когато Хайнлайн е писал Звездните рейнджъри 59 година нормалния читател се е смеел на идеите в книгата , 2012 година армията на САЩ подозрително напомня на организацията от книгата.

Понякога има чиста теория която е интересна - какво би станало ако германците и японците са спечелили втората война - как би се развил света и живота след такова развитие на нещата? Книгата която ще се напише по темата естествено е фикция.

Един от най-голямите проблеми е че авторите на фентъзи преди които запада бие чело и които не са стандартните тийнеджърски масови продукти , просто или никой не ги превежда на български или ако случайно преведат нещо така го осакатяват че се губи цялата идея.

ще цитирам нещо което ми е попаднало от много време и за съм си го запазил (имам такъв навик да запазвам впечатлили ме цитати от форуми - твои също съм си записвал )

Съвършените стилови конструкции на Джийн Улф или невъобразимата сложност на Хал Дънкан. Случайни примери, има безброй други. Това не са книги, които изобщо можеш да схванеш, ако караш единствено на нивото "харесва ми/не ми харесва". НЯКОИ (може би най-добрите, а може би не) произведения имат качеството да са достъпни на различни нива и в зависимост от читателските си умения да извличаш различно удоволствие от тях. Във фантастиката такъв пример е Хиперион на Симънс (примерът ми е пресен, затова ползвам него), при който на 12 ще видиш космическите битки, завъртяната история, мистериите и т.н., но на 20+, особено ако си се пообразовал, ако си се поинтересувал, ще забележиш различните стилове, с които е написана всяка история, различните жанрове, от които е черпено вдъхновение, препратките...

Но и в спасяването на пострадал от катастрофа не виждам кой знае какъв подвиг. Ако не знаеш как, човекът просто ще умре. Ако знаеш, влизаш в ролята на лекаря от Бърза помощ.

Когато само и единствено ти спасяваш а всички други гледат сеир и снимат с телефони , не смеейки да рискуват за да не ги обвинят в нещо си е геройство.
Давам друг пример - ако пожарникар влезе и спаси хора от горяща къща въпреки че е похвално това е рутина за него - има екипировка и знае как да действа. Ако обаче бащата влезе в горящата къща и спаси децата си рискувайки да загине - това е героизъм в действие.

Ами... цитираш две от любимите ми книги, но да не забравяме, че и Христо Калчев е обявяван за пророк, който в книгите си е предрекъл убийствата на видни политически и престъпни личности. И дори тази теза е защитима, ако човек си даде труда да прочете Калчев и да проучи българската действителност.

Първо, и двата дадени примера са за разкази, развиващи се в бъдещето. Второ, много са спекулативни и двете твърдения. Някои от идеите на Оруел са били реализирани още в миналото. За армията на Щатите подозирам, че някъде си чел нещо, което те е впечатлило... но то със сигурност е било едностранчиво. В един момент от живота си четях подобни неща, само че свързани с бизнеса, понеже си мислех, че някакси ще ми помогне да стана по-добър. Всъщност, един автор хваща дадена идея и подбира факти, които я подкрепят, после я излага. Обикновено, могат да се приведат доста факти и за обратната теория, просто защото светът е шарен. Авторът би обявил примерите, които са срещу неговата теория, за изключения или би оспорил доколко валидно опровержение на неговата теория са... Имал съм щастието да общувам с човек, добър в споровете. Печелеше много от диспутите и в най-лошия случай завършваше наравно, което ме остави с впечатлението, че диспутите за него са ясни като играта на морски шах.

Нещо подобно ми се случи преди десетина години, когато имаше голям спор дали Ливърпул да построи нов стадион. На един от най-уважаваните фенски сайтове на привържениците на Ливърпул бяха публикувани три материала - за новия стадион, против новия стадион и защо е трудно да се вземе решение. И трите материала бяха доста убедителни.

Да, ако много ти трябва в твоя свят да няма пушки или да има елфи, отиваш към фентъзи. Мога да се съглася, че за някои идеи се налага да се върнем назад във времето. Просто казвам, че не ми е попадало хубаво фентъзи от години. Което, при това изобилие от книги на пазара, може просто да означава, че съм нямал късмет. Не твърдя, че всеки добър автор би презрял фентъзито по начин, по който всеки уважаващ се музикант би отхвърлил идеята да прасне една чалга.

Има и още нещо. Вече не ми е интересно да чета как ще убием поредния дракон или как ще завладеем/защитим кралство. Пред приключенията в непознати земи сред странни същества предпочитам приключенията в нашия истински свят, ако може да не са епични - понеже епичността е един от онези евтини трикове, които помагат да смаеш читателя.

