Лейн и Брайт - Орбитални имоти

Едната ми любима книга на Елена Павлова.

Вдъхновена от "Щурият Астроброкер" на неизвестен читател, това е едно от най-добрите попадения на Елена. Особено ми попадна изследването на "Пясъчно Сърце", разглеждането на ксенологическите находки... Втората част си беше чист екшън, с не лоша игра по карта.

Описанието на атмосферата много й се беше получило (както и в другата ми нейна любима книга) и като резултат имаше един достоверен свят. Като цяло, много симпатична книжка.

Една от първите КИ, които ми попаднаха, и до днес държи челно място сред любимите ми.
На мен ми беше най-интересна частта, където тръгваш да спасяваш съдружника си от лапите на мафиотите и накрая се оказва, че си се бъхтил за нищо, след като Ира дофтасва с полицията.

Не знам, не ми стана "любима", въпреки че е на любимия ми автор и признавам, че е добра. Просто не ми допадна много. Затова съм я играл само веднъж. Май бях клас Б или клас А... 64-74 милиона или милиарда, не помня, някакво такова число ми се върти.

Спомням си че супер много ме кефеше, но не си спомням почти нищо конкретно.

Днеска го пре-играх.
Направи ми впечатление някои неща.
Първо плюсовете:
- Винаги съм се кефел на игри, където нещо търсиш или разкриваш, то тука е на високо ниво.
- Екшънче си има
- Готина мацка за секретарка, незнайно защо червенокоса и идваща от компания Вирджин
- Професия Астроброкер, което не е често срещано явление
- Търг за планетата
- Като сглупиш някъде, авторът те препраща от фаталния епизод в началото на серията от избори, за да продължиш от мястото с изборите и да избереш нещо различно
Минусите
- Жесток сюжет, чиито потенциал просто трябваше да бъде развит на доста големи висини.
- Изследването на планетата можеше да бъде доста по-обстойно направена, а не само някакви си 16 квадратчета, от които разбираме кои три са ни задължителни
- Почти е невъзможно да разкриеш планета, която не е Алфа Супер
- Почти е невъзможно да направиш грешен избор
- Натрапва ти секретарката, а не ни пита, с кои пари ще й платиме заплатата.
- Тази книга игра можеше да бъде 800+ епизода

Сега стои и отлежава на секцията, ще трябва да се играе скоро

Иначе беше ми забавно пак да я разлистя. Хората в маршрутката ме гледаха с интерес как постаянно щъках из епизодите. Чудя се кога ли някой ще се престраши да ме попита какво е това.
Утре продължавам с Вълшебната тетива.

SatanicSlayer писа: писа:

Чудя се кога ли някой ще се престраши да ме попита какво е това.

А може би всички си знаят какво е това

Ахахах, да, и се смеят зад гърба на Танер: "тоа па, баш пък Върдж тръгнал да играе".

Ти се радвай, че не разгърнах Маймуни срещу незнам какво си, тогава щеше да е тегава обстановката.
Спомням си началото на рецензията към играта Планетата на маймуните и отдолу в скоби беше написанo......
няма да кажа какво

Ако намериш нещо с по палава корица може да не те питат какво е това обаче все някое хлапе ще се загледа в теста

Днес най-накрая успях да изиграя след толкова положителни мнения за нея - много готина книжка, може би ще ми стане любимата на Върдж. Супер атмосфера, супер игра, жалко, че заради изискванията на Мега не е станала 500+ епизода, напомня ми донякъде на Сонора, донякъде (притеснено) на Водопадът на дъгата.

Току що я приключих. Не мога да се сетя кога за последно КИ ме е държала буден до полунощ.

Сигурно си я почнал в 23:00 за да те държи до полунощ като се има предвид колко е "дълга" за изиграване. Мен пък не ми хареса, много скучна, постна и вяла, безлична както се беше изразил някой. Само някакви глупави търгове, а пък за първата част да не говоря с това безмисленно и тотално безинтересно изследване на тая планета.