Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Поначало си е било много странна идея. Какво печелят двете страни, морално или материално, за да се захванат изобщо?

Не беше хич странна идея в началото, исках да намеря хора, които да бъдат научени на някакви правила за това как се пише книга-игра, с надеждата след време поне един от тях да си развие свой стил и да изкове свои правила.

Плащаше се някаква сума в началото, която не беше кой знае какво. Очакваше се тя да ангажира хората да не се отказват. След втората лекция трябваше да ми я платят, затова започнах с с повече ученици, на третата лекция бяха трима.
Ако успееха да напишат половин книга-игра, щяха да получат половин хонорар. Имаше различни идеи за другата половина, в крайна сметка нищо не се получи.

Видя ли потенциал в някой от тях, или нещата не стигнаха до там? Беше ли проучил предварително например какви оценки по литература са имали в училище (ако са били ученици) и чел ли си нещо писано от тях, което е било като приемен изпит за курса ти?

Не, нищо такова не бях проучвал. Аз бях малък тогава, имах си куп проблеми на главата и около мен нямаше хора, способни да помагат. Просто се надявах да излезе нещо, но двамата големи (на по 21-22 години) курсисти се оказаха несериозни, накрая тежеста падна на едно момче, което по онова време може да е било на 13-16 години.

1. Коя страна на писането на книги-игри ти доставяще повече "точки удоволствие" - изграждането на правдоподобен свят и интересен сюжет, или създаването на добре балансирана система за игра?
2. Стараеше ли се да имаш съчинена цялостна история преди да започнеш да пишеш, или започваше от базова идея, която развиваше в процеса на писане?
3. Случвало ли ти се е някога да загубиш интерес към темата на дадена книга, но вече да е късно да започнеш отначало?
4. Избягваше ли да взаимстваш идеи от любими произведения за своите книги (книги, филми и тн), или това не те притесняваше?
5. Има ли твоя книга-игра, която дори ти не си успял да "минеш" от първите 1-2 опита?

Поздрави!

1. Коя страна на писането на книги-игри ти доставяще повече "точки удоволствие" - изграждането на правдоподобен свят и интересен сюжет, или създаването на добре балансирана система за игра?
Винаги съм имал съзнанието, че не съм писател и силата ми не е в литературата (и макар да съм се напъвал и да се напъвам в "Големият купон", и там акцентът пада на логичността на изборите и на последствията от тях, както и на възможността да преиграваш, гонейки различни крайни цели). От време на време "пусках ръката" и си мислех, че пиша и добри текстове, например в "Пробивът", "Съкровището на дракона" и "Хлапето", но винаги съм се опитвал да доставя важното за мен: смислени избори и добре балансирана система.
Създаването на добре балансирана система ми носеше спокойствие, защото винаги работех по поредната книга-игра с усещането, че ще се издъня, че правя нещо скапано, че не се получава добре и че трябва да се старая повече. Когато най-сетне разполагах с изборите и системата и завършех тестовете, въздъхвах с облекчение. Знаех, че вероятно няма да се справя добре с писането на текст към епизодите, но изборите и добрия баланс ще компенсират.
Но по-голямо удоволствие получавах, когато имах усещането, че света ми се е получил или че пиша добър текст. Защото не се очакваше това от мен, и самият аз не го очаквах, и нямаше напрежение върху мен да доставя такова нещо на читателите.

2. Стараеше ли се да имаш съчинена цялостна история преди да започнеш да пишеш, или започваше от базова идея, която развиваше в процеса на писане?
След като бях горе-долу наясно какъв ще е света, кой ще е героят и каква ще е основната задача, започвах да нахвърлям случки. Трупах много листа със схеми на дадени случки, с избори и последствия, като беше ясно, че последствията са примерни, защото на този етап още нямам възможност да създам баланс. Едва когато имах цялата история развита по епизоди, многократно проиграна и балансирана (времето показа, че за някои книги само съм си мислел, че е балансирана), пристъпвах към наливането на текст в тези епизоди.
При "Отново заедно" нещата се случваха "в движение", пишех историята и я оставях да ме носи. Беше ми трудно и не ми хареса резултата. После при "Големият купон" мислех да се върна твърдо към познатия ми метод, но не се получи: непрекъснато добавях случки (и вероятно ще добавя още една-две до предаване на текста на редактор), след като вече имам уж готов текст за други случки, което понякога води до пренаписване или поне сериозна редакция на стар текст заради нова случка и със сигурност е пример за хаотичен и неефективен работен процес.

3. Случвало ли ти се е някога да загубиш интерес към темата на дадена книга, но вече да е късно да започнеш отначало?
Поредицата за Шангри, както и втората и третата книга от поредицата за Елмар са примери за това. Не че е късно, просто... поредиците често са гадно нещо. Виж, нямах подобни проблеми с Хлапето, нмяаше да имам и с продължението на Пробивът.

