Агамор 4

Джордж, вече има страница на броя в Goodreads, ако имаш желание можеш да публикуваш ревюто си и там: www.goodreads.com/book/show/245193609

Статиите
Мнението ми като цяло се припокрива почти на 100% с това на comics_ross, но все пак да си кажа и аз:

- Възраждането на Ейдриън Уейн - Не мога да си обясня защо се дава трибуна на човек, който е известен съв своите нагли лъжи, злословене за всичко и всеки от двете вълни, освен в моментите в които има интерес от някого, както и възможно най-безочливото себеизтъкване и преписване на заслуги, от човек, демонстриращ отново и отново пълна некадърност и ниско ниво на проектите, с които е обвързан, или е написал самостоятелно. Проекти, за които почти не си е мръднал пръста, като онлайн списанието и този сайт, изведнъж се оказаха негови. Ето, разбрахме че Уейн е най-важният и за двете вълни, сега можем да сме спокойни. Ето я и истинската причина за западането на първата - той се е пооттеглил, защото е прозрял навлизането ѝ в декадентски период. Забавно ми беше как Майндкрайм обаче сега е върнат в топ 3 авторите, крепели старата вълна, предвид че преди дори не се беше класирал в Голямата шесторка на Уейн - помните ли? За момент ми хрумна да напиша какво не е вярно в думите му, но после се сетих за онази сцена на Пратчет, в която Ринсуинд щеше да ходи на Последния континент (фентъзи варианта му на Австралия) и беше поискал информация за всички опасни и отровни животни там в магическата библиотека. Резултатът беше, че се озова затрупан от книги. При това реши да подходи по друг начин и попита за списък с всички животни, които не са смъртоносно опасни или отровни и се появи бележка с надпис "Някои от овцете". Е, такава е ситуацията и с истините, изречени в тази статия.
Видимо целта на екипа е провокативна, мога да го разбера, но не го одобрявам.

- Новата и старата вълна в статистики - моята статия, малко е сухичка, но се надявам, че ви е харесала; струва ми се добре от време на вереме да има и такива материали;

- Разпарчетосване на "Финала надпревара" - тази рубрика не ми е любима лично на мен, макар че не е лоша сама по себе си - интересно ми е често да си разпарчатосам някои от книгите, но не и да чета в такъв детайлен механичен анализ за тях - твърде детайлен за ревю, прекалено повърхностен за редакционна работа. Ако искам да науча оптималните разигравания на всяка една книга, не е ли интересното аз да си ги изведа, вместо да ги получа на готово?

- Книжни ревюта - Рубриката е супер, идеята за алтернативни мнения е много добра - дори бих се радвал да са по 2-3, били те и супер кратки или за сметка на основното, за да се добие по-обща представа за дадено произведение. Готино е, че е обърнато внимание и на много книги-игри. Самите ревюта са по-скоро особени, винаги съм харесвал тези на Къртача, защото са нестандартни и виждам различна гледна точка, тези на Спас също са ми много произволни. Според мен би било по-добър подход някой с малко по-стандартно и близко до средностатистическото мнение да пише основните ревюта, а хора като Спас и Къртача да са по-скоро в секция "алтернативно мнение". Но това го казвам по-скоро за общата аудитория на списанието, за мен рубриакта е супер.

- Братя по меч и магия - Книгите-игри в Дания - Една от любимите ми рубрики, която и този път е сред по-добрите статии, макар че имам известни забележки. Първо, малко е въздългичка - има прекален детайл върху определени елементи, второ - бие на "Проектите на Мортен Голшак", а не на "Книгите-игри в Дания". Прекалено много разбрахме за неговите дейности и не чак толкова за останалите книги-игри в Дания. Така или иначе, човекът е сторил много и заслужава огромно уважение, а статията си струва отвсякъде за желаещите да научат повече за случващото се с книгите-игри по света.

