Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Не, не вярвам да са крачка напред, ако говорим за жанра изобщо. "Тихото училище" добавя чуждестранна екзотика към предлаганото от СКИ, подобно на "Съновидение". ПГ3 дава възможност на трима автори да се изявят. Понеже за двама от тях това не са първите им книги-игри, дано да се види израстване. Но понеже аз имам уклон към играта и гледам с лошо око на претенциите да се залага на добрата литература, не вярвам, че ще намеря признаци за израстване на тези автори. Поне по анонсите, те наблягат на историите, а аз нямам вяра, че разказваните от тях истории ще са ми интересни, точно както и досега никога не съм намирал за интересна история в книга-игра.

За мен авторът трябва да се стреми да поставя читателя в ситуации с интересни избори (да има добра логика, да не са предимно правилни или грешни), а не да му разказва интересни истории. Досега не ми е правило впечатление някой автор да набляга на такова предимство на произведението си.

Ако говорим за Новата вълна... Не мисля, че Новата вълна е извадила продукт, който заслужава да бъде определен като "крачка напред" в сравнение със Старата вълна. Като автор засега ми е интересен само Торо, но съм казвал неведнъж, че не вярвам той да стане сериозен автор на книги-игри. Прекалено много интереси има, както и много задължения, има и желание да поддържа баланс. Бих предположил, че ако Абаносовия дракон не е нещо много добро, нормално е Торо да бъде отписан като надежден автор, защото едва ли ще има по-добри предпоставки да напише впечатляваща трета книга-игра, не вярвам да има и добра мотивация.

ПГ не ме впечатлява с това, което издава досега. Впечатлява ме със създаването на възможност един автор да ползва двама или дори трима редактори. Продължава да е вярно, че няма сериозен автор, няма и предпоставки ако се появи такъв човек, той да може да се прехранва от писане на книги-игри. Което донякъде обезсмисля съществуването на този екип. Аз лично намирам за изключително полезно да чуя забележките на Сашо, Петър и Юри и да оправя нещата, които те са посочили за проблемни или направо слаби. Но аз ще напиша не повече от две книги-игри.

Тук идва въпроса дали "Пътешествието" ще е крачка напред. Не искам хората да го купуват и да се захващат да го четат след 3 или 6 месеца. За мен това е равностойно на провал. Критерий за успех би било да може тази книга-игра да бъде препоръчвана на познати като добро забавление.

Не знам до каква степен заниманията по ПГ пречат на Торо да си завърши Абаносовия дракон. Знам, че на мен ми е трудно да си завърша "Пътешествието", макар да нямам жена и малка дъщеря, в момента нямам и хоби, което да ми отнема от времето.

Не знам как да отчета печалба и загуба за книгите-игри. Очевидно е, че новите продукти на СКИ създават впечатляващо изобилие от нови произведения и на всякакви събития техния щанд изглежда много добре. Със сигурност един щанд, на който има две книги-игри на Ал Торо няма да изглежда така добре, както изглежда щанд с 6-7 различни продукта. Но пък Абаносовия дракон може би има силата да запали интереса на някои хора към книгите-игри, докато не вярвам зрял човек да си е купил някое от Призванията и да е останал впечатлен от книгите-игри в тях.

Първо, не говорим за саможертви тук. Когато мога, ходя където ми е приятно. Но още когато правехме опит да се организира среща с кандидат-участници в Инициативата, се видя, че не съм особено атрактивен. В крайна сметка на сбирката бяхме трима участници, трима организатори и един автор.

На форумни сбирки не ходя от самото начало. Не си представях каква работа имам на една маса с хора, които ме наказват за глупости и ми държат лекции как да се държа в обществото, сякаш са доказани капацитети, а аз съм молещ за помощ неудачник. На по-късен етап бордовите игри и някои сбирки на екипа на ПГ ми осигуриха възможност да се виждам сравнително често с хора от форума.

