Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Според теб някоя от книгите ти игри има ли потенциал да бъде реализирана като сценарий за филм/сериал или компютърна игра? Какво ще кажеш за сериал по Хлапето в стила на "Под прикритие" например? А защо не един срещу друг да се изправят Лари Стоун и Хлапето. Мислил ли си да напишеш такава книга-игра?

Хлапето срещу Лари Стоун ми звучи като Батман срещу Капитан Америка, а аз такива неща не че не обичам, дразнят ме (като потребител, иначе разбирам смисъла да се правят). Не мисля, че съм написал нещо особено стойностно, че да си заслужава да му се дава нов живот под друга форма.

Да, ако бях пробил навремето в Щатите или във Великобритания, може би някой мой герой би бил интересен за възраждане. Лично аз нямам желание да възраждам нито един от старите си герои. Затова и Пробивът не ми се продължава.

Не мислех да пиша книги-игри. Сега съмсигурен, че ще напиша нов Стюърт Дарк, стига Никсата да ме изтърпи. Ама Стюърт Дарк няма да възражда стари герои.

Ако оствиш настрана това, че не харесваш такива колаборации, мислиш ли, че жанра можеше да спечели от такива неща, ако бяха правени през пърата вълна? Знаеш, че Стивън Кинг често пресича пътищата на героите си и е изградил своя вселена, в която се случват историите му. А защо не и по-дръзкото хрумване, различни автори да противопоставят герои в обща книга? Има ли бъдеще такова нещо във втората вълна?

Аз към Стивън Кинг особено уважение нямам вече, харесвам предимно неща от младите му години. Вече спрях да му купувам новите творения.

Няма Втора вълна. Напъните на Призвание Герой не са достатъчни, а усилията на екипа не стигат, за да ни предоставят нещо качествено. Вероятно поредицата предоставя по-добри произведения от някои мои и от много на старите, но двадесет години по-късно това не е достатъчно.
И вес пак ПГ е най-доброто, ако изключим редките прояви на Ал Торо. Който не ми харесва с този Котарак, просто това не е книга-игра за големи хора, а нещо неясно и като че ли likeable.

Няма автори от Втората вълна. Дори Ал Торо не се труди достатъчно в книгите-игри, за да си заслужи това име, а останалите... просто нямат качества и продукция. Много лесно мога да посоча много недостатъци на всяко едно ново произведение, което показва какво са свършили автора и редакторите. Писането хич не е лесна работа, дори когато става дума да напишеш добър параграф (дори в писмо до баба си е голям зор да напишеш добър параграф, и това, че тя ще се радва на всеки параграф не е повод за гордост).

Вярвам, че истината е в книги-игри за големи, които да върнат носталгията на онези от едно време. А ако онези на 15-25 ги позагледат, кой знае - може да ги харесат, ако са написани за възрастни. И затова пиша Големият купон за своите познати (с редки изключение, това са хора в разцвета на своите 40 години) и за вас, пък ще видим какво ще излезе.

Как мислиш, когато няма риба, цацата риба ли е? Трябва ли да имаме прекалено високи очаквания към качеството, когато с писането на КИ човек не може да се издържа? Струва ли си новите автори да жертват от свободното си време за това хоби, след като няма как да бъде постигнато желаното от всички качество? За теб тази "втора вълна" излишна ли беше и по-добре ли щеше да е да си останат само старите книги, които да коментираме и да няма нови?

Der писа: писа:

Как мислиш, когато няма риба, цацата риба ли е? Трябва ли да имаме прекалено високи очаквания към качеството, когато с писането на КИ човек не може да се издържа? Струва ли си новите автори да жертват от свободното си време за това хоби, след като няма как да бъде постигнато желаното от всички качество? За теб тази "втора вълна" излишна ли беше и по-добре ли щеше да е да си останат само старите книги, които да коментираме и да няма нови?

