Шупли във фундамента

Харесва ми гледната точка на Джордж и фокусирането върху позитивите. Искам да отбележа, че в една апликация, на практика няма значение какви сметки трябва да се правят, защото за тях би отговаряла програмата.

Рони# Мейдей писа: писа:

Искам да отбележа, че в една апликация, на практика няма значение какви сметки трябва да се правят, защото за тях би отговаряла програмата.

Зависи от програмата и от устройството, предполагам. Книгите-игри в Киндъл сами ли смятат? Мисля, че не.

Такам, обещах адекватен пример на Джордж и ВГ, и го давам. Мисля, че примера достатъчно добре ще покрие и т.1 и т.2 от първия ми пост.

В "Ловците" (Вампирите на Флавия) има един епизод, в който нашите герои могат да поведат до 6 групи ловци (съставени от селяни), и при всяка от локациите общо взето се изпълнява следната поредност от правила, като откритите вампири са между 4 и 11 (мисля):

Намиране
Коефициентът за намиране на дадена група се определя по следния начин:
1. Събират се точките за наблюдателност на всички членове на групата
2. Към тях се прибавя коефициентът за познаване на града; природата на Ловеца
и коефициентите за познаване на селото; гората на местните жители.
3. При използване на коефициента за намиране се прибавя Шанс.

Ако е успешно, следва:

Локализиране
Коефициентът за локализиране на дадена група се определя по следния начин:
1. Събират се точките за съобразителност на всички членове на групата
Към тях се прибавя коефициентът за познаване на вампирите на Ловеца
3. При използване на коефициента за намиране се прибавя Шанс

Ако е успешно, следва:

Убиване на Вампири
1. При откриване на леговище, вампирите се убиват по ред, определен от силата
им: от най-слабите към най-силните.
2. Всеки вампир се убива по условията на Изненадваща атака от избрания от
читателя член на групата (обикновено Ловеца).
3. В момента, в който някой от вампирите успее да нанесе успешен удар, той
събужда останалите вампири. Читателят образува двойки противници оттях и
някои от членовете на групата си, които водят Обикновени схватки
4. Битката продължава до изчерпване на вампирите или членовете на групата.

За справка:

Изненадваща атака
1. Определяне на изненадата
Сбор от шанс, бързина, съобразителност и боравене минус противниковите шанс,
рефлекс и боравене: отрицателен - към 2.
(0 - 6) - 1 Голямо поражение
(7 - 13) - 2 Големи поражения
(над 13) - 3 Големи поражения
2. Схватката продължава с ответен удар, като Обикновена.

Обикновена Схватка
1. Определяне на реда
Сбор от шанс, бързина и боравене.
2. Нанасяне на удар
Сбор от шанс, сила и атака.
3. Защита от удар
Сбор от шанс, рефлекс и защита.
3.1. По-голяма от удара - ударът е неуспешен и следва ответен удар.
3.2. Равна до минус две от удара - малко поражение
3.3. По-малка от минус две от удара - голямо поражение
4. Поражение
4.1. Малко: удар минус сбор от шанс и издържливост
4.2. Голямо: удар минус издържливост
5. Ответен удар: към 2.

Нали разбрахте, "намиране" и "локализиране" се повтарят до 6 пъти, убиването на вампири (останалото) между 4 и... 35 пъти (?) максимум?

Прочее, още веднъж идеята на темата не е да се плюе по някой автор или конкретно произведение, както кой знае защо някои я възприемат, а да илюстрира неподходящата реализация на някои идеи.

Помислете за такива моменти, и ги опишете - по възможност, аргументирано. Ясно е, че на много хора дадени неща просто не са им по вкуса, но не е идеята да се дискутира това.

Това с "намирането" и "локализирането" работи ужасно и май то ме накара да се откажа от играта. Да не говорим, че не би трябвало да има разлика между "намиране" и "локализиране".

Ще се опитам да върна темата лека-полека към основите й, и да дам малко по-широк разбор на нещата от самото начало:

- Домашно по аритметика. В някои книги даден коефициент или оценка се формира от два, три, четири или даже пет фактора. Съответно, като смениш меле оръжие със стрелково трябва да правиш отчисления. Не че е големия проблем да се сметне 6+5+2+9, ама идеята е, че човека е седнал да релаксва, не да се бори с числа (и най-вече да прелиства дневника). Максимум 2 показателя - и толкова.