Отделно от това, търпимостта ми си има граници. Никога повече няма да се озова на една маса с мазен досадник като Уейн.

Таласъмията не ми е много ясно какво е, но съм силно отрицателно настроен към българската литература (каквото съм хванал да прочета, или е скучно, или е неграмотно) и най-вероятно няма да е много уместно да ходя на място, където се събират много такива творци да се потупват и да си раздават награди.

С Пенчо - Роджър Уилко не се познаваме. Може би сме се виждали, но е било в група, най-много да сме се запознали и поздравили. И да съм чел нещо негово, не си го спомням и не мога да кажа нищо.

Mindcrime писа: писа:

Таласъмията не ми е много ясно какво е, но съм силно отрицателно настроен към българската литература (каквото съм хванал да прочета, или е скучно, или е неграмотно) и най-вероятно няма да е много уместно да ходя на място, където се събират много такива творци да се потупват и да си раздават награди.

To литературата е последното нещо, което се случва на тази таласъмия. Общо взето 2 дни се играят нон стоп настолни, върколаци, ролеви, меджик и белот Пие се бира, ядат се кюфтета. А след Върколаци до 6 сутринта, сутрешните принцеси с кайма са си направо като уникални.

Готино събитие си е особено като познаваш повечето хора. Все пак само там ми е било най-готиното масово гледане на футболен мач по телевизия. Бяхме над 50 човека (Бразилия - Чили)

Така вече става интересно и е нещо, което бих искал да посетя

Готино е. Няма особена програма или ако има никой почти не я спазва.
Иначе ми стана смешно как Спас те пита що не ходиш там, при положение, че самият той, въпреки поканите, не са решава да се домъкне.

Някъде прочетох, че ще участваш в екипа на ПГ4?
Ако е вярно, как ще се отрази това на Инициативата (Пътешествието)?

kiril_ps писа: писа:

Някъде прочетох, че ще участваш в екипа на ПГ4?
Ако е вярно, как ще се отрази това на Инициативата (Пътешествието)?

Аз съм член на журито, давам мнение и оценка за постъпилите за ПГ4 материали. Това е ангажимент за 6-10 часа общо. Не съм част от редакторския екип, който после ще хвърли много часове да оправя избраните произведения и да ги превежда в приличен вид, така че на практика този ангажимент няма да се отрази на завършването на Пътешествието, нито на написването на книгата-игра за Инициативата.

Ако "18% сиво" е доста добър роман, значи литературата ни като цяло е доста добра. Тогава можем да определим Ваня Щерева като доста добър писател, да кажем от ранга на Маркъс Зюсак. Ако Владимир Зарев (горд автор на изрази като "...той се бореше между глада и своя мързел." и "Часовникът цъкаше върху шкафа като идиот...") е доста добър писател, а не просто още един от пасмината претенциозни драскачи, значи се иска само да седнеш и да натракаш текст, за да се присъединиш към плеядата наши доста добри писатели.

Ти самия си казвал, че в България няма добри редактори (ако не се лъжа) и аз съм склонен да вярвам в това. И в тази връзка трябва ли да мерим с един аршин Западни автори и Бг автори? Не е ли все едно да сравнявам Голдън Стейт Уориърс с Лукойл Академик?
Аз лично харесвам да гледам от време на време и Бг баскет, но не го сравнявам с НБА.
Не трябва ли все пак да правим предварителен компромис, когато се насочваме към БГ автор, един вид да се настроим на друга вълна? Предполагам, че зад бг авторите няма армия от редактори, тест-читатели и прочие. (не че зад западните автори винаги има такава армия)

Ами, гледайки Ръкописът, можеш да се насладиш на главния редактор на Сиела Захари Карабашлиев. А това издателство май е окупирало значим дял от издаването на български автори. След като прочетох романа му "18% сиво" и след като чух какво приказва в два епизода на Ръкописът, не виждам какво може да ми каже този човек, с какво може да помогне на някой писател да стане по-добър. И тези претенции... "живея със семейството си в САЩ", "постигам много в САЩ", "романът ми е издаден в САЩ"... и накрая приключва като пародиен персонаж в българско реалити шоу по държавната телевизия, плюс пост на редактор в българско издателство.

