Сага за Ринглас

Сага за Ринглас - *.ipdf


Понеже това ми е любимата книга игра(може би), със сигурност е единствената, която съм препрочитал 3+ пъти(не обичам тая практика). Имам две нейни издания, едното от които разнебитено...

Видях, че няма тема и реших да пусна. Аз няма да се впускам да сипя похвали. Изкажете вашето мнение за книжката.

kartacha писа: писа:

Понеже това ми е любимата книга игра(може би), със сигурност е единствената, която съм препрочитал 3+ пъти(не обичам тая практика). Имам две нейни издания, едното от които разнебитено...

Видях, че няма тема и реших да пусна. Аз няма да се впускам да сипя похвали. Изкажете вашето мнение за книжката.

Харесва ми! Засега съм я превъртал само веднъж, трябва поне още два пъти, за да видя възможните разклонения Фен съм на Ринглас още когато Елена пусна за него история в сп. Мегаигри. Нещото, което не ми бе хареса е типичната запазена марка на книгите-игри от Мега - повечето или нямат илюстрации, или ако има те са малко и калпави. При тази книга това важни с пълна сила. Но определено от нещата на Елена, които харесвам.

Според мен някъде из ледниците Верения плаща екстра надник на Ринглас, ама е покрито за читателите под някаква възраст.
Шегата настрана. Имаше си някаква заигравка между двамата.

А пътищата си бяха 4. Ни повече, ни по-малко.

Аз не я харесвам, имам я, ако някой я иска мога да му я продам.

Може би случките бяха 30 на 70 процента уникални към еднакви. И бяха в разменена поредност.

Ето например, спомням си, в единия път нямаше битка със Симаут - бога на бурите. В другия път път избягваше битката с речните духове(Шалчета удушвачки, йей!), третият път пък минаваше през Кристалната врата или нещо такова... Трябва да си ги припомня. Мисля да драсна и подробна рецензия.

Аз ли не виждам...ама на картата не са отбелязани кой път кой е....?

Ринглас ми беше любим персонаж от нещата на Върдж (другите и без това...). Въпреки, че и той в един момент отъпя...
Сага за Ринглас е самостоятелна книжка, посветена на героя, която е разказана много добре и в интересен стил. Има много добри неща в нея, но малко изпълнението е кофти (стил МЕГА - претупана история, отпаднали случки, заради обем, липса на илюстрации, грешни преходи и т.н.) Идеята историята да бъде разказвана от двама разказвачи е ок, легендите включени в книжката обогатяват историята, бойната система не е натоварваща и вариантЪТ "винаги печеля" е даден като опция
Сюжет: Видна благородничка и бизнесдама наема Ринглас да я придружи до родния и град, за да види брат си, който е на смъртно легло. Естествено това се случва през двете седмици в годината, когато богът на Подземното царство се разпорежда и навсякъде пъплят неговите ледени демони. Нашето момче това не го притеснява и тръгва с песен. Има варианти за избор на 4тири пътя, като по тях се случват различни (горе-долу) неща, което дава възможност за преиграване. Има доста приключение - бой с ледени демони, вълци, бог на бурите, каменни чудовища, водни духове, дракон, минаване през река, планина, блато, гора и много други премеждия и врагове!
Ако не беше орязана и кофтито изпълнение би била една от най-добрите фентъзи - приключенска книга-игра.

Странна и зле написана книга. Четирите пътя ги приемам като измама към читателя, тъй като една част от случките се повтарят.
Книгата е показателна за упадъка на жанра в края на деветдесетте.

Peter Lee писа: писа:

Странна и зле написана книга. Четирите пътя ги приемам като измама към читателя, тъй като една част от случките се повтарят.
Книгата е показателна за упадъка на жанра в края на деветдесетте.

Подкрепям. Въпреки че я играх преди две години и нямах големи очаквания, бях крайно разочарован. Вече и не помня за какво точно ставаше на въпрос, ама така и не я доиграх до успешен финал.

За щастие тази книга не ми е попадала някога. Типичен Върдж.. т.е много зле.

Ринглас...

В спомена ми, ясно се откроява, доброто встъпление като интродукция и опитът за по-различен поглед към основния персонаж, който попада в опасна ситуация. Но въпреки това, невъзможният геймплей и лошо сглобените ситуации в четирите пътя, (които са четири само привидно) ми убиха удоволствието от играта. Тези грешки се насложиха и повториха отново в "Ледено безмълвие", което ме отблъсна от Върджил като автор. А който е играл "Карамба" от стратовете, знае, че там без допълнително доизкусуряване на правилата, нещата си бяха трагични и може да се каже, че работещи правила направо нямаше. Другите КИ на автора, също не доведоха до нещо по-различно и ето защо не оценявам позитивно творчеството на Върджил като цяло и по мое мнение то не даде някакъв кардинален принос в развитието на жанра. По-скоро следваше течението на късния период, допускайки старите грешки , без за да въвежда нещо запомнящо се.