Въпроси към Майкъл Майндкрайм

1. Мислиш ли ме за автор на книги игри
Не мисля за теб
Не съм говорил със Сашо за работата ви по Българ 3, не знам и какво си правил в предишните. Понятията "автор" и "писател" са толкова мътни, че не се наемам да давам формални оценки. Със сигурност си съавтор на поредицата книги-игри за Българ, което те прави автор, но няма как да знам колко значим е бил приноса ти.

2. Имаш ли или имал ли си втори инкогнито профил тук във форума
Веднъж имах, използвах го 5 минути. Изгониха ме грубо и без обяснение, понеже администраторите се държаха като шерифи. Направих си нов профил, за да ги попитам в чата защо са ме наказали, те забраниха и втория ми профил и това беше.

3. Какво обичаш да ядеш
Паламуд на скара. Лефер на фурна в морска сол. Чернокоп. Но не е точно като да ги обичам - до офиса ми има един тип, който готви такива неща в нелегална кръчма, обичам да ям такива неща при него, прави ги вкусни, а и ципурото му си го бива. Торо го е пробвал, ако ти трябва странично мнение.
При този човек обичам да ям боб със зеле и люти чушки, таратор с люти чушки, шницел от истинско месо, разни дивечови шедьоври...
Не съм кулинар, не си падам по яденето. Понякога на ден опитвам по 6-7 различни уискита, защото са ми се допили точно те (и имам бутилка в бара), но яденето... Едно момиче често ми повтаряше, че "жената трябва да знае 69 пози и да готви мусака, защото трябва да се яде нещо". Много съм съгласен с това, не знам какво бих правил, ако жената до мен знае една поза и може да готви 69 страхотни ястия.

4. Обичаш ли натегачите
Много абстрактен въпрос. Обичам трудолюбивите хора, което понякога се бърка с натегачи. Натегачи в гнусния вид обичат само долнопробните шефчета.

5. По колко часа на денонощие спиш средно
Веднъж изкарах цял месец с по-малко от 2 часа на денонощие, но беше изключително стресов период.
В последната година спя средно 4-5 часа на денонощие. Не мога повече. Тази сутрин си легнах в 7:30 и писах на колегите си, че ще работя от вкъщи след 14:30 (надявах се да спя дотогава и да ме събуди аларма). Станах към 10:30, полежах 30-ина минути с надежда да заспя пак, не се получи, и станах да работя.

6. Имаш ли сенки под очите
Често. Не полагам особени грижи за външния сивид, а не живея лесен живот.

7. Чел ли си "Майкъл, брата на Джери"
Не съм я чел, не съм подозирал, че съществува такава книга, не знаех и на кого е.
Навремето четях много от всичко, в последните години ме влекат главно съвременни истории.

8. Пушиш ли трева
Не, страх ме е. Точно както ме е страх да купувам алкохол от магазини, различни от Casavino. Попадал съм на ментета от уж коректни източници, нямам нужда от такива главоболия...
А и нямам подходяща компания, настроение. Пия много, понеже алкохолът ми помага да работя. Тревата не би ми помогнала за това.
Опитах по едно време да пуша трева, защото имах сериозни проблеми с главоболие. Но тогава опитвах всичко (казаха ми, че да гледаш лесбо-еротични филми лекува главоболие, опитах и това). Не беше лошо, но не забелязах облекчение с главоболието.

Благодаря ти за честноста! Според теб може ли един писател/автор да си позволи толкова много грешки в творбата си (като в "да намериш дракон" да речем) че даже и след намесата на редакторите да има поне по 5-6 на страница! И как се чувстваш че твоята творба е публикувана именно до такава?

За мен честността е въпрос на оптимизиране на усилията. Мога да лъжа и смятам, че съм добър в лъжите, но не е лесно да се измисли и поддържа добра лъжа, и често не виждам никакъв смисъл да го правя. Поради което ще ти отговоря с поредна доза честност.