Както обичам да казвам напоследък - всяко нещо може да се програмира поне по три начина. И тук отново може да се завъртят нещата по такъв начин, че дори и 10 числа да се сборуват за една атака, да не е тежък похват. Какво имам предвид?
Добре структуриран дневник и бавна градация на показателите!

Ако атаката ти се изчислява на базата на "Показател + Умение + Оръжие + Талант + Зар", значи в дневника трябва да има таблица за това оръжие, където всеки бонус си се записва в съответната клетка. Ниските стойности (1 до 9) са предимство, колкото и ужасни да са за балансиране.
Като цяло в КИ наистина не е добра идея да слагаш събиране на 5-6 променливи, но някой път може и да се наложи (особено при по-симулационните игри), а ако се наложи е ддобре да го правим възможно най-добре.

- Да назубрим "Опълченците на шипка". Т.е., в играта има някаква система. Системата не е разписана, а за да се "изпълни", играча трябва да помни необходимите действия и да ги "разиграва в главата си". Може да не е непременно система за битки, забележете. Общо взето момента, в който играча си зададе някой от въпросите “А сега какво трябваше да правя?” или „До коя фигурка на картата бях стигнал” е лош атестат за системата.

Не схващам какво се визира тук.

- Цикличните схеми са хубаво нещо. Пестят място. Само че, когато играча трябва за пети път да мине от едно и също място става леко досадно и изглежда недомислено. Мнението ми е, че ако има циклене в книга игра, трябва системата да е заложена така, че след втория прочит играта да предполага различно развитие на събитията.

Това... е труден похват. Циклите често се използват за "end of turn mechanics" в КИ и почти винаги са групи повтарящи се действия. Вкарването на повече опции винаги е плюс, но не е задължително, според мен. Особено, ако цикъла е там, за да върши тежките сметки в някоя система, вместо читателя (каквито са в Мисия Магелан, примерно).

- Нямат хляб? Ами, да ми ядат салама, тогава! - Драги автори (кандидат-писатели), вашите читатели не са тъпи. Когато видят две или три страници текст, който не искат да четат, те просто ще го прескочат. Няма нужда да удължавате упражнението с разхвърлянето на този текст на 19 различни страници. Разделянето му на до два (2) епизода без избор е оправдано от необходимостта текста да има някаква смислова пауза, разделянето на повече епизоди е оправдано от необходимостта автора привидно да си раздуе обема на книгата като игрални епизоди.

Съгласен, но допълвам, че ако не са на над 10 епизода помежду си, цепенето на дългите епизоди може да е полезно за запълване на празни епизоди (останали по една, друга или трета причина).

- Слагайте ясни указания в текст отделен от литературния, дявол го зел. При системи, където дневника е от две графи не изпълнението на този прийом не е проблем, при системи с дневник от три страници става объркващо. Просто решение – текст в курсив, където литературния текст е „пресъздаден” в цифрите, които трябва да се отразят в дневника. Не е толкоз много работа.

Мисля, че това се е наложило от доста време насам - не малка част от авторовия текст и в старата вълна е визуално отделен или дори отделен в отделни епизоди.

- По възможност, спазвайте някаква консистентност на гейма. В биткаджийска игра, да няма единичен епизод в който играча трябва да си избере кое чекмедже да прерови. Ако ще е куест – да е куест. Ако ще е сбирщайн (Небето ви чака, Синът на пустинята) – да има по равно от всичко.

Казал съм и преди време:

По-скоро:
"Ако ще има различен геймплей елемент в играта ви, нека да е качествен и в същото време опростен."
Някъде мисля, че говорих за липсата на смисъл от въвеждането на 3 страници правила и 2 страници дневник, защото героят може да участва еднократно във футболен мач.

- Преразказването на чужди думи води до големи бели. Когато има избор на отговор в пряка реч, отговора трябва да е цитиран – или в отделен епизод, или в епизода с избора.

Както BioWare доказват от Mass Effect 1, насам, ако се прави умно не е проблем.

Да цитирам обобщението на Джордж и да си разгърна мислите:

1. Вариатори на случаен принцип (шанс)
2. Сумиране и сравняване на показатели.
3. Количество показатели.
4. Структуриране на данните. (дневник, таблици, реално необходими показатели)
4. Цикли (да, това не е само литературен "дефект").
6. Подходяща индексация (имам предвид епизодите, преходите и връзката им с разни контролни кодове).
7. "Логически" и "математически" задачи.