Понякога цацата е риба, понякога чернокопът не е лефер - зависи от много неща.
Нереалистично е да имате високи очаквания кън книгите-игри при този пазар. Но животът е прекалено кратък, и всеки решава как да го изживее. Ако четенето на книги-игри е страст на човека, трябва да се търсят нови автори. Не мисля, че Старата вълна даде достатъчно качество, за да изберете да живеете в миналото. Но шансовете на бъдещето не ми изглеждат особено големи на този етап.

Какво мислиш за КИ под формата на електронни приложения за умни телефони - Андроид, Ейпъл и пр.? Има ли бъдеще този формат според теб в България и по света?

Вилорп писа: писа:

Изванявам се ако навлизам в твърде лични неща...
В няколко поста по горе спамена че си нямал пари за закуски, на какво се е дължало това?
Би ли споделил малко за детството и родителите си?

Дължеше се на това, че родителите ми са имали добри кариери, но тази на баща ми е приключила бързо. Когато бях малък, той започна да ходи на дълги командировки в Африка и в Азия за разни сериозни преговори, и от напрежение и кофти климат се разболя тежко още в началото на четиридесетте си години, по-млад от мен сега. И всичко се стовари върху майка ми, която трябваше да се грижи за трима мъже (един сериозно болен, един на 12 и един на 5).

Имах хубаво детство в центъра на София, близо до парка Заимов. Бяхме страхотна махала, играехме често навън дополунощ в топлото време. Имаше едни червени игрища в парка, където играехме футбол от зори до мрак, когато ни писнеше да се гоним с пазачите в парка за правото да играем футбол по поляните. И така от 5 до 15 години. Махалата беше страхотна, момичетата бяха повече от момчетата и играехме заедно. С годините все повече ми харесваше.

Родителите ми са от елитни райони на страната - баща ми е роден в родопското село Петково, а майка ми - в поповското село Сеячи. Дядо ми по бащина линия обичаше да казва често, дори и пред майка ми, че планината прави хора, а полето - снопи. Не беше с лошо, когато го казваше пред майка ми
И двамата са хидро-инженери, работили са на язовир "Антонивановци" по време на строежа му, там са се събрали. Аз не заради тях учих за хидроинженер, надявах се да стана велик професионалист, след което да отида в Мюнхен, където сторяхме части от тамошното метро. Гледаха ми се мачове на Байерн Мйнхен на живо, затова. Но докато завърша, вече не строяхме нищо в Мюнхен.

И толкоз, няма да пиша мемоари сега.

kiril_ps писа: писа:

Какво мислиш за КИ под формата на електронни приложения за умни телефони - Андроид, Ейпъл и пр.? Има ли бъдеще този формат според теб в България и по света?

Не мисля нищо по въпроса, нямам смартфон. Със сигурност е по-добре да се пишат игри за смартфон, отколкото на книга, но дали в това има пари и какви... не съм добър в идеите за развиване на бизнес. Някои умел ентусиаст трябва да провери и ще видим какво ще стане.

Имате ли къща все още в Петково? Ходил ли си там? Аз имам вила в Славейно, което е на 2 километра от Петково.

Ал Торо писа: писа:

Често говориш, че авторите на книги-игри от старата вълна не могат да бъдат определени като професионални писатели. Мислиш ли, че могат да бъдат определени като професионални гейм дизайнери или че книгите-игри от първата вълна (общо погледнато) погазват по-малко правила на добрия гейм дизайн от този на добрата литература?

Абе, не знам. За мен "професионален" означава да се изхранваш от онова, което правиш. Аз някак се изхранвах с писането, ама си беше мизерия. Предполагам, че и при другите е така, така че не е било правилно, ако съм използвал "професионални" - професионални си бяхме, ама и мизерници.
Вярвам, че нямаше добри писатели сред нас. Знам, че това е субективно, но това е твърдото ми мнение - може и да не пиша добре, но съм чел доста добри писатели и съм свикнал да чета добра литература, и написаното от нас тогава като литература беше предимно плява. Трагедия е. И при Любо Николов, дето уж е писател. Но аз него никога не съм го смятал за добър писател.