- Destiny Quest Гранд Ревю - Статия, в която е положен много труд, което е достойно за уважение. Първата половина не ми хареса: 1) Клишираните описания на създаването на фентъзи вселена са едно от най-скучните неща, с които може да започне дадено произведение, еле пък в статия за произведение; 2) В разказите за книгите се описваше какво се случва в тях, което още от първите изречения ми се стори като изключително издаващо събития, разгръщащи се постепенно в сюжета, затова веднага спрях да чета. За съжаление се натъкнах на още спойлъри после в игровата част какво се случва постепенно с героя и това ми направи страшно негативно впечатление. Да, вероятно не е фатално точно за тези книги, но предпочитам подобен род неща да се избягват в ревюта или поне да има предупреждение за това.
Втората част, която описваше структурата, механиките, мини-игрите и еволюцията на поредицата беше супер. Нямам забележки към нея, изключайше горната.

- Великденските яйца в книгите-игри - произволни неща в произволни книги-игри, които са впечатлили Ян; някаква малка част от тях наистина спадат към общоприетото разбиране за термина "великденско яйце"; така или иначе, не ми беше неприятно да прочета и да си припомня описаните неща, просто не видях особен смисъл в статията.

- Дуел "За и против Битки Безброй" - тук с ringlas дебатираме на посочената тема със заданието да бъдем по-пиперливи и едностранни от обикновенното (малко като в едновремешно предаване "Сблъсък"). Резултатно, това е още една от провокативните статии и очаквано се намират киселяци в интернет, които не могат да приемат съществуването на критични погледи върху обичани творения и така се раждат критики на критиките. Културата на контрапротестите. С това целта на екипа е постигната, но не знам дали това е добре или зле за списанието като цяло. Все пак вярвам, че статията ще е интересна на по- "open-minded" хората, които съм сигурен, че преобладават сред читателите на списанието, независимо дали клонят към едната или другата страна на спора.

- Новини - друга любима моя рубрика - Отново ми хареса, но и тук имам малка критика - сякаш се говори селективно за по едно-две заглавия в държава, отколкото за някакви по-интересни глобални събития; и така ми беше интересна, но все пак не мисля, че това трябва да е фокусът. Все ще има какво друго да се спомене - интересни crowdfunding инициативи, резултатите от тазгодишния Lindenbaum и т.н. и т.н. Може би това е единствената статия в броя, която ми се искаше да е по-дълга.

Като тегля чертата, статиите отново са много силен и любим елемент на Агамор и част от приятно прекараното време по празниците за мен. Но предпочитам да акцентирам на негативите като обратна връзка и, да, сякаш са се отклонили малко от своята идеална форма. Макар оценката ми за тях да е положителна, тя е най-малко такава за този елемент от списанието може би от десетина броя насам. Виждам резон в критиките, че генерално се усещат прекалено дълги и тук за мен не е проблемът, че заемат много страници или голям процент от страниците - обидно е да се твърди, че екипът на списанието има това за някаква самоцел, раздува умишлено, гони квота или печалбарство; познавам тези хора и те заслужават огромно уважение за това което правят и целите им са съвсем други и далеч по-алтруистични и не-пазарни. Тези "заети" страници не са за сметка на друг материал, който е можел да влезе на тяхно място и едва ли променят много крайната цена, така че нищо не е загубено. По-скоро проблемът е в навлизане в прекомерен и излишен детайл в някои от статиите и материалите, които като цялост нямат особено висока стойност. Това е нещото, което създава усещане за раздуване и "запълване на обем" и вярвам че истинската причина е липсата на малко по-строга цедка и работа на редколегията.

Коригирано, скубя си косите за глупавата грешка :/

Читателско мнение за статиите в новия брой:

