Ролева сесия по Роди се сянка - Играта

5 години по-късно...
- Хора - вика Страхил почти заинтересован - казвам ви, за пет години открих само, че ако искаме нещо от ИКС, трябва да се говори с баш никсата на ИКС!
Останалите го гледат в очакване...
- Обаче - продължава леко виновен - аз честно да ви кажа, започвам да се чудя дали да не остана при тях на работа. Плащат добре, а не ме гърчат. Почти през цялото време пуша цигари на терасата. Искам да кажа, че ако решим да продължим ще ми трябва някакъв стимул, че започнах да губя интерес към мисията. Няма какво да се заблуждаваме - 300 000ОМ за ден са си удър - ама 300 000 за пет години!?! РАЗДЕЛЕНИ НА 5 ЧОВЕКА!?!
Тук е много хубаво... намерих и любовта на живота си... Казва се Ивана - страхотна мацка, сори Франсоа , с нея споделяме общи интереси. Двамата разбираме много от чистене и търкане, хаха...
Та мисълта ми е... искате ли да продължим, като си уредим среща с никсата (но да знаете че на тази среща няма да присъствам, защото ще бъда разоблечен) или да сгъваме цирка и кой от където е, пък може и да се видим по-нататък за добро - казва Страхил и се засмива мазно

- Как не те е срам, предател такъв! - ушите ми почервеняват от наглостта на Страхил. Пет години го чакаме и накрая изръсва това! Даред и Кандис гледат безизразно и докато за андроида това е нормално, то мълтанието на Котката направо дразни. За успокоение виждам, че Рино е по-отвратен и от мен. Завърът уголва страховитите си зъби и вдига ръчички напред...

"Две очи проблясват в мрака,
две очи, а тя ни чака ...."

Кандис "The Cat" Канданис като Чеширска котка отваря първо своите очи, а после лежерно и мързеливо изпъва грациозното си тяло, късайки 2-3 нагръдни копчета и аха нещо да се види, един от сценаристите се хвърля самоотвержено, запазвайки детската аудитория в историята. Тя му изсъсква и той се скрива в миша дупка, но не и преди това да удари един голям бод и да приведе черният й прилепнал по тялото костюм в приличен вид.
- Защо ме събудихте от сладкия кибер-сън, в който бях потопила моите мечти, Нищожници такива!? Кой се осмели моето име във Времето да извиси!? Ааа, Страхилчо, ти ли пиле шарено, ти ли досие чистичко, какви си ги надробил тука?
В този момент Кандис връща History Log-a и изчита историята дотук, докато малка локвичка масло започва да се образува под андроида, а Страхил става за модел на поезия и треперещ лист за есенна импресия. Завърът кротко мърка под нейните ласки и засега си трае.
- Ей сега ще те стимулираме, мили ми Смехурко. Да взема да ти врътна едно досие и да те подгонят из петте нива на Орм и не място няма да си намериш, ами ще търсиш откъде да си намериш барут, да си напълнеш носа и да се удариш в някой дувар като капут!?! Или да те режем парче по парче, докато намерим къде да те напълним като гювече!? Отиваш по най-бързия начин и уреждаш среща на наша територия с този от ИКС. Андроид и Рино да проверите и оборудвате някое за наши нужди, че като дойде онзи да му спретнем едно хубаво посрещане. И Страхилчо, сложи си тази гривничка на ръката и само да си мръднал, а на прах си се превърнал.
Кандис като белезници, една гривна на ръката на Страхил слага и завърът за начална скорост един ритник му полага. След което тя бавно потъва в своя кибер-сън ....