Правописът на Спасимир е потресаващ, но правилният правопис не е задължителен за писател, още повече за автор. Намесата на коректор и редактори в "Да намериш дракон" не е достатъчно решителна, затова има проблеми в публикувания текст.

Със сигурност Спасимир се превърна в автор на книга-игра с "Да намериш дракон". Дали и доколко значимо е това постижение всеки може да прецени.
Със сигурност, крайният резултат показва, че Спасимир е могъл да си позволи толкова много грешки в текст - пооправиха, каквото намериха за наложително, после го издадоха. Ако произведението бе отхвърлено от ПГ2, можеше да се окаже, че не е могъл да си ги позволи.

В текста на Станимир има достатъчно примери за лошо структуриране на изречения и параграфи. Не е приемливо за мен, но го намирам за нормално - все пак авторът не е професионалист. В текст на Елена Павлова човек може да намери същите проблеми, макар и не непременно в същото количество или със същата конценттрация.

Аз исках да бъда част от ПГ2. Работа на екипа на сборника е да решава кои да са другите произведения. Никога не съм изпитвал каквито и да е чувства по отношение на това кои са другите две произведения в ПГ2. Исках да съм там, екипът на сборника ми помогна много в коригиране и редактиране на "Отново заедно", за което съм им благодарен, и нищо друго не е и не е било от значение за мен.

Не е като да не искам да обидя Спасимир и затова да се изразявам политически. Вярвам, че Спасимир има сравнително адекватна представа що за текстописец е.

Това е тема за въпроси към мен, а не за тъпи коментари.
Човек, който смята секса за спорт, а израза "най-вътрешната одая" за смислен, не знам с какво право може да се произнася за грамотност и начетеност.
Да мен колкото Уейн е писател, толкова и Спасимир. Количеството не винаги помага за качеството.

Каза, че всичко правиш с цел!
Каква ти е целта да разпитваш и да се занимаваш с лекета/отрепки?

Понякога целта е да удовлетворя някое свое желание. Не живея в идеален свят, налага ми се да се занимавам с всякакви хора.

С Уейн от време на време се занимавам, за да подчертая колко изпразнен от съдържание е този човек, колко лишени от смисъл са изказванията му и колко нелепи и неумели са лъжите му. Също така смятам, че е полезно да се обръща внимание на някои тънки моменти. Например, добре е от време на време да се подчертават детайли като "сега - няколко пъти повече от Торо" и да им се дава тълкувание, защото много хора нямат достатъчно високо ниво на внимание към детайла и не забелязват такива подробности, а те са част от ключа към разбирането що за отрепка е Уейн. Разбира се, за да се убеди човек що за отрепка е този тип, най-добре е да има някаква работа с него.

Обвинявал съм те в неаргументиране (във връзка с това "Не помня някога да си ме обвинявал в неаргументиране - да искал си от мен да се аргументирам, но това е съвсем друг въпрос!"). За пръв път в темата, в която се сблъскахме и накрая ме наказаха. Тогава пишеше измислици за мен (че съм прогнозирал лоши продажби на книгата-игра Българ1, че най-много мразя да греша) и не ти се занимаваше да ги подкрепяш с доказателства. Тогава за пръв път използвах "леке" по твой адрес.

Когато споделяш творенията си, трябва да си готов за реакции. Понякога ще са въпроси, като например моят въпрос "Защо си ме изобразил с карирана ризка (каквато не съм носил никога) и защо си ми сложил в устата снобско изказване?"

На въпроса защо се занимавам да ти задавам въпроси, простият отговор е: защото ти се занимаваш с книги-игри и с мен. А както беше в чата за Сиела, понякога се намесвам по тема, която ми се струва важна. Надявам се, тогава разбра, че макар да си работил с тях, не знаеш много-много за бизнесите им и си в блажено неведение за факти, които не са строго секретни.

Съвсем не е само Росен, който обича да обръща внимание на хората, че когато развиват теза, частта с доказателствата (онази в средата, след изложението и преди заключението) е добре да присъства, защото това улеснява разбирането и значимо вдига качеството на разговора.