- Възраждането на Ейдриън Уейн - това наистина едва го изтърпях. Хем съм впечатлен от умението на този човек да живее образа си на Чичо, хем ме е гнус от този петролен разлив, който само цапа. Мога да си представя как този материал може да е приятно хумористичен за някои читатели, а и да влече интерес сам по себе си - Уейн е душичка някакси все още за някои хора, а и неоспоримо е един от авторите, с които сме израстнали. Да, мисля, че материалът добре представя идеята на Уейн за това от какво и към какво се Възражда: друг му е виновен, ама той се бил пънал, ама такова, ама онакова, заучени маркетингови негови приказки от 15 години вече.
Реално интересно и приятно ми беше да прочета как с Блонд са се хихикали като са били келеши в училище и са си помагали за книгите-игри, които са пишели. Също така и какви предпочитания към музика и литература има.
Обаче, реално нищо не видях за някои негови проекти:
- няма почти нищо разказано за комикса книга-игра "Кралска кръв"
- нищо и половина за комикса книга-игра "Лунният турнир"
- нищо и половина за книгата-игра на сестра му, която той е промотирал даже малко из България - Плюм, речното духче
- нищо не разказва за Книжния Център на Галактиката. Покрай всички грандомански глупости, все пак там наистина направи срещи с Върдж и Ивайло Иванчев, имаше опити за курсове за писане на книга-игра или просто фентъзи - не помня точно. Така че имаше събития, отвъд всичките грандомански хиперболи, които използва нон-стоп.
Така че статията успява да представи Уейн такъв какъвто обича да се представя - Възроден и Възраждащ, но много малко неща ми бяха интересни или приятни.

- Новата и старата вълна в статистики - тук много харесах оптимизмът, подкрепен с данни, които е и към двете вълни. Коя с какво и как блести. Какво сме научили и е хубаво да си припомняме. Мислех, че ще е доста по-сухарско, но бях приятно изненадан. Един от най-добрите материали в броя!

- Разпарчетосване на "Финала надпревара" - Разпарчетосването като рубрика, мисля, че лично за мен има смисъл като СПОЙЛЕР разиграване. Да, всеки може да се напъне сам да се справи с такова, но реално не е така и затова такъв материал с тънкостите на едно "максимално оптимално" разцъкване е супер. Дали ще е за нещо от Битки Безброй, където предимно се търси Единствения Верен Път или се гони успех чрез натрупващи се решения - както е в Ловец на сенки. Частта от статията като лично ревю, при все че Дидо/Ефикс така или иначе може да напише тези си мисли като форумен и ФБ пост, са ми излишно съдържание в списанието. Пак бих се радвал да ги прочета от разбирач като него или Торо, но вече не и в списанието.
Евентуално за някоя трудно-достъпна чуждестранна книга-игра, където такива елементи си заслужава да се опишат - като в книгите-игри на Свен Хардър (Sven Harder).

- Работилницата на Ефикс - приятна концепция, която вече сме виждали няколко пъти. Ако това е основна идея, би ми била отврат да я използвам, защото да пиша числа и да смятам две или три от тях би ми било досадно. Ако е притурка - както е в Изпитание за шампиони (жезлите имат числа) или в Ярост (битката с майстора на сенките), или в Проблясък (потенциалът за наличен спомен тук и там) - ОК. Даже ако нямам изрична инструкция да си записвам номера на ключови епизоди, тази механика би ми дошла прекалено истимаро и бих предпочел друга реализация.

- Гранд Ревю: Destiny Quest - първата част от материала е от-до преразказ на сюжетите на книгите. Това не го очаквах, но пък аз нямам проблеми със спойлери, така че ми беше много любопитно да узная за различните сюжети и размах на епичността - като конкретика. Надали скоро ще подхвана тези поредици, така че смятам, че научих доста неща - особено как на Запад - все още се цени и прилага Епичната Съдба в книгите-игри (да спасиш Целия Свят или да станеш Супер Господ/Демон/Нещо).
В тази част забележката ми е към изреченията: дълги и сложни и с шантав ритъм. Говорил съм си с Данчо наживо (жив и здрав!) и знам, че той така си говори - даже четох с неговия глас - но с тези изречения материалът за мен беше труден за четене.

Втората част от материала - относно темпото на действието и изборите, както и на разгърнатото представяне на бойната механика, бяха супер любопитни. На Данчо не му стигат 12 страници в списанието, та с QR код - още 5 страници на сайта. Лошо няма, защото представя интересни аспекти от книгите и си личи, че и на него са му били много интересни.
Така че на мен този материал ми допадна, но виждам как на хора като Торо (пиша си с още един такъв), не би им харесало да видят сюжетите на книгите, които искат да прочетат, а и без какъвто и да е маркер за СПОЙЛЕРИ.

