Звездни вълци - Оливър Грийн

Последната книга на Плеяда и продължение на "Звездите с нас" Проследява нова история на ЕЛО. По сюжета няма как да пиша всичко, защото книжката се чете почти цялата Игра няма!!! ЕЛО са изпратени на една планета да попречат да бъде извършен преврат срещу законно избрания президент. Имат премеждия още в пътуването към планетата. Там срещат красивата дъщеря на местен барон, която се разхожда сама и ги предизвиква на дуел, попадат племе варвари, където решават спор между вожда и жреца и спират жертвоприношенията, зъл граф, таен конспиративен заговор! С дълги премеждия се стига до успешния край...Стилът както и в предишната книжка бих го определил като детински и доста хаотичен .

"Звездни вълци" е истинска обида както към феновете на "Е.Л.О.", така и към тези на книгите-игри.

Няма да си губя времето за ревю, тъй като то би се припокрило почти изцяло с това, което вече написах за "Звездите с нас!".

Не я дочетох, но минах през може би 2/3 от книгата. Впечатлих се от това, че няма нито един избор, който да не е фиктивен. Сигурен съм, че е писана като роман за деца и впоследствие супер нескопосано преправена за книга-игра. Нивото на литература е много ниско. Илюстрациите (отново взети от "Дъга") не пасват към текста.

Последната книга-игра, която си купих. И то я взех от носталгия, защото дълго време не бях виждал други. Не знаех, че е скалъпена по готова история от поредица. Някой е искал да спечели пари в края на Първата вълна

това е единственият път когато ще бъда съгласен с росен. Книжката е голяма обида към Е.Л.О. -феновете, сюжетът е изплагтстван от една от историите на Е.Л.О, където принцесата трябва да бъде дадена на един змей...който всъщност е изобретение на пиратите..... изборите напомнят на Сим николов - пълна железница.

Последната издадена книга-игра от Плеяда и последната, която помня да си купих през далечната 2001 година от вече несъществуващите сергии на Славейков. Вероятно историята около издаването на тази книга-игра е по-интересна отколкото.. самата книга-игра. Защото фабулата на книжката е още от същото като в предходната, а за тази една година е единствената издадена. Явно издателят е решил да пусне нещо, колкото да разпише в каталога, че не е хептен зачеркнат. Бързата справка показва, че и през предната година има една издадена книга-игра, а през 1999 - три. Тъй де, в славните години на печатането на книги-игри, отделни автори са издавали по-повече отколкото Плеяда за тази година.

И още една мисъл около последната издадена книга-игра. Вероятно най-добрата книга-игра, която можеше да бъде издадена като първа такава и същевременно най-лошата, издадена като последна. Какво имам предвид? Ако "Звездни вълци" се беше появила в зората на книгите-игри, когато хората още се учеха как да ги играят, това заглавие щеше да е доста по-симпатично. Наистина правилинейната игра с фиктивни избори би стимулирала играчите да я изиграват поне без да прескачат напред-назад из епизодите. Тук изборите много често са в последователни епизоди и дори можеш да видиш "разликата" между едното и другото решение и да видиш, че те водят към едно и също разрешаване на проблема. Хах... доста мързеливо от страна на автора, трябва да призная. Пак в този смисъл - като книжка за начинаещи, добра страна е, че са малко наказателните епизоди със "смърт", така че наистина всеки може да я "изиграе" до край, без да се почувства прецакан и някак пълноценно да затвори кориците в края на играта.

Крайно субективно, но трябва да призная и следното: много важно е в каква поредност днес четеш и пишеш ревю за стара книга-игра. В този случай предходната книга-игра, която ме измъчи беше на Сим Николов и парадоксално тази изглежда някак си степен над нея. Дори като история и избори, въпреки че са някак си сходни. "Звездни вълци" доста повтаря като събития другата книга на Оливър Грин "Звездите с нас" - атаки над беззащитни кораби от врагове, непредвидени срещи с туземци, атаки на редица замъци, президентства и прочее... Т.е. още от същото и то "яко". Нищо ново и неочаквано, картинките наистина нямат много общо с текста, а и стилово се различават, някои са си откровено крадени от нета. Така това "чудовище на Франкенщайн" на книгите-игри е придобило плът.

Ако тиражът и' не беше вероятно относително нисък, щеше да става за чудесен подарък за запознаване с жанра на подрастващи от новото поколение.