Re: Трошача - форумна игра

1.
Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена, която опасва града. С него е началника на армията Торк, стар, опитен воин, минал през стотици битки. Лицето му с широки скули и проницателни сиви очи внушава уважение. Шлемът, стоманената ризница и мечът без скъпоценни камъни по дръжката не са просто труфила. Види ли го веднъж, човек не може да го сбърка — той е воин от главата до шпорите на грубите си войнишки ботуши.
Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите тук са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват за радост на всички в тази малка страна.
Слънцето вече се скрива зад хоризонта. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.
— Тоя залез хич не ми харесва — кънти мощният глас на Торк.
— Не виждам никаква опасност — усмихваш се ти. — Постовете са добре въоръжени, крепостта е непристъпна.
— Точно това не ми харесва — клати глава старият воин. — Станали сме прекалено спокойни. Предпочитам да гледам противника в очите. Тогава всичко е ясно.
Думите на Торк те разсмиват. Ти си богат, радваш се на обичта и подкрепата на своите поданици. Нищо не заплашва княжеството и твоя живот. Само едно ти липсва…
Мини на 54.

54

Във вечерния въздух, напоен с аромата на цъфнали дървета, се носи дъхът на нещо познато. Веднага се досещаш — мирише на буря.
Мълния прорязва небето. За миг си заслепен, но очите ти веднага се приспособяват към ярката светлина. Преди още да чуеш силния гръм, до теб стига гласът на Торк: „Виж, княже!“ Обръщаш глава към мястото, където пада мълнията — една висока скала насред езерото Ноя, което се намира съвсем наблизо, южно от крепостта. От скалата започват да хвърчат каменни отломки. Струва ти се, че на върха на канарата мълнията е изваяла човешка глава.
— Господи, това е Богът на бурята! — провиква се Торк.
По лицето му се чете смущение и объркване. Никога не си виждал стария воин така объркан.
— Идва буря — казваш си.

Ако искаш да се скриеш в каменната кула на стената, мини на 118.
Ако не се боиш, попадаш на 23.

23

Още две мълнии блясват една след друга. Първата оформя могъщия гръден кош на един великан, а втората изсича в камъка двете му ръце: едната — отпусната край тялото му и потопена в езерната вода, другата — сгъната в лакътя, стиснала огромен каменен боздуган, опрян с дръжката на могъщото му рамо.
— Не може да бъде! — мърмори стария войн. — Не може да бъде!
Лицето на Торк посърва, но миг след това той е отново това, което е бил — безстрашен, несломим войн, готов да влезе в пъкала за княза и родината.
— Какво има? — питаш го ти.
Стана наистина нещо странно и тайнствено: мълнията издяла като с длето скалата. И сега този каменен великан, потопен до кръста в езерото, стърчи над водата гол и заплашителен. Кой и защо го е създал? Случайност, казваш си.
Нищо не може да помрачи радостта ти от живота. И все пак предпазливостта никога не е излишна за един владетел.

Ако искаш да се върнеш в двореца, мини на 207.
Ако изпратиш Торк при великана, попадаш на 140.
Ако разчиташ на собственото си участие, попадаш на 212.

140

— Върви да видиш каква е тази фигура — казваш на Торк. — И не се бави много!
Старият воин кимва с глава и слиза тичешком по каменните стълби. Чуваш как мощният му глас заповяда на двама от стражите да тръгнат с него. Тропотът на конски копита отеква над смълчания град. Мостът над крепостния ров се спуска бързо. Конниците минават в галоп по него и след малко техните тъмни силуети се насочват към езерото, където стърчи фигура от камък — нито човек, нито дявол. Мостът отново се вдига, нощем тази твоя заповед се спазва безпрекословно.
И докато тропотът на копита бавно заглъхва, усещаш, че нещо тревожно се носи във въздуха, но какво, не можеш да разбереш.

Мини на 76.

76

— Хей, хора, спуснете моста — чува се глас в тъмното.
— Я да се махаш, че сега ще ти пратя копието си — отвръща му един от стражите.
Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 68.
От 7 до 12 — отиваш на 131.