- Ревюта на книги-игри - тук се потупвам по рамото, че аз дадох тази идея преди време, вдъхновен от първия Дуел в списанието. Екипът със сигурност са нищили концепцията, така че надали съм бил сам идеолога. Карето с информация и кратки размисли за всяка книга ми се стори приятно, макар и всяка книга да е със сбъркана година на издаване. Съгласен съм с Торо, че всяко едно от двете ревюта да има поравно място може да е по-добрия вариант. В контраст на неговото мнение за ревютата на Спас, на мен не са ми стоят чак толкова зле, но като че ли не винаги има какво да каже. Примерно за "Финална надпревара", можеше да се ползва ревю от някой запалянко на спорта като Никола Райков, нищо, че не е от ред колегията на списанието. Това може и да е добър ход за бъдещи ревюта - стига да се вписват в дадени рамки и стандарти, всеки да може да сподели впечатленията си.
За "Вечния воин" ми допадна тънкия присмехулен стил на Радо, както и разкритието Какво е Възраждането, но хем това е бая текст, хем и алтернативното мнение ми дойде като почти същото, но от дрруг човек. Примерно впечатленията на Иво Златаров - един от феновете из Фейсбук групите - който е фен на книгата и я играе с кеф, би ми било далече по-интересно.

Ще се радвам да се запази рубриката - особено след като види подобрения.

- Братя по Меч и Магия: Книгите-игри в Дания - като работил с датчани и командирован в Дания, а и писал си с Мортен във Фейсбук, тук съм пристрастен. Материалът ми харесва както като съдържание, така и като своего роде инверсия на Възраждането на Уейн. Тук няма мрънкане, хиперболи, драматични драми. Мортен разказва какво се случва, той какво прави и какви са аспирациите му.
Да, както казва Торо в коментара си по-доре, може да остане впечетление, че статията е "Проектите на Мортен", но той е единственият от там, който говори по въпроса. От "Цигарата на фараона" са тихи, въпреки че и те се бяха похвалили за датските издания на Битки Безброй с новите датски илюстрации.
Би било готино да знаехме повече за другите датски автори и произведения - може би в някой бъдещ брой на списание и със съдействието на Мортен.

- Великденските яйца в книгите-игри - тук съм съгласен с мнението на Торо, че това са основно неща, които са впечатлили Дамян. От друга страна, бих се радвал, чe са представени влияния/препратки, използвани в жанра, които биха убегнали на доста читатели. Като Роджър Уилко - директно взето от поредицата видео игри Space Quest.

- Конкурс за откриване на великденски яйца - тук се надявам да има интерес и да бъдат посочени истинки такива. Например много добре скрити препратки към други книги, игри, песни или просто скрити епизоди със забавен текст (Ивановден, теб гледам)

- Дуел: За и Против Битки Безброй - тук мнението на Торо по-горе:

очаквано се намират киселяци в интернет, които не могат да приемат съществуването на критични погледи върху обичани творения и така се раждат критики на критиките. Културата на контрапротестите.

Тук аз го виждам наобратно - че киселяците, които не харесват поредицата и не желаят да приемат погледа на аспектите, които са интересни и до ден днешен, са вокални.
Целта на рубриката Дуел за мен е да има ясно и дори крайно изразени гледни точки, така че аргументите да изпъкват. Така дори средностатистическият и умерен читател може да се впечатли и дори замисли за аргументите на своя или другия лагери. Чак "контрапротести" като аналог, вече си е киселяшко.
Макар да имам поглед върху доста от неиздадените у нас заглавия в поредицата, спокойно мога да си прекарам добре с доста от тях издадени у нас - предимно на автори различни от Иън Ливингстън, защото конкретно неговите игрови реализации не ми допадат.
Виждам и аргументите на Торо предимно от калибъра на "сега имаме по-добри неща във всеки един аспект. Защо да си губя времето?", но тук, както и в предишния Дуел за шанса бих отговорил субективно с "защото има нещо интересно за мен въпреки наличието на други неща. Защото още харесвам тези приключения като формула".
Така че смятам, че Дуел-ът се е получил много добре и се надявам да даде храна за размисъл и желание да пробват ББ или вдъхновен от поредицата проект
ИЛИ
неин много по-модерен еквивалент - книга-игра, настолна игра или компютърна игра.


