През 9 земи!

www.facebook.com/prez9zemi/

Лични спомени.
През 9 земи
Както и в случаите с предишни мои визити на Таласъмия, първият, когото виждам от "тайфата" е г-н Райков и синът му. Работи си нещо на лаптопа в ресторанта и чак се боя да го притесня...може да твори някоя нова настолка, кой знае? Все пак вземам кафе (което ми струва 1,9лв.) и сядам до него, докато чакаме да се появят и другите призвани Герои. Показва ми трета част на легендарното Таласъмче и се сещам, че това е най-успешната трилогия, наред с Българ, в Новата вълна. Искрено се надявам Райков да продължи да твори в интерактивния жанр – може би young-adult…
Лека полека, тихо-мълком ето ги и тях: Вилорп, Коцето ("майната"), Арлекин, Боби (turbobobi), Пешката...някои сами, други със семейството си. По някое време се домъква и Лисичков, нарамил отново чантата с Меджик, сякаш получавам Дежа Вю от предходните събития.
Решавам да посетя лекция за ЛАРП. Нищо не знам за този род игри и ми е сравнително интересно. И когато лекторката пита "Колко души в залата смятат, че ЛАРП е гоненица в някоя гора с пластмасови мечове?", то само аз и още един двама вдигаме ръка. Почувствах се невеж...но какво да се прави, такъв съм. Общо взето забавна лекция. Залата бе пълна.
Срещам се с бъдещия носител на Златна Никса - Мериадок в компанията на Юлия. Не бях го виждал от...2016г. Лафим на общо основание и се разбираме за епичен сблъсък на Dune Imperium вечерта с Арлекин и Юлия.
Следващата лекция е за Дизайн на игри с насоченост към компютърни игри. Човекът е участвал в създаването на Тотал Уар Троя. Понеже за пръв път присъствам на лекция с подобна тематика, слушах с интерес, но няма как да не отбележа, че говореше общи приказки и на други (по-опитни) слушатели им беше скучновато. Добре, че се разрази дискусия с участието на друг гейм-дизайнер.
След това разцъкваме с Мериадок и Вилорп настолна игра с някаква подводница. Свършва ни въздуха, всички потъваме...но някак си все Вилорп печели.
Гладен съм...добре, че съм донесъл два-три кроасана от Билла, хапвам на бързо, че се боя да не изпусна нещо…имам и бира…
Виждам Пешката! Той се е покрил от няколко години...и сякаш вече не му се говори за КИ. Аз обаче съм нагъл и завъртам разговора около това. "Кога ще напише ММ новата КИ?"..Пешката се засмива и ми отговаря ".....". В този ред на мисли осъзнахме, с Лисичков и Пешката, че когато е започнала Инициатива ММ сме били на по 30-на години, сега сме на 40...как минава времето. Дано за абитуриенския бал на сина ми да му подаря нова КИ от любимия си автор.

Възможно е да бъркам поредността на сцените, за което се извинявам...егн-то не прощава.