68

Бързо изтичваш към южната порта, откъдето идва гласът. Минава ти мисълта, че тази вечер не е съвсем обикновена. Кой знае какво още ще стане до полунощ?
Закъснелият пътник отново се обажда. Гласът му се носи странно и тревожно над притихналия град. В него усещаш затаена болка. Навеждаш се над стената и поглеждаш към мястото, откъдето идва гласът. Зад рова забелязваш някаква тъмна маса. Прилича ти на паднал човек.
— Кой си ти? — провикваш се от стената.
— Аз съм пратеник на херцог Гремано — отговаря човекът и прави опит да стане. — Ранен съм. Разбойници ме нападнаха и ме ограбиха.
Пратеник на Гремано! Владенията на херцога се простират до Западните плодородни земи! Но един вътрешен глас ти казва: „Не бързай, това може да е клопка!“
— Какъв е гербът на Гремано? — питаш го.
— Сребърен кръст и златна стрела върху зелен щит — символа на зелените ни поля.
Той е, няма съмнение в това. Заповядваш на стражата да прибере ранения пратеник на херцог и да превържат раната му.

Мини на 164.

164

Сядаш на стената. Камъкът е още топъл. Приятно ти е да се отпуснеш и радваш на щастието, което изпитва всеки владетел на богата страна.
Неусетно заспиваш. Събужда те тропотът на конски копита. Познатите стъпки на Торк екват по каменните стълби. Скоро неговата едра фигура се появява на стената.
— Какво видя, Торк?
Старият воин застава на две крачки и си поема дъх.
— В езерото има един каменен великан.
— Как изглежда?
— Огромен, зъл, великолепно развит, с гола глава и обеца на ухото. На рамото си държи каменен боздуган. Ако съдя от това, което стърчи над водата, трябва да е висок поне дванайсет метра.
— От къде дойде?
— Ще ме сметнеш за изкуфял, княже. Издялал го е Богът на бурята.
— Опасен ли е?
— Докато си стои в езерото, не е. Някакви джуджета казали на хората, които живеят в колиби край езерото, че единственото оръжие срещу тоя великан се намира в пропастта югоизточно от езерото.
Ще се втурнеш ли веднага на път?

Да — мини на 19.
Не — попадаш на 48.

48

Обикновено решенията ти са бързи и точни, но сега случаят е по-особен. В живота често си срещал неща, които са ясни — мечът е меч, врагът — враг, приятелят — приятел.
Ако този великан наистина е опасен, не е ли по-добре да подготвиш армията и с нея да го разгромиш, вместо да се хвърлиш необмислено срещу исполинската му сила? За подготовка ще ти трябват два-три дни, не повече.
И все пак мисълта ти, че трябва да действаш още тази нощ, не те напуска. Злото трябва да се сече от корен, и то веднага!

Мини на 19.

19

— Не ме е страх от никого, Торк — казваш на стария воин. Думите ти звучат уверено в нощта. Тук никой не би посмял да вдигне ръка срещу теб.
— Зная, княже.
— И все пак да вървим!
Старият воин те разбира. Предпазливостта е едно от най-ценните качества на мъдрите владетели и се цени наравно с храбростта.
— Ще вземем ли хора с нас? — пита Торк.
— Трима души. С пълно въоръжение.
След малко петима конника излизат в галоп от южната пората. Първият от тях си ти, княз Архан.
В този миг изгрява луната.
Мини на 133.

133

Препускате мълчаливо към езерото Ноя. Пред вас израства страховитата фигура на великана. Огромните му мускули се очертават още по-релефно под студената лунна светлина. Опитваш се да подтиснеш вълнението си.
Поглеждаш назад. Сигурен си, че това вълнение, граничещо със страх, е обхванало и тримата войни, препускащи зад Торк, а може би си самия него. Заобикаляте езерото от лявата страна и се насочвате към огромната неизследвана пропаст на изток от планината Майст.
От близките храсти изпълзява някаква сянка, нещо безформено, за което не можеш да кажеш човек ли е или животно. Конят ти се изправя на задните си крака и започва да цвили. Останалите също спират.
— Аз съм Призракът на езерото. Вървете си или ще умрете! — заповядва ви с дрезгав човешки глас безформената маса.
Запазваш спокойствие. Това, което говори човешки, не може да те уплаши.