- Новини от света - напълно съм съгласен с препоръките на Торо: че ще е добре да се споменават и предстоящите инициативи, конкурси и събития.
Може в момента това да са открояващите се проекти на хоризонта, но далеч, далеч не са единствените от изминалага година.
Събирането и представянето на тези проекти по достатъчно интересен и увлекателен начин не е лесна работа, а особено и в 2 до 3 страници, така че задачата на Иво никога не е била лека.
Книгите-игри в глобален мащаб често имат и апокрифни представители - слаб маркетинг и/или много бутикови тиражи - така че се случва проекти да минат и да заминат без много от активните фенове дори да разберат.
Не на последно място - бих се радвал рубриката да има малко по-интересно оформление: просто различните проекти или държави да се открояват повече на страниците.

Въздушен патрул: Проблеми с призраци

Накратко: Джордж е направил страхотно и клаустрофобично приключение с яки ситуации, а Виктор е шлайфнал геймплея.
124 епизода си заслужават вашите време и внимание!

Атмосфера: За мен е микс между ТВ сериала "Комисар Рекс" и приятна pulp steampunk fiction атмосфера - като от книжле от Щатите от 50те години. Има много моменти на клаустрофобично напрежение - заради обикалянето на коридорите и помещенията, както и някои случки, но има и достатъчно хумор за противовес.

Игра: кодовите думи доста умело показват не само отминали ситуации, но понякога и различни форми на ескалация на положението и мисля, че това доста добре е прикрито от читателя.
Уменията ми се сториха балансирани, а наличието на Недостатъци е много приятен рисков фактор.
"Каубой" си заслужава! Юпи-кай-йей, мадакафа!
Преминаването през различните ситуации/пауби е много задоволителна комбинаторика и представя различни развои от събития. Много яко изпипано в толкова малко епизоди.

Сюжет: На мен много ми допадна разплитането на мистерията и всички трудности, които главният герой трябва да успее да преодолее. Ако не съумее, просто ще получи частично-задоволителн край.
А ако бъде надигран, разочарование, умирачка или дори еп. 95.
(Еп. 95 за мен е страхотна - волна или неволна - препратка към Mr. Sinister от X-Men и сагата за семейство Съмърс).
Еп. 95 заслужава да има свое собствено анти-постижение.

Персонажи: Много ясно мога да характеризирам двете жени, капитана, кадета, най-доброто момче Дикенс (епизоди 3 и 44 например) и най-вече проклетият дядка, който успях да намразя и с мерак да очистя защото е може би най-противния злодей в книга-игра, който съм виждал от години наса.

Какво ме фрустрира:
Постигане на Постижението минава през един избор, който може да се нарече "нелогичен", макар че при предишно преиграване се дава научно обоснование защо може да е печеливш, но ако не преравях изборите, просто щях да продължа да го подминавам ?

Недомлъвките на капитана и лейтенанта. Да, навързах 2 и 2 за това защо се разпореждат тайно (бачкал съм с немци и ги знам, че могат да са с Дълбок Вътрешен Живот, пък камо ли военни).
Там има едно напрежение, което исках да бъде изкарано наяве, но във всеки един случай се потулва.

За финал, сега имам желание да да прочета "Крепост в облаците" (чел съм я като дете) или "Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса" (все още не съм я чел).