Бос съм във фентъзито. Всеки по-начетен от вас би могъл да ме засипе с примери за добри автори и интересни книги, не бих могъл да възразя с нищо. Трудно бих прочел каквото и да е, обаче, под влияние на тази дискусия. Заредил съм 7 интересни книги на нощното си шкафче (от тях се надявам 2-3 да се окажат наистина интересни), а нямам много време да чета.

Здравей Майкъл ,

Имам една чуденка, може да ти се стори малко безмислена, но ще реши един спор.

В една от частите на разказа "Бягството" главния герой забавлява една мадама със следния виц:

Родило се дете - само глава. На 2-рия си рожден ден отваря поредния подарък. "Е**ти, пак шапка!"

Ти ли си авторът или си го чул от някъде на времето?

Търси се първоизточника .

Може би ще е по-добре да зададеш въпроса си във форума за новата книга на Мишо, защото там като че ли е по-вероятно да ти отговори.

За онзи виц с детето, дето се родило само глава: не съм аз първоизточника и не знам какъв е произхода му.

За Хлапето: писал съм доста в материалите към всяка книга. Исках да опиша един добър човек, който живее и трябва да се оправя в един лош свят. И постепенно този свят го променя.
Темата е много голяма хапка, ако човек иска да пише сериозна книга. Аз навремето изобщо не съм можел да се справя, сега също не усещам в себе си сили. Проблем е, че съм можел да направя по-добра играта - и като избори, и като механика. Но това е минало свършено.
Очевидно, Хлапето не можеше да е виден интелектуалец. Израсъл е без майка, с баща алкохолик, в един бар покрай престъпници... Образование - никакво. Средата - проблемна.
Хвърлих се в темата, както се хвърлях в спортните игри, музикалните... просто нещо ново. Вярвам, че това разчупи жанра и отвори очите на други автори и издателства. А изпълнението ми често не е било на добро ниво.

Аз искам да попитам Майкъл, колко време ти отне за написването на книгата "Островът на динозаврите" ?
Каква литература си прочел, преди да я напишеш, защото в "Няколко думи от автора" твърдиш, че си изчел доста за динозаврите?
И дали си доволен от себе си и от това, което се е получило след написването на книгата?
Благодаря предварително!
Милан Чернев.

Темата за тази книга е дъвкана и предъвквана.

Не съм доволен от резултата. Не само защото съм допуснал технически грешки в увода (динозаврите са бозайници, Тихия океан е между Европа и Америките), а и защото играта не е кой знае колко добра.

В същото време си беше професионална работа, точно каквато искаха от Хермес. Трябваше системата да е простичка, защото смятаха, че ще атакуват по-малки читатели. Искаха да са замесени много видове динозаври, за да ги има на картинки. Първо те ми казаха какво точно искат и аз се съгласих. После аз им обясних какво смятам да направя и те го одобриха. Искаха да използват Джурасик Парк (не помня вече, може би тогава е излязла втората серия). Накрая не останаха доволни от продажбите. И прекратихме опитите да се пишат книги-игри по излезли филми.

Не мога да кажа нищо конкретно за литературата, понеже беше преди 15 години. Тогава нямаше интернет в сегашния му вид. Забивах се в Народната библиотека и търсех литература. Правех го за повечето си книги, просто защото нямах кой знае какви други източници на информация. Народната библиотека не изобилстваше от луксозни западни издания. Аз нямах познати, които да притежават богати библиотеки със специализирани издания. Примерно, художниците имаха книги и албуми, които им бяха полезни - Евгений Йорданов, Пепи Станимиров, Димо Стоянов... Но те бяха много по-големи от мен, бяха професионалисти и имаха среда, а аз бях 25-годишен и който беше успял в живота от познатите ми, беше го направил с далавери.

Сигурен съм, че ми отне поне един месец да предам книгата на Хермес. И не вярвам да е било повече от два месеца. По-точен не мога да бъда. Този отговор не казва нищо, понеже важни са работните часове и вложената концентрация, а спомен за това нямам.

Благодаря ти за отговора! Имам още 1 въпрос, свързан с "Островът на динозаврите".
Ако ти е възложена сега задача, да я напишеш книгата отново, би ли се справил по-добре при наличието вече и на толкова богата информационна среда като Интернет и кое от книгата би променил? Ако също нямаше никакво ограничения от издателя по игровата система и изобщо имаше пълната свобода да я формираш по твой вкус? Как би изглеждал съвременният "Остров на динозаврите" написан от теб?
Иначе, на мен книгата ми харесва много! Поздравления! Справил си се много добре според мен.