Еволюционен гейм дизайн - превод

Оригиналът на статията е тук .

Струва ми се разумен начин човек да подходи към каквато и да било игра. Ще пускам в нов пост всяка следваща част.

ЕВОЛЮЦИОНЕН ГЕЙМ ДИЗАЙН, ПЪРВИ ОТКЪС

Увод
Гейм дизайнът, в най-изчистения си смисъл, е да създаваш правилата, които контролират игровата обстановка. В основата на всяка завършена игра е нейният дизайн. Разкарайте графиката и звуците. Разкарайте маркетинга. Остават ви набор правила, управляващи минималистични иконични изображения. Настъпва странно чудо. На хората им харесва. Да, хората харесват Тетрис, NetHack и пикселизираните игри от началото на 80-те. Разработчиците дори се наслаждават на примитивните прототипи, с които изпробват идеите си. Защо? Защото правилата, управляващи игровия свят, създават развличащо преживяване, независимо от пудрата върху им.
Да създадеш успешно подобни правила не е магия. Виждали сме схеми за развитието на мултимедийни компоненти. Има десетки стратегии за разработката на качествен код. Това есе се опитва да извлече процес на гейм дизайн, кохерентен набор от взаимосвързани практики, които да осигурят качеството му.
Първо направих относително безопасното допускане, че хората реагират предсказуемо на възпроизводими ситуации. След това отбелязах как дизайнерите създават определена психологическа ситуация в обстановката на играча, според която той да реагира по разнообразни желани начини. Записах доказани практики, които помагат на човек да създаде тази носеща удоволствие игрова обстановка. Накрая организирах практиките в дисциплиниран итеративен процес, който значително подобрява "забавлението" от един игрови проект. Поради липса на по-добър термин, наричам процеса Еволюционен дизайн.
Замъци и великани
За да сглобя този процес, създадох настолна игра на име Замъци и великани. Основната концепция е, че си великан и искаш да си построиш прекрасен златен палат. За съжаление си великан, така че не те бива да строиш. С безпогрешната си великанска интуиция решаваш да се дотътриш до една долина наблизо, пълна с вече готови човешки замъци. Климваш шапката си срещу местните владетели, изтръгваш съкровищниците им и ги довличаш до дома си. С малко внимателно подреждане, за нула време имаш страхотен палат.
По едно стечение на шанса обаче, из игралната дъска се мотаят още няколко великани и си търсят съкровищници. Следва масово унищожение, трескаво шарене по дъската и кражби в особено големи размери. И така.
Поставих си следните изисквания:
- едностранични правила
- не повече от 5 минути, нужди за да овладееш играта
- игрово време от около час
- трябва да забавлява широк диапазон от хора
- концепцията й трябва да е моментално привлекателна

С изключение на ограничения набор правила, тези изисквания лесно биха могли да са в основата на коя да е съвременна масова видео-игра.

Еволюционния процес

Дизайнът е създаването и модифицирането на правилата, според които работи една игрова система. Качеството на цялостната система от правила е резултат от баланса им едно спрямо друго. Балансирането на една игра е просто създаването и модифицирането на правила, докато постоянно следите и оценяването ефективността на системата-резултат. С тази перспектива към дизайна правя предположението, че добрата игра може да се създаде чрез надграждащ, итеративен процес.

1. Създавай правила. (Най-първото би било основната дейност в играта.)
2. Проиграй ги.
3. Наблюдавай как им реагират играчите.
4. Идентифицирай проблемни моменти в тях.
5. Върни се към първа стъпка, за да създадеш нови правила, с които решаваш проблемите.

С този процес играта бавно ще еволюира към състояние, носещо повече забавление. Може да мислите за правилата като ДНК-то на комплексната спонтанно възникваща система, която наричаме игра. Състоянието й на всеки следващ етап се определя чрез игра и анализ. В началото на всеки нов цикъл старите правила обмислено се изменят и се изпробват.


