Сага за Ринглас

Zort писа: писа:

В спомена ми, ясно се откроява, доброто встъпление като интродукция и опитът за по-различен поглед към основния персонаж, който попада в опасна ситуация. Но въпреки това, невъзможният геймплей и лошо сглобените ситуации в четирите пътя, (които са четири само привидно) ми убиха удоволствието от играта..

Книгата наистина започва доста обещаващо. Тази е от книгите, които не съм чел навремето, но имах някакъв предварителен кредит на доверие към нея, тъй като отделните разкази за Ранглас в МЕГАИГРА ми бяха направили изненадващо приятно впечатление(на фона на повечето от другите й неща). Започнах я оня ден и още не съм я прочел(съвсем накрая съм), но бързам да споделя последвалото разочарование. Безспорно, оригинална завръзка с двамата бардове, от чието име се води разказа, които си "подават" и същевременно се надпреварват. Свежи странични легенди, които обогатяват приключенито и света, в който се развива. Силен плюс е дневникът, който ако си малко от малко опитен в четенето(и писането) на книги игри, ти дава представа горе долу какъв геймплей да очакваш от дадената книга. Точно такъв според мен е добрият дневник за подобен род произведения - малък и стегнат, да отразява наистина ключова информация, без да е в тежест на историята Все пак това е "сага", фентъзи при това, с преобладаващо средно-дълги епизоди, опитваща се да е дори епична на моменти, а и героят е легендарен мечоносец все пак - занаят му е да върти меча, не да попълва дневник. И тъй, с хубавото - дотук...
Картата. Зле. Ако беше само за потапяне в атмосферата - иди-ела, ама тя е съществена за правилното изиграване. Остави, че четирите пътя, от които трябва да избереш един, по който да се движиш не са посочени и трябва да гадаеш кой път от къде минава, но голямата беда е, че картата е съмнително синхронизирана с текста - на места въобще не е. Отделно - защо трябва да избереш един път и да нямаш право да се отклоняваш от него? Защо в 1993-та можеш да бродиш свободно по картата на Алкирия, а в 1998-та - си длъжен да вървиш като кон с капаци само по един от предначертаните маршрути? В последствие се разбира защо - защото както са написали и други хора по-горе - "свободата" да избереш един от няколко пътя е привидна - без да съм я изиграл дори веднъж докрай - схемата на построение на играта прозира лесно - на различните пътища ти се случват общо взето едни и същи неща, но в различна последователност. Гениално, Елена! Кого лъжеш - читателите или себе си, не става ясно. Става ясно, обаче, че в следствие от този ти опит за оригиналстване и рационализация, или от недоглеждане, или пък и от двете - механиката за записване на събития, посредством кодови думи и по-точно пасивната проверка за тези събития ти се е счупила яко. На няколко пъти записвам кодова дума Жертва, с която се сдобиваш всеки път когато Верения се помоли на статуйката на Шетш(а тази опция я има в половината премеждия) и обещае да му принесе жертва от благодарност за помощта. Дори да приемем, че благосклоността му е неизчерпаема и помага всеки път, това не е разработено адекватно - било с някакво градиране на "задлъжнялостта" на героите към него или поне адекватно литературно вмъкване на факта, че не им помага за първи път. Имаше и с другия бог дето се намесва някаква издънка - след като му помагаш в труден страничен куест, обещаваше да изчисти препятствията пред теб, но нищо подобно не се случваше. И други ми ти такива неразборийки, които ме отегчиха прогресивно, още преди да я преполовя... А всички тези проблеми идват от поначало корупнатата генерална концепция. Ако мога да направя едно сравнение от позицията си на строителен техник и инженер-дизайнер, книгата ми прилича на неправилно изчислена от конструктивна гледна точка сграда, слабо енергийно оптимизирана и нефункционална, на която все пак са поставили красива фасадна инсталация.

Zort писа: писа:

По-скоро следваше течението на късния период, допускайки старите грешки , без за да въвежда нещо запомнящо се.

Грешиш, Зорт. Нововъведението на Върдж е - безконечно и многословно парадиране за собсвтените си писания(в повечето случаи - без никакво основание) и надменно, дори брутално отношение към читателите - към собствените й читатели!! Тази книга е връх в падението(pun intended) на Елена. Това е недопустимо въобще за човек, който си вади хляба с писателство(!), за автор на книги, ориентирани предимно към малки и подрастващи(!!) и на всичкото отгоре за жена(!!!) Има някои епизоди, в които директно читателят е наречен тъп и малоумен и какво ли още не, само защото си е позволил да направи погрешен избор и не е последвал полета на авторовото въображение... Това дори Майкъл не си го позволи когато беше във вихъра си.

Не съм я чел - както повечето на Върдж тогава, защото излязоха в кофти период.

Явно има доста нужда от оправяне.

Иначе (офтопик) - ей, ще ме карате да правя сега една книга по модела на Варварският Бог. Така и никой друг не го повтори след това мисля - а за мен беше много важна и основополагаща тази ми идея тогава (91ва) - за (почти) свободното обикаляне по карта с градове. Наясно съм, че заради това главно се харесва толкова книгата - също и как може да се дооправи и доразвие системата за това.