Аз лично не съм склонен да приемам по-безкритично българското. Примерно, не разбирам защо да се отнасям с разбиране към български филм. Имам един живот, ограничено време. Когато отделя два часа за кино, искам да остана с усещането, че съм ги прекарал смислено.

Да гледаш български мач, вместо нещо от Европа... аз бих го правил само ако отида на стадион. Разбира се, различните хора имат различни вкусове.

Вярвам, че в съвременния глобален свят българският автор трябва да е по-добър от западните, за да му се обърне внимание на скромния български пазар (заради всички онези скучни бездарници, които са гбили времето на готините хора през изминалите години). Може да е по-добър с нещо специфично, например историите да се развиват в местности, които са ми познати. Или да описва събития, които за мен са значими, евентуално защото съм бил участник, или поне свидетел.



Редакторите в СКИ могат да потвърдят,че имах и много по-лоши изрази и изречения в "Отново заедно" от онези, които ми направиха лошо впечатление при хората от журито на Ръкописът. Но онова беше писано под напрежение. Вероятно в Пътешествието ще има друг вид проблеми, понеже вероятно съм пренаписвал всеки от епизодите средно по два-три пъти.

За един писател няма оправдания (за един автор на книги-игри - също). Ако си комерсиален и те гонят срокове, и разчиташ на помощ, за да се справиш... това е друго, това е екипна работа. Но ако писането ти е страст и искаш да си добър, и ако го можеш, можеш да се справиш с писането на добър текст и сам. При българските автори, които съм чел, това го няма. За една-две страници се отвращавам. Или се отегчавам.

Уви ММ е прав за момента, рядко има добри БГ автори но...
На практика двата жанра фентъзи и научна фантастика са в колапс като рока... на теория с новите идеи и технологии трябва страшно интересни като книги и прочее, на практика няма нови идеи. Примерно любимия ми Обитаем остров е доста стара книга, която е изменена от Любо в Къртицата, като самата къртица не е лоша, но уви ми е твърде близка с Обитаемия остров. Ако Къртицата е едно от най - добрите ни НФ неща не знам и само догадвам нивото на най - новото. Купих си и четох бг фантастика от новата... емиииииииии доста беше страшна. Ту приповдигната, ту една като описание на ролева сесия (ролевите сесии са интересни само на живо, това е аксиома) или приличаше на комп игра. Особенна работа. Виж нямаше лоши разкази, ама на практика освен едно фентъзи произведение за едни художници друго не се сещам да ме грабна напълно.

И въпроса ми към ММ.

Мислиш ли да направи КИ в рамките на 20 или 40 епизода?

Ами... не, не мисля, че може да се направи интересна книга-игра в рамките на 20-40 епизода. Или поне аз не знам как да стане. Може нещата, които са ми безинтересни, всъщност да са интересни на повечето хора... случвало се е многократно в последното десетилетие, но на мен продължават да са ми безинтересни.

На мен ми трябват 20-40 епизода за Въведение...

Мисля че всичко е до мобилизация и стил. Чета Кинг и там е нещо такова в последователна книга като То и Кери всичко се чете, понякога обаче в книги където иска да обясни много неща извън темата ме затормозява като в Мъртвата зона, Вълците от Кала.... Та ако всичко е ясно може да се направи добра КИ според мен в малко епизоди особенно ако вкл. Схеми и прочее.

Добре, ще видя кой би могъл да се справи. За 40 епизода колко избора може да направи човек, особено ако има разклонения!?

"Мъртва зона" за теб е затормозяваща, за други е една от най-добрите му книги. Въпрос на вкус е. За мен в 100 епизода игра няма и не ми е интересно да се занимавам.