Вградени кодови думи + Желанието
Безсмислена механика, която видимо не скалира с обема на едно произведение и възможностите да стигнеш по повече начини до един и същи епизод. Не е ясно какви проблеми решава - вместо от време на време да записваш кодови думи (рядко) правиш запис след всеки епизод (т.е. повече работа) и накрая трябва и да смяташ. Работата за автора разбира се също нараства неприятно много. Показателно впрочем е че дори самият пример, създаден да онагледи механиката, тотално няма нужда от нея - просто забравете за епизод 11 и ще видите, че може директно да идете където ви е необходимо от 5 до 10, без каквито и да е записи и сметки. Позитивна страна - хубаво е да се умува върху новости, макар и на сляпо.

Въздушен патрул
Много хубава книга-игра, коментирал съм я и преди, но със слаби елементи. За мен най-вече е малко неясното обяснение на феномена, както и това, че след средата на приключението играта почти изчезва (изборите са малко) и остават само проверки на вече събрани елементи и дълга експозиция. Малко не ѝ достига от много хубава да се превърне в страхотна и доработката за списанието според мен и да е вдигнало малко нивото от конкурсната версия, не е драстично. Все пак, въпреки критиките, това е то да се завърнеш с гръм и трясък, браво на Джордж.

И виж как небесата се разкъсват
Чел съм я на английски преди години, хареса ми и тогава, хареса ми и сега (7/10, може би заслужава и повече). По силната ѝ страна е литературата, наистина интересен свят и концепция, сюжетът също е добър, изградени са и персонажи. Системата е простичка, но работи, изборите наистина ме вкарваха в размисъл, има поле за преиграваемост. Преводът не ми хареса, казвам го с извинения, защото знам че е работено по него и не е претупан. Често четох изречения по повече пъти, за да ги избера, изборът на думи не е добър - давам лесен пример с едно от трите умения, Trained, преведено Обучен, като става въпрос за физически трениран човек, който е издръжлив. Това е само единичен пример, но всеки може сам да отвори текста и да си прецени. В защита на екипа мога да кажа само, че споменът ми е и че на английски текстът беше бая засукан, така че не им е било лесно и на места вероятно вината не е в тях, а в оригинала.
В прочем новата книга на същия автор вдига нивото на играта драстично, надявам се скоро да я видите на български.

Лед и цвете
Ще бъда малцинство тук и ще кажа, че не съм супер впечатлен от това произведение. Да, приятно е да има такова по-лекичко фентъзи, наистина рядко за новата вълна четиво, но ми се движеше някак изненадващо твърде комплексно (в сюжета са включени поне 6-7 отделни елемента и разкрития) и също преходите не ми идваха плавни - често героят ми занеше неща и действаше според знанията си, а аз като читател нямах никакъв хабер за тях - схемата според мен не покрива достатъчно добре всички възможни пътища да стигнеш до дадена сцена. Литературата препускаше из тези безброй сцени и обстоятелства и ми се искаше да има по-малко такива, но да са малко по-добре развити. Романсът вътре също някак си остава на заден план, макар при първите няколко избора да не изглеждаше да е така. Книжката е приятна, не е лоша, но според мен има доста какво да се желае и тук говоря за това, което се опитва да бъде, а не защото примерно на мен би ми харесал някакъв тотално различен жанр или игра.

Код за достъп
Не знам до колко е работено по това произведение след конкурсната версия, но сякаш сега ми хареса повече - и преди имах по-скоро положително мнение за него, но сега към креативната игра сякаш стоеше една идея подобрен текст. Като цяло ми се струва страхотно произведение за играчите, които искат да разкостят схемата, да го сведат до математически ребус и да го решат. Това се опитва да постигне и го прави, което уважавам, макар да не съм пътник баш за този влак (не съм му и хейтър, обаче). Историйката си е като цяло приятна, макар че хакерската част е пълно мамбо-джамбо (може би щеше да е по-добре да се оставят някои неща по-абстрактни, отколкото да се обясняват); отделно от това обаче сюжетът и фантастичният елемент са си готини спрямо минималистичният акцент/обем, които са им посветени.

Като тегля чертата, един силен брой, може би първият, за който мога спокойно да кажа, че няма слабо произведение вътре. Една идея по-малко ме развалнува предвид, че 3 от 4 произведения бях чел вече, но това е много субективен момент и няма отношение към високата оценка, която заслужава Агамор 4.