Смъртта на Егото

Забележете, че почти няма смисъл от цялостна "визия". Дизайнерът никъде не казва "в изискванията за проекта има списък на 35 предварително описани оръжия, така че трябва да ги имаме". Вместо това самото преиграване предлага допълнителни подобряващи правила и игрови системи.
А не е ли основната цел на дизайнера да формулира цялостна "визия", описваща всеки елемент на завършената игра? За съжаление, макар да има оптимисти, които вярват в този метод, на практика най-често се проваля.
Основният проблем с дизайн според "цялостна визия" е, че е невероятно трудно човек да предвиди как ще се държи една комплексна система при промени в набора й от правила. Имах чудесни причини за всички свои правила и на теория всичко трябваше да сработи идеално. На три четвърти от началото на всяка следваща игра обаче, системата с картите за заклинания се повреждаше напълно. Никой нямаше ресурси, за да ги играе и хората завършваха с десетки карти в ръка. Поради сложното спонтанно възникнало поведение на системата, внимателно замисленото ми правило разваляше играта.
Спонтанно възникващото поведение се състои от модели в една система, произхождащи от атомичните взаимодействия на съставните елементи. В класическата автоматична симулация на клетъчен живот Life можем да наблюдаваме модели на растеж, разпространение и смърт, подобни на тези в екосистемите. Само че правилата на симулацията не споменават нищо за подобни модели. Те се отнасят единствено до взаимодействието между всяка дадена клетка и съседните й. По-висшите модели са резултат от десетки взаимодействия между десетки клетки. Всички игри разчитат на спонтанно възникващото поведение да даде структура на динамиката им. Дизайнерът създава прости правила и комплексните им взаимодействия определят игровия модел.
Ако бях всемогъщ дизайнер, щях да предвидя точните резултати от промените си. През повечето време обаче не съм всемогъщ и познанието ми за спонтанно възникващото поведение е ограничено. Като правите постепенни промени и незабавно ги изпробвате, свеждате до минимум неочакваните разриви в системата си. Така сте по-способни да правите добре обмислени подобрения.

Стъпка 1: Фокусирайте се върху основната дейност

"Замъци и великани" е игра за трупане на предмети един върху друг. Някои от дейностите в играта са:
1. Вдигни стая: Премахни пул от купчина, представляваща замък, и го добави към своята, представляваща товара ти.
2. Пусни предмет: Премахни пул от своята купчина и го постави върху съседна.
3. Скочи върху друг великан: Постави своята купчина върху тази на друг великан.

Има още заклинателство, управление на инвентар и още пет-шест други метаигрови дейности. Всичко се върти около трупането на предмети един върху друг.
Помислете какви други игри имат прости и лесни за схващане правила, описващи действията ви през 90% от игровото време. Супер Марио е игра на скачане. Куейк е игра на движение и стрелба. В Populous основно заравнявате земя. В пост-мортем анализа на Диабло 2 пише следното: "Правим играта играема възможно най-скоро. Първоначалният ни приоритет беше да накараме човечето да се движи по екрана и да млати чудовища. Това щяха да правят играчите през повечето време и трябваше да е забавно."

Този метод има впечатляващи премства.
1. Лекота на усвояване: Повечето основни дейности са толкова прости, че се научават за по-малко от минута. Играчът може да се впусне веднага в играта.
2. Дава фокус на игровото балансиране: Ако дизайнерът може да направи забавно ядрото на игровата дейност, е направил 90% от играта забавна.
3. Дава солидна основа на останалите правила: Всяко заклинание в Замъци и великани се основава на вариации на трупането на неща едно върху друго. С фини настройки на основната дейност може да възникне богат и комплексен набор от правила. Вгледайте се в основната си дейност и очертайте различните й вариации. В Супер Марио играчът може да скочи върху нещо. Дизайнерът разширява набора от правила, тъй че тази вариация на основната дейност се превръща в "атакувай врага".

ЕВОЛЮЦИОНЕН ГЕЙМ ДИЗАЙН, ВТОРИ ОТКЪС

Стъпка 2: Играйте играта

След всеки набор от промени в правилата, проиграйте ги. Най-често срещаната грешка, която съм чувал да правят дизайнерите, е да вършат много предварителна работа по дизайна в началото на проекта и да не изпробват нищо до последните месец-два. Резултатът е плетеница правила, която само обърква играча. А ако въобще опитат да балансират играта, хвърлят огромни количества ресурси, за да поправят базовите проблеми на системата. Ако са били започнали да изпробват още в зародиша на играта, проблемите навярно са щели да се решат много по-лесно.