Ако си съгласен да се върнеш обратно, мини на 95.
Ако искаш да продължиш към пропастта, отиваш на 78.

78

— Виждам, че си корава глава, но не можеш да минеш през владенията ми — казва Призракът на езерото.
— Това са мои владения! — отвръщаш му ти.
— Докажи ми го с меча си! — настоява Призракът.
Торк, който незабелязано се е приближил до теб, вече е готов да се хвърли срещу безформената маса, но ти го спираш. Скачаш от коня си и заставаш на няколко крачки от тъмната купчина.
— Пази се, Призрако! — провикваш се в мрака ти и с оголен меч се хвърляш напред. — И гледай да не ти треперят гащите!

Отиваш на 135.

135

Мечът ти среща стомана. Тоя призрак не е съвсем безплътен, щом се защитава с оръжие!
Призракът отвръща на атаката. Неговият меч профучава във въздуха с такава сила, че с мъка отбиваш нападението. Докато си разменяте още няколко удара, успяваш да разгледаш противника си. Той е облечен в нещо като мантия от която стърчат само две ръце. Главата и краката му не се виждат.
С крайчеца на окото поглеждаш към Торк. Лицето му, огрято от лунна светлина, изглежда бледо и тревожно.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 108.
От 7 до 12 — прехвърли се на 52.

108

Много скоро разбираш, че си подценил противника. Призракът на езерото се бие като опитен воин. И макар че ударите му не винаги са точни, той компенсира грешките си с изключителна, нечовешка сили. Призракът си е призрак!
С един могъщ удар Призракът на езерото те поваля на земята. Победният му вик кънти в ушите ти. Преди още Торк да се хвърли към вас, Призракът те удря с дръжката на меча си по главата. Последното, което успяваш да зърнеш с помътнелия си поглед, е как тъмната безформена маса се скрива в храстите.
Нощният поход завърши неуспешно. Бъди по-внимателен с призраците, те заслужават това!

Започни от 1.

Хахахахаха Олдскуул

Първа смърт, продължавам с другия преход

52

Постепенно откриваш слабостите на противника. Той наистина е много силен физически, но някои от ударите му са неточни. Трябва да използваш това! С неочакван удар избиваш меча от ръцете на противника си и го поваляш на земята.
— Милост! — хленчи Призракът на езерото.
Отхвърляш качулката, която скрива главата. Под нея виждаш лицето на най-обикновен човек.
— Милост! — повтаря победеният.
— Кой си ти? — питаш го ти и опираш върха на меча си в гърлото му. — Говори!
— Аз живея в колиба край езерото. Нощем плаша хората, а денем им прибирам парите да ги пазя — казва човекът с разтреперан глас.
— Хвърлете го във водата — заповядваш на свитата си. Тримата войни грабват човека и го носят към езерото.
— Милост! — крещи нещастникът. — Не мога да плувам.
— Научи се! — отвръщаш му ти. — Нали си Призракът на езерото?
Тялото на твоя противник пльосва във водата. Разнася звучно цапане. Бившият призрак прави първите си опити в плуването, а вие продължавате към пропастта. Пътеката се разклонява.

Надясно — мини на 239.
Наляво — попадаш на 57.

57

След малко пътеката започва да се стеснява. Вдясно от вас се издига стръмен скалист склон, а отляво се спуска надолу сипей. Мястото тук е много опасно, особено нощем.
Слизате от конете и продължавате напред, като ги водите за поводите. Трябва да минете теснината колкото може по-внимателно. Още няколко крачки — и ще излезете на широкия път.
Един камък пропада под краката ти. Въпреки усилията ти не успяваш да се задържиш и падаш по склона.
— Торк! — Викът ти раздира мрака. — Торк, къде си?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 202.
От 7 до 12 — попадаш на 189.