Стратовете

За мен има един хубав страт - Лорд и Магьосник, и един горе-долу хубав страт - продължението му Лорд Дракон. Не знам защо, останалите все някакси не можеха да ме грабнат...

Подземен бяг е изключително сполучлива настолна игрица! Доста пъти сме я играли и наистина забавлява.

Стратовете, които имах - Джонга, Смъртоносна битка, Пришълецът - отвратиха ме от жанра. Бяха много скучни и неиграеми, на Пришълеца под път и над път ми избиваха половината отряд и как да играеш като персонажите, които си си избрал са изтрепани във втори епизод и това даже няма как да се разбере от играта... Иначе кефеха за времето си - бяха нещо луксозно.

и приятен заместител на часовете по труд и техника, особено като дойде време да сглобяваш осевстенните зарчета или пък хартиени дракони...

аз подлепях листовете на картон преди да изрязвам пионките и всичко останало и така ми се запазиха нещата. А зарчетата дори като ги сглобявах и лепях, ползвах лепило РИЛА, и преди да затворя последната стена, пълнех зарчето с лепило за да стане по-тежичко и да се търкаля както трябва

На първо място ми е Лорд Дракон, с малко фантазия и леки промени в правилата става перфектната настолна игра за много хора. Чисто състезание кой ще стигне пръв до края.
На второ място е Лорд и Магьосник. Безсънни нощи. Преиграване до втръсване. Преди две години си подарих бройката на едни пичове, с вярата, че ще върнат магията на играта.
Двете бройки на Драконите. Най-доброто нещо на кака Ели. Кеф ти самостоятелно кеф ти с двама, кеф ти с четирима
Подземен бяг. Не знам, колко човека едновременно сте го играли, но аз съм го играл с още 11 човека. Нямаше такъв Quake на хартия просто. 4 часа не можахме да приключиме играта.
Смъртоносна битка колкото и да е странно си беше наистина хубава игра. За двама човека е перфектната.

Другите Стратегии бяха все нещо недоизпипани, сякаш бяха направени за срок. Бъкаха от недорозумения и бяха пълни с грешки по епизодите.

Аз лично не бях очарован от никоя стратегическа книга-игра. Дори и в що-годе сполучливата"Лорд и магьосник" имаше съществени пропуски (да речем, мисля, че не бяха посочени начални точки Издръжливост на хероите). Всъщност и самата идея за "страт" беше самоубийствена за книгите-игри. Пълен схематизъм, повтарящи се многократно едни и същи ситуации, липса на литературни описания, които да създават атмосфера. Някакъв си хибрид между книга-игра, настолна игра и компютърна игра - изродче, което беше обречено на скорошна смърт.

Най-голямата издънка обаче беше "Купата е наша". Там гъмжеше от всякакви небивалици. Авторът (Джордж М. Джордж) твърдеше, че играта може да се комбинира с друга книга-игра на тема футбол, откъдето да се вземат данните за отборите и играчите (например "Футболмания 98"). Само дето системите за игра и показателите са несъвместими... Джордж беше променил футболната терминология и тактика, за да паснат на неговите (не особено добре измислени) схемички.

Някакъв си хибрид между книга-игра, настолна игра и компютърна игра - изродче, което беше обречено на скорошна смърт.

Ей точно тва винаги е било и моето мнение. Не ги разбирах тия пущини , никога не са били за мене и подозрително съвпаднаха с убийството на целия жанр.

Оу, да... това определено беше кофти страт...

Но спомнете си за последните издания, с които се отбеляза и залеза на жанра - "Хищникът" и "Терминатор"... Бяха пълна скръб!

Първата стратегическа игра се казваше Командос.

С какво ще я запомня.
Сюжет взет от Делта Форс - има заложници някъде в някаква лаборатория, които специален отряд от командоси трябва да отиде и да ги спаси.
Много хубава карта за действие, което може да те накара наистина леко да се вживиш, когато се пробвате да се доберете до лабораторията.
Изборът на характери, които да действа групата ви. Добри илюстрации на снаражението. Много хубав подбор на оценки за командосите.
Това са хубавите страни. Лошите страни на тази игра, обаче си остават в повече. Ненужно смятане при всяка една стъпка, която се направи по картата. ОК наистина сме заобиколени от противници и пазачи, които стрелят, а после не питат, но при всяка една стъпка да се пробват да ме бомбардират и да се пробвам пак да изчислявам цялата сума....
Тази игра не може, а и не трябва да се играе с повече от един човек, тъй като просто играта става още по мудна.

В заключение ще кажа, че за първа стратегическа игра не беше лош опит. Просто му трябваше сериозен тестинг преди да се предложи на пазара.

След здрав купон (трети ден не се състоя), мисля да напиша мнението си по втората стратегическа игра.
Тя е любимецът на масите, единствената стратегическа игра, която има и второ издание - Лорд и Магьосник.