Накратко, не съм бил прав, ако някога съм казал, че не сме "професионалисти", защото много от нас се изхранваха от това. Но не бяхме добри - нито като писатели, нито като гейм-дизайнери. Значението на "гейм дизайнер" не ми е много ясно. Аз никога не съм бил особено добър в терминология в сфера, в която не съм намесен пряко, а по моето време в игрите терминология нямахме. Не знам какво точно е гейм дизайнер, но знам, че може би само Джордж имаше някакво понятие от игри, другите бяха пълни головодници. Любо, Блонд, Уейн... нито имаха знания за игрите, нито компетентност, и то главно защото нямаха никакъв интерес към игрите.

В Гугъл първо намирам това:
"Game designers are an important part of a comprehensive team of designers and developers that coordinate the complex task of creating a new video game. Game designers have duties like designing characters, levels, puzzles, art and animation. They may also write code, using various computer programming languages."
Струва ми се лошо определение, а ако не е лошо, всеобхватно е и всъщност с такова определение нямаме точно понятие.
Ние работехме в изолация. Не общувахме помежду си, а нямахме интернет, за да общуваме със света. Нямахме идея за правила. Създавахме си някакви наши правила, кой както може. Не знам дали сме нарушавали някакви тогавашни правила. Вероятно нарушаваме сегашни правила на гейм дизайна, но не съмс сигурен дали това е добро или лошо. Някои правила се създават, защото фабриката иска да произвежгда продукт, който да се харесва на масите, а масите са в огромната си част идиоти.
Ние бяхме самобитни, което дори за мен не беше добре, а вярвам, че само в мен имаше зрънце талант. Казвал съм достатъчно за останалите, за да е ясно мнението ми за тях. За себе си вярвам, че престъпленията ми към добрата литература са по-сериозни от тези към добрия гейм дизайн. Имам доста престъпления от двата вида.

Meriadoc писа: писа:

Имате ли къща все още в Петково? Ходил ли си там? Аз имам вила в Славейно, което е на 2 километра от Петково.

Имахме вила в Петково, но донякъде под мое влияние вече моето семейство няма нищо там. Вилата остана за дъщерите на брата на баща ми при деленето на собствеността. Те обичат да ходят там, докато аз и брат ми не сме добри в поддържането на собственост, да не говорим за родителите ми.
Знам го Славейно, винаги се минава оттам на път за Петково. А едно лято пътувах с рейс и случайно седнах до една мацка, която се оказа за Славейно, та после две седмици бих път дотам и обратно всеки ден, а съм преспивал и в Славейно

Ал Торо писа: писа:

Вторият въпрос е същият, но пряко за теб. Казваш, че се чувстваш по-комфортно с игралната част и смяташ, че тя ти е по-голямата сила. На какво го отдаваш - повече талант в това направление, по-лесни за схващане правила/материя, по-сериозна подготовка в това направление или друго?

Смятам, че силата ми е в ентусиазма и в трудолюбието. Имам и разни проблясъци, но никога не успях да си повярвам достатъчно, че да започна да се доверявам и на тях като на част от същността ми като човек.

Вярвам, че е очевидно за всеки, който чете ранните ми книги-игри, стилът е дървен. С практиката нещата се пооправят, но недостатъчно, за да е приемливо. Скорошният прочит на Хлапето и Пробивът хич не се отрази добре на психиката ми. А те са "късен Майндкрайм/Дарк", който е писал много текст и е чел повече от онзи, който написа Изпитанието на една непрекъснато разваляща се пишеща машина Марица, на която майка ми преди 30 години е писала дипломната си работа.

Преди да се захвана с книги-игри за последно съм писал текст към един свой комикс за Сивия вълк. Бях 7-8 годишен тогава. После15-ина години ръжда, и пак писане. В същото време силен по математика, Софиийска Математическа Гимназия, после бях доста добър в УАСГ по всякакви сложнотии като статика, динамика, съпротивление на материалите, хидравлика и т.н. Настроен съм да мисля логично, така че играта, правилата със сигурност са ми по-близки от писането на добър текст.

Вярвам, че със сигурност съм по-добър в правила и логика на избори, отколкото в качеството на самия текст, и отдавам това на подготовката си.