Добромир писа: писа:

Има някои епизоди, в които директно читателят е наречен тъп и малоумен и какво ли още не, само защото си е позволил да направи погрешен избор и не е последвал полета на авторовото въображение... Това дори Майкъл не си го позволи когато беше във вихъра си.

Малко грубо е това изказване, на база собствените ми спомени. Опитвах се да науча читателите на нещо (често неумело, но от сърце), а не да ги изкарам тъпаци, за да се изкарам читав.
Разбира се, възможно е да съм се олял тук-там, но ако помните примери за обидно отношение към читатели, ще ми е интересно, а вероятно и полезно да ги прочета.

Понеже и аз съм с диплома на строителен инженер, който има и допир с красивите фасади:
despair.com/collections/demotivators/products/marketing

Не целях да съм груб, по-скоро се получи не особено умел комплимент - имам предвид, че дори да беше изпаднал в берсерк-амок спрямо колегите си, към феновете си беше всеотдаен и признателен. Дори да остава леко усещане, че мотивацията ти за начина на ухажване на феновете не е била съвсем чиста и безкористна... все пак - справка предговорът на Пробив в НБА, цитирах откъси от него и в друга тема преди време.

А на който му е любопитно да види как НЕ СЕ гради личен авторитет, как НЕ СЕ гради връзка с феновете и как СЕ затрива жанр - справка еп.81 от разискваната в темата книга на Елена, макар да не беше само там.

Да, с това уточнение всичко си идва на мястото.

Добри думи мога да кажа единствено за Джордж М. Джордж, който си беше точен, но по онова време не му бях много на нивото като житейски опит и житейски цели, поради което останахме с добричувства, но без близки отношения.

Никога от мен не е струяла любов към запалените читатели на книги-игри. Та аз не ги познавах.
Но само в книгите-игри бях значим, а в много други области бях запален почитател.
Затова се опитвах да се отнасям със запалените почитатели на книгите-игри така, както исках да се отнасят с мен в много други области.

Откъс от епизод 81 от "Сага за Ринглас":

КОМЕНТАР НА ВЪРДЖ: Бях се зарекъл да не наричам читателите идиоти и дебили, дори когато правят очевидно погрешни избори. Обаче не мога да се сдържа! Ти си абсолютен глупак, за да откажеш да изпълниш задачата! За какво изобщо си се захванал с книга-игра, ако не се впускаш в приключенията, която тя предлага? Безнадежден случай си, вдигам ръце от теб. А ако случайно размислиш, Ринглас приема задачата на 291...

Не го бях чел или поне нямам спомен.
Нямало е редакция на текста, това ясно, но поне корекция предполагам е имало на поне част от книгите тогава. Ако е така, странно защо дори и коректорът не е реагирал на подобни бълвочи на Върджилана.

P.S. И в други нейни книги има подобни изблици. За "Немезис" съм сигурен. Абе, не е била толкова малка Елена по онова време, 24 годишна е била, а чак такива простотии да пише.

P.S.2. Сещам се и за друго- не знам доколко едно 90% от старите книжки изобщо са подходящи за раздаване на днешните деца, както се прави по панаирите.. Разбира се, сега поне могат да хвърлят подобен парцал там, където му е мястото. А ние навремето сме ги купували...

Хм... вярно е малко остра забележката на Елена. Даже не много малко. Бях ги забравил тия смешки. По този повод ми хрумва нещо. Читателят прави избори, които му е предложил автора, един вид всичко, което се отправя като критика към читателя си е критика и към автора.

Колкото до послеписа на Лисичков, ами да не се предлагат такива книги. Вилорп да изгори всичко и готово. И моите са в този кюп така че действайте!

gbm писа: писа:

Колкото до послеписа на Лисичков, ами да не се предлагат такива книги. Вилорп да изгори всичко и готово. И моите са в този кюп така че действайте!

Е, не, прекалено краен съм в горното си мнение с 90-те процента. Поне половината от излезлите навремето трябва да са подходящи за подарък. Просто тоя текст на Върджелина малко ме потресе, въпреки че имам бегъл спомен какви ги пишеше.

Всъщност, всичко това означава един пълен непрофесионализъм и безхабарие, както на авторите, така и на издателите. Отдавам го до някаква степен и на възрастта й, и самозабравяне, както и вярата й, че е нещо значимо като писател/автор.

Поне в тази книга системата не беше счупена. Не, че беше добра или имаше логика в странни избори, заради които после "хранеше" читателя. Просто не беше счупена.

Възмутен съм от публикувания откъс от епизод 81!

Цензура

Контекстът, в който го е написала, много точно е посочен от Лисичков.

Лисичков писа: писа:

Всъщност, всичко това означава един пълен непрофесионализъм и безхабарие, както на авторите, така и на издателите. Отдавам го до някаква степен и на възрастта й, и самозабравяне, както и вярата й, че е нещо значимо като писател/автор.

Никой друг от авторите(апропо - всичките по-добри и стойностни от нея) не си позволиха таково отношение към читателите!
Вие правите ли разлика между поставяне на отрицателни точки за лоши избори(основен принцип в книгите игри) и това да ти кажат, че си идиот и дебил!?!?!

Потресаващо е, аз ще изгоря копието си от книгата и приканвам всички засегнати да ме последват.

ЖоржАл има забрана да споменава Майкъл в постовете си!