"Някога, когато светът бил още млад, хората по-добри и... по-малко, Земята била населена от десетки видове приказни същества. Дракони, джуджета, елфи, орки, тролове и много, много други. Не може да се каже, че всички са живеели задружно, мирно и в сговор, но общо взето войни нямало.
Безспорни владетели на света тогава били Големите Изумрудени Дракони. Най-мъдрите и най-силните същества. От тях хората научили много полезни и опасни неща, като магиите например.
С времето те ставали трудно подвижни и тъй като не могли да летят, предпочитали по цели години да дремят в пещерите си. И тъй като все пак не били безсмъртни, те ставали все по-малко и по-малко.
Тогава Великият Изумруден дракон, най-старият и най-мъдрият, наредил на джуджетата-строители да прокарат път, който да обхожда цялата земя и да свързва всички драконови пещери. Магия и техника, дракони и джуджета дълги години работили заедно. Накрая пътят бил построен. Широк, равен и неразрушим, пой преминавал през всяка долина и гора. Пресичал планините и достигал да всички градове и самотни замъци. Нарекли го Драконовия път.
Пътят помогнал на разпръснатите племена на хората да се свържат помежду си. Те ставали все повече и все по-силни. Постепенно техните крале завладявали света. За разлика от предишните владетели, хората непрекъснато воювали помежду си. Легендата не казва кой е станал причина за Драконовата война - дали крал нападнат от могъщите си съседи или магьосник озлобен на света. Личността е неизвестна, но последствията били трагични. Войните обхващали все по-големи части от света, докато някак изведнъж дошъл "Векът на опустошението".
Битки се водили из цялата земя. Всеки воювал с всеки. Воюващите използвали все по-страшни и зловещи магии. От контрола на магьосниците се изтръгвали невиждани злобни същества, които сеели смърт и разруха. Цветущите градове един след друг се превръщали в пепелища. Светът бързо вървял към своята гибел.
Както обаче става в приказките, добрият герой се появил и спасил загиващия свят. Само че този път не бил един, а цели седем...."

Това е историята към втората стратегическа игра, която може да се играе доволно до седем души без никакъв проблем, че евентуално играта може да се превърне в тромава и да отегчи играчите.
Целта на играта е да се намерят четирите артефакта -Корона, меч, жезъл и щит.

Въпреки, че играта е направена от Джордж и за разлика от предишните му игри, в които също бъкат с изчисления мутанти, тука е в доста по-умерени количества. Пак ги има изчисленията, но тях ги правиш само веднъж в началото на играта и оттам нататък след като си ги направил само прибавяш или изваждаш от сумата, ако например си намерил ново оръжие или си придобил увеличаване на оценките си.

Героите са много добре балансирани - или ще се пробваш с маговете и ще мачкаш всичко наред с призованите същества и бруталните магии, или ще се пробваш с грубата сила и стрелбата отдалече.

Оръжията са добре подредени и са доста наброй, като четирите артефакта, са най мощните в играта.
Играта позволява три вариации на игра :
- Лорд и Магьосник - индивидуална игра
- Лорд Дракон - колективна игра
- Война на лордовете - колективна игра, всеки срещу всеки.

Ходът на един играч протича по следните фази.
1. Движение - получава се като се хвърли един зар и се премества на толкова полета равна на стойността полученото число от зара. При намиране на някое друго същество или от изречена магия може да се промени.
2. Събитие - Ако след придвижването попаднеш на поле, което има специален знак се гледа на какво си попаднал и правиш съответните действия.

Това са двете фази, които дават допълнително тласък към бързината на играта.

За разлика от всички останали стартегически игри, тука може да се играе и без книгата, стига да си принтираш само последните двайсетина страници и така да се играе, без да четеш епизодите, което за мене е плюс, тйъ като това го приближава до западните настолни игри.

Тази игра си заслужава вниманието на хората. Ако не сте я чели и изиграли поне веднъж, директно ви гарантирам, че сте изпуснали доста.

Моят отговор към Джордж за неговия "Лорд и Магьосник"

www.rpg.bg/files/Lord.zip

По добре да не знаеш какво му мисля на Лорд и Магьосник
Почти съм готов с бетата. Понеже сам си го тествам ще минат поне още 2 месеца за доизкусуряване на детайлите.
Чак тогава ще мога да ви я покажа в пълен и готов вид.

Аз пък никога не съм възприемал стратовете по начин, различен от очевидния:

Настолна игра със сценарий за сингъл

Имаше хляб в тях, ама много грешки и кретении при правенето им осраха нещата. Да не говорим, че страт се прави по-бързо и по-лесно от книга-игра, стига да имаш графичния дизайнер
Ако някой смята различно - готов съм на състезание