След всяко обновяване на правилата събирах група хора и играехме Замъци и великани. Преди всяко начало бях убеден, че лъскавите ми нови правила ще работят идеално. Застигна ме проклятието на Цялостната визия. Първият път, както и следващите двайсет, ме опровергаха.

Има два начина да се поучите от играенето на една игра – и двамата имат своите предимства.
1. Оставете други хора да играят и ги наблюдавайте.
2. Играйте самите вие.

Първият вариант дава обективен поглед върху реакциите на играчите. Само че като външен наблюдател рискувате да пропуснете много от подробностите в междуличностните взаимодействия. Игрите представляват емоционални действия и реакции на средата, създадена от правилата. Много от тенденциите и тънкостите са напълно невидими, ако самите вие не участвате.

Стъпка 3: Наблюдавайте играта

Наблюдението значи да събирате информация за реакциите на играчите.
Използвах доста прост, но забележително ефективен метод за наблюдение на играта. Когато някой от хората до мен се отегчаваше или ядосваше на нещо, питах го защо. Също така исках от хората предложения, ако забележат нещо, което не се връзва и може да бъде подобрено.
Каквото и да ми кажеха, независимо колко тривиално, записвах си го. Никога не спорих с тях и никога не им казвах, че "така трябва да работи". Подобно "експертно" поведение само би размило говоренето за проблема и би навредило на доверието им в мен като непредубеден наблюдател. Колкото повече си записвах и демонстрирах, че слушам внимателно, толкова по-интелигентни отговори получавах.
Също така задавах уточняващи въпроси. "Би ли ми дал пример?""Какво искаш да кажеш с този коментар?" Така често смътният дискомфорт кристализираше в конкретен проблем с едно или повече от правилата.
Записвах си и собствените си мисли и реакции. Предвид естественото на психологическия отклик, беше важно да записвам наблюденията си незабавно. Изчаквах ли, вече не ми бяха толкова полезни, защото очакванията ми влияеха на информацията.

ЕВОЛЮЦИОНЕН ГЕЙМ ДИЗАЙН, ТРЕТИ ОТКЪС

Стъпка 4: Идентифицирайте проблеми в играта
Да идентифицираш проблеми е да задаваш правилните въпроси за информацията, която си получил от наблюденията си. Какво прави една игра забавна? По-наивните дизайнери свиват рамене и отговарят; "Забавлението прави играта забавна! Забавление, забавление, забавление!" И ми иде да ошамаря някого. Макар да уважавам интуицията, вярвам, че невероятните резултати идват, когато я смесиш със здравословна доза аналитична мисъл.
Когато балансирах Замъци и великани, избрах две обилно документирани сфери на познание, за да обясня защо хората действат както действат, докато играят. Първата е икономиката. Във всяка игра има ресурси и съществуват стандартни икономически правила, свързани с поведението и управлението на ресурсите. Втората сфера е психологията. Тя ни казва, че играчите демонстрират стандартни емоционални и социални реакции на конкретни елементи в средата край себе си.
Въпроси от тези две сфери ми помогнаха да формулирам съветите си във фазата "Създай нови правила".


Обичайни икономически въпроси

Икономиката предоставя великолепна, ако и непълна метафора за това как да тълкуваме поведението на комплексни системи. Основата е проста. Всеки индивид има нужди и желания. Чрез обмена на ресурси индивидите се стремят да увеличат максимално щастието си (или удобството). Макар икономиката трудно обяснява точно как ще се държи даден човек в дадена ситуация, е много прецизна, що се отнася до въздействието върху общности чрез системи, които управляват обмена на ресурси.

В Замъци и великани имах четири големи ресурса:
1. Стаи
2. Съкровищници
3. Заклинания
4. Точки "действие"

Точките "действие" са еквивалент на времето в играта. Всеки играч има едно и също количство и или го използва, или го губи. Стаите са валутата и с тях се купуват заклинания, които са ресурс. Съкровищниците са специален ресурс, макар че при силна нужда можеш да ги ползваш и като валута.

