Първи конкурс “Зар и Петле” 2023

Остава само текста да се редактира.

Относно правилата, какво значи, че всеки потребител "има един глас"? Предполагам просто се посочва единствено най-доброто произведение, без оценки и т.н., но си е добре да се разясни.

Всичко е вярно, само утешителни награди могат и авторите и кибиците да дадат (не виждам какво ще ги спре) - например за руски вече предложих утешителна бира.

Хайде давайте да четем каквото е предадено вече

Мафия! Мафия!

Публичното коментиране на произведенията ок ли е според организаторите, или по-скоро предпочитате да се обсъждат чак след резултатите?
Също, тук или в коментарна тема?

Липсващи препратки в "Императорската серия" от Борис И. Воденичаров
На епизод 52 е пропуснат номера на препратката за стенограмите и той е 59.
На епизод 10 изглежда сякаш има трети избор, за смекчаване на тона, но не намирам съответстващ избор в книгата, може да се приеме, че е същия, като този, който води до 4.

1. Рони Мейдей - "Нощта на демона 2: Тайната на картите"
Нямам много какво да кажа тук, класически Рони. Ако сте чели нещо негово - още от същото. Главен мъжки персонаж с спиритуалистично/магически способности, романтичната му цел за спасяване, демони, култисти и вещици, които са просто зли и без някакво изграждане - серия осма. Жанрово не ме грабва този тип бърза литература със повърхностен романс и heaven and hell фентъзи, в което са замесени страховити сили, но нищо не трепва в мен от историята. Но това съм си просто аз. Ако ви харесват другите негови неща, предполагам ще да ви допадне - струва ми се някъде посредата от тези, които съм чел - не е надминал себе си, има и по-добри неща, но пък не е и някакъв провал. Играта е подредена, мисля че му е от по-добрите в това отношение. В механиката с картите има хляб, но според мен за такъв малък обем не е подходяща и не се е разгърнала особено (в крайна сметка е едно теглене и ако ти върже, това подкопава практически всичко, което си натрупал като игра). Харесва ми, че има вариант да не разчиташ на шанса при перфектна игра.

2. Деян Рангелов - "Тайната на Битки Безброй"
Журналист иска да получи предварителна информация за победител от реалити шоу. Под нивото на Деян много - беше ми скучно като тема, скучно като реализация и скучно като игра (не мисля, че имах някакъв избор, който ми беше интересно да взема). Избрах "интелект", срещнах се с някаква позната, издъних се; отключи ми тя някакъв друг път, отидох там и пак понеже бях на интелект се издъних. Накрая и непознах отговора, завърших с пълен провал, но не изпитах особен интерес да препрочета. Грамотно е, личат си умения в писането, но това само по себе си не е достатъчно. Остави ми празнина цялото нещо - Деян - на поправителен на следващия конкурс, може колосално повече във всяко едно отношение, даже във Финала още беше няколко класи над това.

3. Боян Георгиев - "Тайната"
Атмосферата си я бива, има доста за корекция, но като цяло стилът е увлекателен, движи се бавно, но създава атмосфера. Мисля че Боян може да направи добър дебют на хартия близките години. Самата миниатюра за мен не е самодостатъчна, не изгражда кой знае какво, сюжетно почти нищо - чувства се като увод, не като самостоятелно произведение. Механиката да направиш два избора и от там нататък никой от изборите ти да няма значение, защото са предопределени от първивте два, е меко казано ужасна идея. Самите избори също са безинтересни, реално е един и същ избор, повторен 5 пъти, като дори в първите два си варианта е copy/paste-ната една и съща реплика. Няма много в това произведение, мисля че виждам потенциал, но за повечето читатели очаквам да не го видят, защото е позаровен.

5. Роча ДеСтефано - "Фенал Брокула и тайната на Сатъра" (67 епизода; 10К думи)
Веган герой отива да сваля крал месояден диктатор. Тук съм малко замесен и пристрастен. Този тип комедия, ама не баш, с драматизъм и екшън (които да вълнуват кого?) не е за мен. Имаше попадения, повече към края, грамотно е, има някаква идея, има сюжет, играта е ок, но просто не ме грабва и за мен е инфантилно, като за деца, ама по определени причини не е и за деца. Дето вика Митака, за инфантилни възрастни Може да съм киселяк аз, може да ви допадне, ако ви е смешно ще е супер; обективно не е лошо, като изпипаност може би е най-изпипаното, чисто технически.

6. Борис Воденичаров - "Императорската серия"
Младеж се кооперира със сприхав старец в търсене на колекционрски марки. Ох, кеф. Да чета циничния поглед и персонажи на Борис и разбърканите му мисли и философии за мен е като машина на времето, която ме пренася във вмирисания на стара хартия и прах кабинет на покойният ми учител по математика, господин Кунчев, в който на всеки час разхождане по преписаните на ръка теми от изпити от минали години ме разхождаше по два из спомените си за соца, малко преди да го удари дименцията. Добър човек беше и добър математик; само че неговите истории бяха за това каква мизерия е било по време на соца, а при Борис всичко старо е хубаво, а новото - фалшиво и боклук, пък даже и хората.
Та така, много са ми чаровни и потапящи тези истории, играта ми беше приятна (в стил "Избери своето приключение" и различни пътища, разните проверки и подобни не са есенцията тук). Не знам дали да го препоръчам или не, засипано е с проблеми - граматика, форматиране, правопис - но чарът е там за мен. Много от вас може да са потресени и ужасени от това произведение и бих ги разбрал напълно, но за мен лично по донесен кеф е в топ 3.

7. Кирил Иванов - "Нокс"
Dark фентъзи в света на Крея, в което главният герой е студент елементалист и със своите състуденти трябва да преминат изпитание - преход през прокълнат град. Напомни ми малко на Хари Потър (and the Goblet of Fire or something). Кирил е надминал себе си, в най-литературно, атмосферично и сюжетно ориентираното си приключение досега. Изборите за бойни ситуации този път са приятно разредени от други. Хубаво е да се види, че се развива, според мен ще отключи още потенциал за в бъдеще, но и това като цяло като се доошлайфа е готов материал за списанието. В топ 3.

8. Рико Нико - "Комикс"
Deadpool 3-ти клас на една страница. Нека се упражнява детето, няма лошо. Така се почва.

9. Кал Онски - "Ключът на Абограм"
Авантюрист търси карта в библиотека, фентъзи свят. Миниатюра, не се усеща пълноценно самостоятелно, излишно нахвърлени са тонове измислени думи и факти за някакъв свят, който не виждаме и на този етап не ни интересува в такава експозиция. След тежкото начало минах през някакъв път, в който в рамките на 5 епизода с логически, но лесни избори приключих играта. Не мога да кажа, че нещо кой знае какво получих от нея, макар че авторът с повече усилия и с развитие на уменията може и в бъдеще да напише нещо прилично.

Благодаря на авторите за положените усилия и представените произведения и се извинявам на тези, които съм засегнал - целта ми не е такава, опитвам се честно и доколкото мога обективно да изложа субективното си мнение; то е такова и не претендирам да е нещо повече, макар да не пиша преди или след всяко изречение "Аз мисля" или "По мой вкус" Успех на всички за конкурса и нататък!