Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Хазартът, във вида на казина и букмейкъри, носи печалба основно на организаторите и на онези, които прибират данъците. Със сигурност има играчи на печалба, но огромното мнозинство губи. Не мисля, че това е проблем за играчите - и любителите на киното губят пари за кино. Проблем е, когато комарджията реши, че от хазарт се печели пари. Печели се тръпка, емоция, адреналин или просто разнообразие... но обикновено си плащаш. Ти решаваш колко да плащаш.

За покер не да говоря, там нещата са различни. Когато се играе срещу хора, винаги има печеливши и губещи, не е като при залаганията при букмейкъри. Покерът прилича на хващането на басове, там можеш да спечелиш много, ако договаряш изгодни коефициенти - нещо, което с букмейкърите не можеш да направиш.


Блекджек съм играл на два пъти в истински казина, имах късмета да спечеля по 300-500 лева. Покри ме късмет и в двата случая, спокойно можех да съм толкова на загуба и не е като да съм проявил знания или умение. Имах самочувствие, че съм добър - понеже мога да смятам в текущата ситуация, а не защото се заблуждавам, че мога да броя карти. Това с броенето на карти... е легенда за балъците и за незапознатите с процеса. Казината я подсилват, когато правят списъци с хора, изгонени за броене на карти. Готин маркетингкойто вкарва в беля още едно поколение "умели броячи на карти".

През лятото на 2006-а от скука започнах да играя в онлайн казиното на Уилиям Хил. Започна се една нощ, когато със залози от по 5 до 50 долара изкарах 200 долара печалба. В продължение на една седмица почти всяко влизане в казиното ми беше печелившо и накрая бях 15 хиляди долара на плюс от блекджек.

Тези 15 хиляди ги загубих точно за 30 минути. После загубих още 7,500 долара в опит да изляза отново на плюс. Загубих 15 хиляди, после започнах да играя с тавана на масата 2,500 долара на залог. Спечелих четири игри и загубих седем, след което спрях с блекджек-а с големи пари.


От години съм сериозен комарджия (сериозно болен, биха могли да кажат някои хора). Преживял съм много покрай спортните залози. Хора, които са били около мен и са оставали впечатлени, след време ми припомнят разни неща. Аз имам толкова много преживявания, че неминуемо забравям някои. Все още помня усещането да съм заложил годишната си заплата на Маями за шампион и 28 секунди преки края на мач 6 да падаме от Сан Антонио с 4 точки и те да бият два фала (Ману Джинобили да ги бие). Победа им носеше титлата. Маями биха в продълженията, после спечелиха трудно и решителния седми мач. Такова нещо може да се опише, но не може да се предаде.


За мен хазартът е забавление. За големите букмейкъри е работа, затова те трябва да се занимават с математика, но и със социология.

Всички ние играем рисковано всекидневно, при това понякога с големи залози. Избор на партньор, например. Избор на приятели, на училище, на работа, на лекар и/или лечение... Понякога можеш да ограничаваш размера на залога, друг път не можеш.

В "Пътешествието" давам възможност за игра на хазарт. Бях се подвел, че трябва да е подходящо и за деца всичко, което се случва на страниците на Призвание Герой. Сега вече това отпада, затова героите ми си позволяват повече от една бира дневно.

В "Пътешествието", както и в книгата за Инициативата, читателят има възможност да рискува. Понякога има възможност да избира дали да рискува, или пък да избира размер на залога. В "Отново заедно" не успях да реализирам такова нещо, макар да имах идея да го направя.

Аз имам няколко въпроса свързан с хазарта. Споделял си неколкократно, че като цяло си хазартна личност. Интересно ми е дали влагаш емоция докато залагаш или се опитваш да го правиш хладнокръвно? Другият интересен момент ми е дали залагаш на мачове на любими твои отбори И още нещо - вече има доста места, където може да залагаш наживо, докато трае дадена среща. Предпочиташ ли подобни залози или си фен на залог преди мача, пък да става каквото ще.

Мишо, вчера в чата написа това:
"Едно време името значеше нещо. Освен това хората се събраха в Инициатива заради името ми, не заради нещо друго. Та... има си значение."

Скоро ще се навършат 3 години от старта на Инициативата. Снощи написа, че имаш много малък напредък с книгата за нея. Вярно е, че през това време излезе "Отново заедно", а сега се очаква и "Пътешествието" (ПГ3 обаче няма да излезе за Панаира на книгата, за което имаш вина).

Считаш ли, че се дискредитира? Как мислиш, че би реагирал ти, ако това се случваше на Уейн? Надцени ли се и ако да - какво те подведе (моментни емоции, самочувствие...)? Ако можеше да върнеш времето назад би ли се захванал с това начинание?