4. Избягваше ли да взаимстваш идеи от любими произведения за своите книги (книги, филми и тн), или това не те притесняваше?
Това с взаимстването е сложна тема. Истории като тази на Хлапето има толкова много, че вероятно някой ерудит може да посочи няколко сходни. Стремял съм се да не взаимствам и да не наподобявам нечия чужда история. Но повечето истории в книгите-игри са клиширани и няма как да са оригинални, даже и изборите често не им придават оригиналност.
В Хлапето имах усещането, че имам какво да кажа на аудиторията си, че има на какво да ги науча. И макар че хора като Любомир Николов и Пепи Станимиров така и не можаха да разберат, че книгата всъщност учи читателите на нещо положително, вярвам, че успях да вкарам достатъчно указания за това кое е лошо и защо в иначе стандартната гангстерска история.
Така и не се появи отнякъде някой утвърден гангстер да каже: "Мишо, ти ми посочи пътя с Хлапето, заслужаваш да станеш собственик на този хотел в Слънчев бряг, един малък жест от мен." За щастие, не съм имал и обвинения от типа: "ти вкара детето ни в гроба или в затвора с гадната си книга-игра".
Вероятно често съм взаимствал разни случки от нелюбими истории. Често в случаи на засичане гледах разни скапани неща, изнервяха ме и си казвах: можеш много повече от това, а това е на пазара, възприема се сравнително добре от публиката и се продава добре. Но ако съм заемал случка оттук-оттам, ставало е дума само за началното положение, оттам-нататък следват избори, последствия, разклонения...
За мен винаги водещо за избор на случка е тя да предполага разнообразни варианти за развитие. В добрия случай тези варианти са различни, но не и като баланс - не е хубаво да имаш много случки, в които или печелиш 2 точки, или губиш 2 точки. Хубаво е да са по-равностойни различните разклонения и ако някъде има наказания, да са по-скоро заради поредица избори, а не заради конкретен избор. Например, да не те наказвам ако си избрал да се биеш, когато си можел и да избягаш. Да те наказвам, ако си тръгнал да се биеш, когато е ясно, че не можеш да се биеш или ако е ясно, че противникът ти може много по-добре от теб да се бие, а ти можеш да бягаш.
И понеже възможността за интересни избори е водеща, точно аз трудно мога да се възползвам от взаимстване, защото често взаимстваш от произведение, в което нещата се случват по един определен начин.

5. Има ли твоя книга-игра, която дори ти не си успял да "минеш" от първите 1-2 опита?
Когато след 2010-а започнах да ги предпочитам, повечето ме затрудняваха и от трети опит, често изборите ме изнервяха и последствията не ми се струваха логични. Например, Тъмната страна на Земята ми се стори ужасна книга отвсякъде и е хубав пример за това как подходящата тема, особено в среда без конкуренция, печели сърцата на читателите, дори когато е разработена много зле.
В повечето си книги не намерих сериозни проблеми, но също така и не намерих своя книга-игра, за която да мога да кажа: "тази е почти съвършена". Очаквах повече от двете книги за викингите, както и от Пробивът. Черната маска надхвърли очакванията ми, а Пробив в НБА си беше точно като в спомена ми за нея - перфектен баланс, грешка с вкарването на тестове за неща, станали незначителни преди повече от 15 години.
Накратко, вярвам, че всеки автор забравя произведението си след година-две, освен ако това не е единственото му произведение и не си го припомня непрекъснато. А с течение на времето хората се променят, така че когато днес чета своя книга, дори начинът ми на мислене е съвсем различен от начинът на мислене на онзи тип, който е писал книгата преди 10-15-20 години.

Благодаря за изчерпателните и откровени отговори!
И аз смятам че Черната маска и Пробив в НБА са много добре разчетени като игра, а тестовете във втората даже не ме дразнят толкова, защото съм си "basketball junkie"
Между другото от над 15 години съм запален по NBA и баскетбола, и помня че твоите баскетболни книги-игри дадоха първоначалната искра за тази моя страст, за което мога да ти бъда само благодарен, и съм напълно сериозен в казаното.
А относно последния въпрос, зададох го защото от твоето творчество мисля че най-много ме е затруднил първия разказ за десантчиците и амазонките, от Мегаигра 1ви брой, където се избираше екипировката за мисията до най-дребния детайл. Струваше ми се невъзможен за победа, май само с послъгване успях да видя края му.

