Господарят на душите от Айвън Фогър

Наскоро я прочетах за сефте тази книжка...излязла е, когато бях спрял да си купувам книжки именно, заради такива, като нея...Разказа на автора в мега игра - "очи в стъкленица" беше много добър, но книжката...
Стои някак накъсана...има атмосфера, но ужасно много клишета...има игра по карта, но някакси претупана..
Все пак може да я отбележим като една от малкото книги-игри от жанра хорър(въпреки, че стои детска)...

Дори не съм я чувал. Като наводниха пазара взех да купувам избирателно само на познати автори. То беше голямо чудо тогава. Сега се чудя как наще ми даваха пари да си купувам всяка седмица по 1-2 книжки

SatanicSlayer писа: писа:

Алън Фогър и неговата Господарят на душите. Ужас ви казвам. Щом брат ми казва, че първата книга-игра, която бях написал, че в сравнение с това е недооценен шедьовър

SatanicSlayer писа: писа:

Ами какво лошо видях в тази игра. Стила на писане беше зле. Описанието на някои места беше направено по такъв начин все едно си тичал 5 километра на спринт и се пробваш да опишеш някоя мацка. Сюжета беше хубав, но страхотно окепазен, поради което за мене си носи номинация за голямата издънка.

SatanicSlayer писа: писа:

Защо най-вече казвам, че е издънка. На корицата, над името на автора има едно изречение : Върджил Дриймънд преддтавя. И тя водеше мегакошчето и доста ръкописи са й попадали. Ако това е най-доброто, на което е попадала, то каква ли трябва да е другата плява.
Следващото, е отзаде на книгата :

"Помощ... мечето..." - пише там. И това е единствената улика, която може да ти помогне в търсенето на безследно изчезналия ти приятел. Но дори и ти не си очаквал къде ще те отведе: зад масивната ограда на имението на Морган в Лакирака се крият твърде много тайни, които е по-добре да не научаваш! Кой ще победи в сблъсъка между Арката на Живота и Арката на Смърта, когато представител на ада е Господарят на Душите? И каква ли ще бъде наградата за победителя...?

Хубава реклама. Трябва да се види си казах. Ама с още първия епизод да ме питат дали случайно искам да взема мечето........
Оттам нататък препратките бяха недвусмислено тъпи. Незнам за другите, които са я прочели, но за мене си беше адски тъпо. Спомням си, че едната препратка винаги си беше хубава и просто се избираше веднага, защото в нея имаше много смисъл, а другата будеше някаква доза удивление, което веднага ме караше да отида на една препратка, която го нямаше в нито един епизод, а тя е : Ако все още се мъчиш с тази книга и искаш да я приключиш веднага, просто я затвори.
И накрая на книгата пак те питат от любопитство - взел ли си мечето
Ами вие ми кажете, защо да не е издънка за мене.

Това са мои мнения за въпросната книга написани в темата - Най-голямата издънка сред родните заглавия

Все пак авторът пише, че я е започнал в 1курс (разбирам 8ми клас) и я е завършил на 17....но за мен причината да е слаба книжката е Върдж и желанието за издаване на книги на килограм

Тук няма нищо общо с Върдж, която не е издател, а името й стои като един вид рекламен трик, защото авторът е нов и трябва да има някакво популярно име, което да подскаже на бъдещите купувачи, че доказан автор стои зад книгата.

И не си спомням дали беше в този форум или на живо си говорех с нея, когато попитах само тази книга ли беше най-доброто, а тя ми отговори, че Роджър Уилко е най-доброто от мегакошчето, Айвън Фогър било следващото добро, а останалото дори не искаше да го споменава
Чел съм му други разкази извън книгите-игри - наистина са доста добри.

Някъде бях писал за нея. Ужасна не толкова сама по себе си, колкото поради факта, че уж е гледана и редактирана от "опитен" автор... Има много за довършване и оправяне, иначе идеята си е с потенциал.

Ако беше излязла по времето на "Изпитанието" и "Господаря на мрака" сигурно нямаше да прави такова (лошо) впечатление.

Явно трябва да я прочета отново, защото едно време ми хареса страшно много. Даже съм я чел 3-4 пъти... Но пък и тогава съм бил на 11-12 години някъде и сигурно не съм забелязал много неща. Пък и факт е, че от тогава не съм я препрочитал...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Някъде бях писал за нея. Ужасна не толкова сама по себе си, колкото поради факта, че уж е гледана и редактирана от "опитен" автор... Има много за довършване и оправяне, иначе идеята си е с потенциал.

Ако беше излязла по времето на "Изпитанието" и "Господаря на мрака" сигурно нямаше да прави такова (лошо) впечатление.

Обаче излезе по същото време като "Кралете на кеча", в сравнение с която е много добра.
Аз изобщо не си падам по ужаси, но "Господарят на душите" ми хареса. Въпреки че можеше да е много по-изпипана, играта си я бива. Героят не е юнак с 50 точки за Издръжливост и лесно умира, ако няма с какво да се противопостави на чудовищните си противници. Съвсем логично.

Вчера, подсетен от едно мнение на Пешката реших за сефте да прочета този "уникат". С две думи: "Шок и ужас". С повече думи..Лично за мен по-слабо написана българска книга-игра няма в Старата вълна. Даже за момент се замислих дали да не изваждам специално всички "бисери", на които попаднах. На места имах чувството, че нивото е като това в лексикон на първокласник, който описва как е минал първия му ден в училище. Американец-археолог пристига в Гърция да търси изчезнал преди няколко дни приятел. Местностите са с английски имена, абе пълна каша. А накрая извънигралната част, в която авторът ме срази с неговоите "разбирания" за хората с извадени сърца и техните души.... Ако имам нужното търпение мога да изкарам част от текстовете вътре и с нея да открием тема "Как не трябва да се пише". Явно Мега тогава яко са го били закъсали щом са издали това "нещо".

[offtopic]За мен Замъкът на барон Аристоун я бие, но 100% е в топ пет на най-слабите книжки[/offtopic]

Monevwww писа: писа:

[offtopic]За мен Замъкът на барон Аристоун я бие, но 100% е в топ пет на най-слабите книжки[/offtopic]

E там оценявам красиво описаните фатални епизоди.

Не забравяйте все пак (ако изобщо може да се счете за оправдание), че Иван Димитров е писал "Господарят" на 16, а Юлиана Манова "Аристоу" на 12-13 години.

Ал Торо писа: писа:

Добре че не са издали някого на 6 значи. Разбира се, че е оправдание за авторите, но пък точно обратното за издателите. Тези на МЕГА ли са?

Господарят е на Мега, Аристоу на Делакорт.

Защо сте толкова придирчиви. Книгата не беше поне дебилна... в смисъл хорър. Като почна да чета КИ с особен БГ хумор, ми става силно безинтересно... Човека вкарва фабула, идея и прочее в хорър. Определено не е на ниво, ама в крайна сметка на 18 като си повечето хора са убийствено предсказуеми и плоски, дори после да се видоизменят - съдя по себе си и по - следващите ми контакти с 18 годишни през годините.