Добре, ще ти отговоря малко по-късно на въпросите ти (макар да смятам че само си търсиш повод да ме затапваш и да се заяждаме) тъй като сега ще изляза!
Но искам да добавя тук две неща! Едното е, че може би за интернет пространството наистина е важно, човек да се аргументира много по-силно и обяснително, за да бъде разбран максимално добре. Тук не съм добър. В действителност това ми е първото сблъскване с интернет общество и съм невеж
Второто е, че например ако за теб е важно да се аргументира човек, то за мен е важното следното:
Пример: Ал Торо пише за даден филм. След няколко рев=та на филми аз ги гледам и виждам той какви филми харесва. Ако неговия вкус се покрие с моя, то за мен от цялата описателна тухла, която изписва (която явно е важна за някои хора, за да се надъхат да гледат филма) то за мен стига само простото "филма ми хареса" или " е много добър" и другото няма значение! Ако човек няма същия, като моя вкус, колкото и добре да е аргументиран, няма как да ме надъха да гледам този филм. Все пак зад всеки филм седи и сценарист, който като теб добре може да си защити творбата, както и режисьор с уникалното за себе си виждане

ПП: Естествено че съм готов за всякаква критика. Съжалявам че си разбрал погрешно, че съм се засегнал. Карираната риза е защото не знам как се обличаш, а репликата я сложих нарочно заради втория панел за да се получи гега. Още преди теб казах, че не си казал такова нещо!

Прав си, че често е излишно човек да се аргументира за свое мнение за произведение на изкуството, но само с уговорката, че говори от позицията на потребител. Произведенията на изкуството ни влияят както със същността си, така и в зависимост от нашия житейски опит и преживявания,и затова често, особено сериозните творби, влияят на различни хора различно и оставят различни впечатления в тях. Примерът с Торо и филмите е точно такъв.

Виж, когато Торо прави рецензия на книга-игра, той се отнася много сериозно към подкрепата на всяка своя оценка с аргументи.

По отношение на споровете, вярвам, че в изразяване и аргументация съм по-добър от много хора и обикновено не търся "да им натривам носовете" и да се фукам. Веднъж вече споделих: както на теб ти е работа да рисуваш, така на мен ми е работа да се аргументирам, често във враждебна среда.

Аз съм далеч от мисълта, че мога да критикувам от позиция на специалист. В случая с комикса, който ни окарикатурява (не влагам лош смисъл в думата), аз съм наясно, че не цитираш точно нито мен в първия кадър, нито Уейн във втория. Но обикновено репликата е в духа на изказванията на човека, затова попитах дали така ти звучат мненията ми за разни неща - като на сноб (малко недодялан, пишман-сноб, ако добавим и "пащарнака"). Защото ако си позволяваш да сложиш на някого някакви думи просто за да ти се получи някаква шега, можеш да ми припишеш и нещо от рода на "ей, вчера забърсах един егър и един ром от улицата, направо ме скъсаха от секс, разпраха ма! Голям кеф!"
Изказването на Уейн в сцената с разбиването на вратата е неточно, но е точно в духа на онова, което каза в чата (произнесе се много авторитетно за пиенето на качествено уиски, сподели и, че жена му се смее на написаното от мен за уискито), както и на приказките му за това колко много секс прави с различни жени.
И затова се зачудих какво точно казваш за мен.

Ами какво да ти кажа, Торо има енергията да е сериозен и когато пише рецензии и когато говори с хората. А може би няма развитото чувство за лигавене. Хора и хора. Аз обикновено съм сериозен само докато работя. В другото време си почивам. Не съм намирал нужда тук да се изявявам като интелигентен фактор, за да ме тупате по рамото "брей той бил и много умен освен останалото"
Относно комикса, всичко беше казано в малкото разменени реплики още преди да се изпокараме! Комиксът беше направен на бързо, освен това много често чета чата през редовете. Прочетох за някакви остатъчни вкусове на уйскито, не знам кой ги каза, но беше идеално за да се вмъкне в него. Тъй като за теб беше отделен само един панел, репликата беше лепната на теб, за да може Уейн да ти влезе подобаващо. Пащарнака го добавих малко преди да пусна комикса