Цитатът е от "Заплахата", (Битката за Шангри) и понеже 1996г., беше меко казано - тежка във финансово отношение, като някакъв ориентир ще посоча , че тя е започнала с МРЗ от 2760 лева и е финиширала с 5500 лева. Имайки предвид, че всички сме живели в трудностите на онези времена, смятам, че към момента на определянето на стартовата сума от 5000 лева, това не са били малко пари за едни хлапетии, които са решили да си начешат крастата - да имат за ментор, известен автор на КИ. При 25 000 пък, става съвсем друга опера. Вярно - парите са ги плащали родителите им, но все ми се струва, че сумата, не е била пренебрежимо малка на фона на лошата икономическа ситуация ТОГАВА. По онова време една КИ, струваше около 80 лева т.е. това са си 62 книги-игри! Сумата от 5000 лева обаче, не е била невъзможна летва за по-състоятелни хора. Работата е там, че ние читателите на 16+ години, не бяхме такива, а разчитахме на пари от закуски и спестявания. Давам този сравнителен пример, защото между онова ТОГАВА и СЕГА, стоят едни 20 години и нещата се забравят.
Всъщност исках да попитам нещо, което ми хрумна на последната форумна среща, докато разговаряхме с Росен. В средите на феновете, не се спори, че една от най-добрите КИ въобще е "Пробивът". Това дава основание да се допуска, че едно от най-очакваните заглавия при КИ, би било излизането на "Големият купон". Смятам, че именно авторът на "Пробивът", би бил най-удачният вариант, да я разработи в духа на предходната игра и да даде завършен вид на историята на музикантите. И тъй като си посочил в предходен отговор, че едва ли си щял да срещнеш проблеми с написването на продължението на "Пробивът", ми стана любопитно следното:

1. От днешна гледна точка, не смяташ ли, че беше по-добре да напишеш първо продължението - "Големият купон", вместо да поемаш други задачи в интерактивната литература, като "Отново заедно"?
2. Коя своя КИ, оценяваш като най-успешна* във времето - "Пробивът" или някоя от спортните ти КИ? Или може би някоя друга?


*Под най-успешна разбирам, книгата, която е зарадвала/достигнала до най-много читатели и си изпитал най-голямо удовлетворение от реализацията и качеството и.

Интересен цитат е посочил Зорт. За да не правим излишни сметки за покупвателната сила на лева през 96-та, бих желал да задам на Майндкрайм следния въпрос:

Каква би била цената на курса днес?

Meriadoc писа: писа:

Интересен цитат е посочил Зорт. За да не правим излишни сметки за покупвателната сила на лева през 96-та, бих желал да задам на Майндкрайм следния въпрос:

Каква би била цената на курса днес?

Сега и аз съм се променил. Затова няма курс. Ако ме питаш колко вземам на час...
Писах лекциите си много време. Имам спомен за 15 лекции. Всяка ми е отнела поне 6 часа. Това са поне 90 часа.
Всяка лекция отнемаше около час, а поне след 10 от тях имаше задача, която после проверявах... още 20 часа.
Все отнякъде ще изникне още работа, а накрая следва писане на книга, редактиране, приготвяне за издаване... Това са 300-400 часа работа мое време.
Много време е, а не мисля, че ще е смислено прекарано време. Няма толкова желаещи за автори на книги-игри. Няма и такава популярност на формата.

Цената на курса се избиваше с половин стандартен хонорар за книга-игра. Аз трябваше да пиша по 6 на година, за да преживявам някак. Никога не съм се чувствал финансово стабилен, докато пишех книги-игри.

Цената на курса днес... в момента просто не бих могъл да намеря време, освен ако някой не извади неприлично много пари. Ако след време остана без работа и без перспектива, бих казал 20 бона (по 10 на човек). А ако някой ме попита 6 месеца след това и все още нещата са безнадеждни, бих свалил на 10 бона.

Вилорп писа: писа:

Мишо, така и така са те емнали с тегави въпроси...
Знаеш ли откъде се появи на сцената на книгите игри Връдж?
Как стана така, че задено работихте в Мега?
Всъщност от къде се зароди идеята за Мега?
Знаеш ли как е било избрано дракончето за лого на Мега и кой го е направил?

МЕГА е рожба на Пепи Станимиров. Логото е негово. Той реши да се отдели от ПЛЕЯДА и да пробва сам. Той привлече мен и Любо с по-добри условия, след като много добре знаеше какво ни предлага ПЛЕЯДА.
Никога не съм работил заедно с Елена Павлова, тя има ужасен характер и е абсолютно бездарна, няма нищо в нея, което аз бих могъл да оценя положително.
След като започнахме работа по първите си книги-игри за МЕГА, както и работа по първия брой на списание МЕГА, Пепи изненада мен и Любо с новината, че МЕГА има автор на трилъри, който е много талантлив. Даде ни текста на първия роман от трилогията на Лени Кинг за Бръснача. И двамата бяхме отвратени.
Един ден отидох в МЕГА и ми отвори едро, брадато създание. Бях същисан. По-късно в същия ден разбрах, че ще съм редактор на нейн разказ-игра. Ден по-късно имахме среща като автор и редактор. Не се получи, и после никога не се засичахме с нея в редакцията на МЕГА, Пепи имаше грижата.
Повече знаят Елена и Пепи.