Това са четири въпроса, но са свързани. С тях не целя провокация. Прави впечатление колко добре аргументираш мненията си и ми е интересно какво ще отговориш.

P.S. Извинявам се, ако някой от въпросите вече е бил задаван. Чел съм темата, но е доста дълга и е възможно да съм го пропуснал. Просто не отговаряй или сподели дали вижданията ти от тогава са се променили. Виждам, че от близо половин година не е имало нови въпроси, а това е достатъчно време, за да си промениш мнението.

Само да вметна, че частичен отговор на въпросите ти има в последното мнение по тази тема от преди около 2 месеца.

viewtopic.php?f=97&t=1857&start=300

Благодаря на comics_ross за въпросите.

Огромното забавяне със сигурност дискредитира името ми. Въпрос на баланс е. Една слаба книга-игра ще ми навреди много повече. И докато "Отново заедно" беше нещо спонтанно и много различно от моя стил, "Пътешествието" и книгата за Инициативата трябва да впечатляват. Не само с привличането на Евгений Йорданов за илюстратор.
Когато казвам, че напредъкът по книгата за Инициативата е много малък... не на място го казах това и не биваше да го казвам. Ако Пътешествието се хареса на организаторите на Инициативата, ще обясня какво съм имал предвид.

Огромни забавяния се случват на Уейн и на Ал Торо. Отношението ми към двамата е коренно различно, и то не защото с Ал Торо играем бордови игри. Оценявам Уейн много ниско и като автор, и като човек, и това е в рязък контраст с неговата значимост на този форум (преди време доста му угаждаха, понеже нали беше възкресител на жанра), както и с многобройните му изхвърляния.

Има две основни причини за ужасно бавния напредък:
- силните ми главоболия
- сериозната ми заетост в работата
Главоболията са недоказуеми. От време на време съм имал проблеми с интимните си приятелки заради тях. Просто... когато кажа, че имам работа, това звучи малко кофти, но приемливо. Когато кажа, че ми се чете книга, звучи леко грубо. Но когато всяка трета вечер ме боли глава, след първите две седмици "горкичкият" се заменя с по-остър тон.
Работата... тя е основното нещо в моя живот. Работата, колегите ми. Всеки път, когато има конфликт между работата и писането, избирам работата. Едно време писането на книги-игри ми беше работа.

Дали се надцених... Да, разбира се. Смятах, че мога да работя поне един цял ден седмично по книгата (от сутрин до вечер, едни плътни 15 часа, от които 8-10 да са ефективна дейност, другото да е мотаене), както и поне още 2-3 дни вечер за по 2-4 часа. И смятах, че ако се захвана сериозно, за около месец ще измисля правилата и дневника, за още месец ще направя схема, ще я тествам и доразвивам два месеца, накрая ще налея текста за 2-3 месеца, накрая още 1-2 месеца ще отидат в редакция.
Вече го казвах много пъти: не знам какво е добра книга-игра. Виждам изобилие от лоши, но нито една, която да ми хареса. Вклрючително и от моите. Прочетох моите, чразочаровах се от себе си. После прочетох някои от класиките на другите автори - припомних си защо се смятах за най-добрия. Но това да си едноок в селото на слепците не е голям кеф за мен.
Не знам дали Пътешествието ще е добра книга-игра. Влагам много усилия. Харесва ми какво се получава. Публиката ще прецени. Ако Пътешествието не се хареса, няма какво да умуваме - приключваме с Инициативата, връщаме парите по вече обявените условия.
Дали ще се чувствам виновен, ако нещата се провалят... по никакъв начин! Всеки от участниците ще получи пъти повече, отколкото ако си беше депозирал парите в банка. Аз отделям много време на книгата, а можех да го обърна в няколко десетки хиляди лева това време. Така че ще ми е кофти да се издъня, но заради себе си, а не пред инвеститорите.

Ако знаех как ще се развият нещата, не бих се хванал с Инициативата, разбира се. В периодите, когато бях много зле със здравето, забавянето на книгата ме тормозеше и това определено не ми беше от полза. В момента също не съм в цветущо състояние, просто съм в пъти по-добре от преди година - година и половина. Когато съм си отделил ден за работа по книгата и се събудя със силно главоболие, след което половин ден ми отиде в лекуване, в този половин ден не мога да забравя, че съм прекрачил всякакви срокове. Но пък миналия декември и януари ги прекарах на легло със силни главоболия и почти нямам спомени от тези два месеца. така че сега съм си супер.
Честно казано, всички участници са ми повече или по-малко виртуални, а аз не зачитам много виртуалното. Но Ники и Сашо ги виждам често покрай бордовите игри и не се чувствам добре, когато ги разочаровам. Те двамата, както и Митко и Юри, са ми по-важни от всички останали. И не искам да ги разочаровам. За самия мен също е важно да си докажа, че още мога да напиша добра книга-игра, нищо че го няма пазара да я оцени.