Предвид икономическите параметри на предметите в играта, можех да се питам следните неща, докато наблюдавах:

Излишък или недоимък?
Твърде много заклинания ли има играчът в ръка? Достатъчно стаи ли има, за да могат всички играчи да правят заклинания? В някакъв момент съкровищниците бяха толкова много, че играчите не ги виждаха като нещо ценно. Вместо да се борят за всяка като за последно, просто решаваха, че ще се появи друга. Настройката на количеството ресурси е може би най-често срещаната балансираща техника.

Играчите склонни ли са да използват ресурсите?
Забелязах, че играчите не искаха да харчат точки "действие", за да вземат стая, която биха използвали за заклинание. Заклинанията бяха твърде скъпи и недостатъчно силни и това да харчиш точки "действие" за движение по картата беше почти винаги по-добрият избор. Добавих няколко заклинания, които позволяваха на играча да взима по няколко стаи, и така този елемент от играта стана по-популярен.
Кои ресурси се преобразуват в кои други ресурси и как?
Защо един играч би използвал заклинание? Защо би взел стая? Забелязах малка икономическа система в действие. Най-ефективния начин да събираш съкровищници беше да движиш пуловете бързо. Хората оценяваха заклинанията високо, защото им позволяваха бързо да движат пуловете си. Но за да правят заклинания, на играчите им трябват стаи. Образува се мрежа от взаимозависимости, които трябваше да взема предвид, докато мисля правилата.

Кой притеава ресурсите?
Всеки ресурс си има правила за притежание. Да носиш стая, да поставиш съкровищница върху замък, да държиш заклинание – всичко това са типове притежание. Много от интересните компоненти на игровата динамика идваха от това, че може да крадеш стаи от противниците си.

Абе... кой е творецът на това чудо?!

Много играчи ще претръпнат от кефа, свързани с 30-секундни награди, но все пак ще играе в продължение на няколко минути по-дълго, за да стигнат до „по-голяма” наградата. Sid Meier използва тази техника с голям ефект в Civilization. Колко играчи са отегчени от убийството на една единица, но продължават да играят, за да завършат строителството на Чудо започнало преди 20 хода?

Това е абсолютно невярно. Авторът говори много категорично, с голям авторитет кове някакви закони на гейм дизайна, но когато трябва да се аргументира, прибягва предимно до измислици.

Не е посочен, но човек би могъл да се разрови из блога и все пак да научи нещо повече за автора, ако му се губи време.
Все пак, така като го четеш това, не виждаш ли каква боза е? Псевдоинтелектуални глупости.

[offtopic]“An intellectual says a simple thing in a hard way. An artist says a hard thing in a simple way.”
― Charles Bukowski[/offtopic]

Обичайно на играча се дават определено количество бързи постижения за да се зариби. Постепенно постиженията се разреждат на принципа "ето ти нещо малко, ела пак утре".

Но това е, ако си говорим за безплатните игри в светове с много играчи.
Чудя се как може никой да не се изкаже негативно за написаното. Има толкова много претенциозни глупости в това творение, че не мога да си представя, че на никого не му е пукало достатъчно, за да се произнесе.

Такава система има и в платените светове с много играчи . Например в World of Warcraft. Има я и в самостоятелната игра на Starcraft и Dragon Age. Разбира се, в наше време играчите могат да публикуват постиженията си и да се поперчат пред останалите. Сега като се замисля, не мога да се сетя за съвременна игра без Achievement система.

Веднага ще си призная, че не съм поглеждал въпросния блог и нямам представа какви други мъдрини има написани там, нито как са поднесени.

Е те говорят общо за постижения не конкретно за системата на ачийвмънтите - в hearstone също е постижение да печелиш по малко златце всеки ден и да се връщаш за още без да се чустваш играл напразно - затова добавиха и наградата от браула един вид за отскок.

Важното в случая е играча след като приключи игрална сесия за става с чуството, че не си е загубил времето без да спечели нищо - затова в момента това е хита на сезона - малки наградки, скинчета, медалчета без отражение към геймплея изстреляха Дота 2 и CS в небесата по играемост и печалби.