Постът съдържа раклама и е бегло свързан с темата.

Zort писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Получих няколко писма с молба да приема нови ученици. Съжалявам, но съм принуден да
откажа на всички. Първо, оказа се. че цената ми е висока за днешните условия България. Колко
ли? Пет хиляди лева. Това беше в началото, когато бях млад и зелен. Сега, като знам колко са
трудностите, бих поискал поне двадесет и пет! Едва ли ще се навие някой да ми ги плати, така
че разговорите са излишни. А, честно казано, има и второ - опитах да бъда даскал и не ми се
повтаря.

Цитатът е от "Заплахата", (Битката за Шангри) и понеже 1996г., беше меко казано - тежка във финансово отношение, като някакъв ориентир ще посоча , че тя е започнала с МРЗ от 2760 лева и е финиширала с 5500 лева. Имайки предвид, че всички сме живели в трудностите на онези времена, смятам, че към момента на определянето на стартовата сума от 5000 лева, това не са били малко пари за едни хлапетии, които са решили да си начешат крастата - да имат за ментор, известен автор на КИ. При 25 000 пък, става съвсем друга опера. Вярно - парите са ги плащали родителите им, но все ми се струва, че сумата, не е била пренебрежимо малка на фона на лошата икономическа ситуация ТОГАВА. По онова време една КИ, струваше около 80 лева т.е. това са си 62 книги-игри! Сумата от 5000 лева обаче, не е била невъзможна летва за по-състоятелни хора. Работата е там, че ние читателите на 16+ години, не бяхме такива, а разчитахме на пари от закуски и спестявания. Давам този сравнителен пример, защото между онова ТОГАВА и СЕГА, стоят едни 20 години и нещата се забравят.

Не помня кога започна курса, но когато и да е било, годината е била точно толкова тежка за мен, колкото и за всички нормални българи.
Не съм започнал курса като благотворителна инициатива, така че всякакви сметки какво може да си позволи едно тогавашно хлапе със спестяванията си нямат особен смисъл.
Написах лекции и исках да пробвам да ги прочета на някого, да му дам домашни, после да видя какво ще излезе.
И още нещо - аз нямах пари за закуски, когато бях малък. Всеки, който е имал пари за закуски след мен, е могъл да спестява повече от мен и да си позволява повече. Никога не съм бил човек, който иска да помага на всички хора.

Zort писа: писа:

Всъщност исках да попитам нещо, което ми хрумна на последната форумна среща, докато разговаряхме с Росен. В средите на феновете, не се спори, че една от най-добрите КИ въобще е "Пробивът". Това дава основание да се допуска, че едно от най-очакваните заглавия при КИ, би било излизането на "Големият купон". Смятам, че именно авторът на "Пробивът", би бил най-удачният вариант, да я разработи в духа на предходната игра и да даде завършен вид на историята на музикантите. И тъй като си посочил в предходен отговор, че едва ли си щял да срещнеш проблеми с написването на продължението на "Пробивът", ми стана любопитно следното:

1. От днешна гледна точка, не смяташ ли, че беше по-добре да напишеш първо продължението - "Големият купон", вместо да поемаш други задачи в интерактивната литература, като "Отново заедно"?
2. Коя своя КИ, оценяваш като най-успешна* във времето - "Пробивът" или някоя от спортните ти КИ? Или може би някоя друга?


*Под най-успешна разбирам, книгата, която е зарадвала/достигнала до най-много читатели и си изпитал най-голямо удовлетворение от реализацията и качеството и.

Пиша книга-игра, озаглавена "Големият купон", която е продължение на "Отново заедно", а не на "Пробивът". Онзи Голям купон няма да бъде написан от мен. Мина му времето.
Когато работех за МЕГА, щях да напиша продължението на Пробивът с лекота, защото бях много навътре в темата и имах възможност да ползвам компетентен консултант.

Не знам коя своя книга-игра да посоча за най-успешна, освен "Боговете на футбола". Не мисля, че съм писал съвършена книга-игра. Имах няколко добри, за разлика от конкурентите си, които никога не написаха нищо за повече от 3-. Не ми приказвайте за литература при Любо Николов или при Богдан Русев. Моля ви, запазете възхищението си към тези двама писатели за себе си. Съжалявам, че не сте чели достатъчно добра литература, за да разпознавате плявата.