Започва епичен сблъсък на Меджик между Мериадок и Лисичков. Наблюдавам с интерес...но нищо не разбирам, твърде хай-левел за моя скромен акъл. След ожесточен артилерийски обстрел от страна на гоблините, Мериадок печели! Брех...Лисичков смънква нещо, че картите му били, перифразирам "със забавена реакция".
Отивам да играя Върколаци, не....Резистънс с Райков, Вилорп, Коцето и други. Правят ни забележка, че сме много шумни и пречим на някаква лекция. Местим се в ресторанта, там пък ни гонят, защото народа трябвало да mangare...местим се отново в някаква одая! Развихряме се здраво на агенти и шпиони.
Тотално съм зарязал мероприятията от феста, но в паметта ми обаче е заседнала величавата аларма - Манол Глишев (Тарикат 20 ранг) и Толкин. Решили сме, че ще посетим и ще слушаме внимателно, за да разберем дали е толкова гениален този автор. Оказва се, че Манол е на моето мнение, че Толкин не е бащата на фентъзито (ако съм го разбрал правилно), но пък е отявлен почитател на творчеството му. Лекцията му е обширна, ерудирана и забавна! „Онзи съветски мошеник…“ – визира някакъв Перумов Ник.
Настъпва нощ, време за най-голямото събитиe на феста - Dune Imperium! Не съм я играл, но съм гледал клипове, чел съм правилата...надъхал съм се да се изправя срещу Архи-гейм врага - Мериадок. Започва се, страхотна настолна игра, най-доброто, което съм пробвал (за съжаление нямам опит в настолните). След неистови усилия схващам какво трябва да сторя, но Мериадок и Юлия вече са набрали мощ и имат по двама агенти! Ужас...усещам как ще се боря за последното място. Идва последният рунд, играя Ва Банк, само и само да не загубя от Архиврага (…но важно на Вуте да е …), прецаквам Арлекин и той вече не е сред фаворитите. Последни разигравания, последен ход...стискам палци, моля се на хиляди богове...Мериадок вади последната карта...треперя от страх….оказва се блъф! И, о, манна небесна, Юлия печели играта! Мериадок губи. Отварям бира…Разбира се, аз съм последен...но нищо, утеха малка има. Догодина няма прошка!
Отивам да спя, чудейки си как Арлекин беше пред мен, без да е чел правилата...брех. По време на играта ми разказа как е играл някаква далеч по сложна сай-фай настолка…
Неделният следобед е четенето на КИ - Шимбанг, залата е наполовина празна/пълна. Получава се що годе ОК, но на мен лично ми е скучен този формат на игра. Награждаването за Златна ниска и Пъстра никса е вече ясно и предвидимо. Списанието най-сетне печели наградата...е, ПГ вече го няма, да не забравяме. Хубаво се получи все пак.
Вечерта участвахме и в КУИЗ за фантастика, филми и т.н. под епичното назване „Рицарите на У..н“ или нещо такова. Класирахме се на незавидното 4-то място…
Паметен момент беше играта на Върколаци, като отново се провалям в самата игра...но поне го няма Неделчо да ме пита Върколак ли съм и аз да отговоря „Не знам…“. Тук беше и първият ми (полу-успешен) опит да съм водещ...добре че бе Райков да ми казва какво да правя.
Между другото, запознах се с Джени Джи – издателят на Битки Безброй. За мен беше чест.
Последният ден отново се изправям срещу Архиврага – Мериадок в комунистическата сай-фай настолка: Алена зора. Вилорп ни обучава. Четирима играчи сме. Всичките сме новаци (нищо че я имам като подарък от конкурс Черното петле - не, не съм я спечелил, друг беше). Играта е сравнително интересна, като аз реших да се дръжа като търтей-тарикат и да не заработвам ресурси за общото благо…загубих, отново, и за капак: Мериадок този път е първенец! Пълен крах се оказва кариерата ми в настолните игри…
Последното, което помня е, че Списанието „Агамор“ разпали интереса на търга за книги втора ръка.
Огранизацията на събитието беше супер, евала!

Аз изкарах страхотно на това събитие. Имаше и интересна програма в залите, която течеше почти целодневно и наситени битки на настолни игри, част от които описани в горния анализ, и почивки за лаф с познати братя от сектата. Единствения показател, който не беше на ниво бе храната в ресторанта. Под "не беше на ниво" искам да кажа, че беше трагедия. Изхранвал съм се 5 години в студентските столове, включително набедения за най-гаден - Четворката. Нивото на кухнята там сравнено с ресторанта на комплекса, е като на Гордън Рамзи. То бива-бива... Но да не залитаме към негативизма, просто като съвет за догодина към незапознатите - яжте на друго място. Или си носете консерви. В един момент мечтаех за консерва боб с наденица от 2.50. Въпреки кулинарната трагикомедия, нямам търпение за следващото издание на фестивала. Препоръчвам на колегите, които бяха победени на разнородни бордови и картови игри да започват с тренировките отсега. Това не е Олимпиадата и принципът на Кубертен не се прилага.