И докато "Отново заедно" беше нещо спонтанно и много различно от моя стил, "Пътешествието" и книгата за Инициативата трябва да впечатляват.

В "Пътешествието", доколкото разбирам, ще участват същите герои, в продължение на същата история, разказана в приблизително същия обем. Откъде очакваш да дойде разликата?

Разликата я правя аз. Възможностите на една история не се определят от героите, а от автора. "Отново заедно" беше едно запознаване с героите, което се разду до формата на книга-игра.
В "Отново заедно" има едни 20 точки Удоволствие, които трябва да събереш. Нямаш начални умения на героите, няма възможност да ги променяш. Няма паралелни случки, нито избор на цели.
Обемът не е същият, и това не е заради илюстрациите на Евгений.
В "Отново заедно" представям Асен на 21 епизода. "Пътешествието" започва с 30 епизода, в които се решава с кой от трите възможни полета да стигнат до Турция. Броят на епизодите не е същият.
След много грешки, в крайна сметка пиша "Пътешествието" по старата рецепта: първо схема, после тестване, накрая наливане на текст. В духа на новото време, промяната е: редакции от приятели.
А, да. Ще има пиене и други пороци, стига да ви влече към тях. Бордови игри, футболни мачове, малко лобиране, за да ви стане Асен по-симпатичен и т.н. Има доста повече игра и алтернативи за постигане на успех.

Mindcrime писа: писа:

Не знам дали Пътешествието ще е добра книга-игра. Влагам много усилия. Харесва ми какво се получава. Публиката ще прецени. Ако Пътешествието не се хареса, няма какво да умуваме - приключваме с Инициативата, връщаме парите по вече обявените условия.

А ако участниците в инициативата не харесат Пътешествието, но въпреки това искат да се появи цялата книга какво правим?

Участниците в Инициативата са толкова разнородни, че ще е невъзможно да се обединят около едно мнение. Организаторите ще имат решаващ глас. Това важи и в случай, че Пътешествието се хареса на повечето участници.

Mindcrime писа: писа:

нищо че го няма пазара да я оцени.

Стискаме ти палци да си по-добре и да можем да я направиш така както ти сиакш.

А пазарът го има, защото книгата ти е продадена вече. Ти пишеш продадена вече книга-игра.

Не, не е точно така за пазара. Наистина, събрани са пари, и то значима сума. Но това е аматьорско нещо, в което много хора влагат труд, който не им се заплаща. Точно както за твоя популяризаторски труд не се плаща.

Аз хвърлям доста часове в творчески лутания, които един професионалист вече ще преодолял. Но както и да го докарвам, трудно бих написал добра книга-игра за по-малко от един работен месец. Ако искам да получа за нея 2 000 лева, работодателят ми ще трябва да си извади от джоба 3 000 лева, понеже държавата си иска своята една трета. За художник също ще отидат около 2 000. Не си представям добър редактор за по-малко от 500. И поне толкова за предпечат. Ето как онези 6 000 от Инициативата отиват само за труд на хора, при това не е като да се плащат космически хонорари.

Може да се получи добър, сработен екип, но това предполага целогодишна заетост, а не мисля, че пазарът ще поеме 12 книги-игри годишно. Да не говорим, че вмомента, в който придобият отново популярност книгите-игри, ще се намърдат пишман-издатели, които ще подбият цената и качеството.

Искам да задам на Майкъл един от редовните въпроси: Кога ще излезе книгата-игра от Инициативата? Въпросът е задаван многократно и последният отговор, който е достигнал до мен, беше че кога и дали книгата ще излезе зависи от представянето на Пътешествието. Ако това продължава да е така, нека въпросът да се трансформира в "Кога ще излезе Пътешествието?". Първоначално идеята беше то да присъства в Призвание герой, новият брой вече излиза, а следващият вероятно ще е най-рано през пролет-лято 2015.

Всеки план е предпоследен, но ето как си представям да се случат нещата с Пътешествието:
- до средата на ноември да го дам на Юри за първоначална редакция
- 2-3 седмици по-късно да опитаме едно четене в затворен кръг с екипа на ПГ
- след това текстът отива при тях за редакции, което може да отнеме месец - месец и нещо
- в това време решаваме дали да е отделна книга или да излезе в ПГ4 и ако е в отделна книга, правим корица
Би трябвало през февруари или март да е на пазара.

Ако в средата на ноември кажа, че първа точка е изпълнена, по останалите едва ли ще има забавяне.

От представените трейлъри какви очаквания имаш за ПГ3 и Тихото училище, дали те ще са крачка нагоре за жанра?
Според теб книгите-игри загубиха или спечелиха от това, че Ал Торо отклони вниманието си към ПГ и други проекти, вместо да продължи с Котарака?