Всичко това са инструменти. Както и един гайчен ключ, сами по себе си те не са добри или лоши (всеки твърдящ друго просто не е достатъчно безпристрастен, за да участва в дискусии за тях). Стават добри или лоши с изпълнението си (лошо използван всеки похват може да отврати играча).

И за финал:

Нали разбрахте, "намиране" и "локализиране" се повтарят до 6 пъти, убиването на вампири (останалото) между 4 и... 35 пъти (?) максимум?

Отново - това са инструменти. Мен ми беше адски забавно да го смятам всичко туй като малък, но признавам, че реализацията е лоша. Виж, ако Блонд беше написал още 100тина епизода в които да се развиват горните случки + още 30-40 епизода стратегическа и тактическа защита на селото после... смятам, че друго щяхте да приказвате. Също така, ако всеки герой имаше показатели за:
Атака, изненадваща атака, защита, внезапна защита, локализиране, намиране и т.н., които просто да се сборуват за групата, вместо Ролевия подход на базови вторични и третични показатели, системата щеше да е по-лека.

vg писа: писа:

Това с "намирането" и "локализирането" работи ужасно и май то ме накара да се откажа от играта. Да не говорим, че не би трябвало да има разлика между "намиране" и "локализиране".

Намиране - някъде из това имение са.
Локализиране - ковчезите им са на тавана.
Естествено, без готини последствия след това и епизодно разиграване цялата гигантска сметачница е лошо използвана.

Добро включване

hameleona писа: писа:

- Да назубрим "Опълченците на шипка". Т.е., ... дрън-дрън...

Не схващам какво се визира тук.

Да поясня - тук визирам необходимостта от назубряне на доста протяжни правила за битки (или каквото и да е друго) по необходимост, защото въпросните са малко по-длъжки от описаните циклажи на Блонд, а книгата отдавна е станала на парцал от отгръщане (нали така се пишеше) в началото (или приложението). Пример по-скоро "Лорд и магьосник", която ми се наложи да разуча подробно, за да успея да изиграя. Там половината книга си е правила, нямаш шанс без поне да знаеш кое къде е.

Добър пример - Дестини куест. Това е олекотена система, в която не ти трябва да гледаш правилата и за референции.

Дестинито е с олекотена система... за мятане на зарове... вместо избори. Ужас.
Добър пример е "Арена" на Джордж, където цялата система е в епизодите и няма нужда да помниш правила.

vg писа: писа:

вместо избори. Ужас.

Невярно.

vg писа: писа:

Добър пример е "Арена" на Джордж, където цялата система е в епизодите и няма нужда да помниш правила.

Това - да, а още по-добре е "Легиона на отмъстителите" - там направо дневника ти е "вграден" в играта!

Има-няма-има-няма-няма-има...
отнасяте се.

Значи по твоята логика, Пешка, най-добре са CYOA книжките, щото пък хептен никва система не трябва да учиш в тях
Но, от друга страна, писането на правила (или по-точно, доброто разписване на правила) си е цяла наука, та...
Дестини куеста още не съм го чел (май и няма да го прочета - толкоз пари свободни просто нямам) и не мога да коментирам, но всички отзиви, които чувам говорят за тотална липса на баланс, което е срамно за всяка опростена система с математически битки.

Е, няма смисъл да го избиваме на дебилизми, все пак говорим са книги с разписани правила. Ако искаш добре познат пример бих посочил ББ - в края на краищата не е трудно да се запомни "два зара за противника, два зара за теб", като щетите винаги са 2 точки.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Е, няма смисъл да го избиваме на дебилизми, все пак говорим са книги с разписани правила. Ако искаш добре познат пример бих посочил ББ - в края на краищата не е трудно да се запомни "два зара за противника, два зара за теб", като щетите винаги са 2 точки.

Осъзнаваш, че такова нещо, като "хем просто, хем без карта, хем без много сметки" е точно ББ и Самотния Вълк. Т.е. битки без никаква игра в тях.

Хм, не е задължително, и за различна постройка е даден друг пример горе.

Офтопика свързан с народната песен Има-нема беше преместен във флууда. Моля придържайте се към естеството на темата.

Малко по-специфично, но:

- елементът хвърляне на зар срещу число се изчерпва много бързо и е крайно труден за балансиране. Единствения вариант при натрупване на бонус към статистиката е да се товари цифрата от зара по някакъв начин...

Modifiers - ама то това се прилага от сума ти време И е по- прецизно и намалява донякъде ролята на зара.

P.S. Само като си помисля, че една камара ком. игри лягат върху DnD концепцията. WoW e хубав пример.