Майндкрайм, провалих се в "Пробивът на НБА" . Много ми беше тежко с тестовете за 97ма/98ма (тук или не си се сетил за проблема с времето, или просто не си и искал въпросите да са вечни)
Книгата иначе е уникална, най-добрата за възрастни, до сега която съм чел. Много прилича на Мениджъра като игра! А аз си обичам да менажирам. Определено е по-добрия пробив!
Съжалявам че не искам да добавя повече
Поздрави

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Майндкрайм, провалих се в "Пробивът на НБА" . Много ми беше тежко с тестовете за 97ма/98ма (тук или не си се сетил за проблема с времето, или просто не си и искал въпросите да са вечни)
Книгата иначе е уникална, най-добрата за възрастни, до сега която съм чел. Много прилича на Мениджъра като игра! А аз си обичам да менажирам. Определено е по-добрия пробив!
Съжалявам че не искам да добавя повече
Поздрави

Тестовете ми се струваха добро решение тогава, защото човек научаваше нещо. Не помня дали съм отчитал, че има хора, които биха им се издразнили, понеже нямат желание да научават любопитни факти и статистики, свързани с отборите в НБА.
Нямах представа, че това е последната ми книга-игра на спортна тематика. Винаги съм смятал, че ще напиша нещо с измислени имена, така че играта да не се влияе от актуални познания на човека за дадена лига. А междувременно ще издавам по една стпортна книга годишно.
Старах се много в оразмеряването - да направя играта максимално трудна, без да е невъзможна за изиграване без лъжа.
На хората, които я играят сега, бих препоръчал да лъжат на тестовете. За да не се изврати оразмеряването, добре е в 2/3 от случаите да приемаш, че вземаш максимален брой точки от теста, а в 1/3 от случаите да приемаш, че си едно ниво надолу.

Вилорп писа: писа:

Мишо успяваш ли да напредваш с редакцията на Големия копон?
Все още ли го виждаш във времето да го дадеш на скиорите за преглед към края на февруари?

В момента не правя нищо по Големият купон. Работата е на етап, в който поне аз не се справям с по час-два на ден, трябва ми неколкодневен спринт (да мога да вкарам поне 60 часа работа). За целта ми трябва отпуск. Отпуск ми трябва и защото в последната година съм имал точно пет почивни дни (единият от тях заради операцията на мъдреца и кистата), като в това число влизат уикенди и празници.
Надявах се, че в средата на декември ще мога да изляза в отпуск до края на януари, но се случиха някои неща и сега надеждата е в началото на февруари да изляза в отпуск до края на март.

Майкъл, разкажи за учениците си. Какво пишеха? Защо не видя бял свят? Ако си писал по тази тема, посочи къде.

Писал съм поне на две места, но ми е по-лесно да го напиша пак.
Аз бях лош ментор, затова нито един от тях не успя. Имаше неколцина кандидати, накрая трима започнаха. Първият се отказа почти веднага, не му се занимаваше. Вторият слушаше лекциите ми, не изпълняваше задачите след тях. Третият аз го провалих с негативността си. Той пишеше, аз редактирах и обяснявах. Така се видяхме 4-5 пъти след края на лекциите и първоначалните планове за книгата. После той спря да идва, аз се обадих на родителите му, майка му каза, че се отказват и това беше.
Първият съм го забравил отдавна.
С втория се срещнахме случайно в едно заведение през 2011-а, и скато си сверихме спомените се оказа, че и той така си ги спомня нещата.
Третият се появи изненадващо преди една или две години и имахме уговорка да се видим на "София диша", да му покажа накъде хората развиват жанра и какво правят сега, после да седнем да се видим. Но после изчезна някъде. От първия ни разговор останах с усещането, че е зает човек, та е възможно да го е прихванала носталгията в малък период със свободно време, после да му е изникнало нещо... Щеше да ми е интересно да сверим спомените си, но изпуснах възможността.